ПРИКАЗКА В ОРАНЖЕВО
Оранжевите сънища
са винаги за двама,
леглото е прегръдката,
завивката – дъхът. ...

Проходихме в планета
със слънце и луна!
Покрита от морета,
гори и езера!
С богата атмосфера ...

СТАЯ ЗА ВРЪЩАНЕ
Пчелици, от прашеца натежали,
със златен пръстен залезът поднесе.
Сланата – с дъх на сребърни кристали,
превзема листопадите наесен. ...

Лабиринт
Животът е най-големият лабиринт,
из който изгубени се лутаме вечно,
а Смъртта е най-тънкия трик,
заблуждаващ, че навън сме излезли успешно. ...

Аз знам, че не всеки е храбър.
И знам, че не всеки е твърд.
Ти казваш - плътта ни е слаба.....
А който не е точно от плът?
Но хайде, не ми отговаряй. ...

Времето, то е относително понятие,
Но тече така бързо в твоето обятие,
В безгрижни разговори и мечти,
Често губейки се в твоите очи,
Любов такава всеки желае, ...

В планинско село, де върхът висок
прегръща небосвода в сън дълбок,
живееше девойка с дух кристален,
сърцето ѝ – подслон за всеки страдалец.
Дете на съботен ден – родена със съдба ...

И днес отново е петък, който не е майстор, да си му мисли...
Ще кажеш, че Лена е напръскала с дезодорант с мирис на кафе цялата фасада на заведението. Побиха ме сладки тръпки, все пак Лена не е за изпускане, доказахме си го още преди двадесетина дни, хубавичка е, пък и тя не е безучастна към мен..
Е ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава шеста
Пристигане на Малезе
Хипертранс бе първият трансгалактически космодрум, в чийто район навлизаше Танто. Двете слънца - по-ниското - на югоизток - и по-високото - на североизток - вече бяха поели нагоре по небосклона, но все още ...

В планинско село, де върхът висок
прегръща небосвода в сън дълбок,
живееше девойка с дух кристален,
сърцето ѝ – подслон за всеки страдалец.
Дете на съботен ден – родена със съдба ...

Нежната нощ си разпуска косите,
жадните устни отпиват дъха.
Топлата сянка прегръща очите ти,
буйно – сърцето забравя страха.
Сладките пръсти по кожа рисуват, ...

"Онова нещо" -
извор на тъмни страсти
и безконечни проблеми.
Нещото, което ни кара
да загубим разсъдъка си. ...

Боже, наистина ли вече го няма?
Наистина ли няма да се върне?
Кажи ми, че е някаква измама –
и пак ще може да ме прегърне...
Болката вътрешно ме разкъсва ...

Всеки си има собствен часовник,
който тиктака като сърце, със стрелки -
две въртележки в лунапарк, събрани в очи на дете.
И - докато то обувките си събува, за да тича,
а с връзките си прави въже, едно паяче ...

Боже, наистина ли вече го няма?
Наистина ли няма да се върне?
Кажи ми, че е някаква измама –
и пак ще може да ме прегърне...
Болката вътрешно ме разкъсва ...

Виц е сбита новела.
Анекдот е сбъднат виц.

Упражнение важно
Много просто упражнение,
Дори поза може да се нарече,
Иска да предложи на света
Лесничея тук. Поза - крайна ...

Прегърнати навярно, но невярно,
от скъпите ви половин жени –
под миглите им будни ще се мярна
с цял наръч от порочност и вини.
Клошар край поцинкованите кофи, ...

Всеки има своя прайд
и своя път петрохание,
там с дръжки
жълтопосинели мъртъвци
за бъдеще зоват, ...

Напук на сивотата в дните ми
е залезът червен, рубинен.
Лъчи с усмивка запокитени,
целуват болката – да мине.
Напук дори на дъждовете ми, ...

Музика,текст и изпълнение: Иван Дракалиев
Дата: 15.Април.2026г.
Българска Авторска Народна Музика

Утро с теб.
Топла малка следа.
Твоето тихо дишане.
Моето спокойно място.
Меки малки моменти. ...

МОЛИТВЕНО
Аз не съм те предала, Любов!
Но повярвах в несбъднати истини...
И пропаднах в дълбокия ров
на душата... – предсмъртно разлистена. ...

Утро с теб.
Топла малка следа.
Твоето тихо дишане.
Моето спокойно място.
Меки малки моменти. ...

Аз само да попитам - ежедневно ни облъчват с информация за заловени пари и купувачи на гласове. То не бяха милиони и милиарди, фалшиви и истински евро. Като зараза - всеки регион в България е подложен на масова атака от купувачи - фризьорски салони, местни магазинчета със списъци от вересии... Хора, ...

Откровението не идва внезапно —
то се събира.
В малките истини,
в тихите избори,
в онези мигове, ...

Видяхме се
с един другар от НАП.
В таверната бе с някаква карачка.
Един такъв, засукан бюрократ!
Бе с пура във ръката, за стотачка! ...

Рано сутрин стана Мара
само да се издокара,
че да ходи на пазара.
4 часа се гримира -
Все кусури си намира, ...

Когато докосна дърво,
потича ми в пръстите време.
Залива ме древен копнеж
за диво, зелено безбрежие,
за място, където излизам ...