Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
392.2K резултата

Бръмбарско

„Ако оставим Европа настрана, Европейският съюз прилича на себе си.“
Анонимен мислител
Този черен бръмбар, който беше влязъл отнякъде в къщата, умря.
Защото го стъпках.
Взех салфетка и го хвърлих в тоалетната чиния. Пуснах водата. После почистих остатъците му върху плочките. ...
384 1 3

23. По зорна доба. Вълкан и джиновете крадат откраднатото злато и го връщат на "Черния принц"

Весели се, море, домакино,
дошли ти сме добри гости,
добри гости неканени,
неканени, невикани,
та си пихме, се напихме, ...
295

Сълзите на звездите са горещи

Когато плачат звездите
сълзите им парят от страст,
но после ги среща студът
.на космоса-бездна
и те бавно мръзнат ...
353 2

14+ Странната война

Не я наричат даже и война
а някаква "Военна операция"...
макар че доста хора
гинат ежедневно и сега...
И от едната... и от другата страна.... ...
462 9

Заплаче ли дъждът - съм ти любима

Сред всички черни облаци видяна,
дъга разпръсква нежно цвят по цвят
по стъпките ѝ ириси цъфтят
и птиците ме молят да остана.
С лъчи от огън мрежа изтъкана ...
345 2

Стих по пълнолуние

СТИХ ПО ПЪЛНОЛУНИЕ
Ще си тръгна. Без шум и фанфари,
даже сянката своя ще скрия.
Някой ден, може би в Януари,
ще ме глътне неземна стихия. ...
329 4 11

Уморени семафори

Не всеки влак си има своя пътник.
Изгубените гари са клише.
Пероните не помнят дълго стъпки
и паднало на релсите сърце,
но този звук, разкъсвал тишината, ...
410 11 12

Заплахата от юг - 2

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Пролог
„Стиковането на умовете дори на най-интелигентните единици е фина и сложна работа. Предполага едновременното изпълняване на 2 коренно противоположни задачи: пълното лишаване на умовете от индивидуалност и - паралелно с това - извличан ...
349

Присъда

Светлина… зловеща светлина,
изгаряща очите, обръщаща душата,
внезапен гръм, кънтяща тишина
и сякаш чувам аз гласа на сатаната.
Здравей, мой стари свят. ...
315

12+ Петко

Руско-турската война бе свършила. По пътищата се връщаха войници, а между тях крачеше и Петко. Беше остарял, прегърбен от времето и от тежкия живот, но в сърцето му още живееше надежда. Мислеше си за дома, за дъщеря си Кристина и за деня, в който отново ще седне до огнището като баща, намерил пътя к ...
425

Нямам време посветено на Христо Ботев

Сляп ли съм, ако слепец не чува
без глас и сълзи плаче
таз твоя злокобна днес сирена.
Сам ли съм да ходя
тук, Майко Българийо, Родино, ...
283

Сабя и перо

Сабя и перо
С сабя и перо пое своя път поете някога,
една борба жестока, за българската свобода!
От кораба ведно с дружина верна ти слезна
поклонихте се всички и земята българска целуна! ...
338 1

Вечеря

Свещите запалих, вечерята е нагласена.
Сам съм, но със теб дима споделям.
Разказваме истории, разказвам ти измама.
Ах, как искам да сме двама…
Свещта гори, спомен е гориво. ...
325

Модерен вампир

Какво съм аз ли?
Модерен вампир
Не пия кръв и не се превръщам в прилепи.
Не пия кръв, а енергийни
Но пак не спя, а искам ли? ...
372

Балада на шута - 3

По изгрев стресна се поетът,
придворен егоист един,
че секнал му се в миг сонетът,
за небосвода пишел син
и още за поля - цъфтежът ...
265

Прошка

Мъждука старата газена лампа,
напоена догоре с капки горчиви,
а часовникът не спира да плямпа,
сякаш приглася на спомени живи.
По ярки мигове, създадени с обич, ...
302

Може би това съм аз

С горчива нежност в делничната утрин
топлият дъжд, разпръсква цветната дъга,
а чашата ми ранобудно кафе изостря
ума и сетивата, готови за битка с живота
и с онзи страх от есента, примесен с тъга. ...
406

Баба Али, но Али Баба

След БАБаХ изведнъж се появи и Баба Али. БАБаХ беше навряна от новите управляващи в миши гъз, което още веднъж показва отношението на новата власт "Прогресивна България" към обикновените, простосмъртни граждани и селяни. Последните според тях нямат нужда от контрол на качеството на храните, затова у ...
417 1 4

Вечен страж

Поспри, пътнико, при мен — почини си.
Стовари багажа си в моите нозе.
По клоните изсъхващи ме милвай —
аз съм с душа на страдащо дете.
Видял съм много хора, бури, урагани, ...
419 1

Дъждовна идилия

О, как обичам дъждовното време,
дори когато случи се през май
щом на крилете капките ме вземат,
усещам, радостта ми няма край.
И щом съм толкова щастливо мокра, ...
266

В църквата – (Тоде Илиевски, Р. С. Македониja) 🇲🇰

В ЦЪРКВАТА
Автор: Тоде Илиевски, Р.С.Македония
Неохотно приближи и прага премина.
С прекършената осанка – неудобно му беше.
Дали той е вярващ?! Мисля, че е неверник! ...
338 1 1

Грешно време за бунт

ГРЕШНО ВРЕМЕ ЗА БУНТ
На дъното на празната ми чаша
утайка няма – как да разгадая
тънее ли пътеката ми прашна
из подстъпите синкави към Рая? ...
302 4 5

Приказка за Араратската долина-глава втора

ПРИКАЗКА ЗА АРАРАТСКАТА ДОЛИНА
Глава втора
Слънцето печеше безмилостно. Земята се беше напукала и умираше от жажда. От три месеца не беше валяло. Без капка дъжд, без чаша вода, хората умираха като мухи. Камбаната на старата дървена църква не преставаше да бие ден и нощ. Ако тази суша продължеше, ско ...
220

Посланието на бялата розичка

Точно днес, в деня ти специален, рожден,
там, където пръстта те прегръща,
сред смълчаната болка, сякаш за мен,
малка розичка в чудо възкръсна.
Като лъч от небето, като тиха следа, ...
605 3 16

В ноща

Отправям поглед в нощта към Луната, да ме погали с бледата си светлина. Звездите – като светещ прах разпилян, комета преминава и оставя следа.
В тази нощ силно мечтая
за твоето лице и топлина.
Знам, че животът миг във вечността е, но търся те и не мога да спра.
Страхът зад рамото на самотата се крие ...
348

Монохромна скръб

"Дете, обуй си чорапите топли,
Че утре ще дойде настинката!".
Натежава спомен над вопъла,
Щом ти видя лицето на снимката.
"Слънчице, искаш ли нещо?", ...
268 1

Из ,, Размислите и вярванията на Маринчо, селския идиот"

Той биеше църковната камбана.
Според него така обаждал на свети Петър, че му е пратил гостенин.
Никога не използваше глаголите; родил се или умрял.. казваше например, тоя дойде или пък си отиде
Земята за него беше временна спирка, където хората идваха и после си отиваха. Всеки по своята си работа и ...
315 1 4

Детето в теб

Детето в теб не давай да загива
Не го зазиждай в четири стени
Играй и смей се, чудеса откривай
Щастлив без повод винаги бъди
Бъди зает ти винаги със нещо ...
290

2-ри юни – Връх на безсмъртието

Върхът целува облаци от мъка,
че истината още е във мрак.
Войводата остана сам-самичък,
убит от свои под позорен знак.
Парите за оръжие потънаха ...
274