Прокарвам пръсти през дългите си сребристи коси, свеждам поглед към тюркоазената рокля с блестящи орнаменти. Вдишвам дълбоко вечерния аромат на ванилия и кардамон, изпускан от огромните златни цветя. Мъничките ковали летят наоколо със сияйни крилца. Високите им крясъци огласят нощта, докато кацат на ...

Не ще те виждам вечно аз от мрака.
Сега от твоя чар безмълвно пия.
Дълбоко в мен надеждата ми чака
пак свитъка вълшебен да отвия.
Очите ми жадуват за промяна. ...

"Закривам този проект. Имате една седмица да направите нужното."
Подобна табела се появи от нищото на всяка фасада създадена от човека, но не само. Навсякъде, където имаше хора - в джунглите, планините, дори и в космоса, тя неизменно бе пред очите им. И даже и необразованите, слепите, лудите и тези, ...

С П А Г О Н И Т Е Н А Д Я В О Л А
Ако искаш далеч да избягаш
от проблемите надвиснали над съвестта,
много внимавай,какво виждаш в огледалото,
защото то е главна причина за всички страдания. ...

От далече те гледам, страстно запален -
със блясък в мойте очи.
И виждайки твоят образ астрален,
сърцето ми буйно тупти.
Да срещнат очите ми твоите, ...

От сивия небесен купол,
дъжда се лее, цял потоп.
До прозореца, застанал
в ступор,
гледам калния поток. ...

Прелитат птици в небесата,
изпитват своите крила
и тръгват ято подир ято
на юг да търсят топлина.
А полетът ще бъде дълъг, ...

Често си мислиш, че твоят Живот е объркал
пътя, а той всяка стъпчица е подредил.
Знаеш късметът ти, че е на сметище хвърлен,
но ще научиш за теб, че го е съживил.
Ще те закриля, и пази от лошо Животът, ...

Вградих се самичка в темели,
оказа се сламена къщата.
А триста я дяволи взели,
душата ми все си е същата.
Ни разум, ни строги закони, ...

Автор: Славчо Ковилоски, Р.С.Македония
Задушавам се от тишината на нощта;
ти ме задушаваш с твоята кротост.
Виждам само сладкото от малини
как се пени ...

Когато в мрачна сутрин буди ни денят
със облачно небе, намръщено и сиво
колите бавно във задръстване пълзят
а в автобуса радио с реклами ни залива.
Аз вадя книга и започвам да чета ...

Съществуват ли 7 на брой две по две различни НЕЧЕТНИ цели числа
сборът от реципрочните стойности на които е равен на 1 ?

Защо ви будя питам се отново аз,
опитвам пак и отново ще опитвам.
Унесени сте всеки божи ден и час.
Какво е важното за вас тук ви запитвам?
Имаше много българи, будители горди, ...

В твоето червило аз видях
устни сладки, вишнево красиви.
И часовете в пустош аз броях,
живеейки в мисли тъй сънливи.
И очите ти искрящи в изумруд, ...

Слънцето вече се снишаваше и вечерният пурпур обагри небето.
Салваторе Самбатаро бе седнал на дървена пейка, разядена от влажна плесен и се взираше в постройката на фабриката си за мебели.
Пред него бе целият му живот. Още като съвсем малко момче Салваторе бе започнал да работи заедно с баща си. Пос ...

Нищо в живота смисъл няма,
освен движението - делата,
И радостта, която ги съпътства.
Творчеството що се ражда в жизнените
Ни "разходки"- то е източник на радост. ...

***
Тук, в тази празна стая вътрешният ми монолог ечи…
Сам със себе си облог си прави, даже се гълчи…
Мимолетно стряска се и се радва, като непослушно коте…
После драска, впива нокти, даже хапе - ох, каква си идиотка… ...

Седи си мирно и долу във всеки от нас
тихичко на никой нищичко няма да каже
там вплела се в честно сърцето му
дявола малка без крила от яд му изпива
до дъното светло заспива без капка ...

На белия лист те рисувам.
От думи извайвам портрет.
С очите красиви флиртувам -
от порива страстен обзет!
В гърдите ти виждам копнежа ...

МЕТАЧ НА ОТЛЕТЕЛИТЕ МЕЧТИ
Понякога съм труден за разбиране –
не отличавам плява от сено,
дали е овче? – или краве сирене,
на мене просто ми е все едно, ...

Момиче отдадено на далечните спомени,
чиято тежест отдавна огъва снагата ти
и хилядите индустрии са вече безпомощни
пред естествения ход на житейския статус,
помниш ли ония,вълшебни мигове, ...

Днес в твоите очи – планински езера –
намерих дом. За кратко, мила. Гост съм.
С една минута нежност ти ме завладя,
целуна ме със бяло благородство.
И тъй като съм гост, миговете свършват. ...

Ритмично срещат се телата
в приливане от бързо, в плавно.
Смъртта се чука с' Самотата,
Депресията се смее мазно,
Омразата с език бръсначен ...

Аморалните говорят за морал,
безгласните се считат за вокал,
безскрупулните – за ангели небесни,
грешниците пледират, че са безгрешни!
Агресивните представят се за мили, ...

Завря морето синьо
от жега нетърпима.
Брегът – обвит в омара,
приличаше на скара.
Налягали куп хора – ...

Вървя и няма път назад,
обърна ли се - тъмна бездна.
Пред мен безкраен листопад,
прозиращ под небето звездно.
Очите ми от сухота ...

Експериментално, за собствено удовлетворение в позалязващото ми вече "бандитски-диво" жизнено дивеене. И сякаш, май, не се давам, а?... Ползвал съм аудио речитативи прикрепени към официален софтуер за създаване на музика, без да разбирам за какво се "карат". Забавлявайте се.
ПП: Някой би ли превел?

В красивите си сънища те ваях,
в стиха си много плахо те целувах
и знам - не ще отида нивга в рая,
обичам ли те - адът ще си струва.
Раздадох си небето, до трохичка, ...

Ръми ли, ръми... . Слава Богу, заваля най-сетне при нас дълго чакания дъжд и кой ден вече - предимно и само ръми ... Елинпелиновски дъжд - “тихо, кротко, ден и нощ “ ... Ръми ли, ръми ... От съвсем млада, винаги - моят любим сезон е обаятелната ранна есен ... Макар и добре да знам латинската сентенц ...

Когато ми е есен, ми е лято,
когато ми е лято, съм щастлива,
денят е мил, красив и ароматен
и есенната шума се разлива,
но няма как да замъгли сърцето, ...

За какво ли да ме инспирира
този мрачен и навъсен ден?
Хладно е навън за халба бира,
люта е ракията за мен.
Чаят с ром за болните илач е, ...

Дъждът застреля цветните ни клони,
листата жънат сто цигулки вятър,
изтича времето, но карай, Джони,
да се напием с чисто, синьо лято!
Разреждаш ли годините с усмивка, ...

(За цената на безценното в човешкото творчество)
„Истинското изкуство винаги е там, където никой не го чака.“
Шарл Бодлер
Истинското изкуство никога не е било призвано да се харесва на всички. То не е витрина, а пропаст — и само онзи, който се осмели да надникне, може да открие себе си в нея.
Във вр ...

ИЗГОРЯЛА КЛЕЧКА ОТ КИБРИТ
Строих ли замъци от въздух –
каква безбрежна празнина?
Светът отново е премръзнал.
И ние нямаме вина. ...

Накрая той дойде. С отчаяни очи,
отчаяни очи и тежки стъпки.
Разплака всичко в мен. Усетих, че ечи
дъхът му… като побеснели хрътки.
А аз на най-високия си връх стоях ...