Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 656 резултата
Ще ме засили старостта,
ще ме засели в някой залез –
от див божур, цъфтял в нощта,
ще пие багри изгрев алест.
https://www.youtube.com/watch?v=7o2FaV9udwU ...
  96 
Хладилници, фризери пълни с храна,
как да им устоиш, ако те ти въздействат,
нали дотук сме стигнали точно така
след милиарди хранителни тестове?!
Това е влязло много дълбоко ...
  90 
Руснаците… не искали… война.
Те водят днес, специална операция,
със цел да стане по-добър света,
без някаква си там, нацистка нация.
Руснаците… не водели… войни. ...
  172 
За какво са ни изобщо рамене,
ако няма кой на тях да стъпи?
За какво изобщо да растем?
Поколение,
пред взрив. ...
  112 
Предговор
Животът е низ от случайности, срещи, събития, случки. Някои от тях може да ни променят до неузнаваемост. По такъв начин, че след това никога вече не сме същите.
Може ли любовта да лекува и променя? Може ли егото ни да убие нещо толкова чисто и свято като любовта? Способен ли си да изключиш ...
  163 
Ако трябваше теб да си представя,
щях да тръгна някъде нагоре,
по дивите пътеки на Родопите,
по тишината настанила се в вековни дъбове,
... и после, щях до тебе да приседна ...
  93 
Една жена е цялата Вселена
Една жена е чаша недопита
с вино отлежало в младостта!
Една жена е като тайна скрита
необяснима даже за света! ...
  100 
"Чуйте ме сега, грух, грух, грух,
Доган го направих на прах и пух!
Бившият кандидат шеф на ДАНС
ще бори дръндарския "Алианс"!
Циркът - пълен, властта - в транс, ...
  152 
Защо Светът мрази вестоносците...
Нима са те врагът!?
За истината те говорят...
За пъпа на Света.
Истината знам, горчи... ...
  114 
  123 
Ето, по зъбера, или по сипея
боса вървя, бързам, пея си даже.
А любовта ми, животе, не пипай я,
лапите долу! Съвсем маловажен,
ти си без нея. Живуркане в сивото, ...
  134 
На последното събиране с класа от гимназията дойдоха около десетина човека, което само по себе си, не беше зле. Поговорихме си - поне с хората около мен, за два-три часа. Изглежда всеки бе намерил някакъв път в живота, даже и тези, които навремето съвсем ги бях отписал, като вероятни да направят нещ ...
  168 
Седи една такава важна,полюшва краче, барабани с пръсти по бюрото и отсича: Дунав?
_ Дунав- казвам и - почва от България и кара така до Бяло море...
_ Просто така до Бяло море- и ми се хили!
_ Преди това - уточнявам - пресича Витоша.
Чак подскочи- Витоша? И къде я пресича? През Черни връх? ...
  154 
Някои от нас купуваха нова украса всяка Коледа,
при други коледният дух живееше целогодишно.
Някои в точен час всяка неделя се молеха;
а други така живееха, че самият живот им беше молитва.
Някои усърдно спомените запечатаха в снимки, ...
  109 
  139 
КРЪГЧЕТА ТЮТЮНЕВ ДИМ
Горчи ми вече всяка глътка въздух.
И давя се в лютив тютюнев дим.
И се изплъзва... как ми се изплъзва! –
все по-далеч Вълшебният килим. ...
  95 
Нямам дом или адрес,
квартирант – на чужда къща,
който ми е ближен днес,
утре – юда ме прегръща.
Вятърът ме е довял. ...
  102 
  130 
  209 
Утре
Най-хубавата думичка е утре за мен
изпълнена с надежда и вяра една.
Да бъда жив и здрав аз всеки ден
да имам радост не само сива тъга. ...
  127 
Дълбоки, кòси, тъжни - очите му сразяваха,
укритото в мен, разгаряха и палеха.
Отваряха врати… залостени по право.
Прорязваха стени... и даваха направо.
Не му достигна малко… да стигне до сърцето. ...
  61 
Откривах те всяка сутрин в горчивото кафе
седнал там под сянката на нашето време
рисувах те с палитра от пастелни цветове
красива, неподправена, преливаща във мене.
Будех се до теб с радостна усмивка окрилен, ...
  107 
ЗА ВСЯКА БОЛКА БОГ ЩЕ ТИ ПЛАТИ
... пере морето мръсната ти риза, в бездънни центрофуги я върти,
най-светлата ти възраст се изниза, доде заравяш в пясъка пети,
по буните, обрасли с водорасли, дере мъглата своя сив шинел,
пресипнал гларус ще ти гракне: – Здрасти! Къде из тая пустош си поел? – ...
  166 
Ежедневки 104
1. Маскирах се, като истината... и ми лъсна задника и другата анатомия...
2. Не вярвам в никого... но имам доверие на всички...
3. Избрах си пътя... и тръгнах в другата посока...
4. Изгубих си мисълта... но не усетих липсата й... ...
  130 
Бог добър е, ще ме назначи
за пазач на райските градини.
Янаки Петров, „Безработният поет“
От жегата на лятото се скрих
на сянка пред компютъра – да пиша. ...
  106 
Как само пропълзява времето край мен. Тихичко! На пръсти! Отброява ден след ден! Някак, изтънява пейзажът покрай мен. Ще повтарям тази дума, докато ме има МЕН. Отново и отново своя свят ще ви покажа! И пак, и пак за себе си ще ви разкажа! За да ме помните! Да отбележите с резка, че тоз живот е минал ...
  192 
Г Р Я Х И Б Л А Г О Д А Т
Дебелото черво е парният котел,
топлещ сградата цяла на тялото,
липсва ли суровина,ни става студено
и инициативата за Живот бавно запада. ...
  65 
В неосезаемите равнини, където небесата се срещаха с ръба на тъмнината, съществуваха две извечно противопоставени царства: Небесното царство на светлината, където ангелите се рееха с лъчисти криле, и Бездната на сенките, дом на демони, родени от огън и злоба. Тези две царства бяха разделени от невид ...
  122 
Кога завеят тъмни хали
изпили от дъха ни сила
пак гръм сърцето ще пожали.
Кога изпечен хлябът с рани
в солта потъне за закрила ...
  211  10 
Варвари, какво ли ще ми вземете?
Аз вече съм в номад превърнат!
Кракът ми стъпил е във стремето,
а конят ми
е здрав и пъргав! ...
  200  14 
В една от онези вечери на Камен бряг тя го чакаше в пещерата. Бяха се настанили в нея от няколко дни и вече чувстваха с всичките си сетива, че са точно там, където искат да бъдат. Сливаха се със звездите, с тишината на голото поле, с вечния тътен на трийсет метра под краката им и с малките необитаем ...
  98 
Каквато бях – била съм... И забравена.
Анатема и болка. С порив нов,
когато нямам нищичко за правене –
създавам свят от звуци и любов.
Днес друга съм. И мъничко съм същата, ...
  116 
Странен ден,
Има слънце,
А ние броим колко пъти сме се цапардосали,
Странен ден, входовете миришат на книги,
Търся извратени диалози с куклите. ...
  76 
По-лесен е животът с добрите хора,
те карат те да полетиш
и някак лошото в злите хора
с усмивка да заличиш.
Какво губим като помагаме? ...
  132 
Отново с вятъра си мерим силите...
кой кого ще победи,
на лъжата ли да вярваме
и на себе си с' сърце да си простим.
Злобата любов ли ражда!? ...
  112 
ДОВИЖДАНЕ, ДО СЛЕДВАЩИЯ ОГЪН!
До следващия звън на телефона,
до следващия нощен есемес,
до следващия влак от триста тона,
зачеркнал невъзможното ни днес, ...
  110 
Обич моя, невъзможна,
цъфнала - като зора.
Искам пак да те прегърна.
И щастлив да си умра.
Искам пак да те целуна ...
  122 
Остани. Недей си заминава,
да отпразнуваме и този миг сега,
да те погледам – бедна, изоставена
и тъжна, като никой път така.
В миналото ти недей се рови ...
  127 
Целият изпълва ме усмивката чаровна и добра,
а зад нея вина неизкупена от грехът забравен.
В думи красиви глъхне спомен за отминала тъга,
сърцата ни отново бият едно в едно събрани.
Вратата на живота си към теб открехнах я отново ...
  97 
Разказ по легенда
Над скалите се процеди бледа пурпурна светлина, която обагри дърветата. Слънцето бавно пълзеше нагоре. Селото беше тихо, само тук-там се чуваше лай на кучета, в два-три двора пропя ранобуден петел, някъде се чу и шум от някаквa дребна "семейна" разпра между кокошки...
Вениамин още ...
  167 
Предложения
: ??:??