В тайната геометрия на Вселената има форми, които говорят сами по себе си. Много често те носят послания, които не е нужно непременно да се изчисляват или разчитат със специални методи, а се усещат... Сред тях, особено загадъчно и същевременно просто стоят така наречените „Пръстени на Боромео“. Това ...

Селям айлекум!
Бог здраве да дава!
Срещат се религиите
и с уважение се поздравяват.
Това не се харесва на главорезите, ...

Между жълтото от знойното лято,
прокрадват се тихо промените както
усещаме, че времето бързо лети,
днес е август, а утре септември уви.
Така и в живота ни сезон след сезон ...

Денят се плъзга като лодка
по есенната тишина,
мигът е с влюбена походка
и отдалеч те разпозна.
По къдравата ти украса, ...

Високи токчета. Бельото, черно.
Дантелено. И дръзко!
Матрак огромен. Като сцена!
Талази страст. И музика.
Две чаши. Вино. И сметана. ...

Присмиваш се на тъжните поеми
и гледаш отвисоко заблудено.
,,Поетите филмари са големи,
внимание си търсят принизено”.
Но щом веднъж се влюбиш като нас ...

Това нашето
не беше любов,
а вечно преследване.
Любовта е за двама,
тук няма място за друг, ...

Все някога ще се събудим...
Народе, знам, ще дойде ден.
Тогава, като ято бели гълъби
във небето, свободно ще полетим.
Все някога доброто ще възкръсне... ...

Една сълза огромна като камък
отрони се от моята душа
тихо се изсмя и се сля
с капките прозрачни на дъжда.
Помислих си, ще мога ли ...

Съвременното общество е белязано от една духовна нищета, която принизява човека до най-долните равнища на неговото съществуване и където ценности като морал, чест и достойнство са по-скоро блян. В свят, който пропагандира популярността, лукса и парите като еталон за подражание, всеки дръзнал да се о ...

На парчета се обича,
когато си строшен.
И пак светът ще тича,
пак ще бъде уморен.
А аз те мисля и очаквам ...

Катеричка Рунтавелка с бяла пухкава къделка,
сам- самичка във гората хрупка орехи, горката.
На дървото си играе, хем се чуди, хем се мае –
жълъди ли да си бели със черупките им цели,
или да си сготви чудна от листа чорбичка свидна? ...

По изборите им ще ги познаете,
прегръщат любовта и светлината.
Ще кажете: Как скрит е в тебе рая ти?
Фантазия ти имаш пребогата.
А те са като всички и безкраен е, ...

Събудих се в ръцете ти веднъж,
небето беше кротко и щастливо,
една сълза превърнала се в дъжд,
изми нюансите на всяко сиво.
Тогава някак си го проумях, ...

Пустее плажът, вятърът притихнал,
самотен гларусът унил кръжи.
И този бряг, от векове привикнал,
в студена сол и спомени лежи.
Не си до мен, ала те помня още, ...

В спомена имах своето всичко.
Росни поляни, слани, планини.
Вятър измете всичко прилично,
а пулсът сърдечен, запрепуска самин.
Пътят не бе труден, а благодат! ...

БОГ НА СЕДМИ КОЛОВОЗ
… понякога на гарата във Варна стърча самин – на седми коловоз,
и все така се надам и си вярвам, че ще пристигне с бързия Христос,
да го прегърна с обич на перона! – все туй мечтах си хиляди лета,
и с куфара му – минало 100 тона, да литна като птица над света, ...

Преваля. И небето е ведро
от лъчи и от синия цвят.
И щастливата есенна щедрост
как се лее. Денят е богат.
В тишината на скритите мисли ...

Огледалце, огледалце на стената,
защо изпитваш болка тъй позната?
Защо се виждам все по-ясно в тебе?
Защо сълзите скриваш със усмивка?
Пренасяш ли огромното си бреме ...

В глумилище и маскарад
Време върви така славно.
Раздават се шеги плавно
Ах, празничен, весел заряд.
Смях, забава, блаженство ...

С Л Е Д А
Едва когато си на себе си по-верен
от вярата на тримата влъхви,
можеш спокойно бриза вечерен
на живота си в края,да вдъхнеш. ...

Епилирани,
гримирани,
филмирани,
програмирани,
мъже... ...

"Тик-так" стрелките крещят,
Минават минути и стават на минало.
Пясъкът изтича, дните летят,
И сякаш никога не ги е имало.
Спомени остават, ала избледняват. ...

Всеки квартал, село или каквото и да е, що-годе, големичко струпване на човешки индивиди, си има определена йерархия. Освен лидер, приближени нему, и разни други персонажи, винаги се откроява един пъстроцветен образ. Този на местния идиот( преди известен като шут)! Обикновено той е около, или над ср ...

Говориш. Аз не слушам. Няма път,
по който да се върне радостта ни.
Но кимам. Само жест. А виж студът
ни подминава, вместо да остане.
Говоря. Чуваш само хладина ...

Изгарям. Съдбата ми… може би рязко,
а може би злобно удари деня ни.
А в шарена черга, навън бе прекрасно…
Внезапно потъна. И странно се счупи.
Застанах потресен пред късчета мене, ...

Но дъждът не спира да вали…
И нощите вече студени са.
В тъмата остават следи.
А ръцете ти — илюзия далечна.
Откъсват се бавно последните дни, ...

Всеки иска да бъде видян.
Всеки иска да бъде разбран,
чут, обичан, щастлив и значим -
с никого да не бъде сравним.
Няма рецепта за живот, удобен за всеки. ...

От малки вечности мигът се състои,
нехайно махнеш, ето, вече пропилян е.
И черното, и бялото са все бои,
избирай – креп, или клавиши на пиано.
Стрела и дума, и мълчание... боли, ...

Звезди и мрак. Блещукаща къделя,
вретенце ми е месецът. Преде,
а който чудесата разпределя,
ще ме намери. Знае и къде.
И тъничката черно-златна прежда, ...

Навън пролетта бе спряла на пауза.
Дърветата цъфтяха, но никой не ги гледаше.
Птиците пееха на празни улици, а слънцето осветяваше град, който приличаше повече на сцена след свършил спектакъл.
В малка квартира в стар квартал на София живееха две студентки — Мария и Ана.
Стаите им бяха ниски, стените ...

да се живее
с чужда болка - значи - тя
да се прокужда
***
живее ли се ...

Защо добрите не спят нощем?
Защо нощта не дава им покой.
Защо терзаят ги въпроси!?
Защо ги мислят винаги за лоши!?
А лошите о, Бога ми...овчици бели ...

“Не ме мрази. Не още.”
Думите ѝ кънтяха в главата му докато пришпорваше коня си към селото, следвайки Елейара, без какъвто и да е реален шанс да я достигне преди да е извършила онова, което бе планирала.
Когато зората пукна, те двамата напуснаха странноприемницата с негласната уговорка случилото се ...