Излитам във синята вечност,
по пистата сякаш безкрайна.
Земята е толкова далечна -
като зашифрована тайна.
Десетки прибори гледам. ...

Сега е много модерно да се говори за турско владичество. Робство нямало. Кириак Стефчовците са се разшетали и изпълняват поръчки отвън - щедро спонсорирани от външни централи със Соросоидални профили. Правят се анализи с цел научни обосновки на новата терминология. Пишат се лъскави томове. За жалост ...

Рисувам те навсякъде с любов -
в действителност, в мечтите и в съня,
и твоя образ винаги е нов,
и все си ти - любимата жена.
Не те затварям в рамки от дърво - ...

Ветровете на зимата люта
тъй безмилостно вият навън
и молитвата моя нечута
се разтваря, подобно на сън
на бленуване сладко следобед, ...

За теб, любов, са тези редове –
ти си мъжът на моето сърце.
В очите ти, щом тихо погледна,
откривам дом за моята душа.
Характерът ми – бурен и сложен – ...

Поляга пак на хълбок вън
нощта. Звезди в косите носи,
през рамо хвърля поглед кос и
превръща хиляди въпроси
в един красив, несбъднат сън. ...

ЧАСТ 2
През деня явно докато върша каквото трябва да свърша съм се отнесъл и честно да си призная бях забравил какво съм обещал снощи. Но на вечеря той ми напомня.
И отново ме кани два часа преди полунощ да го посетя.
Няма как – отзовавам се на поканата.
Съответно ми заявява, как Калояна е при нас и ...

[Verse 1]
Да, този блус е спомен за онзи далечен ден,
когато се видях с нея. Беше тихо, почти нереално.
Очите ѝ светеха топло, като към добър, верен приятел,
а моето сърце мъждукаше – като стара лампа в коридор. ...

Песен ми такава избери,
да ми бъде благ мехлем на рана,
да поискам с тебе да остана,
да не тръгна – скитница в зори.
Вече наизуст навярно знам ...

Навън тъй ярко слънчицето свети
и думите разглезено край мен
промъркват тихо пролетни сонети,
блести снегът. Прекрасен зимен ден.
Прегърнал нежно сребърната лира, ...

Може да съм стар и грозен, а тя каква е, дето ми дава аспирин и извара! Коя – жена ми Нея, коя друга! А? Аспирин за разреждане на кръвта, от него имам язва, а изварата е за баницата – вместо сирене. Блудкава и зърнеста – отврат! А онà ме гледа и ме лъже в очите. Не е извара, вика, сирене е. Може да ...

Тънака сламка - капка,
две, пълно юсче -
ще се мре!
* * *
Вътре пушек, ...

Времето ме помни...
Велиал...
... съратник и побратим, с дерт и черт.
Бяхме бездомни, неудобни и сами.
Побиват ме тръпки... ...

Когато Бог е сътворил жената
взел нежността от ангелско крило,
в очите ѝ положил светлината,
създал я от Адамово ребро.
Могъщество ѝ дал от боговете ...

ЕСЕН ПО РЪБА НА ЮЛИ
Когато премалялата стреха
дъждовните си приказки разкаже
и тръгне ненаситната река
да пие сянката ми от паважа ...

Апостоле, не всичко свърши,
сърце заспало е, но смело.
Ще дойде време, ще се довърши
започнатото твое дело.
Търпението ще избухне, ...

С пръсти искам да те нарисувам.
Снагата вятърът ще донесе,
цвят от дъгата ще ти взема,
любов ще сложа за сърце.
Устни - от цвета на мака, ...

Малкото сърне се сгуши
и с настръхнали уши
се загледа из гората,
във която се роди.
Разни звуци и картини, ...

Сърцето ми ридае за нежност.
Ти си полъхът на искреност.
Искам да докосна устните ти, да усетя коприненото ти тяло по кожата ми.
Ревнувам те от вятъра.
Сливаш се с мойте капки от дъжд, но остави да съм пленена от любов. ...

Пия двойно кафето и почвам да тичам,
трудностите предизвикателство наричам.
Него като подарък от съдбата аз опаковам,
като безценна възможност го разопаковам.
А тя, съдбата, е щедра към мене, ...

В пъкъла не е кошмарът.
Дяволът може да сгреши.
Има поговорка стара,
че в казани там се ври.
В Рая пък кошмари няма. ...

Двадесет и пет неприлични препоръки за ведро и весело живеене
(Мъдростта на хилядолетията под знака на удобно премълчаваната вечна актуалност)
„Има две житейски правила:
Правило 1 - Не се тревожи за дреболии.
Правило 2 - Всички неща са дреболии.“ ...

Мъркаш във прегръдките ми котешки
скрила ноктите и зъбки остри.
С устни ме целуваш (всичко можещи...)
обещавайки ми много страсти нощни...
Погледът ти е от мед и шоколад ...

За по-нередовните ни Читатели, ще припомним, че оставихме нашия "Случаен посетител" да се размотава по коридора на Първия етаж и да чете табелките по вратите.
И така, след като би приключил с това занимание, нашият човек би продължил до края на коридора и би стигнал до просторно стълбище, водещо към ...

Бездомникът ще съм от твоя град,
за теб несъществуващ странник тук.
И не за милостиня прося... Друг
в съдбата ми е парещият глад.
Не казвам, че живея в грозен ад, ...

СУЗИ ОТИВА НА ФРИЗЬОР
[Разказвачката]
Днес като се връщах от гората, вляво,
в розовата къща с покривче лилаво
котка хубавица, на вратлето с шалче, ...

Да си спомним пак за барда Бойко Георгиев - не като човека с Москвича, а в една по-друга светлина. Отдавна исках да направя тази негова песен и след 3 години най-после стана.
Музиката е на Бойко Георгиев
Текста на Доротея Табакова
Изпълнява Мария Петрова и бек вокал Светла Карауланова
Аранжимента на ...

„Попитали един човек: Откъде знаеш, че има Бог? Той е отговорил: „Нима е потребна свещ, за да се види зората?“ С тази простичка притча граф Лев Николаевич Толстой разкрива колко малко ни трябва, за да проумеем, видим и приемем реалността на Бога. За да го сторим обаче, е редно непредубедени да се из ...

Пълзят сенки.
Мразовита зима.
Клон натежал от сняг му кима.
Вятър фучи зловещо,
на душата е болно и тежко! ...

Ден във който всички птици плачат,
ден във който всички майки български потъват
в черно със надежда към небето взор отправили,
миналото на герои наши не забравили!
За тебе Левски плачат днес очите ми! ...

Този свят, е достатъчно сбъркан.
Перипетии дебнат навред.
Непрекъснато, нарове търкам,
вече нищо не ми е наред.
Правя бизнес под коркова тапа. ...

ПОСОЧЕТЕ МИ ВЯРНА ПЪТЕКА
Понеже си мираж неясен –
мечтите си не споделих.
Сама да бъда ми е тясно
сред строфите на този стих. ...

Защо да говоря за туй в сърцето?
Защо да знаеш колко боли?
Събуждам се, ставам и минава деня,
А вечер си вземам по малко от теб.
Този наш кръговрат е безкраен, ...