В красивите си сънища те ваях,
в стиха си много плахо те целувах
и знам - не ще отида нивга в рая,
обичам ли те - адът ще си струва.
Раздадох си небето, до трохичка, ...

Ръми ли, ръми... . Слава Богу, заваля най-сетне при нас дълго чакания дъжд и кой ден вече - предимно и само ръми ... Елинпелиновски дъжд - “тихо, кротко, ден и нощ “ ... Ръми ли, ръми ... От съвсем млада, винаги - моят любим сезон е обаятелната ранна есен ... Макар и добре да знам латинската сентенц ...

Когато ми е есен, ми е лято,
когато ми е лято, съм щастлива,
денят е мил, красив и ароматен
и есенната шума се разлива,
но няма как да замъгли сърцето, ...

За какво ли да ме инспирира
този мрачен и навъсен ден?
Хладно е навън за халба бира,
люта е ракията за мен.
Чаят с ром за болните илач е, ...

Дъждът застреля цветните ни клони,
листата жънат сто цигулки вятър,
изтича времето, но карай, Джони,
да се напием с чисто, синьо лято!
Разреждаш ли годините с усмивка, ...

(За цената на безценното в човешкото творчество)
„Истинското изкуство винаги е там, където никой не го чака.“
Шарл Бодлер
Истинското изкуство никога не е било призвано да се харесва на всички. То не е витрина, а пропаст — и само онзи, който се осмели да надникне, може да открие себе си в нея.
Във вр ...

ИЗГОРЯЛА КЛЕЧКА ОТ КИБРИТ
Строих ли замъци от въздух –
каква безбрежна празнина?
Светът отново е премръзнал.
И ние нямаме вина. ...

Накрая той дойде. С отчаяни очи,
отчаяни очи и тежки стъпки.
Разплака всичко в мен. Усетих, че ечи
дъхът му… като побеснели хрътки.
А аз на най-високия си връх стоях ...

Тя тръгва на пръсти,
без вест и писмо.
Понякога шумно...
с хвърчащи предмети.
Но винаги иска... ...

Отдавна знам, децата на завоя
отгледани са сред мъгла.
Вълните бързи вишат се в прибоя.
Докосваме се в мътните стъкла.
В поле подземно няма слънчогледи. ...

Погалих я по косата, по лицето. Отвърна ми със същата нежност.
Засуети се около копченце на ризата ми, не се отказа, смело продължи надолу.
Бавно и нежно опипвахме голите си тела, страстта бушуваше в нас, не е от етикеция, но наистина не бързахме за никъде...
Потръпвахме блажено уморени от любов.
Сл ...

— Не, професоре Мартинов, моля ви, кажете ми, че се шегувате! Аз не мога да повярвам, че…
Тихомир почти изкрещя:
— В какво не можете да повярвате, Елена? Погледнете мен и вашия началник и ми кажете дали някой от нас прилича на хора, които се шегуват без причина! Преди няколко часа заех поста изпълни ...

Изгрей, моя дъждовнице,
в горещите ми обятия.
Бъди първа виновница
за всичките ми нещастия.
Недей, моя дъждовнице, ...

Иван Петров
– Ало! Добър ден! Господин Айсфелд? Много ми е приятно! Да, точно така е посочено и в телефонния указател: Айсфелд, Хорст, Кройцбергалее 31, телефон 361 17 19. Аз ли? Коя съм аз? Не, господин Айсфелд, не мога да ви кажа веднага името си. Животът ме е научил да бъда предпазлива и недоверч ...

С какво е слабо лявото?
С безсилието си навярно. Повечето хора са десняци.
С какво е силно лявото?
Със своята необходимост. Повечето хора са двуръки.
Защо е нужно лявото? ...

***
Тук, с тебешир рисувам на пътя,
кроя си живота да бъде щастлив…
Нарисувах си и слънце, и локва…
Не искам, този път да бъде трънлив. ...

Вървя през този град пречистена,
октомври взрян ми е в очите.
И знам – обича ме. Наистина.
Зад недоверието скрит е.
Но ме целува с пръска хладна, ...

Предговор:
Герои:
Елейара- дъщеря на сянката и слънцето
Мирандел- воин на Светлината,
Тенебрил- княз на Мрака ...

Додето вятърът, гората ампутира,
през урвите, дълбоки на баира…
Аз трябваше да тръгна от зарана,
край глухите въздишки на Балкана.
Да крача пак, през мокри барикади. ...

I. Цар – месияр
За да изчудотворствува с дни 800,
„Величеството“ ги разпредели на квоти.
От мисията си народоспасителна
прескромно задели ...

По изгрев гледал ли си някога житата
в позлатата на утринна мъгла,
отправял ли си поглед към лозята
с натежали гроздове от капчици роса?
Поглеждал ли си лавандулата по изгрев ...

Ехото на думите ми ражда таралежи.
Зимата без повод вкъщи ми гостува.
Паля си огнището с предишните копнежи
и пред чашата на лято се преструвам.
Свикнах вече да живея като охлюв – бавно, ...

Никога не знаеше, че те обичаме
Да, сърцето ми боли за теб,
В тихите нощи,
Спомените ми никога не ме напускат.
Всяко мигване, всеки пропуска, ...

ПУСТЬ ОСЕНЬ НАША ОСТАЁТСЯ С НАМИ...
Ольга Мальцева-Арзиани
*
Идут дожди, и нет проблем с водою:
Ведро наполнит бесконечный дождь. ...

Кацнаха на неголямо, оскъдно залесено плато, близо до долното течение на реката, пресичаща един от континентите в Северното полукълбо на планетата. Две трети от повърхността ѝ, за огромно съжаление на ксиротерианците, бяха заети от вода. Корабът им се беше повредил, малко преди да достигнат крайната ...

Цялата ми любов
и малко тъга
ще полетят в небето,
колесницата на Хелиос
ще им е дом ...

Толкова красиви са,
виждам ги.
Устремени на юг,
над полята се реят
в прекрасно ветрило. ...

Аудио_адаптация по Ангел Каралийчев
участват: Кремена Николова, Атанас Борисов, Красимир Козарев, Ангел Бисеров, Стамен Иванчев

С лъжата грозна борих се, с фантоми,
на минало погребано сред прах.
Веднъж не си помислих: О, горко ми!
Съдбата мен и нея аз избрах.
Пред съдници отколешни и днешни, ...

В памет на брат ми Георги Георгиев, починал на 20 август 2021 година
Как бързо закапа. Внезапно. Организирано. Сиво беше небето, намръщено, ала тихо. Изведнъж цяла сюрия капки върху зеленото платнище на тревата заиграха. Заподскачаха, защураха се из тревите и настана танц... Забелиха се топчета, гра ...

Елена и Тихомир дойдоха заедно в кабинета на съдията от Районния съд Сава Иванов, за да разрешат абсурдното недоразумение и да „прочистят“ своя мечтан дом от „натрапника“. След като представиха документите за собственост, получиха неприятна изненада:
Съдия Сава Иванов заяви:
— Изглежда, че случаят в ...

Дворцовата зала, която поначало бе огромна, сега бе приела доста по-мащабни размери, препълнена от множеството благородници, но и глави на стари стихийни родове. Само че колкото и грамадна да беше, тя изглеждаше немислимо тясна за напрежението, което се нагнетяваше там в момента.
Колони от син мрамо ...