Мъничка моя звездичке,
слънчице мое в нощта,
колкото аз те обичам,
никой не може така.
За теб ще преплувам морета, ...

По-нежен си от вятъра,
по силен си от къс скала;
по хубав си от гръцки бог,
по сладък си от капчица любов.
Ухаеш като като цвят на свежи рози: ...

Лунен вятър клоните сплита,
а душата ми броди и скита
да намери лицето ти в мрака,
да почувства сърцето ти чака.
Колко нощи бодувах и чаках, ...

Докосване
Дай ръка, мила, поспри се и
нека погледна чертите й.
Тъжни очи имаш, хубава,
с мокри ресни от сълзите ти, ...

НАПУК
Не плачи, небе, над есенен бряг.
Не поливай гората по голите клони.
Дните студени нижат се в бяг,
а топлите стапят се в свойта ирония. ...

* * *
Нима е толкоз смешно,
да искаш да живееш вечно?
Тлен и след туй пръст,
някъде край някой кръст. ...

Господи, как ли да говоря?
С мимика, език ли, жест...
Какво за теб да сторя,
с мисъл, чувство, взор горещ?
Познах те! Суета небесна, ...

Малка свещ
Залязва слънцето унило,
В поглед млад и мек,
Не е момичето разкрило
Лъжите потопени в мед. ...

Грехът на волята
Твоя е моята душа,
Твоя е моята съдба,
Твоя е, докато не усетя, че греша.
Дори тогава няма да се спра, ...

Смешни игри
Ти и аз сме на терена празен,
И си подхвърляме лъжи.
Падам аз на пода прашен,
А ти защо се смееш ми кажи? ...

> Есенни цветя .
> Горещина или студ -
> няма разлика .

Дървото старите листа свали, на есенният вятър ги дари, А той от тях - букет за зимата ще сътвори.

Защо не се научих да те мразя
можеше и да не ме боли.
Но не! Аз трябваше да те запазя
и скрия пак дълбоко в себе си.
Защо не се научих да забравям ...

Мъгливо утро.
Сънен град.
Студените реклами
се кикотят.
Пред павилиона ...

В такава нощ навярно ще си ида,
когато ще се пръсне на парчета
сърцето ми, неиздържало на обиди
и уморило се от прошки, и от клетви.
В такава нощ навярно ще поглеждаш ...

Отдавна те няма,
но срещу моя прозорец
след тебе остана
един празен,
звезден иконостас, ...

Как да избягам?
Да се скрия?
Да изтрия спомена за теб?
Колко битки водих.
Колко плаках и мълчах. ...

Животът ми е като мъртва река.
И боря се аз всеки ден да не потъна.
А днес не зная как, но случи се така,
че успях аз да изплувам на брега.
Но тегли ме реката пак надолу. ...

Недей да ме докосваш
с ледени ръце.
Недей да ме обичаш
с изкуствено сърце...
Недей да ме поглеждаш ...

Ей, не мислиш ли, че сгреши? Нима това е твоят път, нима пое надолу? Нима мислиш, че там, на дъното ще намериш отговора на въпроса защо си сам?
Господи, колко си блед! Нима си мислиш, че това е края? Нима ще позволиш всичко ...

Когато слънцето отдавна е заспало,
там във светлата си слънчева страна,
и нощ тежка, като обратно огледало
дошла е над града със черна тишина.
В такива мигове ми се иска да крещя, ...

Хвани ръката ми и нека тръгнем,
води ме, през планини студени.
Измръзнем ли, ще се прегърнем
и ще продължиме устремени.
Вземи ме, и морета ще преплувам, ...

Не докосвай очите ми-
те не виждат в тебе любов!
Не целувай устните ми-
те вече тръпнат по друг!
Не взимай ръката ми- ...

.....И всеки сам си кръста носи.
Всеки сам живот си проси.
Всеки сам старее.
Всеки сам веднъж живее.
Всеки сам любовта я чака ...

Ти отдавна ме търсиш, а аз
чаках твоите стъпки да чуя
ни събра в тази наша магия.
Като тиха сълза,като блян,
като вятърно нежна поема ...

Всичко ни е ден за ден - да дойде ден и друг да мине. А той, денят ни изморен, ни гледа с кафевите очи на кестени. Да дойде ден и друг да мине е ритъмът на нашите емоции - букет от макове, със билки смесени, повяхват бързо - ден до пладне. Витае само ароматът им тръпчив, на билките, набрани край гро ...

Не тъжа!
Не горя!
Аз от болка не плача!
...Виждаш малка сълза?!
-тъй изглежда от здрача... ...

Не търся в самотата си утеха
за изтерзаната от скръб душа,
а вярата която ми отнеха
безлични хора в лакома тълпа...
А търся лъч, за който да се хвана - ...

Като дърво без корен
е сърцето,
нестоплено
в деня от топла длан.
Зареяно в праха на битието, ...

Дали, както някога Христос,
все още искам да се събуя бос?...
... Да мина босо по тревата,
като роса да бъда...
... която търсехме хлапашки ...