Бледа лунна светлина.
И самотна, мъничка душа..
Някой тихо в мрака плаче.
А страхът е толкова голям.
Пълен дом със хора, спящи. ...

Сряда, ден на Меркурий – 🜁 Solutio, Разтваряне
Днес тръгнах по пътека без стъпки.
Планинска, влажна, стръмна. Земята под мен диша,
а всяко листо е кървав отпечатък от стари мисли.
Аз съм тиха. За пръв път тиха. ...

А всъщност аз не мога да си спомня
без тебе как да дишам. И да бъда.
Денят се случва сив и монотонно
ме влачи в своя ход. И ме препъва.
Кръстосала ръце, нахално - млада, ...

То беше повече от ясно, че с идването на президента Тръмп ще започнат големи промени в добрата стара г-жа Европа. Идеята на Тато - "снишавай се, докато бурята отмине" няма да мине. България е най-благодатната страна за бързи промени. Защото всички политически фигури у нас са долнопробни марионетки н ...

Задушни нощите и пъклени са дните ни
мечтаното ни лято се топи.
И капят сълзи... страсти неизпитани,
цветчетата на старите липи.
В душите трепкат пак светулките нетрайните, ...

Отключих вратата,
в леглото си легнах,
с цип на устата
и малко подремнах.
Да дойдеш те чаках — ...

Маска аз ще сложа
Да не видят истинско ми лице
Любов тече под моя кожа
И тупти за тебе мое сърчице
А дни минават бързо ...

Радост е за мен да правя с тебе заедно
каквото и да е.
Сгушени един във друг,
да помълчим, да си починем най ни е добре.
Щом си тъжен, щом си скръбен - ...

Сълза.
И още една.
Усмивка
накриво.
Нескопосана ...

Живот баир
не е хаир
или сеир,
ала синджир.

Когато в здрача сенките се свият
и спомените хапят със забрава.
Дали сред блато съвестта ще пие
от извора на истина и слава?
А сълзите, превърнати в лъчите, ...

Събуждам се и лятото е с мене,
и лятото щастливо ме прегръща,
морето ни е радост споделена,
и влюбена до идилична същност
намирам си най-малката причина, ...

Защо Копейкин е прав за Брюкселската кочина и Северна Македония?
Да, абсолютно е прав в случая. България по-големи унижения в историята си е получавала само след двете световни войни. В кочината Брюксел (заедно с подлите маджари) си позволиха да пренебрегнат историческата истина, да я неглижират, те ...

Животът се разсейва като дим
край купола на вечната матрица,
която, сякаш с дух непобедим,
ни впримчва. (Та кому са нужни птици!?)
Подобно хамстер, просто се въртим ...

"Ти си тревичка
жадна за капка любов!"
Това е поезия.
Всичко останало е просто дъжд.

Винаги е тук. Една и съща.
В най-самотните сърца тупти.
В порив за летене се превръща
грабне ли те всеки крах и срив.
Винаги е тук. За всички луди, ...

Земята на Ботев и Левски
отново е робска земя.
Христо Кърпачев
Земята на Ботев и Левски,
все още е робска земя! ...

След всяка художествена творба, независимо дали е роман, картина или поезия, си казвам "а-ха" или "е-ха" и продължавам напред - без да я принизявам, без да я възвеличавам, без да я разбера напълно - досущ като човек , застанал до шведска маса и хапващ от нея - без да му текат лигите, без пренебрежен ...

На левът ни изтича сетният му час
на герба ни за празници остава
на знамената пак ще бъде с нас
със спомени за някогашна слава.
Със евро идва нашият възход ...

Отдавна, някога родил съм се в града,
в столицата наша, за много е тя мечта.
Тук съм живял но на село е моята душа,
ваканциите бях там, спомени от някога.
Сега съм селянин но още живея в града, ...

Трудно се въззема лятото. Слънцето кипи от гняв.
Сенките са жизнено богатство. Кой крив или прав,
все едно е: няма вечно щастие! Младата жена лежи
и морето гали очите и нозете. Любовта ще продължи
само днес. Тя разбра: който губи мимолетно щастие ...

ПЪРВИЯТ ДЕН НА ЛЯТОТО
... и пролетта отпраши с гръм и трясък нанейде под дъждовната дъга,
и лятото – във своя царствен блясък, се тръшна тази сутрин на брега,
с капелата си от пламтяща слама над плажа цял ден слънце ще гори –
пак ще си вдигнат пясъчния замък кварталните хлапета във зори, ...

Поезията е огледален свят,
дори когато всичко изкривява
и рая отразява, като ад,
или обратното във нея се явява.
Тя с меч разсича невъзможни паралели, ...

Вдън душата ми родени са
и от слово съживени са
мимолетни светове.
Миг – и пламват, и усмихват се,
в пепел светеща завихрят се ...

Войните са бизнес с човешки животи.
Убиха ни Левски, убиха ни Ботев.
Убиват и днес достойните хора,
земята ни ври във кръв от терори...
Земята се дави от болки и злоба, ...

Изходът Велес е.
На нещата изходът
Велес е - сега тук
Разсъждава Лесничея.
Велес е мечката според ...

От истината често ни боли,
пропуква се доверие и крепост.
Забиват се безмилостно стрели
и мисълта се бори с труден ребус.
Не можем да приемем дързостта ...

по Шекспир и Йосиф Перец
... и ето, тука идва сцена втора –
Ловецът е едва, едва прикрит.
Ни Шапки, нито баби вижда взорът,
а той започва да се двоуми: ...

Dies Martis: Calcinatio
Вторник, ден на Марс
Процес: Сухо нагряване, Кръщение с огън
Аз –
родената с пулсиращ пламък между бедрата ...

Изпуснах тишината
през клоните на спомени.
Изгубени дървета,
затворени в душата си,
мъничка луна. ...

Къде сме... Бога ми, не знам!?
Някъде в небитието, в тъмното, там.
Любов не търсиш... а си сам.
Надяваш се да има плам.
Тъжно времето попива тъги. ...

Инфлацията, днес, засегна дори и лалетата - те не струват колкото къща в Холандия! Иронично е как някога са били по-скъпи от злато, а сега са просто един красив спомен за отминала ефимерна лудост.

Затихнало е Времето,
стои и чака да направим крачка
нанякъде. Накъде? Но крачка напред –
смела не съхраняваща,
към бъдещето, смела.

УТРО НА ОСТРОВА
Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македония
Между прегърнатите ми мигли
мек, тънък лъч влезе в окото ми.
Тихият шепот от морето ...