Дворът е запустял. Буренясал.
На поляната пред къщата стърчи един лилиум. Крещящо хубав. Ухаещ... но отровен.
Не може да не погледнеш към тоя двор. Хубост!
Отдавна не съм идвал тук. Идвам само като мине зимата и се стопли. Преди не можех да отмина тоя двор. Не можех да не спра. Залепвах се на ограда ...

Ако знаех, че гласът на залеза ще пресипне в мен – до болезнено червено... и нощните цигулки ще окапят, натежали от влагата в очите... Ако знаех, че тишината в ушите тежи (но е истинска)...
Вълци вият в сънищата. И омагьосват. И вятърът сякаш замира. Сякаш се процежда през вените... И го усещам да с ...

УТРОТО НА ДОРИАНА
Почакай! Преди да тръгнеш, искам да ти кажа нещо...
Мисля, че сега, когато се събуждаш, навършила двадесет години, вече разбираш, къде се намираш. Детството е сън. Спомняш си нещата, но там всичко е объркано, накъсано и неясно; и после идва момент, когато знаеш точно кой ден е, зна ...

Страхотен човек е колегата Ицо – бодър младежки дух за 60-те му години, винаги готов за купон, готино чувство за хумор, ще ти направи услуга и няма да чака да му връщаш... С една дума – готин, та дрънка! Бил и чешит, ама аз това го разбрах едно лято, когато двамата с него се озовахме на служебните б ...

Ние сме с цяла програма!?
Част първа… Казармата на Ивет…
Преди да започна да ви разказвам, май трябва да ви обясня откъде идва заглавието… Има ли ли сте дни, в които сте повече от сигурни, че около вас един нормален няма?! Няма начин да сте нямали. И тогава сигурно сте чували и израза: Всеки луд с н ...

Гледачката надникна през прозореца. Опашката беше огромна. Въздъхна и отпи глътка ароматно кафе. Денят се очертаваше тежък. Дано нямаше хора за някаква магия днес. Не я практикуваше, обикновено прехвърляше случаите към ходжата в съседното село. Мъжете пó са на “ти” с тъмните сили.
Застана зад пердет ...

- Това е човекът – мъжът с металния глас и още по-студените очи сложи на масата пред нея снимка.
Изтръпна. Надяваше се да е успяла да прикрие ужаса си. Това беше той. Нейният мъж, единственият и неповторимият. Този, който успя да разтопи огромната буца лед в тялото ù, замразявана години, докато трае ...

Дай ми причина да остана и миналото мрачно да загърбя.
Дай ми причина да те защитя и враговете твой да разгромя.
Дай ми причина да разкрия пред теб сърцето наранено.
Дай ми причина с теб да споделя мислите сломени.
Дай ми причина да се променя. Да избърша сълзите и да те обикна. ...

Помниш ли как се запознахме?
Помниш ли първата ни целувка?
Помниш ли как взаимно чувствата си признахме?
Помниш ли всичко с милувка?
Въпреки че знам, че за мига живееш, ...

Изтърка се.
До лъскави провали.
В които суетата взема връх.
Обичаш мене. Никой друг.
Така ли? ...

Частица от минало
Прошепнати думи изчезнали...
Стрък лято в сияйна луна...
А сещам в душата ù белези,
след стъпките бели вървя, ...

Не сте сами!
Не сте сами !
Не сте сами, драги ми сестри!
Съдбата - лоша игра изигра Ви
и свои неволни жертви Ви направи. ...

Чана Пена беше привършила. Дъхаше на препечено пресно агнешко. В бохчата турна от него, топъл кравай, не забрави и житото. От майка си беше чула, че на тоя ден са раздава на мъртвите, щото им е осигурено покровителство от живите. Тръгна към гробището. Гробовете бяха почистени. Спря се. Млада върбичк ...

Всеки слънчев ден на плажа
носи радост и забрава,
носи веселба и смях
и от нищо нямай страх!
Слънце топли от небето, ...

Сърце човешко, сърце, в мъка преляло,
сърце, не мъчи тоз светъл свят,
сърце, тръгни към светлината могъща,
приеми я и с нея навеки тръгни,
към светли бъднини! ...

Мирише на дъжд
във мене,
мирише на дъжд
с цвят на мечти.
Вали, вали тихо ...

Какви времена настанаха! Една обелка от бонбон да няма къде да изхвърлиш. Не, то има де, ама... кофа за пластмаса, кофа за хартия, кофа за стъкло. И трите в различен цвят, със стилен дизайн - да ти е жал да хвърлиш боклук в тях! А пък и тази обелка от бонбон - нито е от хартия, нито от пластмаса, ни ...

Животът е като цигара,
една отрова сладка.
Запалена с искра от обич,
пазим я с ръце от вятъра
и от съдбовните несгоди. ...

Тази вечер тръгвам надалече,
на места, които са отвъд безкрая.
Качвам се на черен ангел на крилете,
в търсене на вечната забрава.
Тази нощ е първата ми като мъртъв, ...

Понякога взимай планинския хребет.
Вземи го със южния вятър, с мъглата!
Сложи го в картината с белия лебед
и с махване леко разсейвай тъгата.
Понякога взимай морето от думи. ...

КОМПРОМИС
Компромис ли е, че обичаш мъж -
на възраст взел-дал?
Компромис ли е, че тръгваш към мен?
С поглед те дебнат хищни врати. ...

Преди да заспиш...
Ще те заведа
на най-високия връх
да ти покажа как се учат
да летят ветровете. ...

Не си скуби косите, мон амур,
и без това останали са пти.
E, вярно е, изглеждаш малко сюр,
но где пък да заровя си пръстú?!
Не си скуби косите, мон амур. ...

Добра среща, Любов ®
Добра среща, Любов - гледай каква изненада!
Кажи защо си дошла на тази затънтена гара?
Защо си сама след толкова много години,
кажи ми защо тогава от мен си замина? ...

Отлита сънят със шепота на
птичи криле.
В тази пясъчна сутрин нищо
не може да е зле.
Юлското слънце разцъфва, ...

30.07.2009
Отиде си! Аз знаех, че така ще стане!
Затуй от тебе много не очаквах,
но в мен гори недоизказано признание,
че всяка нощ за теб очите си изплаквах! ...

Две думи, казани накратко.
Две думи, казани без дъх,
а значат много...
“Колко?” Дай ми мярка!
Две думи да измеря с тежестта. ...

Излишно
Влиза в тялото ми. Излишно е.
Пронизва кожата ми - боли -
както цветето измества пръстта.
Но това е красиво. ...

Разпилени чувства -
от скъсан наниз
падат с грохот
объркани съдби.
Стрелките спират ...

Не мога да търпя нападки безпощадни,
не мога да мълча с наведена глава.
Прошка нивга аз не бих ти дала,
щом мислиш, че недостойна съм била,
че нивга аз не съумявам и че винаги греша. ...

За болестта Алцхаймер
вместо хапчета на "Байер"
3 х 1 мои стиха
и ще остане лудостта ви тиха.
Посветено на едно Захарче, което временно не е между нас и ни горчи

Ей, мечтателю, ти за мен си комета,
осветила живота и пътя.
А аз позволявам това да се случи,
с нескривана моя илюзия.
И потъваме заедно в цветовете, ...

Живот -
стихиен!
Тъмна чаша вино.
От дяволското.
Опиум - за двама. ...

Още усещам твоите ръце върху моето тяло,
което бе положено но родопското одеяло.
Още усещам погледа ти, впит във мен,
той преследва ме неотлъчно всеки ден.
Още горят моите устни от целувките ти, ...

Съдба моя, ето пак спиш,
а аз буден теб чакам, за да вървя,
съдба моя, ето ти пак грешиш
оставяш мен на живота и пътуваш към света на съня...
Миг от миговете най-прекрасни ...

Нито надежда глупава,
нито си глупав страх.
Ти си ми просто хубава,
просто си ми добра.
В спомени непотърсени, ...

Едно далечно село идва във съня ми -
на детството с безкрайните лета...
И ми говорят улиците стръмни:
"Ела отново ти при нас, ела!..."
Далечен свят, и времена, и хора; ...

Повярвах, че мечтите са безплатни...
Отдадох им се. Смело полетях.
С крилете си прегръщах необята
и всяка появила се любов.
Раздавах чест и обич безвъзвратна, ...