Вятърът носи есенен лист,
в себе си събрал пъстротата
на един живот, светъл и чист,
но вече устремен към земята.
Ветре, ти, магьоснико млад, ...

Венчана за плача на небесата
воала си повдигна над света,
че ложето ѝ брачно е земята,
постлана със цветя на вечността.
Златистите огньове минзухари ...

Сутрин се чудиш,
ли да се будиш -
не всеки път ако захванеш,
човек морален ще останеш.
. . . ...

АНКЕТЬОРКИ
/почти хумористичен разказ/
Вкъщи съм си. Седя си на компютъра. Тъй де, седя си, чета си, пиша си вглъбена и направо се сепнах! Звъни се на външната врата! Ама се звъни яко, не тъй „международно“, както казваше актьорът Георги Мамалев в своя реплика, ами направо се звъни „по нашенски“ – д ...

Прическата ми винаги е топ,
тъй както и със маникюра.
На модните тенденции съм роб
и някак тук излишен ми е... чадъра...
Не е във тон с обувките ми с ток, ...

И без любов Земята се върти,
но тихичко оста ѝ се измества,
наивнико поет май само ти,
все още вярваш в приказни вълшебства.
Ако ги няма сътворяваш сам ...

На лятото, най-ледения дъх
наяве изсънува страховете ми.
Прекъсна рязко пъпната ми връв
и се заби като кама в сърцето ми.
След датата, в която се родих ...

Пак късам неизпратени писма
(да знаеш – пощальонът уволнен е)
Оставих те за мъничко сама,
по спомен да намериш път към мене.
И пиша стих по есенни листа ...

"Ще поемеш толкова дъх,
колкото ти е отредено.
Всяка по-малка глътка
от теб е са̀мо причинена."
Помня - каза ми свенливо. ...

Попадам ли все на мръсници, а
под стара табелка: Наивна,
проклетата ми интуиция,
веднъж как от пътя не кривна?
Говорят ми мило, говорят и, ...

В Е Ч Н О Н А П Ъ Т
Бях ли,не бях ли,кой съм,
къде се намирам в момента
по терена от Вечната сцена
на Космичния театър? ...

Откривам те във всяка мисъл.
Живея с теб, във мен си ти.
За миг дори да съм се улисал,
сърцето ми във твоето тупти...
Ти си утрото добро, ...

,,Щастието те чака зад ъгъла, трябва само да не се връщаш назад!"
Блокът беше около петдесетгодишен. Повечето от живеещите в него, го надминаваха по възраст.
Строен някъде в началото на осемдесетте, и минал през всички човешки кризи, радости и неволи, той все още се опитваше да стърчи гордо, и напер ...

С миналото можеш ли да спориш?
Миналото можеш ли да промениш?
С миналото можеш ли да поговориш?
Миналото можеш ли да оцениш?
Миналото днес не съществува. ...

Две планети различни,
но толкова истински,
фатално привлечени
в орбити вечни
на страстни желания, ...

.
Пропукана и пуста, отдавна,
от бури, поне стотина, мачкана,
стои все още тя, изправена –
с годините енергия събрала... ...

Егати, смартфоните станаха по-скъпи от лаптопите!
Егати, смартфоните станаха по-скъпи от автомобилите!!
Егати, смартфоните станаха по-скъпи от приятелите!!!

В съня ми всяка вечер идваш ти.
Безумно искана, мечтана и желана!
Отиваш си със първите лъчи!
Истина ли си, или измама?
Целувката ти в моя сън гори! ...

Понякога ще те боли.
Може би от мойте думи
сърцето ще се просълзи,
даже може би без звуци.
Понякога ще го захапе ...

Обръгнала на студ и безразличия,
топя ги и в звездици ги превръщам,
че песента не може да е ничия,
от радост или скръб една и съща.
От разните фалшиви покаяния ...

Ирия, Ирия – мома хубава!
Ирия, Ирия – мома гиздава!
Ирия през планината вървеше
и жадни треви кършеше
Омайни цветя глава навеждаха ...

Градина. Малко кафене.
Алея кротка.
После накъде?
Отвсякъде зелен пейзаж.
Зелена сутрин и зелен покой. ...

Оригинал: Christina Aguilera - Reflection (2020) (From "Mulan"), запис (в звукозаписно студио) в мое изпълнение от 24.01.2022г.

Живот ли бе да го изплачеш …
и да го обичаш с всяка тъпа болка?
Самотната зора изгря като сираче,
а слънцето направи нова обиколка.
Но ти усмихвай се, дори през зъби… ...

Спомени хранят още сърцето ѝ,
то не познава деменция.
Пази в кутийка коса от детето,
помни плача след инжекция.
Трудно заспива, но с два валидола ...

Търтейска: - Недей работи, недей учи!
Чукундурска: - Не давай, но вземай!
На тиквата: - Да отслабна колкото тиквичка!
На проблема: - Незабележим, докато стана непоправим!

Босите ми мисли не търпят
маркови обувки от лъжи.
Господ не живее в банкомат,
златото от злото си лъщи.
Блясъкът е мухоловка за наивни, ...

През двадесет и първи век
продължаваме,да местим
междудържавните граници
и да пазим вътрешно личностните си крепости.
Външното продължава,да е доминиращо ...

С една червена роза започна светът ми –
като пулс в ръката, като първи дъх.
Ти беше всичко, което вярвах, че ще скрие
страха от самота, студеният ми мрак.
Но времето — жесток и тих предател — ...

Чудех се на какво животно ми прилича Тръмп, но с този полюшващ се перчем и резки движения, последвани от ступор -- най-много на
папагал. Това се подчертава и от многоцветните му вратовръзки, преминаващи през целия спектър на дъгата, макар да се изявява като
хомофоб. Тръмп повтаря едни и същи, лишени ...

И тръгвам пак. Събратя пилигрими,
в огнище бутафорно днес горят,
фалшива обич, маски неброими,
а пътят ми трънлив е, но познат.
Тръгни с мен, ветре! Любовта вземи ми, ...

Защо пък да съм мила?
Защо да съм добра?
За да ме смажете от болка ли — отново?
В този свят на фалш и суета
душата ми ви тежи като олово! ...

Карамел и канела, мед и орех препечен
и ванилов сироп за заливка,
кехлибарено грозде, във мига сякаш вечен -
там извиват се устни в усмивка.
Дъщерята на Здрача покрай сенките скита ...