Кой е по-мизерен в алчността си - богатият скъперник или бленуващите за богатството му бедняци? Готовите да наследят притежанията му на всяка цена може и да успеят, освен ако не бъдат фатално сюрпризирани от... невинната реплика на някое малко дете!...

Желаете да бъдете баснословно богати? А къде ще складирате богатството си? Креативният подход на безскрупулния шаман от тази приказка едва ли би ви свършил работа...

ПИСМО ОТ СЕЛСКИЯ ХОРЕМАГ
Сурка есента пантофи през смълчаната гора.
Лейва се дъждът от кофи откъм сурите недра.
Капят гнилите скоруши в листопадния килим.
Тук-таме коминче пуши, над селцето литва дим. ...

Пределът, абсолютният предел,
е „сянка“ от усещане,
че всяко наше шестване из този свят
е... „бродене“ без цел...
Музикалният фон се състои от мелодия, предоставена за свободно ползване в сайта pixabay.com...

Не ще допусна някой да ме дразни
Душата и сърцето да са празни
Очи любими да са ми омразни
Постъпки светли да ми прозират мазни.
Тормозен по методики разнообразни ...

"Не питайте,какво страната
може да направи за вас.
Питайте,какво вие
можете,да направите за нея".*
Липсата на доктрина на обществото ...

С удоволствие ще те дочакам
ала цяла кутия чака
вкъщи самичък
дух във вълшебна лампа
:) .. ...

Уважаеми читателю на тези редове,
Цялото заглавие беше следното:
,, В навечерието " на the independence day!
Но се наложи да го съкратя.
Нека заглавието не те подвежда, и ако решиш, че е търсена нарочна прилика с герои, произведения и реални личности и т.н. ситуации от нашето ежедневие..., ами на пр ...

ЗИМА
Досущ мечка в бърлога
е спящото ни чихуахуа —
между две възглавници!
ПРОЛЕТ ...

Жив ли съм или умрял
в тази пуста мелодрама?
Дето всеки е заспал,
или пък съвсем го няма…
Кой, кажете ми сега, ...

Душата на дъжда е ро́мон скитащ
в зелените очи на млечен орех,
палитрата на стомните разплита
та есента си с тях да изговори...
... и руква да рисува спомен с вино, ...

https://otkrovenia.com/bg/stihove/syn-v-myglata-na-edinstvenata

Един от празниците на доброто…
На този ден възвеличава чистотата
огромна армия безименни герои.
Дано с доброто да изпъкне тази дата...
А после пак отново както знаем ...

Бързи стъпки, сянка синя цвъркот на врабец припрян,
в мъничката ми градина хризантеми с топла длан,
гали есен златокоса. Всяко венчелистче – стих,
нежни думи. За кого са? За септември... Полъх тих,
пратил, за да я погали... Ще остане ли? Едва ли. ...

СПИСЪК ЗА ПАЗАР
Разказвам ти по същество,
че знам какво е да си нямал,
да си се будил посред нощ –
от много непознати мамен, ...

Ясно си я спомням – имаше капак
от красиво-тъжна и еленска кожа.
Питах се тогава кой човек и как
кожата е свличал с острото на ножа?
Млад е бил еленът – пъргав и красив, ...

Вече те няма,
при звездите си,
знам.
Вземам си Луната,
искам да настане ...

След суетата на измислени празници
и шумни фанфари от лесни победи,
след грохота на безплодните делници,
крещящи оратори и фалшиви рефрени –
обикнах тишината… ...

ПОГЛЕДНАХТЕ ЛИ В МОИТЕ ОЧИ?
... сълза щом зърна в нечии очи,
нерада – по клепача да трептулка,
край мен светът започва да горчи –
и ме превръща в мъничка светулка! ...

ПЕПЕЛ
Все някога ще си вървим –
от север, запад или изток.
След думите остава дим –
а всеки много е поискал. ...

Обезличностено население
е дресирано стълпотворение.
Псевдосоциализация
води деморализация.
Тоталитарен народ ...

За синия цвят и пръските кал,
за мириса на морето така ме е жал.
Влудява ме само мисълта за това,
че можех да бъда там всички лета.
И спомените тъй солени ...

При теб дойдох море,
с теб пясъчните дюни да изплача,
на скитница ли или дъщеря на богове,
копринено диханието твое в мен се стича...
Впрегни пак белопенести коне, ...

Вятър погали лицата ни с хладна ръка.
Листата втурнаха се полудели,
да стигнат лятото след птичите ята
и преживяванията ни, синьо-бели.
Търкулнаха се едри капки дъжд ...

Вървя по лунната пътека.
С мечти животът е огрян.
От тях извайваме човека -
за обич съм от теб избран!
Красива си и страстна двойка ...

Спирай само да спиш и ядеш
живот за малко с малко говори ти
крадци на безценното време
подведеш ли се
пътник без граница ...

ЕДНА ДЕВОЙКА С БЯЛО КОЛЕЛО
... додето изтрезнявах със мерло
на пейката си в Морската градина,
една девойка – с бяло колело! –
вихрулка в бяла рокля! – ме отмина. ...

Н Е П Р Е Д В И Д Е Н Е П И Л О Г
Гледам напрегнато,притаил дъха си
поредния епизод от сблъсъка
във борбата за надмощие
между противоположностите на живота, ...

В безтегловността ми синя на прибоя
Очите пълнят се с лелееща се скръб
Трепереща душата, изправя си завоя
Мъчителните спомени превиват ми гърбът.
Старите снимки, позната балада. ...

Отвъд топлината
на отиващото си лято
остава споменът
за песъчинките по кожата ми,
за солената ми коса, ...

Боли ли те силно, значи си жив,
това е животът, така услужлив,
на всеки поднася различен урок,
поставя задачи с нужния срок.
Не пита дали си готов или не, ...

Предесенно е, жарките лъчи
на Слънцето – по кожата ми парят.
И някак си по нищо не личи,
че лятото безропотно прегаря.
Безумно стене жадната земя, ...

Потъвам в тишината на малките моменти.
Това е времето, когато забавям ход.
И даже спирам.
Търся внимателно тези акценти,
които ми помагат в себе си да се побирам. ...

да лъжеш - вече
грях не ѐ - а грях е - да
се доверяваш

Напътства фарът есента
как през скали да се промуши
и как да стигне до брега
с товара си от златни мушмули.
Ще пусне котва, такелаж ...

Потънаха ми няколко фрегати,
инат овенски ме измъкна. Сам.
Навигацонна книга за рогати,
спокойно вече мога да издам.
Уж бяха ветроходни, екипажът, ...

Ние с моята баба много си приличахме,
правихме си сладки и да ги хапваме обичахме.
Баба можеше да сготви, моята любима супа
и ми сипваше от нея, в шарена, дълбока купа.
Щом помолех с кротък глас “Бабо, разкажи ми!“ ...

Аз сега съм снежинка, прашинка от зимно небе,
във окото на Господ бяла, невинна искрица.
И валя над сърцето ти, а в твоето тъжно сърце
всички пътища спират в око на разплакана птица.
Приюти ме, ще стана на топла голяма сълза, ...