1 175 резултата
Искам завинаги да бъдем заедно - ние и нашите деца! Любовта ни да бъде вечна!
Вечер в прегръдките ти да заспивам, упоена от силата на жарката ти страст. Нощ след нощ от желание по теб да горя и единствен ти да си способен огъня в тялото ми да потушиш. Ден след ден този огън да гори, а вечер в огнени ...
Вечер в прегръдките ти да заспивам, упоена от силата на жарката ти страст. Нощ след нощ от желание по теб да горя и единствен ти да си способен огъня в тялото ми да потушиш. Ден след ден този огън да гори, а вечер в огнени ...
759
1
Сънувам те! Мечтая за теб! Липсваш ми, мило мое! Обичам те!
Откакто те срещнах, непрестанно си в ума ми. Лудо препуска кръвта ми, щом си близо до мен. Дори далеч от мен, пак пулса ми ускоряваш.
Ти си единственият мъж, когото ще обичам и желая. Да, никога няма да бъдем заедно, но любовта между нас пр ...
Откакто те срещнах, непрестанно си в ума ми. Лудо препуска кръвта ми, щом си близо до мен. Дори далеч от мен, пак пулса ми ускоряваш.
Ти си единственият мъж, когото ще обичам и желая. Да, никога няма да бъдем заедно, но любовта между нас пр ...
687
2
1
Липсваш ми! Усещам бездънна самота. Всичко в мен по теб тъгува. Все още си спомням как се чувствах в ръцете ти, как от страст по теб горях. Още усещам устните ти върху своите.
Разумът ми говори, че трябва да те забравя, да убия любовта между нас, че чувствата между нас са невъзможни, но отново идваш ...
Разумът ми говори, че трябва да те забравя, да убия любовта между нас, че чувствата между нас са невъзможни, но отново идваш ...
594
2
Вечер заспивам, мечтаейки за нас — как ще изградим живота си и ще имаме любовта, която ни е нужна, как нощем в ръцете ти ще изгарям и знам, че ти единствен си мъжът за мен. Една твоя целувка краката ми подкосява и цяла в огнена страст по теб горя. Не си до мен тялом, но те усещам до мен! Опитах хиля ...
624
1
1
Нощ .... не знам коя... И тази оседлава черните си коне, готова е да ме вземе със себе си на пътешествие. Аз се изкъпах най после. Наредих прането по простора на терасата и ми се припуши. Нямам трева, обикновена липова шума свивам, защото ми пада в терасата, но сега е зима и шумата е влажна. Преди и ...
965
14
25
ПИСМО ДО СТРАХА
Здравей , Страх!
Страх ме е , когато дълго време не ме спохождаш и даже понякога ми липсваш. Може би ще ти прозвучи странно, но понякога ме е страх,че не ме е страх. Какво ,че те наричат „негативна „ емоция? Просто някога някой така те е кръстил. Това е! Но не всеки отговаря на името ...
Здравей , Страх!
Страх ме е , когато дълго време не ме спохождаш и даже понякога ми липсваш. Може би ще ти прозвучи странно, но понякога ме е страх,че не ме е страх. Какво ,че те наричат „негативна „ емоция? Просто някога някой така те е кръстил. Това е! Но не всеки отговаря на името ...
945
2
9
Срути се. Избледня. Изсъхна. Колко жалко! Венчелистчетата падат заедно с моите сълзи. Едри, закипели от горест, гняв и... щастие. Може би съм луда. Но не съм. Животът ме научи да търся себе си и красотата във всичко наоколо. Защо тогава точно ти не си научи урока? Не разбра ли какво му причини? Не о ...
597
Пред всички обладаваш мислите ми. И аз усещам болката от липсата... Мълчанието иска да говори, а тишината ми няма нужда от това. Трудно е докато премина в смирението на тишината. Редуват се забързани каданси... Не искам да съм морска анемона, която залепва за теб и не ще да те пуска. Но няма и да ос ...
550
1
Едно такова ми е – двустепенно – тъгата съм облякла с усмивка...
Между страхове и дезинфекция съм разпъната.
Животът ми – с две лица – реалност и приказка. Щастие ще е, ако успея да реализирам приказката.
Липсват ми желания... Това не е ли знак за безсилие?!
Понякога плача... за да не ми се плаче то ...
Между страхове и дезинфекция съм разпъната.
Животът ми – с две лица – реалност и приказка. Щастие ще е, ако успея да реализирам приказката.
Липсват ми желания... Това не е ли знак за безсилие?!
Понякога плача... за да не ми се плаче то ...
523
2
4
То, всъщност, кафето с него си го пия вече няколко дни, да не кажа, че и обяда и вечерята делим... Но така е с нахалните гости..
Е, всичко започна преди няколко дни с леко поболване в гърлото, което повече дразнеше, отколкото наистина да боли. Да, но на другия ден пак така се започна, но около 15 ча ...
Е, всичко започна преди няколко дни с леко поболване в гърлото, което повече дразнеше, отколкото наистина да боли. Да, но на другия ден пак така се започна, но около 15 ча ...
429
13
Шкаф за обувки
Миличък...искам да ти кажа здравей....а нищо не излиза...
Разпадам се на парчета ...днес разгледах снимките ти ...не знам защо...нещо ме караше да го направя...и видях ...една девойка, ...усмихната ... после се сетих за думите ти - “аз знам, че съм цървул" ...и сълзите ми потекоха...п ...
Миличък...искам да ти кажа здравей....а нищо не излиза...
Разпадам се на парчета ...днес разгледах снимките ти ...не знам защо...нещо ме караше да го направя...и видях ...една девойка, ...усмихната ... после се сетих за думите ти - “аз знам, че съм цървул" ...и сълзите ми потекоха...п ...
591
1
3
“Някой ден, когато си спомниш за мен, ще разбереш колко съм те обичал...”
Повтарям си тези думи до побъркване, но от това не ми става по-леко. Затова ти пиша. Всеки ден. Опитвайки се да забравя, че ти си любовта ми - с всичките й странности и нажежени мисли..
Но всичко ми напомня за теб...Миризмата ...
Повтарям си тези думи до побъркване, но от това не ми става по-леко. Затова ти пиша. Всеки ден. Опитвайки се да забравя, че ти си любовта ми - с всичките й странности и нажежени мисли..
Но всичко ми напомня за теб...Миризмата ...
845
1
Червена рокля. Тъмна нощ. Следи от червило. Аромат на канела. Разтопен восък. Блед пламък.
Идваш ли?...
Живея в замъка на вятърните кули. Храня се с разбити мъжки сърца, гарнирани с горчиво разочарование и лютив гняв.
Усмивката ми, лъч светлина, способен да те изпрати дори и в най-гъстата мъгла.
Дос ...
Идваш ли?...
Живея в замъка на вятърните кули. Храня се с разбити мъжки сърца, гарнирани с горчиво разочарование и лютив гняв.
Усмивката ми, лъч светлина, способен да те изпрати дори и в най-гъстата мъгла.
Дос ...
760
1
2
ВИКТОР НА ЕДНА ГОДИНА И ПОЛОВИН СВЯТ РАЗСТОЯНИЕ
Вече ставаш на една година, скъпи Вико. Ако смятаме от деня на зачеването, както настояват някои, ти си на година седем месеца и няколко дни, момче с доста богата биография. Преживя много, води борба и преди, и след като се появи на бял свят. Ненапразн ...
Вече ставаш на една година, скъпи Вико. Ако смятаме от деня на зачеването, както настояват някои, ти си на година седем месеца и няколко дни, момче с доста богата биография. Преживя много, води борба и преди, и след като се появи на бял свят. Ненапразн ...
623
В*******,
Запознахме се преди време. Може би повече от две години.
И те харесах.
Стори ми се, че и ти ме хареса.
Още се чудя дали е вярно. ...
Запознахме се преди време. Може би повече от две години.
И те харесах.
Стори ми се, че и ти ме хареса.
Още се чудя дали е вярно. ...
708
1
1
Летя…
Нямам представа колко време ще ми отнеме. Да се науча да живея тук. В реалността. Дори тя да ме топли с лъчите на сивотата…
Но още съм там. В онази нощ…
И пак съм сама… Но не. Не ми е студено… Аз притежавам звездите, и небето. Дори и морето… И спомена за теб…
А ти? Четеш ли писмата ми? Вълнува ...
Нямам представа колко време ще ми отнеме. Да се науча да живея тук. В реалността. Дори тя да ме топли с лъчите на сивотата…
Но още съм там. В онази нощ…
И пак съм сама… Но не. Не ми е студено… Аз притежавам звездите, и небето. Дори и морето… И спомена за теб…
А ти? Четеш ли писмата ми? Вълнува ...
751
Нощ – тиха и тъмна. Лъчите на липсата ти ме изпепеляват. Въвличат ме в поредната симфония от спотаени чувства.
Затварям очи… и отново се прехвърлям там. Виждаш ли есенните листа наоколо? Вятърът си играе с две от тях, отдалечавайки ги от останалите… Поглеждат се, но така и не успяват да се докоснат… ...
Затварям очи… и отново се прехвърлям там. Виждаш ли есенните листа наоколо? Вятърът си играе с две от тях, отдалечавайки ги от останалите… Поглеждат се, но така и не успяват да се докоснат… ...
752
Изплашен от думите ми. Търсещ смисъла зад всяка от тях…
Правиш се, че ме няма? Но аз съм тук. И не се крия. За разлика от теб...
Отново си в гъстата гора на отчаянието. Вървиш сам сред дърветата, но ти изскачам неочаквано зад някое от тях. Появявам се когато най-малко очакваш. И отсъствам когато ме ...
Правиш се, че ме няма? Но аз съм тук. И не се крия. За разлика от теб...
Отново си в гъстата гора на отчаянието. Вървиш сам сред дърветата, но ти изскачам неочаквано зад някое от тях. Появявам се когато най-малко очакваш. И отсъствам когато ме ...
745
1
2
Бреговете ми – отдавна опустели. Сърцето ми, пулсиращо от дъното на океана. Тъжна песен. Дочул си я…
Скрит сред сенките, а всъщност… луна. Бледа, тъжна, но свети в тъмнината…
Вихрушката от емоции, запратена към бездната…
Още ли съм лавата, криеща се зад камъка в очите ти? Обитавам ли земите на мълча ...
Скрит сред сенките, а всъщност… луна. Бледа, тъжна, но свети в тъмнината…
Вихрушката от емоции, запратена към бездната…
Още ли съм лавата, криеща се зад камъка в очите ти? Обитавам ли земите на мълча ...
740
1
Събувам обувките, свалям палтото. По път за спалнята разкопчавам и ризата си. Смъквал полата. Ризата е вече на пода. По белият мрамор след мен остават черни петнисти парцали. Разкопчавам дантелата на сутиена, след миг се приземява беззвучно зад мен. Бикините се свличат по гладките ми бедра. След миг ...
1150
Дописвам недописаната ни история върху белия лист, попиващ мастилото, стичащо се от сърцето ми…
Лъчите на спомените изгарят кожата ми, оставяйки кървави следи по нея...
Проследявам пътя на отминалите ти думи, сякаш са последните листа преди да настъпи зимата…Но тя е тук, а виелиците в душата ми разк ...
Лъчите на спомените изгарят кожата ми, оставяйки кървави следи по нея...
Проследявам пътя на отминалите ти думи, сякаш са последните листа преди да настъпи зимата…Но тя е тук, а виелиците в душата ми разк ...
799
2
2
Вече не броя дните...
само знам, че още
има небе навън...
Слънцето се показва понякога,
но сякаш не е същото... ...
само знам, че още
има небе навън...
Слънцето се показва понякога,
но сякаш не е същото... ...
856
Отведи ме далеч от тук. На някой самотен остров, за да гледаме залезите. С всеки изгрев да се приближаваме все повече един към друг. Докато не свалим и последните си пластове…
Запознай ме със себе си, с историята си. Разкажи ми за мечтите си, за страховете си…
Какво те накара да се затвориш в себе с ...
Запознай ме със себе си, с историята си. Разкажи ми за мечтите си, за страховете си…
Какво те накара да се затвориш в себе с ...
702
2
1
Моля те, говори ми...
Знам, че сгреших преди време, но не ме наказвай с мълчанието си отново...
Моля те, прости ми...
Без думите ти, перото ми ще почернее и всяка една звезда на небето ще угасне за мен...
Без тихото ти присъствие умирам от студ, а единствената топлинка идва от напиращата вода в очит ...
Знам, че сгреших преди време, но не ме наказвай с мълчанието си отново...
Моля те, прости ми...
Без думите ти, перото ми ще почернее и всяка една звезда на небето ще угасне за мен...
Без тихото ти присъствие умирам от студ, а единствената топлинка идва от напиращата вода в очит ...
945
2
2
И не спирам да пиша - там някъде от своята планета. Всяка вечер броя звездите и им разказвам за започнатата ни, но недовършена история. Тогава ставам по-светла от Луната. Събирам и разхвърлям неизречените си думи сред звездите. Вятърът превръща сълзите ми в капчици дъжд, които падат на Земята, давай ...
632
1
2
Любов. Кога свършва и как започва ? Докосване, плаха усмивка, две три думи.
И животът ти се променя. Утрото е по слънчево. Денят е по усмихнат, а вечер греят повече звезди.
Щастлива съм. Поне така си мисля.
Любов или илюзия.
Отговорът го знам, но не искам да го чуя. ...
И животът ти се променя. Утрото е по слънчево. Денят е по усмихнат, а вечер греят повече звезди.
Щастлива съм. Поне така си мисля.
Любов или илюзия.
Отговорът го знам, но не искам да го чуя. ...
756
1
(Нещо като писмо)
- Здравей, Тишина! Как си? Много отдавна не сме си говорили с теб.
Да ти кажа не осъзнавах колко много си ми липсвала...
Добре де признавам,
че аз избягах от теб... ...
- Здравей, Тишина! Как си? Много отдавна не сме си говорили с теб.
Да ти кажа не осъзнавах колко много си ми липсвала...
Добре де признавам,
че аз избягах от теб... ...
959
1
А ти? Следиш ли мисълта ми? Четеш ли между редовете? Усещаш ли парещата вода в очите ми?
Чувстваш ли болката ми? Чуваш ли моите безгласни викове?
Вгледа ли се по-внимателно в очите ми? Видя ли собственото си отражение като лъч светлина…
Навън е пролет, но не виждам онази зеленина пред очите си, не у ...
Чувстваш ли болката ми? Чуваш ли моите безгласни викове?
Вгледа ли се по-внимателно в очите ми? Видя ли собственото си отражение като лъч светлина…
Навън е пролет, но не виждам онази зеленина пред очите си, не у ...
705
1
Нощите с теб… Нежен ураган от чувства. Хиляди светлинки, светещи в сърцето ми…
Онези нощи… Достигнахме отвъд вселената. Сляхме се с вечността. Докоснахме се до звездите…
Вървяхме сами през мъглата... Наоколо нямаше никого. Беше тихо. И ние също мълчахме, крачейки по пътя, не осъзнавайки необратимост ...
Онези нощи… Достигнахме отвъд вселената. Сляхме се с вечността. Докоснахме се до звездите…
Вървяхме сами през мъглата... Наоколо нямаше никого. Беше тихо. И ние също мълчахме, крачейки по пътя, не осъзнавайки необратимост ...
713
1
Питаш какво направихме ли?
Веднага ще ти отговоря. Нищо. Изписахме хиляди думи за нашата история, но така и не си казахме очи в очи как стоят нещата между нас. Преглътнахме думите си. А сега те стоят като камъни в гърлата ни и ни убиват бавно ден след ден. Действахме като на шега. Правихме се, че то ...
Веднага ще ти отговоря. Нищо. Изписахме хиляди думи за нашата история, но така и не си казахме очи в очи как стоят нещата между нас. Преглътнахме думите си. А сега те стоят като камъни в гърлата ни и ни убиват бавно ден след ден. Действахме като на шега. Правихме се, че то ...
726
2
Затварям очи. Аз и ти. Хванати за ръка. Вървим през гъста гора, осеяна с разноцветни листа. Вятърът духа, но мен не ме е страх, защото съм с теб. Преминаваме през трънливи храсти, които се опитват да ни отдалечат един от друг, но въпреки това ние не се пускаме. Продължаваме смело напред. Озоваваме с ...
799
1
/Рис/к/ов Апокалипсис/
– Пак старата песен! – каза той на Едвин. – Какво значи „алена“?
– Това значи червена.
– Червеното си е червено, нали така? Защо тогава да се надуваме и да казваме „алена“?
Джек Лондон "Алената чума" ...
– Пак старата песен! – каза той на Едвин. – Какво значи „алена“?
– Това значи червена.
– Червеното си е червено, нали така? Защо тогава да се надуваме и да казваме „алена“?
Джек Лондон "Алената чума" ...
704
Когато си тъжен…
Чувствам се сякаш съм огледало, хвърлено в земята. Тогава се чупя на хиляди малки парченца и ранявам всичко наоколо.
Луната се превръща просто в небесно тяло, а песента на птиците в най-обикновен шум.
Когато си тъжен имам чувството, че се губя в гъста и тъмна гора. Тогава крещя, но ...
Чувствам се сякаш съм огледало, хвърлено в земята. Тогава се чупя на хиляди малки парченца и ранявам всичко наоколо.
Луната се превръща просто в небесно тяло, а песента на птиците в най-обикновен шум.
Когато си тъжен имам чувството, че се губя в гъста и тъмна гора. Тогава крещя, но ...
756
1
2
Всички ние искаме да изчезнем -
понякога за миг, за няколко минути или пък час, в повечето случаи - за ден, два или три, да се махнем,
и да гледаме отстрани как минават животите ни. Но не можем, а ни се иска ей така -
изведнъж с пръст да щракнем и хоп да ни няма - като на магия. Колко прекрасна ще б ...
понякога за миг, за няколко минути или пък час, в повечето случаи - за ден, два или три, да се махнем,
и да гледаме отстрани как минават животите ни. Но не можем, а ни се иска ей така -
изведнъж с пръст да щракнем и хоп да ни няма - като на магия. Колко прекрасна ще б ...
794
3
Казваме, че сме просто приятели. А приятелите, така като нас ли правят? Гледат се с пламък в очите, протягат ръце, а след допир ги прибират, като костенурка в черупката си.
Поглеждам към затворената врата, все едно чакам ти да минеш през нея. Дали е все едно или наистина чакам? Може би е истина, не ...
Поглеждам към затворената врата, все едно чакам ти да минеш през нея. Дали е все едно или наистина чакам? Може би е истина, не ...
886
Думите ти…Специални. Вливащи се като приливи в сърцето ми. Защото…помня всяка една от тях…
Докосваш сърцето ми...
Ти си островът, който виждам когато затворя очи и до който мечтая да достигна отново. Далечната, но любима моя песен, която чувам навсякъде. Пътеката, по която вървя всеки ден и всяка но ...
Докосваш сърцето ми...
Ти си островът, който виждам когато затворя очи и до който мечтая да достигна отново. Далечната, но любима моя песен, която чувам навсякъде. Пътеката, по която вървя всеки ден и всяка но ...
734
1
Ти си поезията, стичаща се между вените ми... Есенен дъжд, който ми нашепва истории. Топъл октомврийски вятър, който разпилява косите ми... Носиш уханието на любимите ми зюмбюли. И въпреки мрачното и студено време навън – ме топлиш повече от камината...
Разпалваш пожари в мен. Докосваш ме. Повече от ...
Разпалваш пожари в мен. Докосваш ме. Повече от ...
784
1
Ти си торнадото, което се разхожда из тялото ми и шепне с плътния си тембър…
Звездният прах, който разпръсквам по хълмовете всяка нощ…
Когато си наоколо ме караш да светя като Луната…
Ти си този, заради когото започнах да пиша…
Песента, която звучи постоянно в ушите ми… ...
Звездният прах, който разпръсквам по хълмовете всяка нощ…
Когато си наоколо ме караш да светя като Луната…
Ти си този, заради когото започнах да пиша…
Песента, която звучи постоянно в ушите ми… ...
1972
9
11
Аз съм твоята сянка. Следвам те смело по петите, макар и с тихи стъпки. Говоря ти, макар и без думи. Усещам те, дори да си далече. Знам повече неща отколкото предполагаш. И те разбирам...
Изглеждам тъжна, а вътрешно се усмихвам когато те видя. Изглеждам щастлива пред останалите, но те крия надълбоко ...
Изглеждам тъжна, а вътрешно се усмихвам когато те видя. Изглеждам щастлива пред останалите, но те крия надълбоко ...
728
1
Ти си като торнадото. Грабваш за секунди и увличаш след себе си.
Или като червената роза – имаш в себе си страст, красота, но и много болка. Разбира се, имаш и бодли, които много често ме боцкат леко по ръката, но въпреки тях, си струва да съм около нея и да вдъхвам от сладкия и аромат…
Или пък като ...
Или като червената роза – имаш в себе си страст, красота, но и много болка. Разбира се, имаш и бодли, които много често ме боцкат леко по ръката, но въпреки тях, си струва да съм около нея и да вдъхвам от сладкия и аромат…
Или пък като ...
737
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
