Есета — философски, любовни и ученически есета | Откровения

Сценарист

Всеки е главен герой в своя живот...
... Докато разглеждах сценария на моя, реших, че не мога да изиграя ролята си.
Затова във всяка различна сцена я предоставях на друг.
Смятах, че не съм достатъчно "кадърна", за да я изиграя. Страхувах се, че ще
сгреша. И така - сцена след сцена, друг играеше моят ...

sisito

Есета » Лични

1.8K 4

Ти сред другите

Когато се родиш, ти си една малка част от човечеството. И с всеки изминал ден ти ставаш все по-голяма част и по-голяма. С течение на времето се доказваш пред останалите хора като един от тях. Ти ставаш част от тях. Част от живота им, част от мислите им.
Ти сред другите си като онази част от пъзела, ...

mancheto

Есета

3K 2

Какво ценя в моя приятел

Какво ценя в моя приятел
Ние с моя приятел Кристиян живеем съвсем близо и сме приятели още от малки. Ходихме заедно в детската градина, но тогава понякога се дразнехме и се сърдихме за дреболии – или за играчки, или за други неща.
Но вече сме големи и почти нямаме пререкания. Кристиян е умен, сърдеч ...

P.Hamamdjiev

Есета » Лични

9.8K 1

Сън...

Видях светлина... ярка, жива, изпълнена със страст.
Там, в съня си бях при него. Истинска, красива, отново обгърната с нежност.
Той беше все така усмихнат, лъчезарен, но тайнствен (всъщност това не ме притесняваше).
Бяхме плътно прегърнати, а не се докосвахме. Отдалечени, а бяхме едно тяло.
Той разк ...

Gery89

Есета » Лични

2.4K 1

Откога не си се усмихвал истински?

На В. К.
Изпаднал си в сивотата на еднообразието, на тривиалността и душевната самота. Животът ти прилича на река затлачена от наносите, трупани ден, след ден, година, след година. Имаш нужда от онази буря, която ще изпълни реката, от онова пълноводие, което ще отмие наносите, но то не идва...
Колко ...

vrabche

Есета

2.5K 2

Губя Те

Всичко свърши... Остави ме... каза ми, че няма смисъл от връзката ни... че не искаш вече да си с мен... Колко са лесни за теб нещата... просто ме отписваш и продължаваш напред с високо вдигната глава... а аз... отново паднах толкова ниско да ти се моля... да плача... но не мога... не мога да те върн ...

mancheto

Есета » Любовни

2.6K 1 2

За вселенската справедливост и спазването на човешките права

Все повече се съмнявам в това. Ежедневието ни показва нерядко по най-грубия начин, че няма човешко отношение между хората. Всички се третираме помежду си като даденост. Дори и свестните и зачитащите чуждите чувства вече се изродиха. Срам ни е да сме човечни и отзивчиви към чуждото страдание, това е. ...

Джилиън

Есета

3.9K 1

Кой, къде, кога, как, защо?!

Кой, къде, кога, как, защо?! Основната движеща сила, дори и само като буквени и смилсови значения. Колко дълго може да е есето по темата и колко кратко може да е?! Основен въпрос, непозволяващ активност, преди да бъде облечен в отговор. Много отдавна знанието се е превърнало в материалната страна на ...

gembarliak

Есета » Други

2.4K

Различава ли се детското страдание вчера и днес?

Какво е страданието? Да страдаш, значи да изпитваш голяма физическа или душевна болка. А като свържеш дете и страдание, става непоносимо болезнено. Това е така, защото децата са най-крехките, най-слабите и беззащитни създания.
Между детското страдание от вчера и днес има разлики, но те са малко. Все ...

Luna_r

Есета » Ученически

12.5K 2

Тя

Всеки човек мечтае. Всеки има мечта и я следва непрестанно - неговата пътеводна светлина. Той я търси навсякъде и във всичко. Но тя може да е точно пред него, без да я вижда или може да е дълбоко скрита и да я види само с един-единствен поглед...
Малцина, обаче, през живота си я намират, а още по-ма ...

EMPEROR

Есета » Любовни

2K 6

Борова гора

Валеше сняг, натрупваше бързо. След половин час щеше да настъпи 2000-та година. Преди 15 дни бях станала майка, детето ми спеше, мъничко и беличко като снежинка, а аз, малко притеснена, чаках приятели да ни вземат с мъжа ми да отидем на НДК, където беше голямата веселба, за да посрещнем Новата годин ...

aranhuez

Есета » Лични

2.5K 1

Впечатления

Над малкото Бойково царство валеше дъжд и отмиваше мърсотията на отиващия си труженически делник. Светът се беше запътил за вкъщи, но всъщност не отиваше никъде, защото по тези ширини и часове улиците и булевардите се превръщаха в паркинги. Капките леко падаха върху предното стъкло на икаруса и се с ...

Bheil

Есета » Други

1.5K 1

За човеците и човечетата

За човеците и човечетата
И когато човек го боли, той страда. Когато човек е наранен, той носи горчивина в себе си, а тя често е съпроводена от желание за мъст. Чувството да си онеправдан е най-силния подтик в човешката същност на свободната личност. Затова, когато някой ни накара да усетим болка, ни ...

ViCkYyYyY

Есета » Социални

2.9K 1 2

Хората

Хората не са като предметите - те не са твои, не ги притежаваш. Те не са вечни, не остават при теб, докато ти не ги изхвърлиш, докато не ги счупиш...
Те могат да си тръгнат по всяко време и избират момента, когато не трябва... Когато си на прага да се побъркаш от самота, от тъга, от другите хора и т ...

$Devil_Angel{} (Любомира )$

Devil_Angel{}

Есета » Философски

1.7K 1

За един специален човек

Като пролетен изгрев огряваш стаята ми и шепнеш като вятъра в ухото ми нежни слова, аз съм онази твоя приятелка, с която преди година, почти случайно се запозна. Аз зная, мина време оттогава и любовта у нас се промени до такава степен, че без душа сякаш оставам, когато не ме галят ръцете ти. Аз зная ...

puntina

Есета » Любовни

4.5K

Дългия път

Вървях, падах, изправях се, продължавах, борех се и СПРЯХ!!!
- "Защо?!?"
Попита ме Съдбата. Замислих се и казах:
- "Душата ми я няма, празна съм!"
Съдбата викна Любовта да ми помогне. Попита ме и тя: ...

Gery89

Есета » Лични

2.2K 5

Саможертва е да си жена

Жената заема важна роля в живота на всеки човек. С ходът на историята тя вечно мени своята позиция - от създания по-низше от мъжа, източник на зли и грях, през муза за творците до днешният си образ на силна и еманципирана личност. Жената сякаш като жар-птица приема нов образ с всяка нова епоха.
„Сам ...

fall_into_sleep

Есета » Социални

14.3K 2 1

Има ли любов?

Любов ли? Какво е това? Съществува ли? Не, не мисля. Това е една безкрайна розова лъжа. Просто е, с нея се оправдаваме за щастието и нещастието. Търсим причина във всичко. А има ли? Нужно ли е всяко нещо да има причина? Според повечето хора - да, но не е така. Някои неща се случват просто така, без ...

stefitopz

Есета » Любовни

3.7K 1

Когато...

Когато...
Когато откъснеш най-хубавия цвят на един розов храст, той пак е хубав... и знаеш, че ще порасне нов, но той няма да е толкова красив, толкова свеж и привлекателен като първия...
Когато един човек пропилее, макар и една от мечтите си, остават целите, от които ползата за здравината на човешк ...

KikSs^^

Есета

1.2K

Аз наистина те обичах...

Когато те срещнах, не те харесах. Ти беше за мен един от всички, този, за когото най-малко се интересувах. И колко хубаво беше тогава...
Но ти, ти сякаш ме омагьоса... каза, че ме обичаш, а аз, наивницата, повярвах и се влюбих. За мен ти беше по-нежен от дъждовните капки, падащи по лицето ми през ра ...

cutecutebarbie

Есета » Лични

3.2K 1 2

За приятелите

Кое за вас е най-важното нещо на света? Или и вашите морални ценности са размити от сивотата на живота ви? За мен поне най-важното е приятелството. И не тези „приятели", които се смеят с мен, а тези, които споделят болката, мъката и реките от сълзи. Да, обвинявате ме, че нямам много приятели, но ваш ...

stefitopz

Есета

5K 3

Къде сгреших?

Искаше от мен силни оценки и нищо повече. Ето, аз вече не нося оценка ,по-ниска и по-слаба от петица. Искаше да се грижа за къщата. Ето виж, това също правя, искаше от мен какво ли не, аз го направих, вече съм перфектна, но никога не чух тези думи от теб, татко.
Чудя се кога ли ще дойде денят, в кой ...

puntina

Есета » Лични

3.3K 2

За хляба и за още нещо...

За хляба и за още нещо...
Свободата е като хляба.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба, ...

TeMiDa

Есета » Граждански

5.6K 1 5

Посещение

Идваш нощем тихо при мен, целуваш ме, докосваш ме и получаваш всичко, което искаш. Оставам сгушена в теб и се унасям в мисли за изминалите ласки. А ти си буден, вгледан в мен, а в главата ти се въртят въпроси каква съм и дали си струвам...
И усещам вече топлите лъчи по замечтаната усмивка. И отварям ...

$Devil_Angel{} (Любомира )$

Devil_Angel{}

Есета » Любовни

1.5K

Време да се живее... и време да се мре

Всички остаряваме и когато това се случи, изминалата вече младост, пропиляна в изучаване на ненужни неща, няма да ни даде шанс да разберем защо сме живели и защо без нас Вселената не би била така съвършена. Времето на някои е пропиляно по по-добър начин, времето на други пък не. Но на всеки е отдаде ...

extreme_

Есета

2.4K 1

Път

Път
(от живота към смъртта!?...)
Раждаш се. Първа глътка въздух. Вдишваш и... душа... После тръгваш... Важното е да не спираш... И накрая пристигаш, където трябва - в блатото, в океана, сред звездите... (от теб зависи...) Това е един живот - от началото към (без)края... Не търсиш, не ти се пада, зас ...

pavli

Есета » Философски

2.5K 7

Нашенската прост-фолк музика

Какво прави човек, когато има ужасно много свободно време, никакъв телевизор или компютър наблизо и нито една интересна книга? Или се побърква от скука, или започва да слуша радио. И така, за около 4 дена се отдадох на радио-слушане. В началото бях много доволна от любимите си Радио 1, Ретро, ФМ и о ...

Flame

Есета » Социални

4.1K 5

Да изкореним злото

Без злото със сигурност светът би бил по-хубав и щастлив, може би би настъпила една нова реалност на земята. Но ние, хората, често сме подлагани на изпитания и често усещаме пречки по време на съществуването си. Злото е именно една от тези пречки и смятам, че то трябва да бъде преодоляно и изкоренен ...

никитка

Есета » Други

2.6K 2

Несподелена Любов

Казват, че любовта е най-великото чувство на света. Тя ти дава сила да се бориш с несгодите в живота. Надежда, че всичко ще се оправи, колкото и да не се вижда светлина в тъмния тунел. Дава ти криле, с които да полетиш към един по-красив свят. Но понякога не всичко се случва така, както се надяваш и ...

Leprous

Есета » Лични

9.9K 7

„Чичовците” – на какво разстояние са от нас

„От миналото ще вземем огъня, а не пепелта.”
Жан Жорес
Нашият свят е сатирична пиеса с черен таван и черен под, а всеки от нас играе роля и други подроли. Апатично ми е да пиша за този опиат, който е обзел масите. Въпреки това аз съм участник в същото представление и дори да вярвам в редакторските с ...

Haunted666

Есета » Ученически

5.3K 1

Пролетна импресия

Ела с мен, мое щастие, и виж как се раззеленява сега гората. Как природата се възражда всеки ден в прегръдката на живителната пролет. Подай ми ръка да те заведа до планинския поток, пенливо подскачащ между скалите. Усещаш ли вечната любов - движещата сила на нещата, плода на висшата духовност. Тя е ...

Победител

Есета » Любовни

2.2K 7

Вместо сутрешна чаша кафе

Колко често се събуждаме с въпроси, на които се опитваме да намерим отговор? И колко често това чувство трае дакато си изпием първата чаша кафе? Времето ли не ни достига да ги намерим, не знаем къде да търсим, или се самозаблуждаваме като се взираме в най- непрогледните неща, които трудно биха ни ра ...

miss_teneva

Есета » Социални

2K 3

Зная своя род и език, защото...

Зная своя род и език, защото...
Двадесет и първи век - век на компютрите, век на науката, технологиите и прогреса. Забързани в сивото си ежедневие, ние все по-рядко си спомняме за своето минало. Дори сякаш в стремежа си да мислим за бъдещето, изобщо сме забравили, че имаме минало. Забравили сме своя ...

the_princess16

Есета » Ученически

15.7K 1 1

Самота

Сълзите текат по измореното ми лице. Сърцето ми бие по-бавно. Тъгата е превзела душата ми. Чувстата ми преливат, защото няма къде да се влеят. Сърцето ми кърви и няма кой да го спаси. Нуждая се от теб, за да бъда жива. Сега умирам бавно и чакам да бъда спасена. Нуждая се от човек, който да бъде до м ...

CraZy_people

Есета

2.2K 4

Неизказана

Нали си спомняте онези прекрасни дни, в които проблемите се поставят на масата в любимото кафе и най-голямата опора и успокоение носят приятелските съвети и утешения? Е, точно на тези благословени дни се опитвам да се нарадвам днес, защото човек никога не знае кога ще сваршат.
Идиличната обстановка ...

broken_wing

Есета » Любовни

1.9K

Усещане за самота

Не обичам да пиша, когато идеята не е искристализира в съзнанието ми, но... нека това е едно от изключенията ми, когато чувството ще ме води...
Музата не е всичко. Идеята не е всичко. Центърът на вселената не е Господ, не е любимият ми... не е Егото ми. Центърът е нещо по-сложно, около което трябва ...

`Fallen_Angel`

Есета » Лични

2.3K 1

Какво е за мен поезията?

Бягство...
Мога да избягам от всеки и от всичко. От себе си не мога да избягам. Опитвам се да облека емоции в думи, да опиша чувства, да намеря брод...
Спасение...
От какво да се спасявам? От себе си ли? Та аз непрекъснато се търся и дали някога ще се открия? И ще бъда ли толкова истинска и свободна ...

pavli

Есета » Философски

4.3K 8

Ще се променим, ако поискаме

Няма да се впускам в обяснения за положението на България в днешно време, защото вече всичко е казано. Само искам да поговоря за начина, по който бихме могли да се оправим. И така, ясно е, че проблемът е в манталитета на българина, в който, уви, все още се забелязват следите от социализма или по-точ ...

Джилиън

Есета

1.8K

Свобода, любов, "свободна любов" и 8-ми март

СВОБОДА, ЛЮБОВ И "СВОБОДНА ЛЮБОВ"
"......................................
Две неща ми трябват на земята,
това са любовта и свободата.
Живота бих пожертвал за любов, ...

LONTANA

Есета » Философски

4.2K 1 4

Майка на 17 години (бях дете, ала бях и жена...)

Майка на 17 години
Самотно ми е. Мисля за себе си и ми става студено. Правя своята ретроспекция. Продадох душата си - замених я за плътската жажда и удовлетворяване на порочните сетива. Продадох и сърцето си, за да не се влюбя никога вече. Опитах от всичката отрова, с която ме гощаваше животът. Врем ...

неромантична

Есета

4.3K 11

Есета на различни теми

Сценарист

Ти сред другите

Какво ценя в моя приятел

Сън...

Откога не си се усмихвал истински?

Губя Те

За вселенската справедливост и спазването на човешките права

Кой, къде, кога, как, защо?!

Различава ли се детското страдание вчера и днес?

Тя

Борова гора

Впечатления

За човеците и човечетата

Хората

За един специален човек

Дългия път

Саможертва е да си жена

Има ли любов?

Когато...

Аз наистина те обичах...

За приятелите

Къде сгреших?

За хляба и за още нещо...

Посещение

Време да се живее... и време да се мре

Път

Нашенската прост-фолк музика

Да изкореним злото

Несподелена Любов

„Чичовците” – на какво разстояние са от нас

Пролетна импресия

Вместо сутрешна чаша кафе

Зная своя род и език, защото...

Самота

Неизказана

Усещане за самота

Какво е за мен поезията?

Ще се променим, ако поискаме

Свобода, любов, "свободна любов" и 8-ми март

Майка на 17 години (бях дете, ала бях и жена...)

Опашка