Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 029 резултата
Че на любовта
е щастието
и стремежът,
и копнежът,
сърцеведите ...
  305 
Отново чука
на вратата
моето грешно минало.
Търси тука
из нещата ...
  568 
Мечтата заприличала на пришка
за истинската родна свобода,
със свободата вързана с каишка
какъв ли разговор да проведа.
Безсмислен и безличен, несъществен, ...
  213 
Самотни очи в огледалото гледат.
Сълзите броят в самотната нощ...
надеждата отдавна загубили,
дори малката надежда за живот.
Тъгата, самотница, майка любяща, ...
  144 
Силата на словото е тайнство.
То възкресява или убива.
Над нас са звездните пространства.
Под нас земята не заспива.
В нея греят светли чувства. ...
  158 
На хорските прищевки не робувай
и слуховете превъзмогвай с чест.
Когато друг скърби не тържествувай,
съпреживявай всяка тежка вест.
На хорската трапеза не присядай, ...
  152 
Горски ягоди от Чудните мостове
На А.
-Пламене, ела моля те при мен като си изпушиш цигарата. Пускам си едно кафе и ще съм в кабинета си.
Пламен му кимна в знак на съгласие и управителят на счетоводната къща поздрави събралите се служители пред офиса и влезе в сградата.
-Сигурно пак има някой гаф с ...
  340  24 
Някои ще кажат, че е банална история, и може би ще имат право. Вероятно за мнозина няма да е интересна. Но описах това пътешествие, защото през 20-те години на 21 век, екскурзиите из Витоша имат съвсем друг характер. Може би за някой ще бъде интересно да прочете как са живели младежите през първата ...
  398 
Нещастно беше слънцето,
помоли ме да го спася.
И аз в ръцете си неистово го носих.
Води, гори преминах, планини,
в оврази крих го, ...
  415  13  12 
ПОЕТИТЕ КРАЙ МЕН МЪЛЧАХА В ХОР
... с угаснал фас на долната ми устна и смачкания от дъжда каскет,
преминал бос през всичките изкуства, не вярвам да приличам на поет? –
живея си – космически клошарин, в дактил и ямб, и рядко във хорей,
среднощна пеперуда във хербарий, стърча – забит на варненския кей, ...
  179 
ЖЕНА С ГОБЛЕН НА СКУТА
... нали съм за последен път момче, а ти тъй топличко ела! – ми каза,
дойдох да дишам в твоето стайче с червеното сакъзче на перваза,
със губера връз твоето легло, с пътеките – в антрето ти застлани,
и снимка от Триградското ждрело, която с тебе щракнахме си лани, ...
  220 
  256 
Акълът ми е на малко дете -
свободен, безгрижен и смел.
Животът приказки ми чете
и щастието е моята цел.
Не гледам годините минали, ...
  206 
ЧОВЕКЪТ КРАЙ КАЗАНА ЗА БОКЛУК
Искам вечер със хлебеца мек и със мравката, дето щипука,
да прегърна горкѝя човек! – който рови в казана с боклука,
да му кажа сполай ти, братле, че ми даде очи да прогледна! –
за какво ми е контрафиле? – щом ми зъзне душичката ледна, ...
  191 
Менят се навън светлините,
покой обещава нощта,
над Ловеч са ярки звездите,
блестят с красота над града.
Припомням си първата среща ...
  312 
Живот назаем - 7
В лоното на уморената Памет
полягат искрящи, блестящи шедьоври
от музика, мисъл, поезия, багри,
зестра за Великата Сватба на всички народи. ...
  126 
Иска този пресмел
Макрон Емануел,
като Нерон,
да запали и изгори
с война Земята. ...
  286 
Значи имало. Какво?
Имало и как.
Е има и защо.
Прост човек или чудак.
Простото понякога е сложно ...
  302 
Тихи крачки споделени,
вятърът танцуващ във тревата,
две сърца щастливо озарени,
и нещо случващо се във душата!
Кукувица кука, ето! ...
  124 
Аз съм мъничко глухарче,
на човека съм другарче.
Пролет цъфвам на поляна,
с' слънчева глава засмяна.
Щом ме видят там децата, ...
  162 
В разнищеното крайче на небето,
безсъние втъкава нежен стих
и кръстопътят води докъдето
стоя си между бих или не бих.
Сама съм, нощни птици няма даже, ...
  228 
Скитникът арменец 54
Скитникът си е скитник, независимо къде ще скита. То си му е в кръвта. Дето казваше баща ми, “ти имаш червеи отзад”. Дали из Африка или Америка, дали из Италия или Мароко, дали по улиците на лондонското Сохо, или по тъмните, обвити с мистерии, улички на старата Коньовица, скитни ...
  242 
Кой не иска топлина, любов, уют,
топла гозба, къшей хляб във скут...
нежна песен и спокойна реч,
щурчов звън, скъп поздрав отдалеч...
под небесен купол кротко да заспи ...
  171 
Не идвай, докато те чакам,
в съня ми не ровѝ нахално.
В тъмата черна птица грака,
звездите светят неутрални.
И няма светлина... И помощ... ...
  224 
Сага за двата бастуна
/ епизод 72 /
Единият става от масата в кафенето и казва:
- Наборе, трябва да си ходя! Жена ми заръча да се прибера по - навреме, че имало някаква работа да се върши.
- Щом трябва, наборе, тръгвай! Мъж, който не слуша жена си, все се е развел, или казано накратко - непослушание ...
  182 
Умният ще усети, ще проумее,
който пита,ще му се каже,
за суматохата под това вечно небе,
защо за живота е толкова важна.
Тестът нон стоп върви, ...
  119 
  309 
Сега съм тиха, много тиха
и някак все ми се мълчи.
Ресниците ми всичко скриха,
в пресъхналите ми очи.
Пожарища димят все още, ...
  183 
Този вятър ухае на теб,
а дъждът в очите
е звезден.
Между мен и ръцете ми
ти си топло усещане, ...
  379 
Не си ме питала защо
мълча, когато зазорява.
Понякога броя до сто.
Така гневът ми преминава.
Не искам сенчица дори ...
  424  11 
Етносите в една империя с годините толкова сближават традиции и обичаи, че един турски годеж или сватба, както и тези на българите от Горна Тракия са обединени от общата радост и надежда за продължаване на рода, за взаимопомощ и не без мисли за икономически и властови интереси.
Да се женят имотни с ...
  278  10 
Скитникът арменец 53
Днес няма да ходим на далече. Ще се разходим из София. Не бива да я пренебрегваме, все пак е столица. Макар и поругана, лишена от своето вродено благородство, от прекрасната архитектура на довоенна София, макар и превърната в селски мегдан и цигански катун от “новите столичани”, ...
  274 
МОКЪР СПОМЕН ЗА ПОЕТ
... мъкне се мъгла през Варна със подгизнали поли,
димна, лепкава и сярна – вдъхнеш ли я, чак боли,
минувачите са мокри – в шапки, суичърти, палта,
и от хлъзгавия покрив – кап-кап! – капе пролетта, ...
  175 
Късна нощ е. Всички спят.
Татко, мама, моя брат...
Само аз седя в леглото -
някакъв микроб с длетото
гладен, яростен, нахален, ...
  347  19 
Безсънните клепачи на човека
решил да стори някому добро,
затварят се смирени със утеха,
че може да заспива всяко зло.
Заблудата е живо доказателство, ...
  142 
Уж все политиката бистри,
а тя си тече – все по-мътна.
И към Европа запътен
като по атлетическа писта,
пъхти, в отбой, и хока: ...
  95 
  211 
  452 
МИСЛИТЕ НА ХОРАТА МИ ГОВОРЯТ
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
Мислите на хората ми говорят
и не знаят,
че се питам защо ли тези хора ...
  302 
През слънчевите дни на гроздобера
я срещна той. На мулешкия впряг,
от лозето задал се с ход премерен,
тя беше смях, тя бе сияен зрак.
Той я попита: – Що да сторя, мила, ...
  240 
Предложения
: ??:??