> Когато жената обича е като птица със мокри криле
> От вятъра неизсушени, но пълна със мисли за горе
> Натам те я теглят безгласно, а в нея блика уханно
> Гъста амброзия на талази преливаща вън щом Го види
> и в миг я прегърне с дланта си - станала малка кат` фея ...

Пак тръгвам нанякъде... Пак ще се опитам да запълня болезнената празнина, която оставяш след себе си... Пак ще оставя тъгата да изтече през очите ми тъй, както изтича парещото уиски от чашата към жадните ми устни... Пак ще си спомня за теб с нежността и невинността на дете... Пак ще те докосна, мака ...

С предъвкани,
преглътнати обиди
дописвам страници
от откровения.
През парцалива ...