Хей, събуди се, малко човече
Време е

Настъпи утрото, в което
Ще избягаме оттук ...

Болката не се изразява в изплаканите сълзи, изкрещяната мъка или разрушителната безнадеждност. Болката се изразява в смирената, разбита, страдаща душевност. Силата не се определя от това да не плачеш и страдаш, а от това, да изразиш цялата си болка, без да те е срам, без да се страхуваш. Обичта не е ...

Тя отново гледаше звездите. Те я гледаха усмихнато и сякаш й казваха: „Спи спокойно”. Но на нея напоследък не й се спеше. Тя предпочиташе да стои будна и да размишлява. Да размишлява за нещата от живота и за неговия смисъл. И накрая винаги достигаше до извода, че той е безсмислен или поне нейния беш ...

Няма те вече.
Боли ме. Боли.
В онази ужасяваща вечер
остави ме ти.
След всичката мъка ...

Доказа,
смаза...
Омраза.
Лъжи и проказа.
Сиво небе... ...

Преди много много години в предградието на голям глад имало една къща . Тя била с избеляла и олющена боя , цялата обвита в бръшлян . Въпреки , че къщата изглеждала изоставена , нито един жител от града не смеел да приближава къщата , камо ли да влиза в нея . В старата къща живеели 3 вещици . 3 сестр ...

Помъчих се да извикам,
но не можах.
Потъна гласът ми във
времето.
Едно ръмжене ...

Греби, лодкарю, ти срещу водата,
не спирай, труден поход си поел,
добре че сам си тръгнал за нататък,
докрай преследвай светлата си цел.
Талази тъмни са ти вечно бреме, ...

Каква красива пожълтяла снимка,
от времето на твойта младост.
Какви очи! Каква усмивка!
Във погледа ти има много радост.
Косата ти е чак до раменете, ...

Днес...
На тази дата преди половин година
ти си тръгна.
Не каза и не направи нищо.
А и какво можеше ...

1852 година. Годините на светата инквизиция във Франция. Луната сияеше над гората със призрачна светлина. Вятърът нежно полюшваше клоните на дърветата. А гората плачеше!... На една по-външна поляна се чернееха мрачни постройки. Кладите за вещици. Хората от селото се бяха събрали на поляната.
- Довед ...

Окрилен от безкрая,
сред изгрева пръв,
аз покоя мечтая
в небесата от кръв.
Насред битка съдбовна, ...

сестри
неутолима свобода
крещя ти
призиви излъчвам
не чуваш ли ...

Нощта падна
по-красива отпреди.
Духът на Любовта
ни завладя.
Вярвам в нас. ...

Искам да творя, но не мога!
Защото съм изпълнена с тъга.
Човекът, за когото пиша
С друга ляга си сега.
Нямам сили да изкажа, ...

Неизлечима и коварна
болест нахална,
влезе в моя татко
и то за кратко.
Целувах му челото ...

Посвещава се на 12 "в" клас на Английската гимназия в град Бургас (Випуск 2002-2007)
Приятели, животът ни разделя! Свършиха годините на безгрижие и радост, затвори се за нас вратата на класната ни стая. Ето, днес сме се прегърнали и пеем, а утре вече няма да се помним... Цветя държим в ръцете си, а ...

Не спирам да гледам към небето...
Сигурен съм, че сте там, над мен.
Внезапно оставихте сърцето
бледо, свито...
И сега, когато пиша тези редове, ...

И ослепях, и оглушах...
Светът потъна в тъмнината...
Бе само миг... Разбрах...,
че няма път нататък...
И притъмнях, и се смалих... ...

Нощ красива се разлива над града
Сълзи проливам в мрака за едно момче
Спуска се над мене птицата граблива
Господи, защо отне ми любовта?
Едничка беше той за мен утеха ...

Не, днес няма да плача. Ще бъде различно!
С нова мечта ще посрещна утрото бяло.
Днес ще забравя, че те безумно обичам
и
с усмивка ще отбележа своето светло начало. ...

За кой ли път осъмвам тук сама
Съдбата май не ме обича.
Гледам - на небето грейнала дъга,
А по прозореца дъжда се стича.
Дали ще бъда някога щастлива? ...

Смърта взема те от дома,
а беше скоро, много скоро.
Остави ни, отиде си сега
така смирено и покорно.
Годините минават, но тежат ...

Стои на пейката зелена
жена с черна кърпа на глава.
Стои и плаче наранена,
кълне без думи своята съдба...
Глава надига - на Господа се моли, ...

Само целувка... и тишината, в която съм твоя.
Идваш неканен, в животът ми - носиш на длан -
пламъци, огън, изгаряне... Всичко тревожно.
В единствена нощ, споделена от някого... сам.
Вдишвам страстта ти, последен миг на спокойствие... ...

“Мъж под чехъл” - бих започнал с това, че днес 21в. да си “мъж под чехъл” е модерно, но и доста трудно.
Размишлявайки над фразата “ Мъж под чехъл”, аз ще се опитам да изкажа моето мнение , благодарение на наблюденията и собс ...

Последната мечта
Чудновата планина
Омайваща дъга
Човешка ведрина
Последната мечта ...

Кървави следи остави ти...
"Господи, защо се самоуби?"
Приятелю, защо ми причини това?
... тази скръб... тази тъга...
Защо натрови се ти, ...

Равна земя - човекът вече го няма. Потъва в нея, а душата му пътува към небето... И плачат всички - с разтърсваща болка в сърцата. Няма го вече, а те всичко биха дали това да е измама...

Легнах в детската си стая
и чуден сън сънувах
как на топка си играя
със котенцето Луна.
Мина време и сънят ми продължи, ...