Сърцето ми копнее отново да обича... Скача, мята се, преобръща се вътре в мен и не ми дава покой... Не иска да е само... Желае отново да тупти за някой друг... Да мечтае, да въздиша тежко... дори да плаче от любов.
До скоро бе разбито на стотици мънички парченца... Мислех, че никога вече няма да е ц ...

По следата
„Кой сега до теб заспива,
кой целува устните ти...”
Нежно чувство
отново ...

Когато го попитах, той отвърна:
“Аз съм просто някой, непознат.”
И преди да съумея да го зърна,
усетих само вечерния хлад.
Почакай, виждам падаща звезда, ...

А може би нямаше да си заслужава,
ако няма трудности по пътя?
А може би нямаше да е така силна,
ако не се борехме за нея?
А дали пък нямаше да ни омръзне твърде бързо, ...

Срам те е сега от мен...
На света вода се правиш...
И раздаваш го смутен –
хънта-мънта, шикалкавиш...
А не беше срамежлив ...

Тъмнина...
Светкавица проблясва...
А аз съм там сама и гасна...
На улица безлюдна в нощта,
потънала в моята тъга... ...

Заплака зимата. Сълзи студени.
Изпрати с ярост ветрове.
На прага веч е пролетта зелена
и гони бели снегове.
Бушува и вилнее. Но и ний тъжиме. ...

Неизплакан спомен
Треперят в погледа ми плахо две сълзи,
нощес в мъглата вятър бурен ги довя...
те спомен са от тебе, пращаш ми ги ти,
осъмвам будна, пак не мога да заспя. ...

Не, не казвай, че съм минало,
че не струвам нищо вече,
отвори сърцето си,
да се върна там,
ако някога била съм... ...

Не съм писала писмо от 11 годишна, а днес сядам толкова уверена пред листа, че направо не знам…
Сигурна съм, че няма да успея да кажа всичко, което ми се иска, поради простата причина, че думите не са способни да го изразят.
Стане ли дума за теб, направо онемявам, знаеш ли, мислите ми сякаш изтриват ...

Някога (на В.)
И аз някога имах мечти
и едно сърце, което винаги да ти прощава.
Не очаквах някога да ме обикнеш ти
и спомен скъп след тебе да оставиш. ...

Тъжен спомен (на В.)
Поставям длани уморени
на старото, във прах пиано.
И сърцето ми е примирено,
и останало е нямо... ...

Ние все още сме тук!
Всички! На същата арена,
под същото небе лъжливо
и в железния си юмрук
държим усмивка уморена! ...

Ти помниш ли онази нощ
безлунна, тъжна и унила.
Под тъмното небе в сълзи,
се молех да те има...
Съзрях в небето светлинка, ...

Не искам да се губя из протеворечиви мисли на хиляди съзнания и души! Не искам времето често вкуса си да мени и любезността вече да не се цени! Не искам да ме съдят жестоко, когато искам да съм мила и добра, такава съм - успявам да оценя и най-малките жестове или утеха от някого... Задължена се чувс ...

Искам да бъда лунна сянка и в живота на всеки от вас да бъда просто верен другар - в мъката, самотата или в житейския хаос. Искам да бъда утеха, подкрепа, подадена ръка. Защото и на мен не ми е леко в света. Но за вас си мисля постоянно, вест очаквам, сън не ме лови в нощта... Все мисля дали сте доб ...

Някога познавах двама братя – Иван и Петър. Иван беше по-малкия, и някак си по-мъдър. Винаги помагаше на роднини, близки... и най-вече на брат си. Петър беше по-голям, но това определено той не показваше. Родителите им бяха добри хора. Майка им почина, малко след като роди Иван. Баща им се промени с ...

Сега съм нов човек, по-силна съм от всякога.
Знам че мога всичко. Забравих теб... другото ми изглежда толкова малко и безлично. Едва сега, когато не мечтая само за теб, виждам колко са красиви розите, как ухаят теменугите, к ...

Искам да те попитам само едно:
Обичал ли си някога истински? Не на думи,а от сърце?
Защо мълчиш?
А, да. Не знаеш какво означава думата „ОБИЧАМ”.
Обич моя, знай, жива съм само, за да видя как и теб ще те боли от тази странна ...

Забравих вече теб.
Забравих твоите лъжи.
Щастлива ще съм аз, няма да роня повече сълзи.
Спомен чист ще запазя за отминалите дни.
Ти за мен си стара рана ...

Сякаш края на света настъпи за мен.
Писна ми да се крия,
да бъда това, което не съм,
а всъщност какво съм?
Животът ми малко по малко се срутва, ...

Винаги гледаш настрани,
Търсиш я с питащи очи,
Дори не я познаваш,
А вече от любов полудяваш.
Погледни, отвори очи, ...

Любовта заключихме в копнеж,
от страст взаимна в нас, пропита
и яхнали дъгата в летеж,
за чужди погледи остана скрита,
но няма как да спра да пламенея ...

Носи тя душа на чучулига,
будеща ни в ранните зори
и страстта у мен се тъй надига,
че от вдъхновението пламтя дори.
Песента й в сърцата блика ...

Насаме останахме с нея -
страстта си в целувка аз излях:
чувствах, че започвам да лудея,
от вълнението си онемях.
Тихичко, любовно проговори: ...

Не сто, а хиляди са песните,
които бих изпяла, не думите,
а силата отвътре прави ме поет.
За мен животът не е дълбока яма,
а океан, обширен светъл мироглед. ...

- Ти ми изневеряваш!
- Не е вярно!
- Имаш любовник, знам. То ти личи - той хвана нощницата й и я скъса. Едната й гърда се показа. Тя понечи да я прикрие, но той я бутна грубо на леглото.
- Да, имам любовник! - говореше в лицето му. Усещаше дъха му.
- По-млад ли е? ...

ВЗЕМИ МЕ В РЪЦЕТЕ СИ - В СИЛНИТЕ,
ВЗЕМИ МЕ И МЕ ОТНЕСИ
В МЕЧТИТЕ МИ И ТАМ ЗАВИНАГИ
С ТЕБ ДА СИ ОСТАНЕМЕ САМИ!
И НА САМОТЕН ОСТРОВ, И СРЕД ХОРАТА ...

( етну - акру - диву стиху )
Да ви кажа малку съм тъжовна
ей на вечи минавам трийсетте,
грижа имам, никак не е лъжовна
идин ергенин у селу ни мъ ще. ...

Гореща страст
Целуни ме, изгори ме с устни.
Покажи ми, че е жива любовта.
Прегърни ме, зарови ти пръсти
В мойта развълнувана коса! ...

Ти беше нещо свято, нещо скромно.
Нещо прекрасно, но всъщност опасно.
Моята радост и моята слабост.
Мойта малка сълза във нощта
С теб се почувствах жена. ...

Поставих си сърцето в длани -
там със моите мечти,
в едно с душата ми събрани,
те търсят теб...
Къде си ти? ...

Боже, моля те прости ми, не го обичам, а заблудата горчи ми.
Целувка, а сякаш устните ми бягат пак,
да го целуна, но без любов, кажи ми, как?
Очите му - право в моите, безумен страх,
познава ли льжата, чете ли чуждо име в тях, ...

Колко лесно е щом навън завали
да излезеш и просто да се разходиш.
Без цел, без посока... или всъщност посока да има,
скрита някъде там, дълбоко в сърцето ти.
Без дори да осъзнаваш, че вървиш към мястото, което най-силно те влече... ...

Пожар от сълзи
Защо така ме нараняваш?
А казваш, че не искаш да боли?
Че все още ме обичаш,
Но нищо не е както преди. ...

Не съм ли като птица със бодли,
целуваща небето си - дъбрава.
От всеки мах с крилата да кърви,
а белегът във мене да остава.
Гнездото ми - преплетено въже, ...

Прекрасна бяла тишина...
Единствен вятърът шепти:
„Обичаш ли една жена,
обичан ще си също ти!”
...

Хищен поглед в деколтето
и разпалва се пожар.
По-надолу нежно цвете
чака своят градинар.
...

Ти знаеш ли какво е да плачеш -
да се молиш за капчица любов,
какво е, по земята черна да се влачиш,
да знаеш, че никой не чува твоя зов!
Ти знаеш ли какво е да имаш нужда, ...

NB!!! Моля никой да не търси двояко значение. Написаното е по филм, който гледах наскоро.
Берлин – май 45-та
Аушвиц свободен.
Ужас в Берлин.
Купища мъртви. ...