Когато си от себе си далече,
когато изоставено е всичко,
когато не усещаш болка вече,
когато е сърцето ти самичко.
Когато няма пред теб посоки, ...

А всички грозни думи продължават;
по Бангаранга, Дара и към нас.
Завистниците - в нашата държава
ще са срещу, до сетния си час.
На кой му пречи песента в момента, ...

Когато пътят стане мрачен, тесен,
и вятърът събаря всеки мост,
не пита кой си бил — богат или известен —
а кой остава тихо до теб, без гордост.
Във дни на смях приятелите идват лесно, ...

От толкова влага изгних.
Сърцето ми страстно се моли
за светлия стих многолик,
след който да няма неволи.
И вкопчил се в свята любов, ...

​Бюро, перо, мастило, листи –
не са ми нужни да творя.
С едничка само ярка мисъл,
живея, дишам и горя.
С дъха на здрач – бадем и лешник ...

Думи стреляхме, а връщаха се в нас
прострелваха и рикошираха обидите от тях.
Падахме ранени, изправяхме се изтощени до несвяст
в ушите ни гърмяха обидите взривени — с гръм и трясък в нас!
Битка водехме за пусто превъзходство, ...

Тази снежинка е различна.
Танцува свой собствен танц.
Навярно е балерина –
следва пътя си мечтан.
Тя е по-пухкава и по-бяла ...

Просто така, вървя си подмишница с времето...
босоноги мисли ме будят, родени ефирно.
Но забило е нокти в телото ми стремето
и ме тегли към истини, примамливо, живо.
Накъде устремено и посоката, кой направлява ...

Мисля колко важна е ръката
за човека - тя ли хора ни направи!
Без ръка какво е той - Човекът?
Той сам ли определя си съдбата?
Знам, ръката грижи се и храни - ...

Букви красиви,
с обли кравайчета,
учи ви Иво,
учи ви Райчето.
Пишат ви гладко, ...

Помогни ми, Господи, да отстоявам –
не само собствената си гледна точка.
Помогни ми, Господи, да различавам:
Добрия човек от злия.
Красивото от грозното. ...

А всички грозни думи продължават;
по Бангаранга, Дара и към нас.
Завистниците - в нашата държава
ще са срещу, до сетния си час.
На кой му пречи песента в момента, ...

"Напред! Народността не пада
там, дето знание живей!"*
Велик завет – като награда!
Не го забравяй ти, недй!е
Богат е на четмо и писмо ...

Честит празник на писмеността, дадена ни от Кирил и Методий,
с която всеки българин се гордее! На културата, призвана да държи
очите ни отворени и виждащи! На любовта ни към българското, която
не трябва да позволява чужденците да ценят повече от нас големите
ни умове и изобилието от разнородни талан ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Епилог
„Всяко безумие има своята логика.“
Уилям Шекспир
След непрестанно бродене из елуриите в продължение на два туртюпа и половина, 87-вертепният старик Уроши Алви някак предусети, че е в самия край на жизнения си път. Бе толкова уморен ...

Електорален контрол
Изобщо няма как да се отървете от мен!
Колко пъти се мъча да го сторя със самия себе си,
но Духът, който е дълбоко в мене внедрен,
постоянно ме хвърля в пропастта на проблемите. ...

Спомняне-припомняне
Ще споделя тук
Духовна практика
В три точки на деня -
Сутрин-обед-вечер - ...

Стоя безмълвна в празната и сива стая
отново сама сред бездушните предмети
Стоя в празната и сива стая
а стрелките на часовника описват безкрайната тъга в този свят
Стоя в стаята ...

Въздъхнах тихичко, може би заслужаваме.
-Ако проявявате интерес утре мога да ви покажа имота - усмихна се тя - Няма да останете разочарован, поддържан и на добра локация, има отбивка за Унгария, много често там се ходи на пазар, има доста по-евтини стоки.
-Да, трябва да се види - засмях се и аз
Добр ...

В ръцете тихо светлина се ражда, от болка, спомен, обич и мечти.
Една душа със цвят на обич казва:
"Не спирай никога да чувстваш ти."
Ръка рисува, друга пише нежно, но пътят им е всъщност само един. Когато чувството говори често, изкуството ще те докосне.

На другата сутрин по улиците на селото и помен нямаше от тишината и запустението, които бяха посрещнали Съби предния ден. Те двамата с бабàта, придружени от двамина слуги, излязоха още при изгрев слънце и навсякъде се чуваше гълчава от извежданите животни и от суетнята на стопаните по дворовете. Съб ...

На Дамян Дамянов
Погребахме своите Поети,
напълнихме устата им с пръст-
на очите се блещят монети,
и от камък е техният кръст. ...

Напъдих ги словата, като псета,
бездомни ги оставих, но нали
съм жалостива. От тъга щом светя,
в очите ми започва да вали.
От късче тънка паякова мрежа, ...

Обичай ме —
и утре да ме няма, а днес да съм очертание от мираж.
Обичай ме така — разнопосочна, дори без компас в ръка.
Обичай ме като падащ дъжд над прашен път.
И не питай ще остане ли следа. ...

От Яворов до Теодор Траянов,
през Ясенов и Пеньо Пенев,
във всеки стих по чувство е останало
и крехко е достигало до мене.
Понякога заспивам с Дебелянов, ...

Беше свел глава смирено, скованите му колене бяха опрени в студения под. Пръстите си беше събрал в края на леглото, притискаше ги толкова силно, че го боляха, а накрая изтръпнаха. Сякаш молитвите му щяха да се изпълнят, ако стисне пръти достатъчно силно. Само още малко... Стори му се, че бе седял та ...

Все някога ще спра да те обичам
и името ти няма да си спомням.
Ще бъдеш само дъх на зима
и отминаващ тъмен облак.
Зима... помниш ли? Едва ли... ...

Писането трябваше да става само. Да му се отдава. Нали уж обичаше да пише? Ако беше така, защо така трудно му идваха идеи? Беше седнал пред белия екран и се мъчеше да измисли нещо смислено. Нищо не идваше. Само откъси, идеи, но не и как да ги свърже в история. Та за какво му беше да пише, замисли се ...

О, светци! Напразно всичко беше!
„Бангаранга“ днеска пак звучеше...
Род, християнство и език,
отхвърлихме ги само в миг.
Какво ли още българинът чака? ...

Живяла екстраординарна Дама.
Не следвала всеобщата лъжа.
Летяла във простор от нощна гама,
мечтала за Човека със Душа.
Не крачела в тълпи от страст и злато, ...