Есета - любовни, ученически и политически есета

Защо уважавам възрастните

Защо уважавам възрастните
Всеки се ражда, за да умре. Всеки преживява по нещо хубаво и по нещо лошо. И всеки трупа опит през целия си житейски път на Земята. От бебета до деца, които до този момент правят всичко от любопитство, интерес от непознатато или водени от мотото „В живота трябва да се опита ...

sweet_girl-14

Есета » Други

2009-04-04T22:25:33+03:00 6.9K

Балетът на моя живот

Балетът на моя живот - нулевата гравитация
(Есе)
Казват, че нито живота, нито смъртта са болезнени, болезнен е само преходът между тях. С първото си проплакване, бебето преминава от майчината утроба в човешкия свят и така е и по-нататък в живота. Всичко търси израз от непроявеното към проявеното или ...

Addien

Есета » Философски

2009-04-04T22:18:03+03:00 3.1K

Завистта - безмилостният реализъм

Завистта - безмилостният реализъм
За първи път се сблъсках със завистта при дипломирането си. По стечение на обстоятелствата завърших образованието си един ден преди своите състуденти. Просто тогава се падна да защитавам дипломната си работа и слава Богу, защитих я успешно. Радост естествено, почерп ...

jorostamatov

Есета

2009-04-04T08:43:19+03:00 4.1K

Имам един приятел - продължение

Днес ми се обади моят приятел. Този от детските години. За който писах преди пет месеца.
Отново е в полет, отново големите пари са му прицел. Скоро ще стане бизнесмен, и то крупен. Ще ми върне пикливите 1500 долара, лихви не ще му взема. Нали е приятел, и аз имам вина за това, което стана преди десе ...

lubara

Есета » Лични

2009-04-04T08:23:35+03:00 1.9K 2

Матрицата!...

Матрицата... (обществена социална система, религията).
Основни цели на СИСТЕМАТА и РЕЛИГИЯТА:
- да ВЯРВАШ в нея...
- зависимост (училище, работа, членуване, кредити, данъци... и т.н.)
- подчинение... (правила, закони, канони, морални принципи... и т.н.) ...

rogatia

Есета » Философски

2009-04-04T08:08:28+03:00 3.2K 1 4

За оградките и комшулуците

Няма ги вече някои неща. Живеехме като деца на по 10-на години в един Сливенски квартал - Клуцохор. Той е стар работнически квартал, изграден през 30-те години заради стъкларската фабрика БЕЛФА. Прабаба разказваше как ходели на работа по налъми, защото нямали обувки и как се радвали, като дошъл ведн ...

BaiIvan

Есета » Граждански

2009-04-04T07:28:15+03:00 1.3K 1 1

Пушкин

П У Ш К И Н
Есе
През месец март Пушкин няколко пъти посети моя дом и моето съзнание, така че възбуди отново възхищението ми към поета и неговите стихове. И разбира се породи някои мисли в мен, които искам да споделя.
През този месец имах рожден ден и от много добър приятел получих подарък - едно лук ...

assen_stefanov

Есета » Граждански

2009-04-03T15:51:37+03:00 5K 4

За енергийното осигуряване

- Всички ние притежаваме определено количество енергия, която влагаме в начинанията си. Въпрос на приоритети е как точно ще я разпределяме във всеки един момент - така говореше тази нощ моят учител Ръмжачът, а аз го слушах. - Важно е да се научиш да не допускаш безсмислено изтичане на енергия.
- Да, ...

Bersek

Есета » Философски

2009-04-02T09:25:21+03:00 1.1K 2

Защо се предаваме?...

Предават се само тези... които не вървят по своите пътеки (или пътеките, които самите те не са избрали).
Тези, които сами избират пътя си, не се отказват (предават) никога.
Това е все едно да се откажеш от себе си.
Детето върви по стъпките на родителите си, защото ТЕ са системните му администратори ...

rogatia

Есета » Граждански

2009-04-01T21:48:22+03:00 2.6K 5

Летен спомен

Кой знае защо, но днес не ми се чете. А трябва. Ще пробвам силите си отново. Няма да казвам къде. Кураж ми дава условието, че кандидатите трябва да са над 45 годишни. Ей, най-сетне някой да уважи белите ни коси (в случая бялата брада). Аз кога бях на толкова, да пресметна. Да, 97-ма. Какво стана тог ...

lubara

Есета » Лични

2009-04-01T12:03:15+03:00 1.9K 3

Тази моя тъжна тъжна зима

Тази моя тъжна тъжна зима
Не обичам сезонността като понятие, усещане, причинност. Има закони, които извеждат слънцето сутрин и го прибират вечер. Които пръскат звездите по небосвода и напъхват месечинката между тях. Които създават снежинки и ги изпращат на земята, за да посипят нас и всичко, което ...

desska_84

Есета » Лични

2009-03-31T19:33:48+03:00 2.2K 1

Трудно е да се каже кое е Невъзможно

Трудно е да се каже кое е невъзможно,
защото мечтите на вчерашния ден
са надежди на днешния и реалност на утрешния
ЕСЕ
Мираж или съдба ?!? Каквото е писано - ще стане някога, рано или късно, ще стане! Мечтите ще се сбъднат. Всички те ще се превърнат в реалност. Сега е малко трудно да живееш само с н ...

aHu

Есета » Други

2009-03-29T23:30:25+03:00 3.2K 2

Най-голямото желание на съвременния българин е да не бъде българин

В днешно време българинът с всеки изминал ден все повече и повече забравя предимствата на държавата ни. Забравя откъде е тръгнал, какво е постигнал, именно тук в България. Непрекъснато сравнява постиженията ни с тези на другите страни.Отивайки на работа в другите държави ''българинът'' си мисли, че ...

real_love___

Есета » Ученически

2009-03-29T17:49:43+03:00 5.3K 3

Човек безгрешен...

„ Човек безгрешен аз не съм видял,
пред него да пълзиме на колене,
все търсиме под ноктите му кал
за да замажем света на гения..."
Слав Хр. Караславов ...

saselina

Есета » Граждански

2009-03-28T12:41:42+02:00 3.9K 1 3

Този луд свят

Светът е луднал по модата. Ето например аз от днес имам ново компютърно бюро. Какво си му беше на старото, ще попитате. Ами беше си много добро, но изглеждаше демоде. На годините на сина ми, с чекмедже и голям плот. А нали вкъщи сме модерни, как може да изоставаме от новостите.
Е, новото бюро е по-м ...

lubara

Есета » Лични

2009-03-28T12:23:06+02:00 1.6K 4

Мишката изяде книжката

Мишката изяде книжката
- Ще взема тези две книги. Благодаря! – каза Ивайло, излезe от книжарницата, качи се в колата и потегли към вкъщи.
Ивайло беше 45-годишен мъж, женен, с дете и хубава работа. Животът му беше нормален... даже прекалено нормален. Дните му минаваха бавно и бяха сякаш всичките една ...

zarzavad

Есета

2009-03-27T23:52:21+02:00 3K 2

За истината

Няма друго чувство.
Любовта е живот, любовта е глупост, любовта е абсурд.
Оставаш безмълвен, оставаш сакат, оставаш съкрушен, разрушен, но богат.
Няма друга подобна сила, няма друг заряд,
който да те кара да ескплоадираш. ...

Sellenna

Есета » Философски

2009-03-27T13:16:13+02:00 2K 1 1

Дали вече остарявам

Улавям се, че вече не съм толкова млад. Или по-точно млада ми е душата, но тялото не толкова. Преди седмица ходих с едни млади приятели в Балкана. Хубаво е да имаш млади приятели. Но за да ги имаш изглежда и ти трябва да се чувстваш млад. Аз така се чувствам, но като гледам снимките от не лекия прех ...

lubara

Есета » Лични

2009-03-27T07:56:08+02:00 1.2K 1

Съдба, шанс или избор

Съдба, шанс или избор?
Какво ни очаква в бъдеще и дали избора е наш? Каква е съдбата ни, ние ли си я избираме или пък не? Правилен избор ли правим или грешим? Какво ще ни се случи в бъдеще и дали ще съжаляваме за взетите решения?
Искам да знам, искам всичко да знам, но кой ще ми каже? Никой нищо не ...

snowcinderella

Есета

2009-03-27T00:55:26+02:00 4.8K 1

Цветове

Цветове
Понякога си мисля, че онова, което отличава различните места са цветовете. Тяхната неповторима палитра. Тяхната яркост.
Когато отиваш на юг, ти се струва, че аналоговото предаване е заменено с дигитално. Цветовете стават ярки и наситени. Като в рисунка с водни бои на 10-годишна ученичка.
Най ...

remer

Есета » Лични

2009-03-26T13:41:59+02:00 2K

Кой, ако не ние

КОЙ, АКО НЕ НИЕ
Есе
Кой, кой да е, като не сме ние? Нали уж ние сме онова светлото, хубавото бъдеще, дето всички него чакат... Ние сме хората, дето ще оправят МАЙКА БЪЛГАРИЯ! УЖ... И за какво да живеем? Да оправяме грешките на комунистите, или да оправяме още по-големите грешки на демократите, или д ...

wall-4370

Есета

2009-03-25T12:50:40+02:00 1.8K 7

Момиче в огледалото

Момиче в огледалото
„Но накрая всичко
отминава... черната сянка... дори мракът не е вечен. И идва нов ден." Самознай Майтапер „Властелинът на пръстените"...
... ... ...
Никога няма да забравя деня, в който я видях да плаче за пръв път. Сълзите ú бяха толкова горещи и солени, че сякаш прогаряха рани ...

kiks

Есета » Лични

2009-03-24T17:27:33+02:00 3K 1

След един хубав филм...

Толкова тежки дни съм имала в живота си... и толкова хубави. Знам едно, след всички от тях, нещата винаги се променят и друго - никога не осъзнаваш колко са тежки и колко хубави, докато не мине време и не дойдат други. Мисля си, че е заложен щадящ механизъм в природата ни, да не блокираме от кошмара ...

AdelF

Есета » Философски

2009-03-23T00:22:59+02:00 1.4K

Новите българи

Новите българи
В късния следобед, на десети май, последните слънчеви лъчи огряваха старите селски къщи от Живково време. Селото постепенно затихваше. Двайсетте човека, които живееха в него, се прибираха след дългия ден. За това типично българско село истинско събитие беше идването на лекаря, премина ...

zarzavad

Есета » Социални

2009-03-23T00:07:12+02:00 2.8K 4

Дишам с вятъра

Ще ти разкажа една история. Това е история без име, покълнала в лявата част на Луната. Където ветровете миришат на пясък и водорасли, където думите са объркали всички значения. Там, на това място, болката не съществува. На това място сърцето ми спира и съм само трепет от докосване. Това място дълго ...

aramex70

Есета

2009-03-22T22:33:00+02:00 1.7K

Защото ме накара да вярвам в приказките

Трудно може да повярваш, че ще се намери някой, който да те стопли, когато е студено в душата ти. Когато си изгубил надеждата, че всичко ще се оправи, когато си спрял да вярваш в любовта и щастливата развръзка. Но трябва да вярваш, че чудеса все пак съществуват, защото едно такова се случи и на мен. ...

vili_tr

Есета » Любовни

2009-03-22T19:31:32+02:00 7.2K 1 3

Звездите, които се отразяват в океана на времето

Какво ще са нощите, ако ги няма звездите, ако ги няма мечтите и ако ги няма очите, които да се взират в тях?!
Ще са толкова празни и пусти, сякаш са остров в океана на самотата, който никога няма да има своя заселник, корабокрушенецът, който да се разбие в тях и да ги открие.
Ще бъдат нощите студени ...

ГФСтоилов

Есета

2009-03-22T18:14:49+02:00 1.8K

Можем ли да живеем без компромиси?

За да живее, човек се нуждае от приятели, с които да споделя, семейство, което да обича и човек, с когото да сподели живота си. Но за да общува нормално с тази група хора или с когото и да било, той трябва да се съобразява с тях.
Всеки се различава от другия по характер, принципи, предпочитания и ка ...

MaRtiTyyy

Есета » Ученически

2009-03-21T12:28:12+02:00 3.3K 1

Болката и малките големи радости

БОЛКАТА И МАЛКИТЕ ГОЛЕМИ РАДОСТИ В ЖИВОТА НИ
Някой страда. Силно. Болезнено до смърт. Често срещано явление. Случило се е нещо, което му се струва най-голямото нещастие на света: някой не е отвърнал на любовта му или го е изоставил, защото е срещнал друга любов. Светът става сив, птиците спират да п ...

LONTANA

Есета » Философски

2009-03-21T11:41:56+02:00 4.3K 1 2

Дъжд

Беше перфектната целувка! Толкова неочаквано той спря, прегърна ме през талията и докосна устните ми по-нежно и от снежинка. И спря, погледна ме сякаш, за да се увери, че не е сбъркал и след секунди аз също съвсем леко докоснах устните му. Погледна ме, усетих сатенените му устни върху челото си, пос ...

posh`

Есета » Лични

2009-03-21T11:31:17+02:00 2.1K 5

Стремежът на пролетта

Когато навън е още студено, вятърът се стрелка между голите клони на дърветата и облаците сивеят чак до тъмномораво, в нас се опитва да покълне пламъчето на надеждата. Толкова много дни сме я съхранявали в себе си, че вече й е време да се разпукне. Не знаем какво ще поникне от това пробуждане, но оч ...

lubara

Есета » Други

2009-03-20T06:36:26+02:00 1.6K 1

Не искам нищо

НЯМАМ НУЖДА ОТ РАЙ. Ако има рай, то аз ще искам да бъда с жената, която обичам. Но ако тя е обичала някой друг повече от мен, то тя ще иска да бъде с него. И какво става в крайна сметка - аз не мога да бъда с нея, защото тя ще иска да бъде с друг - че това рай ли е, че то същото като на земята. НЕ И ...

nice_a1

Есета » Лични

2009-03-20T06:09:23+02:00 2.2K 4

Дали любовта прави човека по-добър и по-свободен?

Всеки среща голямата любов в живота си. Поводите са различни, но не винаги сме способни, готови да дадем дължимото на това светло и красиво чувство. Любовта дава сила, тя облагородява - лошия превръща в добър, грозния - в красив. Влюбеният е като птиците в простора - любовта дава криле, пренася ни в ...

KrIsSiTo

Есета » Любовни

2009-03-19T03:58:53+02:00 12.2K 1

"А сега остават тия три..."

"А сега остават тия три: вяра, надежда, любов, но по-голяма от тях е любовта."
Животът на човек е наниз от емоции, кръговрат на радости и скърби. В основата на всичко стои сакралното трио вяра, надежда, любов. Но нима ние хората, подчинени на тези три сили, зависещи от тези три сили, можем да кажем ...

MaRtiTyyy

Есета » Ученически

2009-03-19T03:45:26+02:00 10.9K 3

"Падащи хора"

"Падащи хора"
Какво ли си пожелават звездите, когато виждат "падащи хора с ангелски очи"?!
Ангелски очи, които всъщност са дяволски очи, а в случая моите са просто кафеви...!
Кафеви очи, които не могат да преоткрият непознатия океан, ако се страхуват да не изгубят от поглед брега, от който вече са о ...

TomTailor

Есета » Лични

2009-03-19T01:15:48+02:00 1.2K

За човека, на когото не могах да кажа "Обичам те" (на Теньо )

Отиде си… Изгуби се в болката. Умря. Много дълго време се мъчеше - болестите, казват, че са тежки и че ракът не прощавал. Ти загуби всичко… Загуби гласа си, с който ми каза първото “здравей” и ми посвети прекрасната песен, точно в онази пицария. Не можех да откъсна очи от теб - човекът, чиято песен ...

samotnata_x

Есета » Лични

2009-03-17T09:27:34+02:00 4.2K 3

„Въображението е по-важно от познанието.” – Алберт Айнщайн

„Въображението е по-важно от познанието.” – Алберт Айнщайн
„Въображението е по-важно от познанието.” Така ли е наистина? Повечето сентенции са теоретично обобщение на натрупан и изстрадан житейски опит. Всеки ще възприема такива твърдения също въз основа на своите установени възприятия за света. Едн ...

pavli

Есета » Философски

2009-03-15T14:18:24+02:00 15.7K 13

Моите първи театрални срещи

Театърът е мечта и магия. Понякога се случва хиляди пъти да минем покрай сградата, превърнала се в Храм на театралното изкуство без нито веднъж да влезем в нея. Но прекрачим ли нейния праг, магията на театъра завладява душите ни и пред нас се разкрива един непознат нов свят, в който сякаш сънуваме н ...

sleda_po_pjasaka

Есета » Други

2009-03-15T13:00:12+02:00 4K

Ти никога не си бил тук!

Изчезна като вик в тишината... Стопи се кротко, бавничко и мило... незапомнено, епично и даже малко грозно.
Изгуби се като стара, нежелана брошка от някой си роднина, някоя кутия, в нечие старание... Изгуби се като усмивка, като една изстрадана усмивка, но тъй простичка и нежна, и толкова различна.
...

samotnata_x

Есета » Лични

2009-03-15T00:43:34+02:00 2.1K 3

Времето ни изроди

ПРЕВЪРНАХ САМОТАТА ВЪВ ФЕТИШ...
ЗАБРАВИХМЕ КАК СЕ ОБЩУВА...
Млади хора се затворихме в себе си и свикнахме с това да се чувстваме сами... Стана нормално да живеем в стрес и безразлично да подминаваме стремежите на Сърцето си...
Стоим често скрити зад компютъра и играем роли...
Лъжем себе си, но Само ...

Леа-Естер

Есета » Лични

2009-03-14T23:50:32+02:00 3.5K 8