Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 795 резултата
  386 
ЕДНО ЗАБРАВЕНО МОМЧЕ
... щом слънчицето напече
и рошне ми брадата бризът,
едно забравено момче! –
в душата ми на пръсти влиза. ...
  167 
Когато си отиде любовта,
не съжалявай.
Така е било писано.
Пресеква песента
и после всичко бързо опустява. ...
  326  11 
Минало ли? Триста зими. Лято – миг е или два.
Скелет в гардероба, рими, мисъл в нечия глава.
Закопнели тръпни пръсти, щурчова цигулка тиха,
любовта – на теб да кръсти няколкото нежни стиха.
И съдбата днес е друга тя ли пътя ми избра? ...
  176 
Събуждам се, пленен от чувства...
Откраднати от еротичен филм...
потен в страх обхванат,
грях ли е, че те сънувах!?
Видях те, беше с черна блуза... ...
  154 
Две числа и тире между тях –
няма снимка, само име и няколко стиха
и твоя некролог сред другите скриха,
но аз точно на това място се спрях.
Извини ме, аз не зная кой си бил, ...
  369 
Марая плачеше и скимтеше тихо в черната кола. В нея, освен младата жена, бяха двама мъже. И докато единият шофираше, другият поставяше под наблюдения действията на Марая, хванал в ръката си един колан. Достатъчно бе да го разлюлее и тя се плашеше.
Черна нощ. Такава, каквато никога не беше. Марая рон ...
  444 
Лятото в няколко кадъра си отиде,
на забавен синьо-розов каданс…
Септември вдругиден е и близо
е на слънцето последният шанс…
Да изгрее в червено, да залезе в лилаво, ...
  372 
ДИАГНОЗА ПОЕТ
Понеже изведнъж прописах проза,
тъй грохнах аз от тоя страшен труд,
че във приют за луди с диагноза! –
ме вписаха в графата „Много луд”. ...
  207 
Непреходна е правдата божествена
и прелестна е светостта на истината.

На горската поляна край поточето,
в приветлива къщурка снежнобяла ...
  865  24 
(На Александър)
Мое малко момче, мое чудо голямо,
мое мъничко чувство за вечност,
моето щастие да бъда твоята майка,
моята сбъдната голяма човечност. ...
  211 
Звездите и луната вече те познават,
заедно с млечния път пазят
тайната ми за теб.
Слънцето знае, че не го харесам,
защото всяка сутрин те отнема от мен. ...
  173 
Боже, върни в нас светлината,
децата ни от пороците пази!
Премахни култа към парата,
пречисти ни от злоба и омраза!
Нека всеки днес свободно да диша тука, ...
  257 
Застреляй ме от упор с дума тежка!
Хвърли ме жив на вълците дори,
преди да се разкъса Хоризонта.
И Залезът – небето овъгли…
Сърцето ми от болката ще млъкне, ...
  178 
по
естество - човек
обичащо е същество
  135 
Отдавна си свободна за плаване.
И всеки мъж за теб е емигрант!
В прегръдката ти съм удавник,
когото ти примаваше без свян....
Отново животът е във фарватер!* ...
  249  14 
Когато спрях да трупам думи в мене,
разбрах – за себе си съм непозната.
Зад казаното, тишината стене,
а точките разкъсват свободата.
От моя лист изчезват редовете, ...
  421  14 
Вече няколко минути Грен стоеше, яхнал коня си, леко объркан и не напълно сигурен какво да прави. За пръв път се караха сериозно с Лиза... Бяха спорили, разбира се и не винаги споделяха едно мнение, но сега воинът бе наранил чувствата й. Младата магьосница бе изчезнала на някъде, със своята нова, тъ ...
  301 
Е Д И Н С Т В Е Н
Истинската поезия е занаят превърнат в Изкуство,
Изкуството е Дъх Неповторим, Отминаващ...,
за кратък миг само потопен в Емоцията и Чувството,
същината на Вечността можеш,да хванеш. ...
  150 
  198 
  380 
НОЩЕН ИЗЛЕТ
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Безшумно излизам от моята малка стая
на нощен пикник и в нея затварям своята сянка,
обременена от лицемерни насмешки и клевети. ...
  244 
След десет дни на жега
и бира с бучки лед,
с една жена - колега -
на двадесет и пет
решихме да се пуснем ...
  356  15 
ПЕСЕН ЗА МОЯ БАЩА
Ще бъда много смешен папардак –
ще спя, навярно, с вълнена пижама,
с която тати в падащия мрак
си лягаше да спи – след чая с мама. ...
  186 
Седя си, чувствам самотата,
в прозореца оглежда се нощта,
щурците пеят в тишината,
разказват ми за любовта.
Красива песен с припев нежен, ...
  189 
- Ще спиш ли?
Не отговори,
а нощта въздъхна и стана много, много тихо:
- Време ми е – напомни ѝ отново.
- Не, не ми се спи, още ми е рано... ...
  368 
Ежедневки 86
1. Маскирах се, като дървояд... и гризнах дървото...
2. Попаднах на сериен убиец... досега не бях убивал колега...
3. Изпълнявам мокри поръчки... сбъдвам мокрите женски сънища...
4. Състезавам се единствено със себе си... и всеки път губя... ...
  264 
Живея от години в моя град
и до нас, съвсем тъй до тротоара,
живее и дъб, към век навярно –
устремен в небесата, необхватен…
Дърво свещено – в родния ми край, ...
  207 
Чуждоземен ятаган да разсича бащина земя - Не давам!
Окови да ми тежат, страх да ме снишава не е благородство,
нито пък е мъдрост - За мен не е решението!
С пламенно сърце се вдигам и веригите скършвам -
посичам със стремление госта неканен за възмездието наше! ...
  179 
В България останаха гори,
колкото една човешка длан.
И мен отдавна ме е срам,
да гледам как орките на Саурон,
я подлагат на сеч и огън. ...
  422  10 
с фашизма който
примирява се - света̀
към ад отправя -
а и безвъзвратно - жив
се в него закопава
  308 
Лош ли съм... че държа на истината!?
Враг на подлезурковци, измамници...
че в Света на лъжепророци...
Получавате измамни усмивки.
Камбани бият, майки реват... ...
  168 
Осемнайсет юлски лета преминаха
вътре в мен борба се запревива.
Сърцето свива се проклето
не иска повече на светло.
Разумът се възкачи с кафявите юзди ...
  181 
На площада случи се в миг,
нашите стъпки се сляха.
Така призова ме със стих,
и очите ни песен запяха.
Аз в песента се заслушах, ...
  221 
Сърцето му бе здраво.
Почти неупотребявано.
  214 
Понякога и любовта загива,
удушена от прости неудачи,
ожулена от острата коприва
на неуспеха, в дните болни, крачещ...
Понякога и любовта е жертва. ...
  326 
Мечтай ! Мечтите казват са безплатни.
Продават ги на безценица. Всеки може да ти продаде мечта, а ти да я купиш. Понякога е само дума, едно обаждане, едно съобщение.
Колко евтино вървят мечтите! Колко евтино се лъжем ! Готови сме да се "тъпчем" с мечти до пръсване. После плащаме загдето сме повярвал ...
  218 
От паяжинка златна съм по-лека,
отронен звук от вятърно звънче,
денят ми летен слънчева пътека
за мен от петолиния тъче.
Крилата си дарява ми авлига, ...
  185 
Вятърът разнася аромат на зряло жито,
сено и непребродени гори и пътища,
вълните морски са примрели в мараня,
поглъща всяка стъпка пясъкът в очакване
да го погали и целува пред залеза прибоят. ...
  273 
Защо предричах цяла вечер
какъв ще бъде пак деня
дали светът ще е обречен
на суета и студина.
Аз свикнах с туй, което имам ...
  166 
Предложения
: ??:??