Болката пристига тихо, без покана,
сякаш нощ, облякла черна премяна.
Докосва сърцето със студени ръце,
учи душата да вярва в добро сърце.
Тя не е наказание, нито враг, ...

Не бе получил нищо от живота,
за всяко нещо плащаше цена,
държеше между зъби сдържан вопъл
когато го ограби вятър топъл
и той изпрати своята жена ...

Събуждам се, преди да съм притворила очи.
Утрото не смее да пристъпи.
Крачех устремно към дъното
и колкото по-надолу отивах,
толкова повече разбирах смисъла ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и първа
Тайните на умофатията
Ангара, Камелиерските планини, началото на есента
Най-големият умофатски пункт в Ангара бе разположен на над 2,2 бегови дължини надморска височина, в подножието на стръмния склон, по който се ст ...

Не беше красавица.
Нямаше стилна снага.
Но беше чудна жена.
Една-едничка на света.
В нея имаше сила и дух. ...

Аз ще слушам моето лице,
то те все излъга досега.
Ти ще чуваш твоето сърце,
то не те измами и сега.
Болей, ...

Без задръжки
Добре дошли ми на гости скъпи приятели
и ако желаете останете при мене завинаги
като оная мома,която сторила същото
и чак след тридесет години се е усетила, ...

Анри Бесо́ беше загубил представа за времето. Докато опаковаше последния кашон с дреболиите от бюрото си, вратата се отвори. По звука той разбра, че навън има буря. През вратата влезе висока жена. Ботуши, дълго палто, гъста къдрава коса, ръкавици, чадър - всичките черни. Единственото светло нещо по ...

Когато ''щастието'' те споходи...
Това парче имаше текст, който предполагам, нямаше да бъде допуснат.
Затова не го качих. Но направих това парче.
Лириката беше нещо за задното черво.
Имаше интересен сюжет и философски смисъл. ...

В началото бе въпросът
а после дойде тишината.
Човекът потърси смисъл
и срещна собствената си сянка.
Нарекохме звездите „вечни“, ...

ЕДНОПОСОЧНА УЛИЦА
Остана само ти – да поговорим,
защото всички други закъсняват.
По тъмните кьошета в коридора
отровна плесен клюката засява. ...

Скъпо е на нашето море!
Скъпо е почти като в Торино.
Скъпо е бразилското кафе.
Скъпо е и българското вино.
Скъпичък е плажният геврек. ...

Скъпо е на нашето море!
Скъпо е почти като в Торино.
Скъпо е бразилското кафе.
Скъпо е и българското вино.
Скъпичък е плажният геврек. ...

Бръмбарите в мойта кухандрела
философи са с мислителски акцент.
В сянката на вечната капела
всеки там е първи диригент,
и симфония от лудост е превзела ...

Нечия шега съм явно.
Бог разсеял се отдавна
и по кратката програма –
клъц – реброто на Адама.
А пък те, ребрата, много, ...

Дончо пристигна в Москва с нагласа да напусне Благоево,но...
В ръководството на Центъра имаше,един така да се каже земляк,роден в град Ямбол и на висок пост.Все пак душата на Дончо се отпусна,нали ще има на кому да се надява,че ще бъде изслушан.Защо не иска да живее и пее в Сибир? Защо работата му т ...

A snake in the bosom is envy.
The heart alive it eats.
It eats the heart alive.
It eats it raw.
A sickness of the head is envy. ...

Не искам на парче да го споделям,
небето си. И ключа хвърлих даже.
А, рая ли? Отварят го в неделя.
Доколкото успява да разкаже,
онази своя, с три води промита, ...

Лъч лунен разцепва тъмнината-
Токчета дамски-изгарят в пожара.
Танцът ми пречупва тишината-
Под плача на страстна китара.
[Chorus] ...

A snake in the bosom is envy.
The heart alive it eats.
It eats the heart alive.
It eats it raw.
A sickness of the head is envy. ...

какво видях във този мъж?
пристан?
кораб?
капитан?
какво измислих, съчиних, ...

Междувремие
Двама лежим в безкрайно свежа трева.
Поглеждаш ме —
пръстите ти докосват дланта ми.
Усмивката ми нашепва: ...

Змия в пазва е завистта.
Сърцето живо яде.
Яде сърцето живо.
Яде го сурово.
Болест на глава е завистта. ...

Не ме търси в спомена
когато бяхме на брега
на едно море.
Море което се усмихваше,
което беше нашата приятелка. ...

Вървим към смъртта - нито стъпка назад;
крачещи бодро към земи неизвестни.
Животът пред нас скъсява се час-по-час.
И все по-широко отварят се мрачните бездни.
Тъжна песен запява се тихо на глас ...

​Светът изчезна. Само аз и ти сме.
Един пожар. Една безумна страст.
Горим до пепел. Името кажи ми.
Изгарям вече. Ти си моя власт.
Един до друг. Душите ни са лава. ...

Идат случки, мисли, чувства, светлина.
Изпълват душевния живот с това, което са.
Издига се обратно любовта,
като отговор на благодарната душа.
Любовен акт между човек и Бога е това, ...

Допивам сутрешното си кафе.
На масата самотни три бисквити.
През сивото небе отново хлад
скрѝ светлината зад облаци лениви.
Отново глътка, ободряващ звън. ...

Тръгна баба костенурка през гората
и мина през долчинката
В долчинката тя се спря
и змийчето там видя
Защо плачеш ти змийче - ...

От последните избори депутат гръмоглася, че властта ще работи сериозно без губене време с някакви си личностни права.
Питам се, същество без тяхно притежание е ли човек и общество без тяхно наличие е не ли зверилник...

ЩРИХ
Защо със златно моливче надраска
контурите на друм – еднопосочен?
Така не се картографира ласка –
обърквам се в пресечните му точки. ...

На първа четвърт луна
намери ме,
в четвърт такт
тайните си довери ми.
Дай да си намерим сенките ...

With a shovel in my hands I dig the ground.
With pain in my soul I will die.
Where does the wheel come from,
to stand here and suffer?
Every blow with the shovel is a note. ...

Затръшни вратата. Напусни градовете.
Нека падащите листа се вихрят отвъд прага.
Там, на езерния остров, водата
отмива всичко, на което вече не се радвам.
И пий тази тишина капка по капка, ...

Страстта от целувката вкуси
в нежен млечен шоколад —
той сетивата ти ще възбуди
и наслада ще усетиш пак.
Вдишай аромат на сутрешно кафе, ...

Копие бледо
Да откраднеш Мадуро в дебрите на ноща,
да внедриш Троянски кон във световния футбол,
подражавайки сериозно на Великия комбинатор,
със зинала паст за все по-вече пари и за власт, ...