ВЛАСТТА НА ПАРИТЕ
В живота модерен парите са нужда
и в алчност, и в сметки потънахме с тях,
останаха много от чувствата чужди –
приятелство, радост, любов или смях. ...

Тихо, чу ли ти какво прошепна моята душа, а искаш ли да ти разкрия мислите си аз сега? Дали ще ми повярваш, че си лягам вечер и сутрин ставам с мисълта само за едно момиче, а то е толкоз нежно, с коси от кехлибар и кожа нежна, сякаш е листенце на кокиче?!
Притихнал аз в стаята стоя и мисля как чувст ...

Тогава беше ти с нея,
знаеше, че обичах те преди.
Радвах се, дори на снимката ни се смея,
забравих за вербалните от теб щети.
И прибрах се, видимо доволна, ...

Днес новината, която ме разтресе беше: Майкъл Джексън почина! Почувствах се много странно. Обзе ме някаква тъга. Връхлетяха ме спомени. Странно е и друго – дори не ми беше любимец. Харесвах песните му - да, оценявах таланта му, шоуто, което правеше, хореографията и т.н. – разбира се, като непрофесио ...

Ръце протягам, за да прегърна образа ти,
очи затварям, за да не бликат сълзите.
Сърце разбивам, за де те защитя,
а ти не ми прости, не ме разбра.
Ти решил си да заминеш, ...

Когато мислиш, че си сам
и радост в нищо няма,
любовта е някъде там
и това не е измама.
Трябва да си много упорит ...

Утре сутрин аз ще дойда.
Обещах ти някога, нали?
Не за прошка... за раздяла,
идвам бавно в твоите дни.
Утре сутрин ти ме чакай. ...

Не мога да те разбера, душа,
все си сменяш облика и ролите,
един път си прокажена и зла,
а в друг момент - месията безкористен.
Пък искам да те утеша, ...

„Здравей, Аничка!”- така се обърна към мен в едно писмо мой далечен познат. Няма откъде да знае, че това е най-любимото ми галено име и едва ли има представа колко мило ми стана, когато го прочетох... Това обръщение ме връща чак във времето, когато бях малко момиченце с розови панделки и дантелена р ...

Новото преброяване
Продадохме се евтино, народе!
Остана ни последно преброяване -
да се събудим от миража на Владичеството,
пред света да се покажем, ...

Нощта, подобно дърта сводница,
ме кани със усмивка тънка
и през сапфирената нощница
прозират лунните й гънки.
Седефени коси е спуснала, ...

Да попаднем на господин Подходящия някак е мисия невероятна. Техническите характеристики винаги не са както трябва – точно като при поредния модел мобилен телефон. Затова нека разгледаме момчетата като… мобилен телефон.
Ценни съвети за избора: Ако си търсите телефон/гадже, много внимавайте с марката ...

Ти искаш руса да бъда,
но аз такава не съм.
Ти искаш слаба да бъда,
но аз такава не съм.
Ти искаш кротка да бъда, ...

на Таня и Еви:)
Таня на море е -
тича, скача,
с шарен пояс
по вълните плува... ...

Ръка до ръка. И мисъл, разпъната
до скъсване между двете посоки
на пясъчните ни стъпки. В нетрайни следи.
Изгрев след залез. Залез след изгрев.
Две прекрасни самотни създания ...

Прекрасна си и в този ден,
любовен е за теб и мен.
Погледна ли във твоите очи,
за миг светът не се върти.
Безумно влюбен съм във теб, ...

Говоря си с Егото... с моето си Его.
Едно наперено, самоуверено и самовлюбено същество.
Трудно ми е.
Много ми е трудно.
Защото диалог почти няма. ...

Въпрос: - Коя съм аз? -
- Аз цялата съм болка...
- Защо? - За теб, за нас.
- Какво направих толкоз?!
- Ти - нищо, но в захлас ...

Какво се случва, когато животът,
който би искал да живееш,
е недостижим, колкото звездите,
за които можеш само да копнееш?
Какво се случва, когато никой ...

Уравнението Живот
За светло бъдеще
големи планове кроим,
а то по нас
със гумичка ги трие. ...

Когато слънцето
се умори
да бъде ден,
се стапя тихо.
Потъва цялото ...

СЪН
На умряло е. Клепало бие.
В ковчега виждам себе си.
Душата учудено се крие.
Как моя труп ще извиси? ...

"Една, едничка"
(За моята душица!)
Жена - ангел, паднал в пепелта.
Жена - топъл полъх в любовта.
Жена - повалена от тъга. ...

Не ми напомняй,
Искам да забравя.
Не мога да живея, пълна със тъга.
Изхвърлих всичко - вън, на двора,
Снимките, играчките и старите писма. ...

Изсякохме горите, а което
пропуснахме – пожарът го помете.
Отровихме реките. Ветровете
разнасят пепел, дим, или и двете.
Ти мислиш, че това е катаклизъм? ...

Аз навеждам глава и забравям
за горчивия вкус на деня.
Всяка мисъл тревожна оставям
в най-далечния кът на ума.
Аз навеждам глава, но поглеждам ...

Изминаха седмици, месеци. Кехлибарено-кафевите листа на чинарите потрепваха като звънчета по дърветата и с лек, ефирен танц се приземяваха. Подгонени от северняка, подтичваха по тротоара, за миг поспираха, наново литваха, пак се плъзгаха, докато най-сетне намираха покой.
Христо Данов научи Колчо на ...

Душата ми плаче и стене,
сърцето плаче и вик на болка
раздира тъмната пелена
на тоз пуст свят,
тъй чужд на моята душа. ...

ХАРМОНИЯ
Лебедите на леда се чудят.
Как така в небето ще пробудят
своите сърца, в любов обречени?
Няма ли във миг да са отречени от ...

Той никога нямаше да е мой изцяло... Знаех го! Мразех го заради това. Мразех и себе си заради глупавата си слабост... мразех се, че чувствам...
Тишината, която кънтеше ударно с нашата песен... Тази , която той мразеше. Влудяваше се всеки път , когато му показвах, че познавам всяка частица от него... ...

Бавно се убиваме, прецизно.
Тровим се с преглътнати въздишки.
С думи мазохираме неспирно,
в стихове-капани, като мишки.
Впрегнати в животи-въртележки ...

Ливада горска,
толкова тайни скрила,
пред нас се откри.
Навесът скалист
подслони любовта ни. ...

Влюбен съм
всеки миг до полуда,
в светлина
и звезди,
в кубче лед, ...

Аз слушам хеви метъл. Слушам и класика. Обожавам Кармина Бурана. Изтръпвам при слушане на Хора на ловците от Вебер. Аз съм за разстрел на педофилите. Няма оправдание за тях – НИКАКВО!
А днес си отиде Майкъл Джексън… Една сглобена от пластични хирурзи външност… Един човек, който трябва да бъде дамгос ...

Усмивката ти пробива облаците
изсушава зеленото на цветята -
летен хербарий
+ + +
Полет на птица ...

Величествените
Тя стоеше там, между тях - Величествените.
Те бяха високи и жестоки като огромни гранитни статуи, но не - те бяха скали с каменни сърца.
Тя стоеше между тях – вцепенена от страх.
Караха я да се чувства нищожна, смазваха я с присъствието си и правеха съществуването й безсмислено, сякаш ...

Посвети ми, светулчице скъпа!
Загъвам си детството в скъсана кърпа
и го слагам във джоба на костюма туиден -
да ме сеща с бодежи шепот немирен.
Посвири ми, щурче, в тъмнината! ...