Глава положих на
рамото ти прекрасно.
Чувствах твоята опора.
Убедена бях, че си
всичко, което търсих. ...

Ти! Да ти ме караш да летя!
Ти ми сбъдваш всяка мечта!
Ти и само ти ми показа любовта!
Ти! Ти и твоята красота…
Ти и твоята доброта… ...

Разказ 3 от цикъла „Докато смъртта не ни събере”

Най-после се върнахме, погребението ми беше хубаво - тъжно, но хубаво.
- Сигурно си изморена, искаш ли да поспиш?
- Не, добре съм. ...

Целуни очите ми... но леко, нежно, мило ,
както при допир с крехък стрък трева
виждаш ли... това ги промени,
гледат с кадифена мекота,
в тях луната се огледа ...

Разказ 2 от цикъла „Докато смъртта не ни събере”

Ето ме тук - пристигнах. Колко време падах. Няма значение. Сега стоя и гледам мъжа, който излиза от сянката, ето, вече виждам лицето му. Висок, слаб с руса, до кръста дълга к ...

Разказ 1 oт цикъла „Докато смъртта не ни събере”

Отварям очи, наоколо е непрогледен мрак. „Сляпа ли съм? Не просто е тъмно. Къде съм? Не зная.” Чувствам че падам. Не ме е страх. Странно… душата ми е обладана от спокойствие. ...

F2
Днешните деца се раждат компютърно грамотни.
Когато беше на 2-3 годинки, Боби много обичаше баба му да му чете приказки. Когато дойдеше време за лягане, той се гушваше при нея под одялото, тя вземаше книгата и започваше...
Какво виждат очите ми в един хубав ден?...
Пак са си легнали и пак си чета ...

Нима не знаеш смисъла на думичката “да”?
В просъница повтарям я във приказните нощи.
Целувки по врата ми... И с шепот, и с уста
обвиваш мойто тяло и молиш ме за още...
Още милувки сластни и пламенни прегръдки. ...

Оплаквам те за последен път.
В стъклото се удря тихо дъждът,
на локва се стича и бавно застива,
с изплакани бели кристали се слива.
И още във мен не заспива тъгата. ...

Облечи ме във листа,
когато есента си тръгва.
Запази във тях страстта,
но не чакай да се върна.
Клонки падат, в мен дъждът ...

Виновна ли съм аз сега или виновен е света
за тези чувства неприлични или те пък са логични?
Не знам чия е вината,
но от мислене чак заболя ме главата,
ден и нощ аз теб сънувам все на теб аз се любувам. ...

Научи ме да танцувам,
а не знаеше стъпките.
Гласът ти ме топлеше,
когато слънцето
беше сърдито. ...

Да, аз не мога без тебе -
много добре зная това.
Ти ме караш да плача,
но все още съм влюбена жена.
Не, не ме поглеждай в очите, ...

/В памет на една приятелка/
Тя беше много щедра,
раздаваше от себе си.
На всички ни остави
по нещичко от вчера. ...

Всяко едно нещо на планетата земя е различно. Всеки човек е различен. Дори близнаците се различават по някакви черти. Ако всичко на тази планета беше еднакво, сиво и безразлично, то тогава животът ни нямаше да има смисъл,
защото хората винаги се стремят да са оргинални и по-красиви, добри,
умни от д ...

Любовта отново ме обгръща
с нежните си криле.
Страстта се завръща
и стопля моето сърце.
Смехът радостно оглася ...

Стоя на малкото прозорче,
към небето ведър поглед отправям,
залезът захласнато поглеждам,
а той в други светове ме отвежда.
Цветната му гама се сля, ...

Ти си мислиш, че аз съм самотна под това синьо небе. Нима мога да бъда сиротна, щом си имам теб? Ти казваш, че съм безутешна, щом някой го заболи. Не, моля те, и аз не съм безгрешна, но вината изкупвам със сълзи. Ти натякваш, че съм сладострастна пред другите мъже. Аз съм по-скоро нещастна, ако нара ...

Политам, зърна ли те аз, гравитацията за момент изчезва, преобръща ми се целият ден, изяснява се съзнанието мое. Сърцето ми се разтуптява, по-бързо от всякога преди, умът ми се изгубва, пребледнява, пред твоите красиви очи. Удрям се, но не боли, щастлив съм, но не усещам, губя всичките си сетива, що ...

Идва залеза на моята душа. Сякаш изниза се живота като пясък в раковина. Очи затворих сякаш на шега и през погледа ми лентата премина... Усещам залеза на моята душа... Мириса на края ме опиянява. Искам всички скъпи спомени да събера... И с усмивка нека след мен живота продължава... Дойде залеза на м ...

На С.
Страхуваш се за чувствата си, знам.
Измамени били са преди време.
И всеки иска нещо да си вземе
От стройния ти юношески плам. ...

* * *
Непрогледно е.
Святкат котки по острите бели огради.
Лъскат зъбите хищници гладни зад ъгъла.
Сред наболите голи измами ...

ПОЕЗИЯ
Не е до думи.
Те стоят във речника.
Тежат над самотата ми
без рими. ...

ХАЙДЕ ПАК ДА СЕ ВЪРНЕМ ПРИ ЗАЛИВА,
ГДЕ СЕ КРОТВАХА МОРНИ ВЪЛНИ,
А РУСАЛКИ ПЛЕНИТЕЛНИ, ПАЛАВИ
С ПЕРЛИ КИЧЕХА НАШТЕ КОСИ.
...

“Напълно изпразнен от мотиви,
той беше чистата проява на омразата…”
/откъслечна бележка на наблюдаващ психолог за рецидивист осъден на смърт/
Срещнах го вчера по пладне. Беше мараня, а междуселищният път се стелеше бездушен. Жигулата на татко, която напоследък шофирах, се свлече в канавката, а двига ...

Скъпи мой, аз страдам безутешно,
душата ми се рони, като цвят през есен.
Нима любов такава може да е грешна?
Защо за нас не беше избора по-лесен?
Докосвам с устни образа ти бледен ...

Няма нужда от...
/пародия - от 04 до 09 февруари/
О, скрий се!
Идвам, усещаш ли,
злокобен, прашен ...

(Едно уточнение: за някои може да е с усмивка, за други не... аз така го написах...
Ех, както и да е - това е! ;-) )
Като хиена, здраво и хищно кокал захапала
сякаш впил си се в моите мисли... Гризеш!
Не умея да стрелям, нито с ласо боравя, ...

Любов... въздишка... устни... цигара.
Любов... цигара.
Любовтта е силно, изпепеляващо чувство. Карате да я усещаш до най-дълбоките места на душата и тялото ти. Понякога те изгаря и оставя рани. Хубаво е да я имаш и да я почувстваш. Желаеш я, без да мислиш за последиците, които ще ти донесе.
Всичко д ...

На морето мое, необятното,
аз тайните ще искам да отгатна,
за да усетя със частици от плътта си
ароматът му и песента на рибарите,
зовът на дълбините, тъмните, ...

Ето, аз съм тук сама
и се чувствам някак странно -
непокорна, мила,
безкрайно светла,
черно дива, изящна, ...

"А тревата без да пита камъкът пробива..."
Блага Димитрова
А тревата расте без да пита,
но аз съм човек по своята скромна съдба.
И в огледалото кръгло на небето (високото) ...