Не искам да говоря с есента,
не иска моят взор да я поглежда,
но както винаги нахално тя
в театър листопаден ме отвежда.
Картините си пъстри пак подрежда ...

Откакто дядо Тричко се гътна във Марица.
И само Листопада се прави на певица…
Земята спря да ражда. Небето абортира,
но въпреки регреса, животът прогресира!
Направо през гората и стръмните чукари, ...

Звукът на пианото заглъхна. Последва кратка въздишка, столът изскърца деликатно. Йохан затвори капака, изправи се и отиде в кухнята. Обичаше да става рано, да свири на старото пиано в дневната, след това да пие кафе и да се приготвя за работа. Обичаше го силно, понякога твърде късо. От малкия апарта ...

Ще дойде знам по тъмна доба
октомври. Вече застудя
и неохотно в гардероба
дебели дрехи пак редя.
Прибирам рокличките тънки ...

Една Вълшебница чудата
живее тайно из гората.
За нея само баба знае,
че роклята ѝ на цветя ухае.
Тя върши чудесата нощем, ...

О П И Т Ъ Т
Никога не се напъвай,да обясняваш
нещо,от което си нямаш хабер,
дали е позната Истина адекватна
или е подло привидение на Лъжата. ...

Ах, тази есен. Тази златна забрава,
потънала сякаш в персийски килим.
С цветя пожълтели - листопадна забава,
палитрено шарят безцветния филм.
Жълтее се тихо навън. А в дома ни ...

ПО НОТИТЕ НА ДОБРОТАТА
... дано светът се подреди по нотите на добротата –
Жена при мен да загнезди, да найда работа и плата,
най-сетне да си изплатя до шушка данъците в НАП-а,
във парка с есенни цветя да мятам светлата си капа, ...

Две чаши с рубинено вино
прозвънват в ръцете ни.
Аленее кристалът красиво,
сладките глътки опиват ни,
топлината залива ни. ...

Like a lustful ivy,
it has wrapped itself around our bodies,
my hands like an alchemist...
your meanders explore!
The wise starry sky ...

Стените ни обграждат в кръг,
поставят форма и предел.
Те пазят нашия уютен кът,
самотен свят, без път, без цел.
И блъскаме с юмрук и длан ...

Хора, няма вода за цял един град,
ала пък намери се тя за водопад!
Директор, пардон, собственик има той,
още пет мандата за този свръхгерой!

Е, вече със сигурност
опитахме от бокала със есен,
с нотка приветливост
размаха пръста си есенен.
Напълни кошниците с плод, ...

Това е родният дом.
Но вече съм сам.
Забит като стар вълнолом.
Това е познатият бряг.
Далече намигва ми фар. ...

Седим в хоремага на Цинцара Кольо, вяло посръбваме кафе, блуждаем,... то вече няма и мухи та да се втренчваме в тях и да ги трепем.
- Ех - въздъхна Гочо Умното - Притеснен съм нещо
И всички вперихме очи в него.
- Притеснен съм наистина - продължи той - Ето световното по лека атлетика приключи, също ...

Бездарие е умствена немощ, дарба е умствена мощност.
Вместо за мислител ползва мозък като кръвен радиатор.
+
Толкова горещ духовно се проявява -
лятос химикалка хваната изкипява. ...

Представям си, какви реакции ще предизвикат тия редове сред мнозина читатели!
Ще има: -Тоя па, сега що реве?
Ето, вървим напред. И в евро зоната ще влезнем скоро, и минималната работна заплата минава хиляда лева. Българите пътуват по света, почиват в чужбина. В магазините се е изсипал Рога на изобил ...

Сами се раждаме с вик,
сами живеем в света.
Търсим все - обърнатия пик,
мечтаем все - със суета.
Изглежда винаги блестяща, ...

ДВЕ И ДВЕСТА
Когато си посветен Свише,
няма значение какво и къде си завършил
или дали изобщо имаш някакво образование-
ти просто си вътре,в центъра на играта ...

1. Както змията си сменя кожите, така и жената - дрехите...
2. Женските умения са тест за мъжките способности.
3. И скучната домакиня може да е перфектна любовница.
4. Женските дрехи не на всеки мъж подхождат...
5. Всяка жена умее да вдигне от раз 2 неща на мъжа. Първото е ясно, а второто е кръвното. ...

Взех да не вярвам в писания, дето...
дори не вярва сърцето... А те мой са!?
Съкровени, измъчени, преживени.
Защо тогава горчат ми, злобни.
На кого да вярвам... щом на себе си не мога. ...

Тая игра моята Мичка от едноименната ми повест я знае. Още от началото на войната – когато един такъв ситен рогат красавец кацна насред Хасково и ѝ събори любимия магазин за дрехи втора употреба. Или май беше земетресение… То разлика – хич!
„Играта на дронове“ между Украйна и Русия в действителностт ...

Влюбения глупак от зодия Рак е най-големия си враг
влюбения глупак и Богу не е драг
сляп да види всеки знак
шест вида дъвки и "Тик-Так"
няма да се стигне до целувка, брат ...

Животът е като маратон - дълъг, тежък и изпълнен с мъчения.
Трасе, което е изпълнено със страх, изкушения и предателства.
Някои хора тръгват уверено. Вярват само на себе си и на своята сила. Но скоро коленете им се подкосяват и те падат в калта, на няколко крачки от финала. Виждат края, победата, но ...

музика народна
Леопард ме гони, мамо
леопард ме гони
Иска да разбрида, мамо
мойте панталони. ...

Вятърът носи есенен лист,
в себе си събрал пъстротата
на един живот, светъл и чист,
но вече устремен към земята.
Ветре, ти, магьоснико млад, ...

Венчана за плача на небесата
воала си повдигна над света,
че ложето ѝ брачно е земята,
постлана със цветя на вечността.
Златистите огньове минзухари ...

Сутрин се чудиш,
ли да се будиш -
не всеки път ако захванеш,
човек морален ще останеш.
. . . ...

АНКЕТЬОРКИ
/почти хумористичен разказ/
Вкъщи съм си. Седя си на компютъра. Тъй де, седя си, чета си, пиша си вглъбена и направо се сепнах! Звъни се на външната врата! Ама се звъни яко, не тъй „международно“, както казваше актьорът Георги Мамалев в своя реплика, ами направо се звъни „по нашенски“ – д ...

Прическата ми винаги е топ,
тъй както и със маникюра.
На модните тенденции съм роб
и някак тук излишен ми е... чадъра...
Не е във тон с обувките ми с ток, ...

И без любов Земята се върти,
но тихичко оста ѝ се измества,
наивнико поет май само ти,
все още вярваш в приказни вълшебства.
Ако ги няма сътворяваш сам ...

На лятото, най-ледения дъх
наяве изсънува страховете ми.
Прекъсна рязко пъпната ми връв
и се заби като кама в сърцето ми.
След датата, в която се родих ...

Пак късам неизпратени писма
(да знаеш – пощальонът уволнен е)
Оставих те за мъничко сама,
по спомен да намериш път към мене.
И пиша стих по есенни листа ...

"Ще поемеш толкова дъх,
колкото ти е отредено.
Всяка по-малка глътка
от теб е са̀мо причинена."
Помня - каза ми свенливо. ...