Явната прелест
пленява, прехласва и
в скрита прераства!
Скритата прелест
любов е, духовност и ...

Може би съм дадена на друг.
Може би, съм дадена за друго.
Този свят е сбъркан, странен луд,
който за удобство вярва в чудо.
Може би в различен сън кълни ...

Това е историята за обичта на една крава към своя стопанин и на него към своята мила работница. Разказа ми я една старица на спирката на автобуса през зимата, докато чакахме превоз до селото. Студът се промъкваше като шейтан през дрехи, шалове и обувки, та имахме нужда да стоплим с нещо душите си. И ...

Слава Богу! -
Неподкупни
са децата
и сред тях
подкупността ...

Есента отлисти своя страница.
И изпъчи гроздови зърна.
Вятърът нарами раница,
пълна с шума и листа.
Всеки плод набъбва и прелива. ...

И пак е време за раздяла
с един сезон на всички драг,
пак лятото във нас оставя
тъга по слънчевия бряг.
И пак ще тръгнат дъждовете... ...

Всяка среща между двамина е мач, идеален резултат е 0:0 и изпреварилият нека е санкциониран.

EСЕНТА МИ КАЗА HELLO, BOY!
... есента по късо панталонче
и със жълта блузка от ликра
пийна водка с мен – едно патронче,
и за спомен сетне го прибра, ...

ПЪТЕКА КЪМ ЗИМАТА
Избери си посока – една,
и обратно недей се завръща.
Есента драсва дълга следа
в листопада край моята къща. ...

Ако трябва дори и за век да замлъкна, е, нека.
То от думите полза каква ли? Счупѝ туй перо!
Да опазя света си, живота си светъл, човека,
който вярва, твори и на злото отвръща с добро.
Ако трябва да бъда пътека, повярвай – ще бъда, ...

ДА МЕ СЪБУЖДА ТВОЯТА ЛЮБОВ
... изглежда, снощи вихър е вилнял – събуждам се, и никъде те няма,
обиколих квартал подир квартал, с клисаря бих камбаните на храма,
разпитах леко трезвия сархош, в патрулката разсъних три ченгета:
– Дали през Варна мина тази нощ красивото момиче на поета? ...

Каква заблуда, слепота ужасна.
Физически, че недовиждам знам.
Домът ти тук е. Майка ти порасна
и стига вече скита тук и там.
Прогледнали къртиците да бяха, ...

Една (Не)смешна история
Счупеното носи щастие, а да пипнеш коминочистач е на късмет. Ей ме на и мен— един пишман коминочистач, навръх Деня на Независимостта, нарамила стълба, кофа и кюнец, с безжична слушалка в едното ухо и телефон в задния джоб. Хич не съм за пипане, предвид факта, че съм “ красави ...

Те толкова яко са захапали
тъпите,глупави,зверски,свои идеи,
ръцете им до раменете с кръв са изцапани,
вживели се в ролята на "отговорно" заети,
влюбени до полуда в огромното Его, ...

Жената идеал е като мъжа такъв,
тоест, за наивниците блъф.
Съчетава ум, умения креватни, визия,
невиждани дори по телевизия...
Но замислих се - къде се вмествам я? ...

Не искам домашни, не искам уроци!
Не съм чат GPT. Не съм и робот.
Не искам да ходя на скучни кръжоци!
Влече ме самият живот.
Пълно е с хора окичени с грижи, ...

Очите, влажни, кехлибарени,
загледани към вечността,
навярно спомнящи оставени
надежди в минали лета;
затварят се в клепачи лепкави ...

Денят навънка е намръщен.
Ръми и... стелят се мъгли.
Листа закапали в сумрака
в килим подгизват от сълзи.
Припява вятърът в стъклата, ...

постигнатото
го любов поражда и
(с любов) надгражда

Затънах здраво. Блато и камъш.
Отрова – газ без мирис и невидим
и тишина: Светът ли те обиди? –
мълвеше. Ето, ти за мен се дръж.
До свойта гръд почти в мъртвешки сън ...

Идеята да седна и да пиша ми дойде, когато на митинга на 3 септември на площад ‚Народно събрание‘ наблюдавах нещо като сцената от ‚Джурасик парк‘ – групата от хора беше нападната от рапторите и те тичаха спасявайки се през една поляна, обрасла с високи треви. Камерата не показваше подробности, а сам ...

МОМЧЕТАТА, С КОИТО ОСТАРЯХ
... момчетата, с които остарях, седят край мен – дъртачета на пейката,
отдавна вече станахме за смях! – със спомена за младостта офейкала,
не знам къде без нас се изпари? – дори да я повикам, ще се върне ли? –
потъна вдън безмълвните гори – след пролетните мълнии и гърмели, ...

МОСТЪТ
От думи, дето премълчах,
една преседна – като залък.
Без угризения и страх
нагазих в тлеещия залез. ...

Бях дрипаво облечен и невзрачен,
а ти божествена и с черно кадифе.
Помислих си, прегърбен в здрача,
уместно ли е да изпием по кафе?
Уместно ли е днес да те желая, ...

Когато тишината крещи...
и глухите от шумá не заспиват!?
Камбани църковни без въже не звънят.
А искрата надежда... отдавна не свети.
Когато сълзите се борят с усмивка! ...

...
Едва подбрах за стих словата,
за теб, най-обична и свята -
Българийо, родино наша,
с неизказана признателност ... ...

ПИТАМ ТЕ, КАКВО ЛИ ИСКАШ ДА ТИ БЪДА?
Искаш да ти бъда животворен извор.
Пиеш ли от мене, да съм ти присъда,
жажда утолиш ли, да съм като изгрев,
дето се подава след потайна доба... ...

“Какво ли щеше да стори на мое място Иренвейл? Едва ли би се отчаяла. Но не би затаила и гняв. Гневът означава нарушаване на Баланса. Не, Иренвейл не би си го позволила. Години тренировки да отидат на вятъра. Години подготовка за да срещне съдбата си на Сърцевезница… И сега най-вероятно се поболява ...

Учителят влиза в класната стая. Поглежда в очите на своите ученици. В погледът му вече се отразява тяхното вълнение. Вълнението е взаимно. Учителят се вълнува повече. Една топла сдържана усмивка изплува на лицето му. Още в най-първите минути в тази безсловесна първа среща започва неговия първи урок. ...

Младостта ми си отива,
като лист в есенен вятър,
лицемерието ти остава,
като сянка в душата ми тъмна.
Лъжата е враг на хармонията, ...