Махна с ръка, не му мина номера да се заяжда...
. Понякога Тинчето се оплакваше от болки в гърдите, после в областта на корема. Лекарите не откриха нищо обезпокоително, освен нещо като преумора или от смяна на сезоните. Взехме карти за Нареченските бани, после за Вършец, един вид за смяна на обстано ...

Преди да заспя броя звездите върху…Европейския флаг.
***
Ще те обичам до смърт, ако те изтърпя до края на живота си.
***
Моята доброта се забелязва отдалече, но по-добре не приближавай! ...

Зайченцето бяло
цял ден на студа навън играло
и се разболяло.
Кихало, кашляло, без да спира,
на топло вкъщи искало да се прибира, ...

Обични слова...
Божи дар, от първоучителите -
прекрасните ни букви, любими...
С тях бащини слова звучат красиво,
удачно и безгрешно, смислено... ...

Жената с черната коса
не е нито добра, нито пък лоша.
Нозете ѝ умити са с роса,
мечтите ѝ - захвърлени във коша!
Денем, в слънчевата светлина, ...

Животът все напред ни носи,
през прах, тревоги и мъгла,
а в нас душата жадно проси
обич, смисъл, светлина.
Мечтите крием като тайна ...

СМИСЪЛ ДА СИ ЖИВ
Не споделяй какво съм ти казвала – много е лично.
Да излагаш – едва ли е нужно – страстта ми на показ.
И не казвай на враг и приятел, че си ме обичал.
Любовта не е грош за размяна и нито е стока. ...

Детски мечти - и наяве, и насън
Автор - Величка Николова - Литатру1
Шумно на земята - броди есента.
Къса и подмята есенни листа.
А децата малки - се замерят с тях... ...

Сам и стар с моето сърце
Автор – Величка Николова – Литатру1
Луната се е свила на небето
като кълбо, подобно на аплик,
а болка се е скрила в мен, в сърцето. ...

ЗАДУШНИЦА
Градушката помете всеки цвят –
би яростно, свирепо, ненаситно.
Черешата остана без деца.
Сиротна плаче нощем под звездите. ...

Прегръдката на Корпорацията.
Година: 198 005 от началото на технологичния скок.
Място: Селф-Спейс 74, затворена био-капсула
Светът отдавна беше заприличал на призрачен сън. Предсказанията на древните мъдреци от Шримад Бхагаватам се бяха сбъднали до последната запетая. Земята, изтощена от хилядолетия ...

Помня, че ти ме прегърна и аз
вдигнах ръце от прането.
Даде ми роза. В съседство до нас
цъфнала беше. Сърцето
бясно подскочи от радост, дори ...

Мълчанието има тежки длани —
не гали, а притиска като камък.
То не е празно.
В него ехтят несказани истини,
страхове, скрити зад клепачите на времето. ...

Една опорка днес ни се втълпява
усилено във нашите глави:
Че видите ли - нашата държава
не би я имало във наши дни
ако от север - Цар Освободител ...

Среброкрила, птичко, златоклюна,
посреднощ запяла изведнъж,
ти разплака пролетния дъжд.
Вятър ли в съня ти те целуна,
трепна ли душица лекокрила ...

На полуострова вече бяха започнали да падат първите сребристи слани, а утрините бяха станали студени и мъгливи. Сулган не се беше появявал отдавна, но тоя път Вълкан имаше някакво предчувствие – едновременно тревожно и нетърпеливо, което го подтикваше почти да тича надолу към брега. Мъглата постепен ...

1. Кръстиха я Фекалия, на деда й, Фердинанд и бабата, Калия.
2. При раждането на глупост няма родилни мъки.
3. Ако някой се мисли за мислител, това не значи и че е такъв.
4. Мъжката богомолка е перфектният любовник, винаги се грижи освен за сексуалния глад на своята половинка, и за биологичния й так ...

Последното пророчество - 5
Ще започнете всички да ми вярвате,
защото винаги говоря истината,
макар че по правилото за изключението от правилата
имам правото понякога и да се бъзикам. ...

Не обичам с компромати
да нападам депутати,
но надрасках два куплета
за съпругата на кмета.
В тях описвам кака Ненка ...

Монета по земята се търкаля,
белязана от време без пощада,
по улиците прашни обикаля
и се спира глухо на площада.
Едната ѝ страна е за надежда, ...

Не знаеше крачейки че времето е вечност
часовникът неостарял
тъй тих прах
на запчатки под блясакът им замаскирал
спомени от стъпки в пясък ...

Сега ми се плаче, не изтривай сълзите.
С тях разбирам, че още съм жива.
Отвътре е тъмно. Загубила цвят.
Тук-там малко призрачно сива.
Сега ми е празно. Ням силует. ...

Ако все пак дойде утре,
по-добро ще видя ли,
нещо ново ще усетя ли?
Ще си струва ли и този ден да изживея?
Ако все пак дойде утре, ...

Часовникът тиктака,
отмерва времето напразно,
в главата ми дълбаят мисли,
дали си бил верен или не,
сенки се разхождат ...

Като цветни маниста,
Като шарен гердан.
Така се изниза
животът пред мен.
Бях пъргаво конче, ...

Споделено в събота вечер
Беше събота вечер,
Лежахме по гръб на тревата
и тихо споделях ти аз във ухото -
-посочИ ми и ще дръпна веднага звездата, ...

От днес ще трябва да си просто никой.
А беше всичко малко по- преди.
Сърцето ми и с тебе беше ничие.
И безразличието още ми горчи.
Не крия, че измъчвах се с въпроси ...

Запридам тънка нишка непохватно –
реки, баири и площади скучни.
Не може да се върне наобратно
това, което вече ми се случи.
Две агнета белеят в маранята ...

Попита ме някога(спомням си) ти,
попита ме мое прекрасно момиче,
защо ръката ми свита стои,
нима не знаеш,че аз те обичах.
С теб ние бяхме-не драсвах и ред, ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и пета
Безскрупулност срещу вандум
Когато Малаки отново посети баба Нита, наближаваше средата на пролетта. Снеговете бяха станали меки и пухкави, дните - по-дълги и по-малко студени, а нощите - тъмни, без нито пламъче от ог ...

. Големите й очи ме гледаха все така нежно и насърчително от снимката на паметника й.
Въздъхнах дълбоко. Целунах двата си пръста и ги допрях на устните й.
Милата ми тя, отиде си така рано, така млада...
Майският ветрец рошеше вече тук-там побелелите ми кичури коса, гледах замъглено. Аз тихичко плаче ...

В надсъние, над време, над пространство,
в преприказно, вълшебно измерение
със скоростта на светлината, в странство,
през вечността летя към мигновение.
Фантазия безбрежна, без съмнение, ...

​В сърцето блика късен дар –
едно внезапно вдъхновение.
Събужда всеки трепет стар,
но носи болка, не спасение.
​ ...

Марширува.
Светът марширува. Някой си го присвоява.
Най-вече с пари, те са в най-организиран строй.
Парите обаче не струват.
Лошото е, че с оръжие марширува. ...