на Владимир Георгиев
Поет поету око със словото извади...
Подобно на Самуиловите войници:
ослепени,с погубените си зеници...
Трагичното понякога ни изненадва. ...

IV
Отборът на Албърт – лилавите представляваше сбирщина от персонажи. На първо място - той рижав нисък шишко с лунички. Приятелят му Франсис висок, слаб и леко неориентиран. Райнхард. Райнхард беше всичко, което те двамата не бяха. Беше добре сложен, бърз, организиран, но изключително надменен и вис ...

ГЪРБИЦА
Аз мразя да се гледам отстрани
и знам, че никак няма да харесам
как влача денк с потулвани вини
и с дребни, но спестени жестове. ...

Искам, не искам ли? Знам ли?
Искам! Сега го разбрах.
Сбрахте оттук-оттам ли,
криво мерило за грях?
Имам ли, нямам ли? Как ли? ...

- Мразя Нова година! – въздъхнах, облегнат на стената на онзи бар. Вратата беше отворена и отвътре долиташе мелодията на Happy New Year на АББА. Кардам ме погледна, леко повдигнал вежди:
- Защо? За първи път те чувам да казваш подобно нещо.
- Ама си е така! Всяка година е едно и също– гледаме телеви ...

С нея започна всичко в една шумна нощ, в един клуб,
в който не очаквах да намеря тишина, разбиране… и сърцето си.
Първата ни среща беше неловка – свързани само чрез най-добрите ни приятел и приятелка.
Не знаех какво да ѝ кажа, тя сякаш не искаше да чуе нищо. Докато не видях дядото с розите.
Взех две ...

Аз съм убиец. Отнех живот
в разцъфнал май ,под райски небосвод.
Не ме смути невинността на жертвата.
Трогателната нежност на духа,
преливаща във органичната й същност. ...

По-хубавата избери
и по-възпитана,
а мен ме остави
да си отида.
Това, ...

Дали капризите на природните сезони и тези на душевните терзания се припокриват?Често се случва да очакваме , а очакваното да нехае и да убягва въпреки желанията. Тъй стана през последното лято, което отдавна беше отминало по календарния си ред, но още дълго раздухваше с все сила пламъците на жегата ...

От патриотична гледна точка глупостта е героизъм. Това настояваше Пешо, докато пишеше есе на кандидат-студентския изпит по журналистика. Пешо беше на около петдесет, но продължаваше да кандидатства. Мечтаеше да стане радиожурналист. Обичаше радиото от малък и все си представяше как фучи гласът му из ...

На малката гара, потънала в утринна мъгла, тя стоеше сама – жена със сърце, натежало от мечти. В ръката ѝ имаше билет за влак, който обещаваше да я отведе при любовта. Тя не знаеше къде отива, но знаеше, че щом дойде правилният влак, от него ще се появи мъжът за нея и няма да има причина да не го по ...

,, Бог ще съди между народите и ще отсъжда между много племена. И те ще изковат мечовете си на плугове, и копията си - на сърпове. Народ против народ няма да вдигне меч. И няма вече са се учат на война."
Исая 2:4
Може би си спомняте скулптурата пред сградата на ООН в Ню Йорк?
Изобразява мъж, който к ...

Ракът удържа орела от пропадане и щуката от потъване.
Макиавели е клонинг на Луцифер.
Зимна пролет е есенно лято и обратно.
Чувствам - значи живуркам; съчувствам - значи живея (егоист е демон; алтруист е ангел).
Индивиди без група (компания, общество, народ) може; група без индивиди - не. ...

Яви се в чекмеджето на бюрото
за взора ми парче от стар молив.
От минало изплува в миг едното
прераждане на дух наземно жив.
Макар цветът графитен да е сив ...

Шепне глухарчето: "повей"...
Белеят сенките на цветята -
ще покълнат новите надежди.

Чертаеше сенки нощта,
душата самотна обича
да търси далечна звезда
и нея на теб да нарича.
Чертаеше сенки нощта, ...

Готов за проблеми, Бартак приближи.
Какво искате?
Сегеван се извини:
Това са мои приятели, искаха да се запознаят с Трошача. Заедно постъпихме на служба.
Ако пребия някого, ще се зарадвате ли? Аз съм същия като вас, но направих глупост и станах известен. Такива ли са вашите мечти? ...

Не вярвайте на май, че пролетта е,
на хвърлей само. Всъщност си е тръгнала.
Крадец – дъждът отнесе дъх омаен,
треперят мокри три липи там, в ъгъла,
\ ...

Не съм окей, сред празничните чаши,
не ме вълнуват светските дела,
Не се забърквам, в лицемерни каши,
не ми е нужна… тази суета.
Отдавна спрях да чувам празни думи ...

Напукаха се устните от жаждата
на чашата до тях нестигнала.
Пустинята на дните стяга впряга си
и дюните безбройни пак издига.
Сред тях си точката безмълвновтренчена, ...

В ЗЕМЯТА НА СМЪЛЧАНИТЕ ЧЕШМИ
В земята на смълчаните чешми
аз хлътвам в старините си блажени.
Ведра не носят белите моми,
дъх не смаляват в храстите ергени. ...

Бръчник по челото -
чалма от питони
застрашителни Алпи
над теб извиси.
Отвличай ги по-далеч ...

***
Гледаш го: в живота жив майтап.
Но вече е пенсионер от НАП!
***
Той пееше като хорист белканто. ...

Хубаво ми е името ти да изричам -
защото те обичам!
С твоето име цветята да наричам -
защото те обичам!
И всеки ден в тебе да се вричам - ...

Обичам роклите... така са лесни за събличане...
(И се усмихвам тука замечтано... за скритото под тях...)
Най-нежните ми думи за изричане
насочват ме по път... на сладък грях...
Представям си ефирно, как по раменете ...

Законното земно място
дори му е в излишък.
Не се бои от крадци и взлом.
Плаващ мехур от собственото му дишане
му е Дом.

Заспиваш ли или е трудно?
И аз не мога да заспя.
Изглежда двамата сме будни
и мислим: "труден...", "трудна тя..."
И двамата не бяхме лесни. ...

Израства от една тъга животът,
до първата илюзия расте.
До първата разкъсваща Голгота
и до сълзата тиха на дете.
До камък хвърлен с ярост и усмивка, ...

Този дъжд... Аз си зная, че ти си,
а липите са все не разбрали.
Зад сребристите лунни кулиси,
тихо, тайно душата ми галиш...
Този дъжд от мъглата съблича, ...

Нощта се спуска като втора кожа,
не я усещам, но ме покрива цялата,
тихо скърцат сенките по пода,
а стените шепнат тъжно - няма те.
Безмилостен свидетел е луната, ...

Силен порой заваля и разтресе цялото небе. Дъждът биеше по покрива с такава сила, сякаш искаше да влезе в къщата като неканен гостенин. Но въпреки това, вътре цареше топлина – онази, която само домът може да дари.
В този дом се намираше момиче, което седеше свито пред прозореца, увито в меко, вълнен ...

изгряват вредом
абитуриенти и
любов даряват
с младостта си - и творят
сърцато бъдността си

С твоите костюми – не вървя.
С твоя ум – не мога как да блесна...
Защо е тая злоба и сръдня?
Защо не се погледнем просто честно?
Ех, пустата житейска суета... ...

Метър е мярка за изтъркване на подметки.
Полезен джогинг е само бягството от света.
„Христос воскресе“ да не казват неборещи се с греховете си.
Син рестартирал, Отец ще преинсталира света.
Луцифер е максималният хакер - заличава съвестта. ...

Заедно сме, Господ ни държи,
даже по света да сме разляти.
Българското всякъде кръжи
и е несъмнено разпознато.
Песен или стих, или хоро, ...

За теб не говоря в минало време!
Не "беше"! Не! Ти си!
Макар далече - милиони години, цели
вселени -
Аз не "обичах"! Не! В обичта граматика ...