Зърнах Лина за пръв път в час по биология. Тя винаги седеше на някое от по-предните места, а аз на някое от тези по-назад в лекционната зала. Лина се познаваше с мой общ приятел - казваше се Иван и понякога разменяха няколко думи преди началото на лекциите. Лина беше много красива - дребничка, с хуб ...

A ringišpil je iznenadno stao,
izmedju neba, tla i pakla. Visi.
Umirajučeg leta mi je žao
taj osečaj, kad' živ si, ali ni si.
Umesto ljubav - bol i sitne laži. ...

Изгрев в шепите на вятъра
Когато даваш всичко,
а то бъде отречено,
почувстваш болка,
но някак отнесена, ...

От ехото на времето съдбата
попива спомени неразгадани.
По хълмовете бременни лозята
за гроздобер очакват нежни длани.
Оракули от бъдно обладани ...

Списъкът на незабравимите се отличава (коренно и в „короната“ си!) от този на забравените, но нима не е по-важно ти да не си в никакъв списък — за да не могат да те зачеркнат (когато на някого му скимне тази идея)?...
Вписан = видим. Видим = уязвим. Невидим = лишен от социален статус!
Да ти дадат Зв ...

Without you, the world feels muted —
as if all the colors have faded into black
and white. But when I think of you,
everything comes alive again.
Your smile is like sunlight breaking through the clouds, ...

Вървя и сбирам шепи злато,
красиви есенни листа.
Сега е времето, когато,
да кътам трябва, да пестя.
Та зимен вятър засвисти ли, ...

ПРОЧИТ НА ЛИСТОПАДА
... а есента с проскубана перука из парка яхна дрипава метла –
в брезенти листопада от боклука отнесе боклукчийската кола,
във залива морето си разлашка в мелтемите разпърцано сетре,
и чайката – разперила опашка – изграчи върху плажа горно ре, ...

Само след дни настъпва моят любим сезон - есента, ранната есен ... В унисон донякъде с унилото ми меланхолично настроение, може би дължащо се на обичайните дъждове преди, по това време ... А сега съм съкрушена, с много по-тъжно настроение, в сравнение с предишни години - загубих внезапно любимия си ...

Дядо Ставри живееше в малко градче в Южна България, малко силно бе да се нарече град, но някога е било и така си беше останало. Не бяха останали много хора. работа нямаше и младите общо взето се бяха ориентирали към по- големите градове. На това място сякаш времето беше спряло и ако някой страничен ...

Дори отвъд аз рими ще редя!
Ще пия вино, стихове ще пиша.
И ще мечтая както до сега!
Човек и там не спира да обича!
Любов! Ала какво е любовта? ...

Пазарна икономика
Вдигна черквата родна
цената на свещите -
на восъка производна!
???? ...

I know that I'm your second best
My conscience slowly bleeds
You always make me second-guess
My goals, my dreams and needs
I never felt like I'm enough ...

Навън небето се намръщи,
Помислих, "искам да съм вкъщи"
И както мръщех си се тихо
Внезапно някой се изкиха.
Погледнах кисело до мен ...

Не знам някой
да се е поучил от историята.
Виждам само предразсъдъци,
илюзии и аргументи,
дадени от политиците пред аудиторията ...

Ползвана и бранена...
тачена и осквернявана...
тайнствена и изучавана
от близки и врагове ранявана.
Тази наша земя с борове горди, ...

Из тефтерите на баба
Помолих баба нещо да разкаже
и тя отвори стария тефтер
с герои Лиса, Зайко, Бухльо даже
и Вълчо с неговия облик чер: ...

Защо ли пренебрегва ме дъгата
и черно-бяла съм – кристал,
небрежно хвърлен на земята,
покрит с листа и рядка кал?
И в себе си се вглеждам и потъвам ...

В полунощ тя яви се като черна кралица,
увенчана от плам и оглозгани кости,
Взорът гибелен – бездна, помътняла зеница,
в шепи стиска бокал. Болестта е на гости.
Сухи устни трептят, тя им сипва отрова, ...

Калкулатор е умствено изостанал компютър.
Слободия е нравствено недоразвита свобода.
За порок не трябва дарба.
Мозък без човек е мозък, човек без мозък не е човек.

Черни мисли редуват се с красиви мечти,
розови пътеки с остри назъбени камъни.
Всякакви птици чуруликащи и грачещи,
кръстопътища със задънени улици.
Паркове с майки и деца тичащи, ...

ПРЕМЪЛЧАНО НАУМ
Какво ли крие тишината,
преди звукът да я взриви?
Искра ли – тлееща, която
е щрих от есенни треви? ...

ЕСКИЗИ ОТ СОФИЙСКОТО МЕТРО
... в метрото книги никой не чете,
летят безизразните километри,
не го е еня никой – въобще! –
дори да пукнеш нейде в „Младост 4”, ...

Виж душата ми мръзне, за слънчице жадна,
дай ми жълто и охра, и златно... Чуй, моля те!
Небесата смалил си - миг два и ще паднат,
и се цупиш, септември... Високо в тополите.
Ранна зима вилнее и чувстваш я. Ледна. ...

Животът се измерва за мнозина
единствено със слава и със пачки,
но в чашата с червеното ми вино,
в еротиката на последните ти крачки,
преди мига на първата целувка, ...

П Р Е Д И Д А П А Д Н Е К О З И Р К А Т А
Всеки миг е единствен и уникален
и никога вече няма да се повтори,
а Умът немее "мъдро" застанал
пред всички минали,настоящи и Бъдни истории. ...

Не знам какво се случва в тази къща,
прегърбена от рухващи стени.
Вратите на излизане ме връщат;
а прагът непрескочен си стои.
И само мисълта, че ми е време ...

Аз съм малко дете, но ме сграбчи тъгата голяма.
Не очаквам подарък, дори на рождения ден.
Нямам спомен, единствено снимка на татко и мама
и добре, че не помня как лоша съдба ги отне.
Много лелки и чичковци идваха с блага усмивка ...

Един младеж решил да тръгне по завоите на мисълта, защото едни добри хора му били казали, че там се крият тайни и прозрения, които никой друг не е виждал.
В началото пътят изглеждал забавен — всеки завой му поднасял на тепсия нова гледка. Но скоро пред него се появили капани. Любопитното било, че те ...

Есен, есен...
Като песен си красива,
И макар че си чудесна,
Ти ми носиш само жал...
А под облаците сиви ...

Било е отдавна
Било е отдавна във златната есен.
Летели са цветни листа.
И приказка стара разказва ми песен
за много любов и тъга. ...

Замина лятото, замина
Замина лятото с усмивка
и падат шарени листа,
замина с топлата въздишка,
за да повика есента. ...

Приближи враговете си
на един дъх разстояние,
за да усетиш техните
...желания.
*** ...

КАКТО ПРЕДИ
Автор: Славчо Ковилоски, Р.С.Македония
Не си същата, както преди,
не ме докосваш по същия начин, както по-рано.
Не ме целуваш по същия начин, като преди; ...