Разкази - Проза

Приказка за началото

Съмва се. Усещането за изгрев рисува причудливи сенки по опушения таван. В огнището тлеят два-три по-упорити въглена. Около мен мирише на сън и на старост, на изживяно време и на спомени. Навън ранобудно, все още не настроило гласец петленце вика слънцето. Слънцето... което ще изгрее за другите, слъ ...

линасветлана

Проза » Разкази

2009-02-11T08:49:21+02:00 1.1K 1 4

Екзекуция

"When you know that your time is close at hand
Maybe then you'll begin to understand
Life down there is just a strange illusion"
„... краят на осемнадесети век във Франция. Тежки времена, търсещи бързи решения. Народът се губеше в хаос, а главите падаха като круши. Париж бе удавен от дъжд и сълзи. О ...

Rabbit

Проза » Разкази

2009-02-11T01:07:50+02:00 1.3K 1

Вратата

Крачка. После още една. И още една. Улицата се приближаваше заедно с автобусите, колите и камионите. А животът се отдалечаваше. Не че щеше да ми липсва. Нямаше нищо, което да ми трябва. Та кой би искал живот, пълен с лъжи? Не и аз. Но никой не ме питаше. Не така вървеше животът. Така свършваше. Свър ...

Ilere

Проза » Разкази

2009-02-10T22:52:31+02:00 771

Интернет любов

Ина нямаше търпение да се прибере от работа. А мислите й отдавна не бяха там. Още от сутринта чакаше с нетърпение да си тръгне по-рано и да прекара възможно най-дълго време пред компютъра. Малко откраднато време, което да посвети на себе си преди Михаил да се прибере от работа.
С него бяха женени от ...

auaila

Проза » Разкази

2009-02-10T17:56:40+02:00 1.3K 2

Случайност

Случайност
Срещна го съвсем случайно. Нищо не търсеше, отдавна затвори вратите на сърцето си за всички мъже. Само старите проверени приятели останаха там, само в тях имаше доверие. Дори не във всички.
Когато вдигна поглед, по алеята се движеха много хора. Но той привлече вниманието й с някакъв дребе ...

klemenTINA

Проза » Разкази

2009-02-10T17:54:43+02:00 1.3K

Огледало

Малкото Ко Те е вече ветеран, врял и кипял в живота, даже веднъж се загуби в гората, тъй че не се учуди на голямото огледало, като го видя, защото вече знаеше какво е това чудо. Малчуганът спокойно се приближи и застана пред огледалото, а отражението му от своя страна също толкова гордо се взря в не ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-02-10T06:34:25+02:00 780 1

Любовница

Антония нетърпеливо очакваше неговото обаждане. Вече беше 17:45, закъсняваше с 15 минути, отново... А и беше обещал, отново... Да, обещания, каква глупост само. Да му вярва - още по-голяма глупост. След всичко, което ù причини, след толкова много време и толкова лъжи, тя все още му вярваше и се надя ...

auaila

Проза » Разкази

2009-02-08T23:27:29+02:00 1.2K 1 2

Решетките

Бърт се събуди в отвратително настроение. Огледа се и съвсем се разпадна от това, което влезе през очите му и заседна в мозъка. Стана от пода, защото спеше на него и изхвърли през отворения прозорец обувките си. С това освежаващо действие затормози умствено едноокия цветар, който съвсем не остана оч ...

ivailozanoff

Проза » Разкази

2009-02-08T18:31:24+02:00 882 2

Празникът на детето

Празникът на детето
Изпрати писмото.
Всеки следващ ден очакваше отговор, но такъв не идваше.
В късния след обяд на 22 ноември, рождената дата на детето, отиде до пощата и позвъни.
- Да. Ало, кой е? – чу гласа на тъщата. ...

Войнов

Проза » Разкази

2009-02-07T08:37:03+02:00 1.8K 3

Художникът

Аз съм художник - без ателие, без завършена картина.
Обикновено рисувам жени. Идват, присядат в гънките на страха си, предпазливо подвиват колене и ги долепят едно до друго. Суетата им облизва матовото лице на огледалото и когато с пестелив жест ги лишавам от последното убежище на срама, се свлича к ...

izvorche

Проза » Разкази

2009-02-06T21:53:41+02:00 1.1K 1

Литературен герой: част втора - 11. Реалност в реалността

- Може би в момента се бориш със себе си, а Филип.
- Въпреки всичко съм шокиран - отвърна литературният герой.
- Знам, че е така, но те сами си го причиниха. Много преди ти или аз да ги познаваме.
- Виждам.
Кристиян се обърна на стола и се взря в очите му. ...

presian_penchev

Проза » Разкази

2009-02-05T20:15:11+02:00 1.2K 2

Пясъчен дворец

Тази сутрин ми се стори, че изгревът се случи по-бърз и прощално кръгъл. Потичах по ивицата в топлите следи на нощната вода и надникнах крадешком в торбичката на събирача на загубени вещи.
След две кафета със сметана и много захар завладях с шареното тяло на мексиканската си рогозка своето място – н ...

izvorche

Проза » Разкази

2009-02-05T18:03:21+02:00 1.3K 2

В мрака

Двата Ужаса бяха тук с точно определена мисия - да направят психиката на един човек на пихтия. Те подходиха към задачата си с голяма доза професионализъм, сериозна рутина и малка щипка вдъхновение. Вмъкнаха се в сънищата му, правейки ги непоносими кошмари, докато вече го беше страх да спи на тъмно. ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-02-05T11:40:05+02:00 770 2

Из "Мостовете"

И аз, като Cherry Darling*, притежавах няколко ненужни таланта, един от тях бе да запомням непотребна информация. Преди време бях наизустила всички обяви от един сайт за имоти, исках да си купя къща и да живея на село, сама, не знам дали щях да се справя, но исках... Винаги искам по няколко неща в к ...

violently

Проза » Разкази

2009-02-04T13:31:52+02:00 1K 3

Мед

- Какво има вътре? - попита Ко Та Рак.
Гар Ван беше домъкнала от някъде една малка делвичка и я сложи на кухненския плот.
- Мед - осведоми го тя.
- Их, че сладкооо - облиза се Ко.
Една ранна утрин около две седмици по-късно Но Щен Вълк влезе в кухнята, за да измие гуреливите си очи. След като ги нап ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-02-04T08:53:13+02:00 844

Среща с миналото

- Наближаваме летище София. Моля пътниците да се приготвят за кацане!
Почувства как челюстите му неволно се стягат, пое дълбоко въздух и притвори очите си.
Беше преди две години. Участва със свой порект за спортна зала и макар да не го одобриха(струвал прекалено скъпо) го поканиха на международен си ...

Нел

Проза » Разкази

2009-02-03T13:24:40+02:00 1.4K

Мдаа, сериозен проблем

- Проблемът е... - започна Кух Че Реп, но след като набоде на вилицата си една кисела краставичка се разсея за момент, докато я разглежда умислено минута две, преди да подхване отново - Проблемът е, че стърчащият пирон получава удар с чук.
Казвайки това Реп лапна краставичката и съсредоточено задъвк ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-02-03T09:13:25+02:00 905 1

Спомен за една сбъдната мечта

Беше топла октомврийска вечер. Хиляди хора се бяха запътили към мястото на срещата. Имаше всякакви - млади и стари, богати и бедни, сами и на групи… Толкова много хора, с толкова много различни съдби, проблеми, възприятия за света наоколо. Но в тази вечер всички бяха обединени от едно - любовта и та ...

tzveto

Проза » Разкази

2009-02-03T00:47:19+02:00 1K

Любовта на един викинг

Имало в северните земи вожд силен, млад, нахъсан да навлезе в земята дива, но веднъж край една река видял самодива, тя била чисто гола и много красива. Ума на викинга взела, а той се приближил, с поклон я уважил, над нея се снишил и я целунал. Тя го прегърнала, но веднага след това го отблъснала и п ...

sehnsucht

Проза » Разкази

2009-02-01T23:13:54+02:00 1.4K 2

Литературен герой: част втора - 10. Изпитанието на Васил и Дарина

Кристиян се облегна на стола. Чувстваше се така, сякаш е изкачил планина. Писането на тези абзаци го изтощаваше, но също така и страшно го вълнуваше, така че не смяташе да спира дотук. Не смяташе въобще да спира, докато не го завършеше.
Филип само стоеше и четеше безмълвно. Може би бе логично да се ...

presian_penchev

Проза » Разкази

2009-02-01T13:08:46+02:00 1.2K

Писмо до бившия съпруг

Скъпи приятелю,
Пишеш, че ти липсва свежият ми поглед към живота, моето отръскано „обичам те" и талантът ми да преоткривам страстите. Пращаш ми любимия парфюм - подкупваш ме, знаеш - ароматите са моя страст и без тях на сън дори ми е скучен светът на приматите.
Ах! Ароматите са мое вдъхновение...
Из ...

Апостолиция

Проза » Разкази

2009-02-01T11:54:18+02:00 2.7K 3

Боксьорът

Посветено на Васко, с надежда Там да не вали
Отвори леко очи и болката го прониза. Не знаеше къде е и кой е. Стените се свиваха до лицето му, близваха го с дъха си и се отдръпваха пак. Пулсираха главата му, краката и ръцете, целият туптеше в болка. Пак затвори очи. Къде е и защо е сам? Преглътна с м ...

inakrein

Проза » Разкази

2009-02-01T11:40:52+02:00 1.3K 18

Бягство.

Беше вечер. Градът отдавна беше заспал. Не се чуваше нищо. По улиците нямаше хора, по шосето не минаваха коли. Всичко беше пусто...
Луната грееше ярко, беше пълнолуние. Лунните лъчи минаваха през прозореца и осветяваха цялата стая на Нели. И въпреки че беше късно, тя не спеше. Отдавна беше забравила ...

In_The_Shadows

Проза » Разкази

2009-01-31T21:37:03+02:00 1.2K 3

Очакване...

Очакване
Тя беше най-проблемната ученичка във випуска. Винаги крещеше, беснееше и се биеше по коридорите. Никой от учителите не я обичаше. И нормално - беше в състояние да докара до лудост всеки.
В този ден явно се беше случило чудо. Нещо се бе преобърнало в душата на това момиче. Много ученици бяха ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2009-01-31T19:57:19+02:00 827 4

Завещанието

bfmv666

Проза » Разкази

2009-01-31T18:26:00+02:00 1.1K

Вечността е скучно занимание

Носех се през безкрая, носех се през вечността, а компания ми правеше единствено мракът.
Бях безсмъртен и вечен, но очевидно запазването на живота не включваше и запазване на целостта на тялото, защото то беше започнало да се разпада. Парче по парче аз се разпилявах из чернотата.
Кой да предположи, ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2009-01-31T18:14:40+02:00 1.9K 3

Даскалът

Даскалът
Яви се пред Сандански по негова поръка. А и смееше ли да не се яви. Каквото той речеше – това и ставаше. Дори и валията, ръководещ областта от Бараково до Солун, се съобразяваше с думата му.
След Хуриета и един разговор с Али бей – директорът на гимназията в Солун бе взел решение – във всяк ...

Войнов

Проза » Разкази

2009-01-31T08:19:33+02:00 1.4K 2

Историите на един живот!

Вървейки, умислен върху всичко онова, което ставаше около мен, минах случайно покрай цирка. Този път не минах просто ей така, а за един миг се вгледах в клоуна, който седеше и плачеше. Аз се доближих до него и го попитах:
- Нали клоуните не плачат, защо плачете?
- Синко, ти си единственият, който ме ...

Art_devil

Проза » Разкази

2009-01-30T23:33:45+02:00 1.2K

Петък вечер, страна огромная

Уморена до смърт, се дотътрям до леглото си. Предчувствието за ароматни, току-що изгладени чаршафи, познатият дъх на потпури бяла роза и лавандула, зашити във възглавницата ми - ммм, ето това е щастието. Дългият тягостен ден, адският пек, бездъждовно и унило. Петък вечер след полунощ.
Денят беше ужа ...

Апостолиция

Проза » Разкази

2009-01-30T20:19:44+02:00 796 1

Хиперион

„Аз зъзна във мрака на своята зима."
Фридрих Хьолдерлин
Капчуците подсказаха, че снегът е започнал да се топи. Паякът в ъгъла се размърда и една муха се блъска в прозореца. Понякога чувам гласове, но общо взето е тихо, понеже стаята е празна, а също коридорите са празни. Тези гласове идват от вътре, ...

radi.

Проза » Разкази

2009-01-30T18:58:36+02:00 932 1

Кой?!

Кой... Кой беше до теб, когато страдаше и беше нещастен?! Кой дойде, когато целият свят си отиде?! Кой ти подаде ръка да се изправиш, когато падна в калта на хорското лицемерие и фалш?! Кой плака с теб, когато разби своите мечти в хладната реалност?! Кой превърза раните ти от поредната илюзорна любо ...

gabu64o

Проза » Разкази

2009-01-30T17:53:46+02:00 1.1K

Последна утрин

Поредната сива понеделнична утрин. Поредната рутинна седмица без нищо запомнящо се в нея. Вървя по тротоара и не забелязвам никого и нищо. Вървя и водя мислен диалог – сама, със себе си. Размишлявам за всеки един момент, прекаран с теб. В главата ми, като на кинолента, преминават всички мигове, в ко ...

elitsa.v

Проза » Разкази

2009-01-30T12:15:46+02:00 967

Кого обичаше тя

КОГО ОБИЧАШЕ ТЯ?
Този разказ можеше да има различни заглавия. Можеше да бъде "Виртуална история" или "Само за жени", или "Краят на един копнеж", или "Полулюбов с полупознат", или "Красиви зелени очи" или "Лъжите". Той е нещо, което може би се е случило, или би могло да се случи с мен или някой друг. ...

Юлия

Проза » Разкази

2009-01-30T01:20:37+02:00 1.7K 2

Безсъние

Знаех, че някой ден ще стане така и пътищата ни ще се разделят - без дори да успея да му кажа всичко, което се е насъбрало в сърцето ми. Но не знаех едно - че когато един ден отново се видим, ще почувствам същото, отпреди десет години... Сега стоя тук сама - в една от тоалетните на ресторант "Инсомн ...

Didi_vd

Проза » Разкази

2009-01-29T23:29:44+02:00 1.1K 1

В неделя само съм жена

Влакът бавно потегля. Махам през прозореца към сигнално-синьото яке - единственото, което все още виждам от Филип. После бавно се отправям към вагон-ресторанта. Сядам и си поръчвам джин със сода. Не ми се пие, но трябва някак да си купя престоя в заведението. Вадя книга и се зачитам (без особен инте ...

Апостолиция

Проза » Разкази

2009-01-29T23:00:48+02:00 2K 5

Котката. Парти.

Не знам откъде се взе. Може би от филма, който гледах снощи. Италиански. Сива дългокосместа с характер. Тя. Мисля, че сама дойде при мен. Нямам представа дали избра мястото или човека, нямам представа и дали избира. Определено не е обикновена. Далеч е от всякакви стандарти за обикновена – знае да ка ...

doggy

Проза » Разкази

2009-01-29T22:54:55+02:00 798 1

Миг

Олекнали от прозрачната синева на високия въздух, юлски хора размечтано гравираха с поглед върху отсрещните гърбици на планината кротките си мечти за вечност. Вдясно един случаен връх закачливо издебна Слънчевата торба, изтупа я хубавичко и оранжев прах полепна по олисялото му чело, разпиля се из ск ...

izvorche

Проза » Разкази

2009-01-29T21:58:25+02:00 1.1K 2

Душевно въпросителна готика...(?)

Помрачени мисли.
Много помрачени мисли, изригващи от безкрайната нощ.
Нима трябва да им се отдавам вечно?
Гласът изневиделица се прокрадна. Глас, изваждащ страдащия от транса.
Нима в мрака има нещо добро? ...

pureblack

Проза » Разкази

2009-01-29T19:05:08+02:00 1.3K 5

Чернобил

Представям ви творбата, родена от изкривения ми и болен мозък. Ако скуката ви е налегнала, ако сте изпаднали в меланхолия и бирата ви е на привършване, надявам се тази лигня да ви разведри и прочисти съзнанието ви от мисли за самоубийство (авторът не поема отговорност за самоубийства, извършени след ...

bob_marley_1975

Проза » Разкази

2009-01-29T17:26:43+02:00 1.6K 2

Усещане за любов: Първият трепет

Трепет
До входа на пейката седяха Людмила и Таня. Току-що се бяха прибрали от училище. Двете осмокласнички разговаряха весело, когато покрай тях префуча един моторист. Те се спогледаха.
- Къде ли отива? - попита Людмила, като че ли себе си.
- Кога ли е стоял в къщи, все ходи някъде. Той е на двадесе ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2009-01-29T17:16:12+02:00 1.1K 3