Понякога нищо не разбирам...
Думите на другите минават покрай мен —
влакове-експрес в сляпа мъгла.
Стоя на перона сам,
с тиктакащо сърце — ...

Умори ли се, да бъдеш мой?
Уморих ли се, да бъда твоя?
Да ме прегръщаш в среднощен час,
преди сънят, да ни погълне в своя...
Изпращат ни знаци нашите тела ...

И тази сутрин съм навирил
вдъхновение голямо -
Муза секси съм издирил,
стих ще пиша с тази дама...
Аз го пиша, тя държи ...

Гора, треви и слънце,
пътека и следа - човешки крак,
до нея счупена бутилка, хартийки,
пликче - пак, и пак.
Уредба някъде се дъни, ...

Да намериш свобода в несвободата.
Да устоиш вървейки
срещу течението на реката.
И да се възвисиш
на Любовта ...

Самотно лятото прегаря
денят отдавна затвори очи,
небето звезден кош разтваря,
прощална песен на щурче звучи.
Полет спира плахата светулка ...

Слънцето бе изгряло преди час, но дворецът сякаш още бе потънал в мрак. Стъпките му отекваха в коридора, един от многото, из които бе бродил през последните години. Но днес изглеждаха по-различно от добре познатите мраморни ивици, които опасваха кралската резиденция. „Знам защо“, помисли си херцог А ...

Като Икар, аз силно исках да усетя красотата на Слънцето и да летя в облаците небесни, доверявайки се на надеждата, че любовта се рее в синхрон.
В стремежа си към светлината, заблуден, се разтопих в пламъка му, който изгоря всяка надежда за обич в мен.
То ме дари с нови крила - здрави и остри, които ...

Село Уноден
Дедо баба е унождал,
нежно хич не е подхождал.
С челяд пълнил одаята
да работи по полята. ...

Старост
Очи не виждат,
ръце треперят,
уши не чуват,
крака се спъват. ...

Нее, по-скоро бях влюбен, но не си го признавах.
След няколко дни се обади Артемис по мобилния
- Петър, нали помниш къде живея , мама и татко те канят на вечеря и искат да се запознаят с теб. Заповядай в 19 часа, чакаме те.
Тръпки ме побиха, като студент хванат да преписва от пищовите си.
Дежурните ...

Че Правдата е сляпа дама
за чернокожите, ний все мълчим.
Две зейнали, прогнили рани
под лентата са бившите очи.
Лангстън Хюс ...

НЕПРЕВОДИМИ СТРОФИ
Беше юни и пяната звездна искреше
върху шала на зрялата златна пшеница.
Някой сряза небето и пътят изтече –
в ручей млечен край срутената воденица. ...

Отколе там, сред бурите на място,
душата ми е. Всеки – чужд и свой
сто примки ми надяна... Стана тясно,
не дишай! – рече. И се успокой!
Но аз не спрях Дори за миг не спря се, ...

“Някой ден, ще те принудя да лазиш в краката ми, самоуверено копеле такова! Няма да знаеш откъде ти е дошло, но ще ме молиш за пощада. А дотогава… Е, игрите са затова – за да се играят…” – си мислеше Катела́на и клатеше глава недоволно, наблюдавайки как Негово Величество се отдалечава с горда, но бе ...

Някога, преди доста време вече, като бях дете...Леле, как странно звучи: Като бях дете.
Сега ми се струва почти нереално, в друг живот, на друга планета. Сякаш, не аз съм преживял това време, а друг човек. Но тези спомени са живи и до днес. И колкото повече време минава оттогава, сякаш стават по-ярк ...

Винаги има дни, в който
дори и да гледаш сърдито...
някой ще се трогне и за помощ
ръка протегне. Студени!?
Улици пусти, макар пълни със хора... ...

Събуждам мъртви спомени.
Не с надежда — а със зъби.
Огризвам лъскавата повърхност
на кадри, където сме застинали —
смешни, неподвижни, ...

***
На прага ми се спри, любов…
Почукай тихо! Аз ще ти отворя.
С дъха си прасковен ме обгърни…
После, дълго остани…! Нали е лято и е юли…?! ...

7 част
- Тъй! Тъй! – озъбвам му се аз, но той махва с ръка и мърдайки устни безмълвно ми тегли една майна, след което се обръща към телефона си и подвиква:
- Ванка я продължавай моля те нататък с превода.
„ Продължавам с превода! Дрезгавият женски се сърди на втория, приличащ на мъжки за това, че то ...

Ф А Т А Л Н А П Е Р М А Н Е Н Т Н О С Т
Смъртта лекува всички болести,
самата Тя продукт на всички тях,
на Земята смъкна Бог и ни показа,
как се мре за всеки земен грях. ...

Виха в мен световете на човеците
и студена сол от раните ми бликна,
не вехнаха и кървищата в стигмите,
съчките в нозете ми мечти гориха.
За хилядите изгреви несбъднати ...

Ароматът на свежа природа
е парфюмът най-скъп в този свят
и дъгата прегърнала свода
озарява деня с благодат.
Най-желаният брод е снагата, ...

Млечносиньо, небето
мирише на бебе,
пропълзява зад облака
лъч невинност към мен.
Тази утрин с красивото ...

Оазис е, когато споделена с теб е любовта –
бонсай, лечебен за душата ми безплътна.
И мир изпитвам всеки ден със мисълта,
че мой си – както вчера кротко ми изтъкна.
А днес, заспивайки под хиляди звезди, ...

The Man:
I define myself as a mere bolt — with stripped threads.
Useless. Not fit for a dowel, let alone (God forbid) a flute… or a violin.
Worthless. Dust. A leftover shard.
The Creator: ...

В
„Обѝчай врага̀ си!“ -
и злото числиш -
та
дано се превърне ...

В едно далечно кралство, скрито сред меките облаци, имало вълшебна градина, която цъфтяла само нощем. Наричали я Лунната градина, защото цветята ѝ светели със сребристо сияние, а ароматът им носел най-красивите сънища на тези, които го вдишвали.
Малката принцеса Мая обичала да се разхожда там преди ...

Из кралските градини се носеше аромат на жасмин и камелия. Лалетата цъфтяха с цветовете на пролетта, а дребни лястовички прелитаха над зелените липи. В далечината, от сърцето на столицата Фаварос се носеше камбанен звън.
– Защо камбаните бият днес? – попита с любопитство Дария докато се разхождаше с ...

чадър на плажа
под него сянката ми
копае дупка
beach umbrella
my shadow beneath ...

„Кама сутра“ учениците
вълнува, но не религия.
От света махнете телевизията -
ще спасите на нравите визията.
Бюрокрация не е зло, ...

Ева:
Не мразя аз мъжете, а обичам ги.
Те яхнали са цялата вселена.
Мощта им стене, адски разярена,
но виждат пътя към божествена арена. ...

Историята на Нероден Петко или Тоя, който искал да разплете слънцето
Тоя е оня, който няма име. Нищо не му струвало, разбира се, да си извади паспорт и да си турне там някое – каквото е да е. Имена – бол, ама той не щял. Защото тоя не бил човешко същество. Какво бил точно, никой не знаел, а на него ...

И всички кръстове – за мене изкования
и още няколко ги носех. С лекота.
В стиха си кътах слънчогледови желания,
луна, щурци любов... За хиляди лета.
Сред всички зими – все в сърцето ми вилнелите, ...

Проблясват леко юлски лунни струни,
оплели в паяжинен плен света.
Дали е знак за следващо сбогуване,
ведно с надежда нова? Аз не спя!
Копнежните ми страсти пак се реят ...