Есета

8,5 резултата

За кого бие камбаната?!

Беше 11 ноември... около 3 на обяд. Все още беше един обикновен ден. До мига, в който звънна телефонът и чух думите "мъртъв е". Не повярвах. Не исках да вярвам. Не, че го обичах, но болката в гласа на сестра му промени живота ми завинаги. Преди време за малко да се влюбя в него. Нещо ме спря. Може б ...
3.2K 5

Моето небе

Не си рицар, затова не е нужно да ме будиш с целувка от стогодишния сън. Само така живея, дишам, чувствам. Моля те, нека остана с широко затворени очи! Стига ми да съм обичана, за да остана завинаги красива. Твоите очи са моето огледало.И не искам непроходими и заплетени розови храсти да пазят сърце ...
1.8K 10

Стената

Стената
Февруари 1990. Източен Берлин. Часът е 20:40.
Вятърът свистеше, а самотен мъж с дълго черно палто вървеше по улицата, затрупана с дълбоки преспи сняг, натрупани от бурята предната вечер.
Дзъъъъъън…
Вратата се открехна в началото леко колебливо, но после собственикът на апартамента пусна стоя ...
2.5K

Брътвежи...

Защо се регистрирах... Не знам дали искам, а и не мога да пиша. Преди пишех малко по-добре. Напоследък не умея да се изразявам добре. Дори не бих се регистрирал. Но се регистрирах. Даже нахалството ми стигна до там, че публикувах някакви безумни брътвежи. Виждате ли тук някакъв смисъл? Капка есенция ...
2.6K 4

Прозорец

Прозорец към миналото или прозорец към настоящето? Прозорец с тъмна завеса или с огряващите го сутрешни лъчи? На колко места може да те отведе това стъкло, колко непознати или забравени светове е способно да ти покаже. Достатъчно е малко въображение и ще се озовеш, където си пожелаеш - при любимия ч ...
4.7K

Вертикалност и Хоризонталност. Тояжката (пръчката), като средство за Служение.

Вертикалност и Хоризонталност. Тояжката (пръчката), като средство за служение.
Вертикалността и Хоризонталността - това са две понятия, две реалности. Когато ние познаваме тяхната същност и естество, ще можем да си служим с тях.Ще можем да творим в ежедневието си свещения кръст на Атенон и Христос. ...
1.8K

Такъв е животът

Прелиствам снимките от нашата сватба и сълзи се стичат по лицето ми... Като че ли беше вчера, когато те видях за пръв път. Като че ли вчера погледнах в душата ти и тогава ми се стори тъй близък. Сякаш те бях виждала и преди... Сякаш цял живот бях чакала теб. Влюбих се... тъй силно и отчаяно, че още ...
2.7K 1 3

За грешките и уникалноста

Казват, че всеки човек греши, казват също, че всеки човек е уникален. Според мен и двете са верни и взаимно свързани, защото именно грешките ни правят уникални, те изграждат нашия образ от уникалности, който наричаме идентичност. Да грешиш е най-човешкото нещо на света, а да се стремиш към поправяне ...
9.6K 3

Агония и красота

„Красотата е агония,” казва една гейша в своите мемоари. Уви, агонията не е красота.
Всеки път, когато срещна бездушие, аз агонизирам. Боли ме – и от болката, и от безразличието. От тази агония, обаче, не се ражда красота. Напротив, красотата умира, лишена от доброта.
Всеки път, когато срещна съдниц ...
1.7K 4

Изповед

И З П О В Е Д
Когато нашият общ приятел ми каза, че при един ваш разговор си попитала за мен, а той доста подробно ти е разказал колко съм нещастен, поради това, че съпругата ми е починала и съм сам, че съм болен от лоша болест, че често не могат да ми осигурят скъпите лекарства, с които ме лекуват, ...
2.5K 5

Котлето

Първо видях котлето - медно котле - имаше такива във всяка селска къща - личаха следи от калайдисване, тук-там позеленяло... на дъното му луковици на лалета, пробили вече кафява люспица, зеленее наболо връхче...
Тогава видях и нея - старица, с дребно телце, палто - в забравен цвят, държи пролет в съ ...
1.5K 10

Бягство

Бягството
Беше тъмно. Нощта отдавна бе застъпила на вахта, а небето все още тихо оплакваше умрелия ден. Облякох си якето – на голо, и излязох. Седнах в колата и завъртях ключа. Ревът на мотора ме посрещна, като гласа на стар приятел. „Готов ли си?”, попитах го наум. Оборотите се изравниха. Готов беш ...
2.1K 11

Рано или късно всичко се променя

Една книга, разказваща се за историята на Казанова през погледа на Лучия, първата му любима, ме накара да се замисля. Да остана замислена, но всъщност и аз не знам за какво, може би по-скоро не замислена, а празна.
За разлика от повечето книги, happy еnd-ът липсваше, което прави историята доста прав ...
3.5K 3

Любовта е...

Вървях един следобед, сама със себе си, просто за да мога да размисля за случващото се покрай мен. Времето беше топло, слънцето грееше силно и затопляше много хора. Вървях по една алея, където имаше пейки и насядали хора, от най-различни възрасти. Паркът, в който се разхождах, беше изключително крас ...
2.6K 1

Обичам те

Не знам кога се влюбих в теб, не усетих как стана, но изведнъж се оказа толкова трудно да си далеч от мен. Чувствах те като сестра, наричах те “сестра ми”, но вече всичко се промени - вече ме боли да те наричам така, защото искам да те нарека “слънце, мила или патенце”. Толкова банални неща, но иска ...
11K 6

Студентите и тяхното място в обществото

Животът на човек представлява един непрекъснат низ от учение и натрупване на знания. Ние се раждаме с определени генетични заложби,чието развитие започва да се изгражда още в първите години на нашето съществуване. Преди да тръгнем на училище с помощта на хората около нас се оформя голяма част от наш ...
2.1K 1 1

Кой е филмът, който е успял да те натъжи най-много и защо?

Има много тъжни филми по света, но този, който ме натъжава най-много, е филмът, в който участваме всички ние - животът! По-скоро този филм не е тъжен, а покъртителен. Понякога е куклено шоу, в което ние сме марионетките, разигравани и подигравани. Друг път е военно криминале, което завършва жестоко ...
1.5K 1

Заради теб ще издържа

Срещнах те в един пролетен ден. Паркът, където често се разхождах, се къпеше в зеленина и омайващата песен на птичките го превръщаха в райско място. Между дърветата се промъкваха слънчеви лъчи и весело се гонеха по земята. Вървях без цел и посока. Наслаждавах се на всеки миг прекаран на това райско ...
3.3K 4

Смисълът

Все пак, нещо ми се губи...
Спомням си белия тунел. Спомням си ярката светлина. Спомням си колко плътно залепнах за обвивката си - онова ревящо посиняло бебе, което обливаха с вода от чешмата. Залепнах за гръбчето му. И за коремчето. Не и за главата. Там все още бе препълнено с ужас. Вкопчих се в съ ...
1.5K

Убийците на времето

Убийците на времето
- А-а... Вие! По кой член?
- За предумишлено.
- А-ха, ясно. Признавате ли?
- Признавам! ...
1.5K 6

55 Минути Вселенски Смях (2004)

Надявам се Юпитер (планета от Слънчевата система) най-после да избухне. Да избухне в смях и тоновете му да се понесат из цялата Вселена, тонове на истеричен, безбожен смях, на лудост, на веселие. Надявам се експлозията на този смях да е толкова силна, че ние тук, на Земята (планета от Слънчевата сис ...
1.9K

Приятелка на самотата

Винаги съм искала да срещна човек, който да ме обича заради мен самата, за това, което съм и не съм. Захласвах се по мъже, които можеха да ме дарят с нежност само за една нощ. Бях свикнала със самотата, със студената и прегръдка, с празния и поглед, със сивото ежедневие, което ми предлагаше тя. Запо ...
2K

Плоски покриви

Забелязали ли сте, че колкото са по-плоски покривите в една държава, толкова е по-плоска и душевността на хората, които я населяват? Разходете се по нашите китни селца и паланки и разгледайте схлупените стари селски къщици с техните ниски, едвам надигнали се червени покривчета и после ги сравнете с ...
1.8K 1 1

Приказка за една неродена любов

Посветено на Веселин
ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е НАПЪЛНО НЕСЛУЧАЙНА!
К и Р бяха най-добри приятелки. Веднъж двете приятелки решили да отидат на плаж и за да бъде по-интересно К поканила едно момче да отиде с тях. В пък на свой ред поканил В. Това се случило на 19 юни 2007 година. О ...
1.9K

Да ти разбият (сърцето) лицето.

Странно нещо са човешките отношения. Странно нещо е любовта. Всеки говори толкова много за нея. Дори и тези които не са я изпитвали, дори и тези които не вярват в нея. А тя самата кара хората да губят разсъдъка си, кара хората да губят живота си. Много се е изписало и казвало за нея. Светът е пълен ...
2.3K 3

За вас, приятели мои...

Лятото на 2002 година. Един далечен ден някъде през юни. Приемни изпити. Приета в Облеклото или по интелигентно казано Професионална гимназия по текстил и моден дизайн. Усетих леко колебание, което нахлуваше в мен. Дали да се запиша? Може и да съжалявам за това. И все пак се записах и не съжалявам.. ...
3.2K 1

Live, until there's nothing left of you...

Live, until there's nothing left of you...
Всеки ден отваряш очи. Всеки ден откриваш света. Отново. Всеки ден намираш смисъл и всеки ден го губиш. Всеки ден умираш.
Всичко започва, за да свърши и свършва, за да започне отново. Ти знаеш, че краят ще дойде, но продължаваш да живееш, да търсиш, да иска ...
1.5K 4

Матерхорн

“Иван Ненков-Гаджото на 27 г., Тихомир Стоянов-Тишо, на 24 г., и Филип Жазмати-Фил, на 29 г., са тръгнали от заслона в подножието на Матерхорн в четвъртък следобед.”
“Матерхорн - най-красивият връх, който безброй пъти сме виждали на опаковките на шоколадите, погуби трима български алпинисти. 800 мет ...
2.9K 5

Всеки човек е рожба на собствените си дела

Празен лист, неозаглавен стих, непрочетена книга, неизмислен сценарий на филм - така изглежда в началото си всеки човешки живот. И само от нас зависи с какви букви ще запълним този празен лист, дали ще намерим подходящото заглавие на стиха… дали ще прочетем книгата, дали ще измислим сценария на филм ...
7.6K 1

Объркано (или Как се ражда всяка истина)

Объркано
(или Как се ражда всяка истина)
Часовниците умряха.
Само миг преди да се срещнем стрелките увиснаха в пространството от невъзможност да достигнат момента, който очаквах.
Музиката спря. ...
1.8K 4

Какво е човекът

КАКВО Е ЧОВЕКЪТ
Откъде идва човекът - това никой не може да каже. Всеки си има теория, но теория, която не може да бъде доказана по никакъв начин. Едни мислят, че Господ е създал човека, други чрез еволюция, но тази тайна ще си остане между времето и живота. И никой никога няма да може да я разгадае ...
15.1K

А надеждата мърда

От малък мечтата ми е да ме погребат в задния двор..ама без ковчег - гол в голата пръст. Какъв по-грандомански начин да напомниш за себе си от ужаса, който ще изпита правнукът ти като се разрови и случайно открие изгнилото ти туловище. Жалко, че няма да го видя с очите си. Но кого заблуждавам? Аз ня ...
2.2K 10

Снежинка

Снежинка
Зима е. През прозореца у дома аз виждам всичко, но сякаш обръщам внимание само на небето. Гледам го втренчено. Може би, ако беше живо, щеше да ми се скара. Но какво мога да направя срещу тази магия? Тя ме омагьосва. Аз мечтая. Искам да бъда на много места… Искам да бъда снежинка…
И ето ме… ...
2K 3

Моралът на моето време

Темата за морала е вълнувала хората от дълбока древност. Връщайки се назад в историята, не без учудване разбирам, че в определени периоди хората са подчинявали своето поведение на не дотам добри идеи и цели. За мен винаги е било необяснимо поведението на голяма група хора през Втората световна война ...
3.9K 1 1

Независимостта в медиите някога и днес

„Колкото е по-голяма властта, толкова по-опасно е, че ще се злоупотреби с нея”. А медията е едно от най-властните пространства в човешкото общество и независимостта и расте със всяка минута.
Независимостта на медиите е като едно огромно бебе и ако се гледа от неподходящ родител, става едно доста про ...
4K 1 1

Кой е по-силен - човекът или природата ?

Кой е по-силен - човекът или природата?
Въпреки че човекът е построил заводи, фабрики, машини и още какви ли не чудеса и мисли, че е овладял природата, това е невъзможно, защото всеки човек е една малка чатица от природата. Той може да руши и не е способен да пази това, което му е дадено, не може да ...
15.8K 1 2

Левски и Свободата

Левски.
Помните ли онзи гигант от гранит? Всяка сутрин той поздравява новия ден, надявайки се днес да е по-различно. Оглежда се в лицата на случайните минувачи, но рядко вижда нещо различно от това, което е свикнал да наблюдава от години. Сърцето му се къса, очите му сълзят от болката. Нима досега н ...
2.7K 4

Дневниците на амазонката - Част 6

Стига с тоя остарял морал от времето на бабите ни, стига глупости, омръзна ми от клишета и етикети за хората, а самите ние нима сме по-различни, нима нас не ни обсъждат и заклеймяват… там е проблемът, колкото повече се опитваш да се харесаш на всички, толкова повече бягаш от собственото си аз и кое ...
1.3K 1 2

Котка или птица, или какво е реалност

Погледнах я, спеше на леглото свита на кълбо, или поне така я виждах, така я възприемах, може би не е била на кълбо, може би дори не е котка, продължавах да я гледам и не разбирах защо точно котка, защо не куче или птица. Гледах я, но пред мен стоеше котка с лапи, козина, и всички котешки черти. И п ...
2.2K 5

За желанието

И той дочиташе разказа:
„Да любиш някого, означава да любиш, без да искаш любов в замяна, да обичаш, без да искаш да бъдеш обичан, да даваш, без да искаш да ти бъде давано. Да чувстваш дъха й по кожата си, без никога да те е целувала.”
- ... Но аз я обичам тогава, даже ще кажа още!
Да виждаш как ост ...
3.6K 5