(Предварително се извинявам на всички за някои нецензурни моменти и по-груб език)
Първокласен фризьорски салон в центъра на Варна. Стилистката Меги си почива преди следващия клиент.
(Меги) „Десетгодишната ми дъщеря вече излиза от контрол с тази емо фаза, която преживява.”
(Аз) „Каква емо фаза?!”
(Ме ...
Листото се откъсна и започна бавно да пада. Вятърът леко го поклаща и то сякаш плува надолу.
Накъде ли се носи тази тъжна есенна ладия? Има ли свой пристан или ще търси чужд?
Един самотен къс от огромната маса листа се носи на леки спирали, като танц от древен ритуал, приветстващ нечия тъга. Плавно ...
Колкото и да не ни се иска, това е истината. Двойният стандарт е навсякъде около нас – или ние си го създаваме или ни го създават и ставаме свидетели на това „чудо”. Всъщност той не е измислен нито тук, нито сега. Навсякъде по света го има, но в България, като че ли е в доста големи мащаби; или това ...
ТРЯСЪК!ГРЪМ!УДАР!
Всеки миг е неповторим! Всеки един момент от живота ни е единствен. Не трябва да плачем за неща които сме преживели, а да се смеем защото сме ги имали. Така ще знаем кои сме искали и кои са ни били дадени, за да се научим, че няма нищо случайно и всичко което сме получили не е безв ...
Спомням си преди време, когато бях в гимназията, по философия ни дадоха списък с ценности и ние трябваше да ги номерираме по важност за нас. В списъка имаше „любов”, „приятелство”, „свобода” и т.н. Искам да уточня, че здравето не беше в списъка, защото, колкото и банално да звучи, то е най- важното. ...
Знам, че всеки път се връщаш с надеждата, че ще откриеш нещо за себе си, някакъв спомен от мен, нещо, което ще те накара да разбереш, че не съм те забравила. Спомен за теб, само и единствено...
Откриваш ли това, което би задоволило любопитството ти или просто го държиш под контрол, така че да не изб ...
Гледате ли ВИП Брадър? Добре правите, ако не го следите, защото простотията в него е отчайваща. Ако все пак, обаче, сте гледали лайф-а миналата седмица, не може да не си спомните за Кристиян – момчето в инвалидна количка, което при това е и с увредено зрение. Вероятно няма и да го забравите, защото ...
На 30 април се надявах времето да е хубаво. Училището в близост до нас имаше патронен празник. Всъщност това е гимназията, която завърших преди... години. После имах и други завършвания, но това остана единствено. Това беше „моето” училище. Винаги, когато можех, присъствах на тези събития – започван ...
Ето я младата роза. От малка обгрята от силното слънце. Но времето минава, а поляната край нея празна остава, а сърцето и все така плаче. Обляна в злато и сребро, покрита в тръни - ножове опасни - никой не я взема. Покрай нея обикновени минзухари отидоха си от отдавна. А тя стои и чака нежната прегр ...
Моят Бог
Събудих се в тъмната стая. Часовникът показваше 4:47 – безобразно рано.
Тъй като нямаше какво да правя, се заех да броя светлинките, пробиващи си път през щорите и залепващи за тавана.
Освен, ако и вие не сте правили тоя експеримент, нямате абсолютно никаква шибана представа колко малки, га ...
Колко е красиво… Слънцето наднича любопитно зад сивите облаци и озарява цялото небе. Сещам се допреди миг колко пусто и неприветливо беше небето… а сега… всичко се промени с появата на светлината. Безкрайно се изумявам на чудесата, сътворени от природата. Ако се вгледаме и в най-малкото цветче, ще о ...
Триумфът е като птичка. Разперва ли крилата, полита и ù трябва само един добре премерен удар с камък, за да я свали и размаже на земята.
Ето как реалността с лекота прекъсва и най-хубавите мечти.
При мен днес стана само с едно телефонно обаждане. Прекрасното трепетно чувство на очакване се замени с ...
„В какво вярваш?” Често за човека съдят по отговора на този въпрос. Някои се определят като християни, други – като мюсюлмани, трети вярват в Буда... Всеки е убеден в правотата си, а има и такива, които агресивно или завоалирано се стремят да наложат своята истина. Обикновено религиозната принадлежн ...
Чувствам се манипулирана! Накъдето и да се обърна, всеки се опитва да постигне нещо чрез някой друг. И по възможност този друг да изглежда поне мъничко глупак. Така е по- сладко, нали? Като започнем от малките ни съкровища, които дори не го осъзнават (или ние така си мислим), но знаят, че като крещя ...
Ще мога ли да напиша есе за любовта, използвайки само въпроси? Ще мога ли да задам всички въпроси? И не трябва ли да има и отговори? Наистина ли това сладко чувство умее единствено да те тревожи със своите хиляди питания? Защо няма в любовта аксиоми и константи? Защо има само въпроси? Дали има отгов ...
Здравейте, милички! Пиша ви по време на обедната почивка. Изненадани ли сте? Отдавна вече никой не пише писма. Аз съм добре - добре, доколкото мога да бъда на чуждо място, в чужда къща. Но, знаете, че няма начин. Трябваше да избирам - или у дома и да мизерствам, или на гурбет, уж за по-добър живот. ...
Всеки се нуждае от обич. Търсим това крехко чувство във взаимоотношенията ни с хората, във вниманието, което ни обръщат, в заобикалящата ни среда. Колкото горди и егоистични да сме, тайничко се стремим да дадем и получим най-добрите чувства на и от близките си. Едни са сдържани, други колебливи, тре ...
Завинаги отчужден
Събудих се.... Празник е! Пореден... след онзи... онзи от преди три години... Споменът пари... Далеч си! Чужд си! Неин! А можеше да си мой!
Как само те желаех. Исках те! С толкова надежди градях път към теб, мост, доближаващ ме към сърцето ти. Опитах се да се доближа по-близо, да т ...
Ах, мъгла!
Мъглата? Какво плахо има в нея? За автомобилите е ад, за самолетите също. Изобщо за целия човешки транспорт мъглата е лошо стечение на атмосферната ситуация!!!
Но ако сте решили да стоите на едно място (Стига толкова лутане!), мъглата е прекрасен сценичен реквизит, в който можете да се пр ...
Тази сутрин не ми се става. Не мога и да спя. Любопитна съм.
Слушам потропването на дъжда и лекия вятър, който насочва капките към моите прозорци. Ще заспя. И още мога да сънувам непреживяни трепети.
Вече виждам всичко. Дори и колебанието. Страхът, притиснал най-любимия ми човек.
Самотник е - нищо, ...
Животът не е лесен. Всеки от нас има падения и възходи по своя път. Често пъти ние сме жестоки един към друг и отнемаме най-святото някому без дори да знаем. Всички се раждаме по един и същи начин и всички сме братя и сестри по съдба, всеки един от нас го удря жестоко живота. Живеем на една земя и п ...
Като че ли по традиция в края на всяка година се замисляме за неща, които по друго време не биха ни направила впечатление. Правим си нещо като равносметка на изминалите 365 дена и планове за следващите. В еуфорията на празниците си поставяме цели, които се губят в сивото ни ежедневие след „изтрезняв ...
Изборът на професия е деликатно нещо. То е толкова важно колкото за кого да се ожениш или къде да си направиш дом. Работата е многопластова необходимост, първо защото е единствен източник на доходи за повечето от нас и второ защото дори богатите хора, които не разчитат на заплатата си за да се издър ...
За страхливците
Изпусках нещо. Нещо много важно! Не, по-скоро умишлено се скатавах от него. Така бях научен.
Вече ставаше непоносимо! Онова малко пискливо и гадно гласче пронизваше главата ми като куршум калибър 7.62 – “Живееш ли...”
Не! Не и в истинския смисъл на думата живот – весел, безгрижен, ус ...
... да те накарам да се обрънеш към мен и да ме погледнеш. Да се взреш в големите ми, жадуващи за твоята любов очи, и да им откликнеш.
Щях да скъся голямото разстояние, което ме делеше от теб - 3 вечно дълги сантиметра до твоята прегръдка, светлинните години до твоето сърце.
Щях да променя цвета на ...
Урокът, който ще запомня
Есе
В живота ни се случват различни промени. Различни чувства ни завладяват. Стресът също е налице. Най-важно за нашето оцеляване безспорно е да си вземем поука. Животът е дълго пътешествие, в което можем да загубим пътя завинаги. Империя се гради с векове и може да се срине ...
В нашия блок живее една жена на около 50 години. Тя е лекар. Престижно! Тя много рядко се усмихва! Тъжно! Поздравява избирателно. Нормално! Всъщност не съвсем. Поздравява само тези, които имат... образование - висше. Смешно! На мен поне ми е смешно. Вярно, че хората са различни, но все съм си мислел ...
В днешно време думатата „добър” човек или човек, който върши добро има няколко значения. Хората, които смятам за добри са тези, които винаги са готови да се раздават и никога не искат нищо в замяна. Те се занимават с благотворителност, но не винаги точно тези, които са смятани за добри, душевно са т ...
Хелоуин срещу Будителите – интересна и интригуваща тема, нали? Буди много въпроси у хората. Каква е връзката между двата празника? Къде може да има база за сравнение? Според мен има отговори на тези въпрос. Дали те са верни – това може да прецени само читателят.
Най-простото тълкувание на така конст ...
Обожавам картите си Таро. Да си призная, не обичам толкова да гледам на тях, но ми харесва да ги гледам, да ги държа в ръце, да размишлявам върху образите на тях. Онзи ден разсеяно разбърквах тестото на Рьорих, докато един вид медитирах, тъй като минаваше полунощ, а не можех да заспя. Без да осъзнав ...
Хапят ли мъглите в тихите утрини, когато се пробуждаме и докосваме светлината с очите си за последен път...
В гората тежка влага се спуска, като сълзи от дърветата, които тъжно въздишат и тъгуват на раздяла...
Някой се киска неудържимо в мъглата. На кого ли? Може би на края на мечтите...
Знае ли няк ...
Бях съвсем малка, когато баба ми показа една снимка с нейните родители и роднини и каза, че в нейният род били все хора с авторитет, за разлика от тези на дядо ми. Силно ме впечатли тази дума. Разглеждах фотографията и се гордеех с „важните хора”, мои роднини, застанали сред красива местност, елеган ...
На страха очите са големи
(съчинение)
Страхът представя опасностите по-големи, отколкото са в действителност. Ето защо победата над него е важна.
Когато нощта замени деня и тъмното покрие с наметало земята, страховете на малката Мила се пробуждат. Очите ú започват да различават по ъглите на стаята с ...
„Дарете кръв! Спасете живот!" Чудесно мото! Кога за последно ДАРИХТЕ кръв? А ваши близки и познати? Не, не искам да бъда груба. Но вчера се замислих за това. И мислите ми не бяха особено оптимистични. Защо ли? Ами защото скоро един познат имаше нужда от кръв. Трябваше да се дари. Не зная защо, но се ...
Аз съм различен
Ако преди време някой ми беше казал, че е различен, бих се изсмяла по моя си ироничен начин. Какво различно може да има в теб? В желанието си да си друг приличаш повече на всички, отколкото на себе си. Но сега не е преди време и аз плача, а не се смея. И вярвам, защото го видях със с ...
“България – страната, в която искам да живея”
Есе с комуникативна цел убеждаване
Кога повя онзи топъл южняк и погали с топлината си цялата земя, се затопи дебелият сняг и се застича по калдаръмените улички на балканските градчета, навлажни полето и се спусна към реката. Та като шурнаха водите надолу ...
През вековете на духовното си съществуване, въпреки своите лутания, горди възходи и срамни падения човечеството е формулирало общовалидни, непреходни теми. Сред тях без никакво съмнение централна по значение и емоции е темата за любовта.
Признавам, че от времето, когато започнах да осмислям постулат ...
Скоро ми се завъртя в главата една такава мисъл, която отдавна не ме беше спохождала. И установих, че отговорите ми не са същите, както преди... доста време. „Какво ще направя, ако зная, че ми остава един ден живот?" Дори една секунда е достатъчно време, за да направим някого щастлив, дори и с една ...