Есета

8,5 резултата

Зелени очи

Моята баба, по майчина линия, имаше най-хубавите очи, с цвят на грах, в зрялост, когато шушулката потъмнее и е готова за откъсване. Дядо, докато почина, не се раздели с бозинявите си потури, най-дълбоките, които някога съм виждала.
Двамата живееха в старата къща, в задния двор и това беше най-интере ...
1.7K 3

Защо ли, апропо?

Защо ли, апропо?
Тъмно е. Само някакви приглушени звуци се чуват от време на време. Влажно е, много влажно... задушавам се....
Светлина. Малка смърт.
Глътка въздух и няк’ъв изпосняк ме пляска по гърба. Плач.
И така – родих се... ...
2.1K 9

Философията на живота

ЖИВОТ - Ът*...!
РАЖДАНЕ... ... отДават на ТеБ...
РАСТЕЖ... ... Ти... (твоето време)...
СТРЕМЕЖ... ... към... Сродна Душа...
ЛЮБОВ... ... откритието на СЕБЕ СИ... у ДРУГИЯ... ...
3.2K 6

Преди края

Често пъти съм си задавала въпроса какво ще направя, ако ми кажат, че ми остава ден живот, че умирам, или, че идва краят на света: "Накрая остават тия три - вяра, надежда, любов, но по-голяма от тях е любовта.'' Когато дойде краят, за какво се сещаме първо? ВЯРА! Иска ни се да вярваме, че това не е ...
1.9K 2

Крадец на време

Всяка година, всеки месец, всяка седмица, всеки ден, всеки миг… аз бързах -стремях се да надмина времето, да се състезавам с него, да усетя динамиката на надпреварата. Часовете отлитаха, всичко се изплъзваше толкова бързо и неусетно сякаш е било само сън. Всяка минута за мен беше ценна, всяка секунд ...
1.4K 3

Той ме бие...!!!

(изповед на една жена)
Запознахме се преди малко повече от година. На морето. То беше от онези мъже, които с цялото си поведение изразяват точно какво искат. Изглеждаше добре – бих казала симпатягата на компанията; умен, забавен и уверен в себе си. Това ми действаше като афродизиак. Живеехме в разли ...
4.8K 1 34

Душа, дух, тяло...

"Cognosce te ipsum" - Познай себе си!, е казал Сократ. И наистина, за да разбере света, в който живее, човек първо трябва да разбере себе си, защото светът е това, което ние усещаме от него и всеки човек е един микросвят.
Опитвайки се да опознае себе си, човек е стигнал до извода, че се състои от тр ...
26K 1 7

Не на насилието!

Не на насилието!
Какво разбираме, когато споменем думата насилие? Според определението, което речникът ни дава, това е всяко действие срещу другия човек или собствената личност, което предизвиква физическо, психическо и/или емоционално страдание. Насилието всъщност е навсякъде около нас. Всекидневно ...
14.5K 1

Наркотици. Видове. Въздействие.

Наркотици. Видове. Въздействие.
Есе
Кратко. Точно. Ясно, като по учебник. И страшно.
Наркотици. Наистина една много болезнена тема за младите хора. Много от тях откровено споделят, че поне веднъж в живота си са употребили поне един вид наркотик.
Обикновено всичко започва, когато попаднеш в компания, ...
5.7K 1 5

Споделено утро

Тази сутрин пия кафе сама, но мислейки за човек, когото Обичам. Срещу мен е блок, друг блок. От рано един мъж стои на прозореца на междуетажното пространство, пуши цигара след цигара, оглежда се нервно, може би чака някой да се прибере - жена или дете. Или поне така изглежда в моят сериал.
Сетих се ...
1.4K 1

Сбърках посоката...

Днес имах работа и трябваше да ползвам услугите на автобус. Застанах на спирката и си зачаках. Знаех, че номера, който наближава отива там, където искам, освен това го прочетох и на табелата. Качих се, имаше свободни места и седнах; взех си билетче и загледах през прозореца. След две спирки се усети ...
2.7K 10

Магията на словото

Магията на словото
Словото е може би най-невероятното и уникално „изобретение” на човешкия род. Появата му улеснява контактите, придава цивилизованост на обществото, развива го – ако не беше то последващите етапи на усъвършенстване на Homo Sapiens може би нямаше да се случат.
Словото присъства в чов ...
13.9K 2 1

"Когато душата е на кръстопът"

Всеки от нас е имал проблем, чиито решения са повече от едно, и вероятно всеки се е чудил по кой път да поеме, какво да прави оттук насетне. След като имаш няколко възможности, е хубаво да премислиш предимствата и недостатъците на всяка от тях, преди да направиш своя избор. Вероятността да тръгнеш п ...
6K 4

* * *

Страдам за един мъж. Даже вече това не е болка, всичко в мен вече е угаснало, но не мога да го забравя. Всяка негова дума ме изпълва, всяка негова прегръдка ме изгаря... искам го с тялото си, с душата си, със сърцето си. Какво да направя?... Отново се появи в живота ми, след като си мислех, че е дош ...
1.3K 1

Празни мисли на един празен човеk

Хората идват и си отиват, а с тях новоткритите истини и красоти, още недоизживени, още преди да съумееш да им се насладиш, защото никога няма да успееш и мечтите, споделеността, прекрасното и истинското в живота, всичко... оставаш твърде сам и объркан, пред неправилния избор между болката и празнота ...
3.1K 1 3

Няма грозни жени

Всеки ден срещаме жени, различни жени; без да искаме понякога ги категоризираме, а може би сме повлияни от нечие мнение, от установени правила и канони. Непрекъснато се стремим да се впишем в определени норми – като външност, дори и като поведение. Килограми, прическа, грим, тоалети... Модните тенде ...
3.2K 12

Преосмисляне

„За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе,
открий отново и пресътвори..."
Веселин Ханчев ...
2.5K

Есе за "чистата" истина

Oмръзна ми от всички от всичко мислещи, но всъщност немислещи. Eто го въпроса на деня, който е от огромно значение за днешните хора, които "ще спасят света" -Какво да облека, дали да си изправя косата или не? Все въпроси - тъпи и бездушни. Аз се опитвам да не се подлъгвам от това мое поколение, живе ...
2.1K 6

Върви, народе неограмотени

http://www.youtube.com/watch?v=zVNr3NCxKYk
Бях на прекрасно тържество по повод 24 май. Децата пяха, свириха и танцуваха, портретът на светите братя Кирил и Методий бе окичен с цветя. Радвах се на детските лица, на светлината от знания, умения и талант, който те показваха, до последното изпълнение. В ...
3.9K 22

Аз се казвам, ти се казваш...

Скоро чух нещо, което ме провокира да поразсъждавам по този въпрос. Две жени си говорят – едната бременна, другата с дете. От приказка на приказка и се стигна до избор на име за новия човек. Жената с детенцето съвсем уверено и с известна доза презрение зададе отговор на бъдещата майка: „Ти пък да не ...
3.8K 15

Иска ми се...

Иска ми се да мога да пея; за да облека чувствата си в музика и да ги пратя до там, където само песента може да стигне. Да изпея любовта си, когато обичам; мъката си, когато боли... И сега бих могла, но се опасявам, че от фалшивото звучене, няма да бъда разбрана правилно. Затова предпочитам да не пе ...
1.8K 6

Размисли за любовта

Нима съм се родила на света без обич? Ако е така, без обич ще си ида…
Очите ми са два бездънни океана, изпълнени с любов. Сърцето ми е пристан на чувства и мечти. Обичам откакто се помня… Обичам и страдам. А дали някога ще бъда обичана истински? Нужно ли е онова пламенно сърце в гърдите ми да се пок ...
3.9K 4

„Утре може би ще е късно...”*

В памет на Денка
Бързаме... Винаги и за всичко – когато се разхождаме, когато се храним, когато обичаме, понякога и когато се разделяме, когато растем; започваме да бързаме от деца и продължаваме до... Звучи жестоко, но някои бързат и да... умрат: уж живеят, а животът им е път към небитието...
И док ...
3.5K 14

Вторият

Мислите ми плахо преминават през времето и любовта. Движат се като ято птици над облаци от спомени.
Обичахме се. С първия. Така и не дочакахме любовта да си отиде от нас. Той просто си замина. Мълчаливо, без да ме погледне и без да прегърне двата живота в мен.
Сама съм. В черно. С малко момче за рък ...
3K 20

"Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божии уста"

За да живее пълноценно човек, той се нуждае не само от материални облаги, но и от духовно извисяване. И именно религията е тази, която ни учи кое е добро и кое не, която ни показва правия път, защото тя е храна за душите ни.
И тук не става въпрос за целуване на икони, палене на свещи и ходене на цър ...
21.8K 1 4

България – страната, в която искам да живея

21.12.2004 – дискотека „Индиго”, 2005 – журналисти умират чакайки бърза помощ, 2006 – сестрите Белнейски, 2007 – 2 момичета убиват и нарязват приятелката си, 2008 – Студентски град – пребито до смърт момче. Познато ли ви е?! На мен, да!
Това е България днес – ниски заплати, приблизително висока прес ...
9.4K 6

Едно Уиски ме отвращава

След поредния безпредметно загубен ден на Ахон, такъв, в който ежедневието е изпило малкото останало в него желание за нещо различно от това да не мисли за всичко около него, което му се случва.
В бара, много непознати, но барманът е винаги един и същи, но навярно и самият той не би могъл да разбере ...
2K 7

С любов!

Наближава краят на учебната година. Някои ще трупат знания до края на май, други – още половин или един месец. И... дългоочакваната ваканция. Догодина пак. Има и такива, които ще поемат в друга посока; и с добри или не толкова добри спомени, само ще се сещат за училището и учителите си.
Може би, в у ...
2.6K 13

Размишления върху смешните хора

Какво остава, когато спрем да се големеем и да се правим на важни? Къде отива цялата ни злоба, цялата апатия, цялата мъдрост, когато самотно притваряме очи и се молим сънят да дойде бързо? Какво казва душата ни, когато болка прорязва мислите и не можем да съчиним ни едно адекватно изречение и ни се ...
2K 6

Няма да забравя...

Няма да забравя...
Няма да забравя първия учебен ден в новото училище. Аз, както обикновено, закъснявах. Влезнах в стаята, всички погледи се вкопчиха в мен. Единственият човек, който ми направи впечатление, беше Цецо, който държеше в ръце бебе. Помилих си: "в класа ми има човек, който вече е баща?!" ...
5.2K 11

(Не)Уязвимият

Той беше на около 35 години, висок, добре сложен. Косата му винаги беше много късо подстригана, леко набола брада. Винаги, ама винаги ходеше облечен в бяло – дали това беше костюм, или спортни дрехи – винаги беше в бяло. Усмивката не слизаше от лицето му. Около него непрекъснато имаше много хора – в ...
1.2K 13

А сега накъде?

И ето, сега сме в края на хубавото и безгрижното. Полянката от която предстои да си отида, вече е била засята и ожъната от някой друг. През годините вървях през тази полянка, обирайки плодовете на труда, положен от моите родители. Една максима гласи, че всяко нещо си има край – в случая краят на таз ...
3.6K 1

Да живее прогресът!

Ние хората наистина сме странни птици! Забелязала съм, че обикновено извъртаме нещата така, както на нас ни е удобно. Независимо дали става за нещо изключително лично, или за по-глобални въпроси. Ето например компютрите: непрекъснато се говори, че заради тях децата нямат пълноценно детство, защото п ...
1.8K 10

Светът на отвъдното

Човешката раса има много страхове и признавам, всички от тях основателни. Страхуват се да не се разболеят от тежка болест, да не пострадат, да се влюбят, да загубят любим човек, да живеят пълноценно и разбира се, един страх, който не мога да разбера – да не загубят живота си.
Да, животът е нещо ценн ...
3.2K 7

"Последна целувка"

~Последна целувка~
Вървях тихо по малката тъмна уличка. Исках да избягам! Исках да се скрия някъде, където никой нямаше да ме намери. Исках да избягам от любовта, от болката, от самотата. Но избягах ли от първите две неща, щеше да ми остане само чистата и неконцентрирана самота. В най-чистата си и б ...
3.7K 1

Неозаглавено (част 1)

Untitled (part 1)
Здравей, искаш ли да ме познаваш? Ако не, моля спри веднага с четивото, което захващаш. Ще бъде по-лесно и за двама ни. А и не само за нас, за всички. Може би така е редно. Ще си спестиш главоболия, а и време, време, което може да прекараш, опознавайки себе си, примерно. Но пък... ...
3.1K 10

Заблудена бях

Колко пъти позволявах отново и отново да нахлуеш, като буря в живота ми. Да ме заплениш и след това да ме накараш да се чувствам ненужна! Макар да знаех всеки път, че така би станало. Но въпреки всичко живях в заблуда, с малка надежда за теб и мен! Позволявайки да ме нараняваш... Знаех много добре, ...
1.8K 1 3

Животът на прага на смъртта

Животът на прага на смъртта
Прагът на смъртта е относително понятие. Един се чувства „на прага” в секундата преди да скочи с парашут от 3000 метра или с бънджи от моста до Варна, а друг има това усещане с месеци, години, докато позната или непозната болест го убива, бавно и безвъзвратно. Има хора, к ...
8.2K 1 4

Не ме предавай!

Не ме предавай!
Здрасти!
Пак съм аз!
Помниш ли ме? Хлапакът дето ти говори на Ти.
Май прекалено често те провокирам, а? Дразня ли те? Имаш избор. Винаги можеш да щракнеш хиксчето в горния десен ъгъл. Не е нужно да четеш. ...
2.4K 12

Отново ситуация

На моменти се появява надежда, че имаме шанс, че има надежда нещата да тръгнат в правилната посока. Разбира се, всеки може да поспори коя е „правилната посока”. Онзи ден, например, една позната изрази мнение, което ме накара да се възмутя. Освен от действието ú. Опаковката от цигарите се озова в кра ...
1.3K 8