Бяхме си стадо мъничко
Зад високият железният плет.
Тихо, щастливи си блеехме
И всичко ни беше наред
Дочувахме, че оттатък оградата ...

Гневът на утрешния ден -
от него само се страхувам.
От себе си обезверен,
аз в бъдещето с взлом нахлувам.
И там съм кукер разнолик, ...

Звезди там някакви си гаснат – в мрак.
Море там някакво изгрява – тъжно.
Като в измислен, шантав лунапарк
въртят се всички по една окръжност.
И думи някакви струят – брътвеж. ...

❤️ Здравейте приятели ! 😊 Представям ви следващият ми кавър ! 🎵 Die With A Smile е много красива и уникална песен която се радвам че имам възможността да споделя с вас ! Много се вълнувах да я направя и ето вече е тук, оставям ви я да и се насладите ! 💜
Оставям ви и линкче към оригинала : https://yo ...

през погледа на едно дете
На четири бях. Дали не си измислям?
Възможно да се лъжа. И обратното.
Зовеше ме Небето –
ненаситно – ...

Шаманите предрекоха храбреца,
който в светъл ден ще се яви.
Изплете самодивата венеца...
- Ковачо, меча славен изкови!
Светкавица митична улови ...

Не съжалявам, не зова, не плача…
Не съжалявам, не зова, не плача,
знам ще повехне всеки цвят,
селенията тленни ли прекрача,
аз няма да съм вече млад. ...

НЕПРОВЕДЕН ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР
Вървиш натам, където аз не бях,
и бронз посипва облаците бели.
Дали ще рукне цветен дъжд след тях,
или дъга небето ще разстели? ...

Проведе се проверка на родната войска.
Солдатин се оказа истински точно един брой. Само той знае да стреля с пушка и е ходил на учения макар в древността. Затова стана шеф на главния щаб.
Като началници на бойни подразделения е назначена част от наличните офицери. Те даровито умеят да се перчат пред ...

Всички имаме своята жива мечта,
черно-бяла снимка, жълта по края,
песен, застинала навеки в паметта,
която отключва пътя към Рая.
Морето изхвърли дърво на брега, ...

Това са детайли от хода на времето,
то знае как и къде да се разполага.
Пъхнало здраво ботуша в стремето,
кара всичко край него да бяга.
Ще натисне ключа на Луната, ...

И започнахме да се боричкаме из тревата...
И както се казва в приказките за юнака, два пъти мечката отгоре, един път юнака отдолу, но и добре, че и крави не са минавали скоро през ливадата.
Тя бе върху мен, устните ѝ намериха моите, езичето й проверяваше дали съм си измил зъбите, тялото й усещаше на ...

Опасен афинитет
Тръмп, Ким Чен Ун и Путин
се захващат сериозно да градят
взривоопасна, световна задруга,
стъпила върху античовешки фундамент ...

В земя божествена живеем...
Но далѝ сме отредени за това!?
Дали сме Народът Божи...
Сътворил Света!? Анастимости!
Глухи, като чуващи живота... ...

Родих се между „някога“ и „днес“
без карта, без посока и причина.
Небето ми бе първият въпрос,
а тишината първата ми истина.
Вървях. ...

Щом септември напомни за края на лятото,
а вятърът почне да брули стебла,
ще сляза на плажа, наметнал си якето,
цял час ще тъгувам за всяка вълна.
Созопол ще скрие на тъмно хавлиите, ...

...---... Пуснаха ни и нас в отпуска. Вероятнп европейска директива - август, отпускарски месец. Чудех се какво да правя, едни още преди месеци ангажираха фериботни билети до островите, квартири или по-евтини хотелчета, да ги последвам ли.
Да, ама не.
То цяла Атина се изнася по островите, там е гъчк ...

Червено вино. Чашите са две,
бутилката е само увертюра.
Това обаче знаем го добре
щом вече сме във тази авантюра...
Щом скрила си под строгия тоалет ...

砂の道
夕日にひとり
影長し.
Пясъчен път -
самотен под залеза, ...

Имам само сърце и душа.
Тъжен делник – въже е на шия,
с кукувици – гнезда да им вия,
или грешници – да ги теша.
А аз сбирам парченцата вечер, ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и втора
Живот в Периметъра
Веднага след напускането на Периметъра - така започнаха да наричат жителите на северния континент свободния от вражеско присъствие 50-хатумов участък около кулите, постигнат от местните при прегово ...

Вървях, не поглеждах встрани, гонех себе си. Светлината ми така стремително пробиваше непрогледни тъмнини. Задъхана, я следвах тихо.
Посоки
Имаше много.
Младостта ми събираше пролетни цветя, разтваряше се с техния цъфтеж.
Посоки ...

Когато дните ти се сливат
а нощите будуват още
когато утрото те буди
тогава виждаш как сънят ти
по прозореца се стича ...

В гората копнея, лелея
Близък човек край мен.
Унило зеленея —
Под клоните всеки изминал ден.
А буря шумоли ...

Не всеки, който иска MAGA,
Бог бързо винаги помага.

Нощният вятър над Соренто ухаеше на узрели лимони, солена морска пяна и наближаваща есен. Беше август 1986 година. Седях пред старото махагоново пиано в най-известния апартамент на хотел „Екселсиор Витория“. Моторната ми лодка се беше повредила в Неаполитанския залив по-рано същия следобед, принужда ...

Нашата къща от моето детство -
Е прегърната с тръни бодливи.
Спомените на моето семейство -
Когато всички бяхме щастливи.
Потопихме си ръцете в боя́ - ...

Все още е сезонът, в който желанието да отидем на красиво незабравимо място не ни е напуснало. Стремежът за красивото е заложен в човека от сътворението. От самото начало. Но какво всъщност представлява истински красивото? За някои то е външната красота – красивите дрехи, добре изглеждащата къща, ск ...

Една жена премина покрай мене,
със устни от студа посърнали.
Отминало бе лятното ѝ време,
когато устните ѝ за любов са шепнали.
Една жена покрай мене мина. ...

Аз исках да съм стар и печен
със жлътнал от тютюн мустак.
Светът на мен да е обречен,
да любя мацките с мерак.
Под път и над да съм известен ...

Да избягаш от съдбата
не е лесен вариант.
Тя ще чака на вратата
като див съквартирант.
Няма нужда да се плашиш! ...

...Я помню годы школы и парту вуза,
и стол с учебником под вечер,...
...А молодость летит как птица
и нужно быть, учить, любить, стремится,...
...Бояться жить без денег и работы, ...

Пътуваш през вековете – все едно е миг.
Красотата ти неземна – била е легенда, после мит.
Ту си Пантесилея пред портите на Троя,
ту си Нефертити пред храма на Амон.
Славата ти няма равна сред човешките чада. ...

КОГАТО ПРИТИЧА СЪРНА,
И(ЛИ) ЕЛЕН
Автор: Христо Петрески, Р. С. Македония
Не е щастие,
ако сърната ...

Ако си дал... всичко?
А той нищо?
Самотно лале,
в изсъхнало поле
На Бога си го дарих, ...