Есета

8.5K резултата

Кой спечели?

Кой спечели?
„Ако спечеля – печеля за цял народ,
ако изгубя – губя само мене си.. “
Той слезе от трамвая на една централна улица и скоро стана част от оживената тълпа, която забързана в изпълнение на ангажиментите си, не отдаваше особено значение на отделния индивид. Искаше да излезе и да се поразсе ...
1.7K

Възможно ли е насила да обичаш?

Възможно ли е насила да обичаш?
Да обичаш! Но да обичаш истински! Да го правиш с цялата си душа и с цялото си сърце, с цялата си любов, която притежаваш! Да се усмихваш, защото наистина го желаеш, а не защото така трябва! Да радваш човека до себе си, защото това ти носи удовлетворение, а не защото т ...
3.4K 1

Цифра

Цифра
Странно... все си мисля, че се събудих с име. Не се бях замисляла преди за това нещо - името е онзи етикет, който носиш още от фабрикуването си, не се замисляш за него, но при проверка си го казваш от раз.
- А вие кой номер сте?
Не я разбрах.
- Ей, на вас говоря... Аз съм 203, вие стоите пред ...
2K 5

Играта на твореца в света

"Да, братя мои, за играта на сътворението е нужна свещената повеля на словото: "Да бъде!". Духът иска своята воля, изгубилият света спечелва свой собствен свят." Фридрих Ницше
есе
Ницше описва драматичното откъсване от човешкото на тези,които са водени от волята за живот. Само те, които не са убили ...
2.5K 1

"Човекът е осъден да бъде свободен." Сартр

Свободата... Толкова философи са излагали какви ли не възгледи относно нея... Един от тях е Жан Пол Сартр, според когото свободата е присъда. А щом е присъда със сигурност ще има и хора, които ще се опитат да избягат от нея, да избягат от свободата. Дори съществува такава книга ("Бягство от свободат ...
10.7K 1

Животът и ние в него

> Какво представлява животът ни и какво сме ние в него? Общото помежду ни, може би е, че се впускаме в търсенето на една утопия - утопията за „розов живот с червени краища", а се различаваме по това, че търсим тази утопия изразена в различните за нас ценности. Какво имам предвид ли? Ами просто е... ...
2.7K 2

Маската нужна ли ни е?

Палф Уолдо Емерсън някога е казал: "Няма личен живот, в който никой не е проникнал." Никаква тайна не може да бъде скрита в цивилизования свят. Обществото е бал с маски, където всеки крие истинската си същност и я разкрива като се крие.
А за какво ни е тази маска, защо опитваме да скрием това, което ...
5.7K 4

Любов

Любов
Любов? Съществува ли тя? Какво представлява? В какво се изразява?
За всекиго любовта има свое лице, своя външност, свои признаци... А за теб каква е? Може би птица,рееща се във въздуха? Или усмивка на дете,която виждаш след разплакани невинни детски очички? За теб може и да е просто ''любов''! ...
2.7K 4

Ирония на разума

"ЖИВОТЪТ Е ТОВА, КОЕТО ТИ СЕ СЛУЧВА, ДОКАТО СИ ПРАВИШ ПЛАНОВЕ ЗА ЖИВОТА."
Джон Ленън
Аз много харесвам тази мисъл! Сега ще се опитам да ви обясня как си го представям и дано не ви се сторя голям песимист! Определям себе си като ПЕСИМИСТИЧЕН ОПТИМИСТ (не вярвам на нищо и на никой, а в следващия момен ...
3K 6

За Словото

Какво е Словото? Не знам как да отговоря, предпочитам да вярвам, че то е създало света такъв, какъвто мога и не мога да видя. В Исландия поетите вярват, че клетвите стигат човека рано или късно и причината за това е силата на Словото. С него можеш да убиеш и да излекуваш. Я да взема да разкажа за он ...
6.2K 1

За въртящите се дервиши, любовта и вечността

Любовта е вечна. Тя има своите прояви в нашето ежедневие, но често забързани и объркани, ние я подминаваме като някоя скитница, застанала на ъгъла на улицата, а после се оплакваме от безлюбовие и самота. Ако някога се спрем за малко, ще я открием. Начините са много, но в никакъв случай не са сложни ...
2.7K 2

Автопортретно

Автопортретно
И тъй - родих се. Жена. Не веднага де. Първо бях нищо, после - не, сега вече не знам. Обърках се. В крайна сметка исках да се родя бобър. Или поне хамстер. Но при двама родители от човешки произход, коя съм аз да се меся в еволюцията. Не ми позволиха дори да си запазя мустаците. От око ...
2K 4

Щастие? Следващият!

Щастие? Следващият! Това не е есе... И аз не знам какво е.
Отново пиша глупости.
Чувстваш ли се добре като се подписваш?
Някак по-значим.
Друг човек. ...
1.9K 1

Страница от дневника на една отчаяна бивша съпруга...

Беше толкова истински, колкото и страхът. Виждах всичко през изкривената призма от съмнения и ревност. Бях луда! Но сега съм друга. Нормална, скучна, "отчаяна съпруга" на битовизма, а дори нямам при кой да се прибера и да вдигна кавга до небесата за чорапите на пода или за това, че слуша телевизора, ...
1.8K 1 18

Надежда

Светът е станал толкова мрачен, хората са се свили в черупките си и всеки си преживява личните несгоди сам, затворил напълно вратата към околния свят. Няма го онова ведро настроение по улиците, няма ги пълните улици с усмихнати хора и добронамерени граждани. Колко малко му трябва на един човек, за д ...
4.2K 4

Писмо до една мнима принцеса

Писмо до една мнима принцеса.
Женско ИСКАМ. Да, това е глаголът искам в женски род... Езикът се променя заедно с хората. Шегувам се. Малко.
ИСКАМ всички, които прочетат това, да знаят, че това долу се случва в главата на една мнима принцеса в едно кралство, което не съществува.
ИСКАМ да си добър. Ам ...
2.7K 1 5

Практическият человек днес

Практическият человек днес...
Уви, и такива ги има
Днес практиката ни учи едва ли не на всичко, щото "всичко става с практика". Практическият человек е много повече от истински човек, дали от практика - не знам! Днес истинският човек държи на приятелите си, на семейството си и на нравствените ценнос ...
3.6K

Радост

Радост
Днес, когато те гледах, когато те слушах и като те чувствах близо до мен, изпитвах радост, голяма радост. В мен се появи желание да изразя тази радост в стих. Но нямах думи! Затова и не можах да намеря рими, с които да сглобя стиха. Това е причината да се откажа от стиха и да премина към проз ...
2.7K 4

Емоциите в потребителското поведение

Емоциите в потребителското поведение
Човешкото поведение само по себе си е доста интересен феномен. Ние, хората, постоянно показваме емоции. Емоциите са част от нашата същност, те са огледало на нашия живот. Те са израз на нашите чувства. Когато сме нервирани, когато сме весели, когато не сме в наст ...
5.5K

Любовта, семейството, приятелството, доверието, отговорността - малките подправки на живота

Любовта, семейството, приятелството, доверието, отговорността - малките подправки на живота
Животът е пренаситен с най-разнообразни неща. Всеки изживява хубави и лоши моменти. През житейския си път човек открива много неща, печели и губи от живота, прави грешки, от които се учи. И чрез които помъдря ...
10.4K 2

Хармоничната връзка

Без значение каква е връзката (мъж-жена, жена-жена, мъж-мъж и пр.), има няколко основни фактора, които я правят хармонична: приемане на другия в цялост, от което произтичат други подмоменти; вместо ограничаващата критика, се иронизирайте и откривайте смешното в постъпките на другия, защото всяко мръ ...
1.9K 1

И думите цъфтят красиво, ако...

Безкрайността на думите те плаши. Навярно от моето словолеене ти доскучава и обрамчва минутите край теб празнота, но и не протягаш ръка, за да ме спреш!
Стоиш загадъчна и тайнствена, вплела грижите си в нежните си пръсти и търсиш изискани слова за отговора си...
Но преди да сториш това, в очите ти з ...
1.9K

Мисли във влак

В полуспуснатото перде на прозореца плющи вятър. Само че този вятър е топъл и още повече усилва задуха в купето. Оставям книгата с буржоазните теории, защото разбирам, че вечe от полоwин час чета една и съща фраза, без да успея да я проумея. Зелените тонове на пейзажа навън изглеждат посивели и обез ...
1.3K

"Жилището е там, където живея, а домът - там, където искам да се завърна!"

Често „домът" бива свързан със семейството, домашния уют, който изпитваме, когато се приберем вкъщи. Често също домът е свързан с детството на един човек. Там, където е бил щастлив играейки със своите приятели. В дома човек намира защита от майчината ръка. Естествено, хората винаги искат да се върна ...
5.8K 1 3

За кого бие камбаната?!

Беше 11 ноември... около 3 на обяд. Все още беше един обикновен ден. До мига, в който звънна телефонът и чух думите "мъртъв е". Не повярвах. Не исках да вярвам. Не, че го обичах, но болката в гласа на сестра му промени живота ми завинаги. Преди време за малко да се влюбя в него. Нещо ме спря. Може б ...
3.2K 5

Моето небе

Не си рицар, затова не е нужно да ме будиш с целувка от стогодишния сън. Само така живея, дишам, чувствам. Моля те, нека остана с широко затворени очи! Стига ми да съм обичана, за да остана завинаги красива. Твоите очи са моето огледало.И не искам непроходими и заплетени розови храсти да пазят сърце ...
1.8K 10

Стената

Стената
Февруари 1990. Източен Берлин. Часът е 20:40.
Вятърът свистеше, а самотен мъж с дълго черно палто вървеше по улицата, затрупана с дълбоки преспи сняг, натрупани от бурята предната вечер.
Дзъъъъъън…
Вратата се открехна в началото леко колебливо, но после собственикът на апартамента пусна стоя ...
2.5K

Брътвежи...

Защо се регистрирах... Не знам дали искам, а и не мога да пиша. Преди пишех малко по-добре. Напоследък не умея да се изразявам добре. Дори не бих се регистрирал. Но се регистрирах. Даже нахалството ми стигна до там, че публикувах някакви безумни брътвежи. Виждате ли тук някакъв смисъл? Капка есенция ...
2.6K 4

Прозорец

Прозорец към миналото или прозорец към настоящето? Прозорец с тъмна завеса или с огряващите го сутрешни лъчи? На колко места може да те отведе това стъкло, колко непознати или забравени светове е способно да ти покаже. Достатъчно е малко въображение и ще се озовеш, където си пожелаеш - при любимия ч ...
4.7K

Вертикалност и Хоризонталност. Тояжката (пръчката), като средство за Служение.

Вертикалност и Хоризонталност. Тояжката (пръчката), като средство за служение.
Вертикалността и Хоризонталността - това са две понятия, две реалности. Когато ние познаваме тяхната същност и естество, ще можем да си служим с тях.Ще можем да творим в ежедневието си свещения кръст на Атенон и Христос. ...
1.9K

Такъв е животът

Прелиствам снимките от нашата сватба и сълзи се стичат по лицето ми... Като че ли беше вчера, когато те видях за пръв път. Като че ли вчера погледнах в душата ти и тогава ми се стори тъй близък. Сякаш те бях виждала и преди... Сякаш цял живот бях чакала теб. Влюбих се... тъй силно и отчаяно, че още ...
2.7K 1 3

За грешките и уникалноста

Казват, че всеки човек греши, казват също, че всеки човек е уникален. Според мен и двете са верни и взаимно свързани, защото именно грешките ни правят уникални, те изграждат нашия образ от уникалности, който наричаме идентичност. Да грешиш е най-човешкото нещо на света, а да се стремиш към поправяне ...
9.7K 3

Агония и красота

„Красотата е агония,” казва една гейша в своите мемоари. Уви, агонията не е красота.
Всеки път, когато срещна бездушие, аз агонизирам. Боли ме – и от болката, и от безразличието. От тази агония, обаче, не се ражда красота. Напротив, красотата умира, лишена от доброта.
Всеки път, когато срещна съдниц ...
1.7K 4

Изповед

И З П О В Е Д
Когато нашият общ приятел ми каза, че при един ваш разговор си попитала за мен, а той доста подробно ти е разказал колко съм нещастен, поради това, че съпругата ми е починала и съм сам, че съм болен от лоша болест, че често не могат да ми осигурят скъпите лекарства, с които ме лекуват, ...
2.5K 5

Котлето

Първо видях котлето - медно котле - имаше такива във всяка селска къща - личаха следи от калайдисване, тук-там позеленяло... на дъното му луковици на лалета, пробили вече кафява люспица, зеленее наболо връхче...
Тогава видях и нея - старица, с дребно телце, палто - в забравен цвят, държи пролет в съ ...
1.5K 10

Бягство

Бягството
Беше тъмно. Нощта отдавна бе застъпила на вахта, а небето все още тихо оплакваше умрелия ден. Облякох си якето – на голо, и излязох. Седнах в колата и завъртях ключа. Ревът на мотора ме посрещна, като гласа на стар приятел. „Готов ли си?”, попитах го наум. Оборотите се изравниха. Готов беш ...
2.1K 11

Рано или късно всичко се променя

Една книга, разказваща се за историята на Казанова през погледа на Лучия, първата му любима, ме накара да се замисля. Да остана замислена, но всъщност и аз не знам за какво, може би по-скоро не замислена, а празна.
За разлика от повечето книги, happy еnd-ът липсваше, което прави историята доста прав ...
3.5K 3

Любовта е...

Вървях един следобед, сама със себе си, просто за да мога да размисля за случващото се покрай мен. Времето беше топло, слънцето грееше силно и затопляше много хора. Вървях по една алея, където имаше пейки и насядали хора, от най-различни възрасти. Паркът, в който се разхождах, беше изключително крас ...
2.7K 1

Обичам те

Не знам кога се влюбих в теб, не усетих как стана, но изведнъж се оказа толкова трудно да си далеч от мен. Чувствах те като сестра, наричах те “сестра ми”, но вече всичко се промени - вече ме боли да те наричам така, защото искам да те нарека “слънце, мила или патенце”. Толкова банални неща, но иска ...
11K 6

Студентите и тяхното място в обществото

Животът на човек представлява един непрекъснат низ от учение и натрупване на знания. Ние се раждаме с определени генетични заложби,чието развитие започва да се изгражда още в първите години на нашето съществуване. Преди да тръгнем на училище с помощта на хората около нас се оформя голяма част от наш ...
2.1K 1 1