Есета на различни теми

Подкатегории: Всички Ученически Социални Любовни Философски Граждански Лични Други
8.6K резултата

Творецът

Творецът
Душата му копнее за светлина, за вдъхновяващо опиянение. Самотен е, бленува да открива нови хоризонти, а защо не и за една магия, която ще го отнесе в непознати светове, където душата му, изчистена от задръжките, застава истинска, сияйна в стремежите си, а ритъмът на сърцето му отмерва треп ...
na4eava (Пенка Обновенска)
na4eava
Есета » Лични
3.1K

"Студената война"

Годината е 1945. Краят на Втората световна война. Ясно е кои са победителите, ясни са и губещите. Хората желаят мир и справедливост и в края на войната тези два бляна изглеждат постижими. Много скоро обаче тези илюзии са смазани. Победителите започват да изнасят революции, да делят сфери на влияние ...
nossferatu (Лъчо Узунов)
nossferatu
Есета
11K 3

Човекът на Средновековието и Ренесанса

По-правилно би било да кажем Средновековието и Ренесанса на човека, тъй като хората са творци на епохите си.
Повечето от тях не правят нищо, за да променят начина си на живот, но дори и с бездействието си те спомагат за по-дългото съществуване на дадена епоха. А защо Средновековието и Ренесанса на ч ...
nossferatu (Лъчо Узунов)
nossferatu
Есета
21.6K 3

Вятър

ВЯТЪР
Във Варна вятърът е нашето малко зло. Колкото приятен с топлината на парното и щастието да се сгушиш в хралупката си, толкова дразнещ със своите инфекции, всевъзможни зимни проблеми, с транспорта, леда и още други.
Първата вълна на хремите не ме отмина този път. Днес имам упражнение и ще отида ...
lotlorien (S. Georgieva)
lotlorien
Есета » Лични
2K 1

Нима тя не спира заедно със смъртта, нима не си отива...?!..

"Нима тя не си спира заедно със смъртта, нима никога не си отива...?!"
Много хора говорят за смъртта като нещо нормално. В лошите моменти, когато мислиш,че не може да е по-зле, всички казваме, че искаме да умрем. Дали със смъртта проблемът ще се реши? Дали когато умреш, нещата ще се променят и болка ...
metalhead (Йоана)
metalhead
Есета » Философски
2K 1 1

За Теб

Толкова голяма болка изпитвам аз без теб... Всички красиви мигове с теб бяха толкова малко... Защо реши да го направиш?... Защо ме остави с цялата тази болка в мен? Толкова ли много те нарани тя? Тя ли беше единствената? Защо Бог те отне от мен и всички, които те обичаха?... Със сълзи на очите и усм ...
bLoOdYkIsS (ДяВоЛчЕ)
bLoOdYkIsS
Есета » Други
2.5K 3

"Вдъхни всекиму, о, Боже, любов жива за свобода"

Едва ли е нужно да вдъхваме любов към свобода на всекиму. Просто защото всеки човек се ражда с тази любов. Свободата е благоденствие на духа, свободата е блаженство, едва ли не нирвана. Защо тогава не всеки се стреми да я постигне ли?
Причините са много. Просто не всеки има смелостта да извоюва дори ...
nossferatu (Лъчо Узунов)
nossferatu
Есета
2.9K 1

Иконите

Иконите
на последния век от второто хилядолетие са превърнати в парчета от мозайка. Обезсмислили са се като отделни значения, но и не показват цялата картина. Именно това превърна хилядолетието в наше.
Битието ни е разбито на отделни артефакти - синтез, призван да държи сакралното и профанното еднак ...
Лабрис (Иван Братованов)
Лабрис
Есета
1.2K 1

Самотата

Самотата може да бъде раглеждана в различни форми, тя може да бъде състояние на себеопознание, усещане за липса на някои близък човек. В днешно време хората все по-рядко и по-рядко си дават ясно оценка за това дали са щастливи или самотни... Повечето хора си мислят, че самотата може да се компенсира ...
incidencef (Венера)
incidencef
Есета » Ученически
4.2K 1

Една консуматорска нация

НЕРАЗКАЗАНАТА ПРИКАЗКА ЗА: ЕДНА КОНСУМАТОРСКА НАЦИЯ
Вещи. Те пълнят нашите килери, гаражите ни и дори живота ни. Ние оценяваме житейския си успех според вещите, които притежаваме и изразходваме невероятно много време, за да ги купуваме. Един нов документален филм, "История на вещите", показва как це ...
Мекубал (Мони)
Мекубал
Есета » Социални
5.1K 1

Версай

Здравей, татко! Добре ли си? Жив ли си, здрав ли си? Още ли държиш старата бръснарница? Вярвам, че все още си най-добрият бръснар в града. Ами мама? Тя как е? Помня какъв хубав хляб правеше мама. Много съм се затъжил за вас двамата. Все пак мина доста време, откакто заминах за Версай. Не знаеш колко ...
nossferatu (Лъчо Узунов)
nossferatu
Есета
2.8K

Спирам понякога, колкото да се взра в себе си; колкото да премигна... [Стига за тази вечер]

Много се променяме в секундите, в които другите навлизат в същностите ни и човечността ни се натрапва... Още повече обаче се открояват разлики, когато ние надникнем в нечия друга същност и прочетем в нея себе си.
Чели ли сте чужд дневник? Случи се така, че аз веднъж пропаднах в страниците на един. С ...
Jull (Джули)
Jull
Есета
1.6K 2

Кафе за душата

Кафе за душата
Чаша топло ароматно кафе може да достави такова удоволствие понякога! Сядаш ритуално бавно, вземаш внимателно в ръцете си димящата чаша и отпиваш горчива глътка с такава наслада, сякаш в нея е вложена цялата благост на този живот! Колко е хубаво! Когато в душата ти е създадена атмосфе ...
klemenTINA (Калина Томова)
klemenTINA
Есета » Други
2.5K 5

„Предпочитам опасната свобода пред безопасното робство” (Русо)

Мисълта на френския мислител Жан-Жак Русо: „Предпочитам опасната свобода, пред безопасно робство" може да се разглежда като бягство от робството на предразсъдъците и потисничеството. Тя се обуславя от епохата, в която живее и твори Русо; от желанието на човека сам да определи посоката и уникалността ...
Minna_In_Love (Марина Братанова)
Minna_In_Love
Есета » Философски
5.9K 1

За съчувствието

За съчувствието
Наскоро гледах серия от детското анимационно филмче "Том и Джери". И то ме провокира към размисъл по темата за съчувствието. Уж Том (котаракът) е агресивен и преследва Джери (мишлето), пък винаги понася последиците от хитрите му номера. И неволно котаракът предизвиква съчувствие. А в ...
pavli (Павлина Петрова)
pavli
Есета » Философски
3.9K 6

Слънцето - птица

Слънцето - птица
Живея на запад - посоката на тази част от континента, към която така се стремим! Късмет! Всеки не може да живее на запад, нали? Това ми дава и друго предимство - всяка сутрин да вървя на изток... от рая. И аз, разтеглена някъде там - между лукса на запада и обещанията на рая, отмерв ...
klemenTINA (Калина Томова)
klemenTINA
Есета » Други
1.9K

Аз и моето семейство

Спред мене семейството е душата на човешкия живот. Мъжът и жената са единство на две съдби, богатство от междуличностни отношения, палитра от общи и лични проблеми. Те стават семейство, защото се обичат, защото си вярват и могат да постигнат съгласие в мненията си по много въпроси. Семейните отношен ...
Patence87 (Джабула)
Patence87
Есета » Други
19.3K

Провинение, вина, възмездие, прошка

ПРОВИНЕНИЕ, ВИНА, ВЪЗМЕЗДИЕ, ПРОШКА
Веднъж млад мъж поиска да му простя, но не каза за какво. Не го познавах, не знаех вината му. Той не пожела да ми я признае, но знаеше, че ме е наранил. Не искаше да ме погледне в очите, не искаше да ми каже с какво е виновен пред мен. Тогава какво искаше? Да му п ...
LONTANA (Даша)
LONTANA
Есета » Други
5K 1

Без име

Как ли може да изглежда чувството, което те кара да изчезнеш - на място, където никой не те търси, никой не те и намира. Място, което е твоят другар за известно време, а ти самият през това време си мислиш с колко хубави неща е изпълнен живота, и колко сложен става той заради тези неща… в крайна сме ...
MoNs0oN (Шепот)
MoNs0oN
Есета » Лични
1.7K 3

Новото време

Новото време
(Мисли, изказани на глас)
Европа, та Европа! Ето ти я! Тя в нас и ние в нея! Кой къде е точно, кой пръв, кой последен, старо или ново е съжителството,... все едно. Какъв е смисълът от подобни въпроси? Тя Европата си е една! И ние също! Това не е същественото. Друго е важно, но то се раз ...
klemenTINA (Калина Томова)
klemenTINA
Есета » Граждански
2.3K 1 1

Сетива

Застанала пред мокрия от дъжда прозорец... отварям го и протягам ръце, капките падат свободно върху студените ми ръце, докосвам лицето си, ала не усещам нищо. От oчите ми се стичат уморените от чакане сълзи. Всичко е толкова тъмно. Пазеща болката за себе си, невидима и неразбрана от другите, наблюда ...
emynceto (Емануела Попова)
emynceto
Есета » Лични
1.4K 1

Колите, жените, интернетът...

Колите, жените, интернетът...
Статистически погледнато, нещата, от които се вълнува най-много всеки нормален мъж, стига да не е гей, са коли, жени и компютри. И както си седях за поредна вечер пред компютъра, разглеждайки разни сайтове из нета, се замислих какво ли обединява тези три неща и ги прави ...
lensky (Христо)
lensky
Есета » Други
3.2K 2

Животът - като мастило в тънкописец!

Животът - като мастило в тънкописец!
Спри се! Накъде си се забързал? Още нищо не си ми дал, а вече си тръгваш!
Късно е! Мрак е обхванал света! Само нещо тежко тупти в дъждовната нощ -изтляващото сърце на мъртвата ми душа! Студено е там. Къде ще запокитиш моята душа, Боже?
Лежейки се наслаждавах през ...
emerald92 (Цвети Калинова)
emerald92
Есета » Лични
2.4K 1

* * *

Да на живота! Не на наркоманията!
Да на живота! Да, има смисъл, но не го виждаш, не го оценяваш.
Да, има смисъл, но го откриваш едва когато го загубиш, в момента, в който изгубиш смисъла на живота си, ти протягаш ръце към една илюзия, една нереалност, попадаш в един измамен и несигурен свят, свят, в ...
jlo8908 (Веселина Хамбарлийска)
jlo8908
Есета
1K

Маскеният бал

Беше прекрасен летен ден. В града имаше маскен бал. Много хора се събраха на него. Всичко беше така красиво. Залата бе украсена с гирлянди в различни цветове, с разкошни цветя, с прекрасни картини, осветлението бе намалено, а музиката - о, тя бе движещата сила. Но балът бе за хората, за да могат те ...
secretli`desire (Ива Иванова)
secretli`desire
Есета
1.3K

Земетресението като емоционално сътресение

Досега някак си така, надълбоко в мен, си въобразявах, че не съм от страхливите или поне не ме е страх от тъмното, защото не ме е страх. За последен път ме беше страх от тъмното, когато бях на 4 години. Една вечер майка ми ме наказа да стоя заключена сама в стая на тъмно и аз, разбира се, загубих и ...
дкф99 (Диди Ф)
дкф99
Есета » Лични
2.4K

Моята страст

Mоят храм е моята душа. Ученията в моята Библия са под формата на нежна любовна лирика. Oнези, които проповядват моята вяра, са странстващите сърца и умове на известни и безизвестни хора на словото. Привидно измисленият свят, пленил ме в своето безгрижие с ритъм, е реалност, отваряща портите към себ ...
аделин4етооо (Зъ)
аделин4етооо
Есета » Ученически
4.4K

Вместо Ч.Р.Д.

ВМЕСТО Ч. Р. Д.
Ти, докторе, наскоро си имал рожден ден. Разбрах това от баща ми, чух го да ти се обажда за поздрав. Тогава толкова исках и аз да направя това, но просто не посмях да поискам слушалката. И реших да потърся друг начин да ти честитя рождения ден.
* * *
Сигурно можеш да си представиш ка ...
кремик (Кремена Желязкова)
кремик
Есета » Други
1.8K 2

Представете себе си между минало и настояще

Времeто минава, животът си тече, а ние, забързани в своето ежедневие, пропускаме много от прекрасните мигове в живота си. Зaтрупани в проблеми, пропускаме живота да мине покрай нас и не обръщаме внимание на красивите мигове, които ни се случват.
Сега отново съм сама и правя равносметка на вече отмин ...
Patence87 (Джабула)
Patence87
Есета » Други
5.8K 2

Вечно забравени легенди 3 - ВЯРАЛАНДИЯ

"Странствания из света на сенките" - ВЯРАЛАНДИЯ
Имало в сегашно време Странник.
В някое от многото му "СЕГА", странствайки по земите на сенките си, попаднал в страната ВЯРАЛАНДИЯ.
В нея живеели сънуващите сенки на хората. Както се полага на живеещите в тази страна - всеки от тях си имал ВЯРА.
И видя ...
ramus (Псевдоним)
ramus
Есета » Философски
1.5K 1

Някога, някъде...

Улицата е празна. И глуха. Само тишината разтваря премръзнали пръсти и се опитва да се вкопчи в заобикалящото я пространство. Но те продължават празно да стърчат, защото освен прозрачни илюзии и ехото от нищото, друго не е останало.
Сама съм. По празната улица търся себе си, но ми е трудно да се отк ...
klemenTINA (Калина Томова)
klemenTINA
Есета » Философски
2.1K 1

На раздяла...

Всичко започна, за да свърши днес. Не вярвах, че ще боли, не вярвах, че ще се чувствам така знаейки, че си до мен за последно, че от утре не сме " ние", а "аз" и "ти". Не знам дали наистина съм готова да бъда "аз" отново... Вижда ми се твърде трудно, но и да сме "ние" не беше никак лесно. Общо взето ...
mmiimmoozzaa (Мария)
mmiimmoozzaa
Есета » Любовни
2.5K 1 1

Какво бих написал в едно завещание?

Събудих се, облян в пот. Докоснах лицето си с ръка - съвсем без да го обмислям. Ръката ми беше обляна в кръв. Помислих си: "Дали не умирам?"
Скочих от леглото и застанах пред огледалото - действително, навсякъде по мен имаше кръв. Започнах да търся рани по тялото си... очевадно нямах такива. Лицето ...
crazymonster (Лефтерчо)
crazymonster
Есета » Философски
3.2K 4

Изборът

ИЗБОРЪТ
Сизиф или Икар?
Мъдрост или безразсъдство?
Хаос или съвършенство?
Дяволът или ангелът? ...
LONTANA (Даша)
LONTANA
Есета » Философски
1.8K 2

Изповед за любовта

Изповед за Любовта
(уловено буквално от тишината...)
Любовта е магия! Тя дава на живота криле и смисъл! Оправдава трудното бродене между хладните сенки на злото. Врата е към прошката, която ще ни помогне да разчистим пътя пред себе си, за да минем през него изправени, със сияйни очи, от които ще стр ...
klemenTINA (Калина Томова)
klemenTINA
Есета » Философски
4.6K 1 2

Таз виновната

Таз виновната
Проклет да си, задето ме рани! Повярвах, ала всичко бе измама! Сега кажи ми как да продължа, покажи ми път напред...
В един миг виждам светлина, спасението... но мракът отново нахлува. С всеки твой поглед, с всеки твой допир ме пронизва лед! Сякаш не знаеш какво ми причиняваш и в ранат ...
Sju (Сузи)
Sju
Есета
2.5K 5

"Опитвам се да бъда щастлив"

"Опитвам се да бъда щастлив - освен ако не се случи нещо, което да
ме направи нещастен - вместо да съм постоянно нещастен, докато не се
случи нещо, което да ме направи щастлив."
Всеки в живота си се стреми към доброто, всеки търси щастието. За различните хора то се изразява по различен начин. Може д ...
**Елена** (Елена Мирчева)
**Елена**
Есета » Лични
3.6K 1

Обичам отечеството си, защото...

Обичаме го всички от малки до големи, това е нашият роден край, нашата крепост, тук сме родени, тук сме откърмени. Няма по-хубава родина от нашата, няма по-хубава и цветна природа от нашата България. Пътувайки по пътищата наши, ние се любуваме на красотата и величието пред чудните кътчета на Българи ...
tedit0__ (Теодора Иванова)
tedit0__
Есета » Ученически
23.8K 1 1

Благодаря...

Благодаря...
Когато поисках да кажа нещо, думите се разбягаха като уплашено ято. Все едно нечии тромави стъпки изтрещяха в тишината и разкъсаха покоя й. Всъщност, като че ли най-уплашена от всички остана душата ми. Дали ще успее да се изрази по най-точния начин? Дали ще съумее да подреди думите така ...
klemenTINA (Калина Томова)
klemenTINA
Есета » Други
5.5K 7

Животът е едно пътешествие

Какво всъщност е живота? Дали той може да се нарече едно пътешествие или може би няма точен отговор, или има. Животът е една обширна тема, на която, колкото и да пиша, все ще пропусна нещо. Едва ли точно аз бих могла да дам пълен отговор на този въпрос, понеже моят живот тепърва предстои, но все пак ...
KrIsSiTo (Кристина Георгиева)
KrIsSiTo
Есета » Ученически
19.6K 2 4