2 786 резултата
И така – векове и хилядолетия. Поверяваха ми новопоявилите се души, бдях над тях, насочвах ги по правилния път. Което не беше леко. Да, като Ангел пазител аз виждах бъдещето. Най-вече трудностите и препятствията. И беседвах с душите. Често чрез разума, понякога посредством сънищата, дори чрез предск ...
273
1
3
Разговаря с мен благо, разпитваше ме за всичко.
Не зная защо. Та Той всичко знае?! Всичко!
И то не от момента на извършването, а преди това. Много преди това. Знаеше, естествено, какво ще направя много, много преди да се появя в Неговия свят…
И, все пак – разпитваше ме. С разбиране и съчувствие за т ...
Не зная защо. Та Той всичко знае?! Всичко!
И то не от момента на извършването, а преди това. Много преди това. Знаеше, естествено, какво ще направя много, много преди да се появя в Неговия свят…
И, все пак – разпитваше ме. С разбиране и съчувствие за т ...
312
2
За първи път усетих милостивия Му поглед при гибелта на Атлантида. Островът беше прекрасен, жителите му имаха всички условия за развитие и въздигане душевно. Той ги пазеше от бури и урагани, потискаше огромните океански вълни, помагаше и на моряците, и на земеделците, и на учените хора… Забелязвах к ...
257
2
1
По идея на Илиан, ученик от 66 набор
1.
Не зная защо Той нареди да ви разкажа историята си. Но и не питам. Той знае всичко – провижда в бъдещето, дори когато смятащите се за творящи това бъдеще, още не са се появили тук или на малката планета, която Той нарича Своя.
Аз съм ангел. Отскоро – само няко ...
1.
Не зная защо Той нареди да ви разкажа историята си. Но и не питам. Той знае всичко – провижда в бъдещето, дори когато смятащите се за творящи това бъдеще, още не са се появили тук или на малката планета, която Той нарича Своя.
Аз съм ангел. Отскоро – само няко ...
274
2
3
Чарли отвори очи и видя как пада срещу слабо осветена каменна стена, от която излизаха шипове. След малко мозъка му също се събуди и го информира, че сталактитите не са шипове и не растат от стени. Скоростта на движението обаче продължи да бъде притеснителна, както и чувството за безтегловност и тот ...
335
Над непрогледната, облачна, нощна гора се отвори пролука между облаците на небосвода и се показа част от пълната луна. Тогава на една горска пътека се появи едно чисто сивичко и много сладко малко котенце. То крачеше смело през горските пътечки, а малките му жълто-зеленикави очички светеха като малк ...
406
5
- Ама ти ми развали играта…
- Е, съборих малко пясък, какво толкова…
- Запуши водата, сега ще залее брега…
- Добре де, отръскай камъните, ще падне водата…
- Не искам водопадче, искам спокойно гьолче… ...
- Е, съборих малко пясък, какво толкова…
- Запуши водата, сега ще залее брега…
- Добре де, отръскай камъните, ще падне водата…
- Не искам водопадче, искам спокойно гьолче… ...
214
2
2
Съществуваха три начина да се сдобиеш с фамилиар.
1. След дълъг и сложен ритуал,
2. Наследяване от друга вещица,
3. Ако демонът те сметне за достоен и те избере.
За Вортиган нещата не стояха съвсем така. ...
1. След дълъг и сложен ритуал,
2. Наследяване от друга вещица,
3. Ако демонът те сметне за достоен и те избере.
За Вортиган нещата не стояха съвсем така. ...
463
3
„И смъртта, най-последен враг и тя ще бъде унищожена...”
/Първо послание към Коринтяни 15:26/
Стъпвайки тежко по напуканата глинеста почва, Алтар се приближи до всъдехода, едва мъкнейки големия къртач и когато стигна до него го закачи на мястото му в каросерията. После бавно се качи в кабината и най ...
/Първо послание към Коринтяни 15:26/
Стъпвайки тежко по напуканата глинеста почва, Алтар се приближи до всъдехода, едва мъкнейки големия къртач и когато стигна до него го закачи на мястото му в каросерията. После бавно се качи в кабината и най ...
618
1
1
Част 1
Звездолета на Андрей и Метин набра скорост и навлезе в дълбокия космос. Двамата продадоха всичките налични щайги с домати от Титан и се отправиха отново към сатурновата луна. Разбира се не пътуваха празни. Бяха натоварили сакарски мед от България, който очакваха да продадат на Титан.
- Наздра ...
Звездолета на Андрей и Метин набра скорост и навлезе в дълбокия космос. Двамата продадоха всичките налични щайги с домати от Титан и се отправиха отново към сатурновата луна. Разбира се не пътуваха празни. Бяха натоварили сакарски мед от България, който очакваха да продадат на Титан.
- Наздра ...
583
Вратата избухна в опустошителен дъжд от трески, преминавайки бясно през гърба на разсеяния страж. Чуха се крясъци и тропот на ботуши и след малко приемната стая се изпълни с останалите бандити от имението, които зяпаха ту към кървавата пихтия на пода, ту към яростния русоляв чужденец, който викаше б ...
340
Измислили индусите оптимистична вяра – не се живее веднъж, а човек минава от свят в свят, от тяло в тяло. Според заслугите в битието и цъфтежа на съзнанието…
Ето една биография.
Роди се роб, син на неизвестен роб и умряла при раждането робиня. Живя трудно и гадно – работа, работа, работа. И храна – ...
Ето една биография.
Роди се роб, син на неизвестен роб и умряла при раждането робиня. Живя трудно и гадно – работа, работа, работа. И храна – ...
359
3
10
Пипалцето се стрелна, уви се около сивата нишка и я издърпа надолу към събралата се тъмнина. Сивотата се разтвори в мрачната течност, енергията от нея се освободи и след миг объркване застана на края на заплетената структура и се превърна в част от нея. Пипалцето отново се издигна и започна да пресл ...
334
След дълги седем години корабът най-сетне достигна целта, към която се беше устремил, но не по волята на създателите си, нито на пътниците. Звездата на Барнард беше червено джудже в съзвездието Змиеносец на около шест светлинни години от Слънцето. Около нея обикаляше мразовита планета от вида суперз ...
298
Джъд лежеше буден и не смееше да отвори очи. Ами ако отново се окажеше в светилището на Сабазий? Нямаше да може да понесе още един повтарящ се ден! Но нали вчерашният беше последен! Те бяха успели да излетят и той не беше умрял. За първи път от толкова дни беше заспал в удобно легло, и то близо до м ...
280
Бармана отвори леко крана за бира и кехлибарената течност потече в приготвената наклонена халба. Гъста снежно бяла пияна се надигагна бавно отстъпвайки място на прииждащото пиво, докато не застана отгоре на халбата като снежна шапка, а мъничка капчица се плъзна по потната стъклената чаша докато барм ...
255
– Точно така – достатъчно! – извика звънък момичешки глас, от който сърцето на Джъд трепна. Беше го чувал някъде. Да, пред полянката с разковничето! Като че ли цяла вечност беше минала оттогава!
Синигерчето, излетяло от гнездото на Дървото, кацна на пода пред кораба и се превърна в десетинагодишно м ...
Синигерчето, излетяло от гнездото на Дървото, кацна на пода пред кораба и се превърна в десетинагодишно м ...
271
Водната стихия се издигна почти до облаците, а после се стовари с огромна сила в отворената паст на големия проход. Медната плоча вече беше натрошена на парчета, разпръснати навсякъде около космическия кораб. Стрелата беше пробила пода и огромна дупка зееше там, където предишния ден беше стоял Джъд. ...
291
1
3
На Фобос една от двете луни на Марс, се скачи поредната пътническа совалка от Земята. От нея слязоха много хора, сред тях една малка групичка младежи завършили училище и вече бъдещи студенти в Марсианския минно-военен университет. Те вдигаха шум, пееха и се радваха, че са приети, вечерта за тях щеше ...
297
2
2
Ще се разрази крепка бран. На това място ще има двууст кладенец… И ще предаде Бог в ръцете на царя измаилтяните. И ще освободи всички свои. И ще съгради корабни оръжия… И тогава ще се изпълни казаното. Лъв и куче зад него ще се погнат. И идващият от Рим цар ще дойде на мястото, наречено Вардия… и ще ...
301
Джъд пак се качи на гърба на грифона, а емпусът летеше редом с тях. Когато стигнаха брега на езерото, момчето им посочи кучето, което лежеше в къпинака в локвичка кръв и направи знак, че иска да се спуснат. Емпусът се взря в отсрещния бряг, където се виждаше високата фигура на Джуджилейла и им махна ...
234
В началото на третото хилядолетие човечеството беше освободено от всякакви зависимости. И планетарните власти разрешиха на желещите да потърсят във Вселената свое място. Свое – напълно независимо, лично притежание, без покорство към власти и държава…
хххх
Над близкия хълм се въртяха някакви… Не, не ...
хххх
Над близкия хълм се въртяха някакви… Не, не ...
260
7
8
Слънцето бе изгряло над планините и Грен яздеше бавно към Спелтън, заедно с останалите живи конници, от отряда на Щърм. Отред на седлото, на избрания воин, бе отпуснатият труп на Гравин , а друг от ездачите караше обгорялото и обезобразено тяло на възрастния главен командир. Групата приближаваше към ...
354
1
6
Джъд стоеше в размисъл пред трите разклонения на тунела. Червеното парцалче този път сочеше средния тунел.
– Кой ги мести? Гъделан ли? Но е прав – ако тръгна по десния, мога да се измъкна само с помощта на архангела, но това означава да освободя и емпуса, а той е зъл. Освен това вчера Джуджилейла не ...
– Кой ги мести? Гъделан ли? Но е прав – ако тръгна по десния, мога да се измъкна само с помощта на архангела, но това означава да освободя и емпуса, а той е зъл. Освен това вчера Джуджилейла не ...
273
Грен се биеше свирепо, пред портата на Спелтън и посичаше наред враговете пред себе си, с огромното си, омагьосано оръжие . Отзад беше Гравин, начело на няколко смели войника от речния град, заедно с пет мага и всички заедно си пробиваха път напред, през редиците от зомбита.
Подкреплението от запад, ...
Подкреплението от запад, ...
376
8
Кошницата беше плетена, от едната страна по-дълбока и с две дръжки отстрани. Беше покрита с фина златотъкана материя, избродирана с овнешки рога. пшенични класове и летящи птици.
– Прилича на веялките, с които някога са отделяли зърното от плявата – забеляза Васил-Игнацио. – Веячът е държал кошницат ...
– Прилича на веялките, с които някога са отделяли зърното от плявата – забеляза Васил-Игнацио. – Веячът е държал кошницат ...
525
Снегът тихо и пухкаво трупаше, студ бе сковал София, а навън едно малко чернобяло котенце мяукаше силно. То се беше сгушило под терасите на студено-сивия панелен блок построен по времето на комунизма. Животинчето бе гладно и измръзнало. Някой го бе изхвърлил и то бе намерило там прикритие от студа и ...
336
1
4
Нощта беше настъпила и Грен и Лиза вървяха по главната улица на манастира, към неговата порта и защитна стена, придружавани от четирима мага. Избраният воин бе с тежка, стоманена броня, а огромният му омагьосан меч бе прикрепен към гърба му, над късо зелено наметало. Главната магьосница се бе облякл ...
354
1
5
Чарли слезе от магарето и веднага се олюля, подпирайки се на него за опора. Направи няколко несигурни стъпки с една ръка върху него и когато се увери, че няма да падне, завърза юздата за младото дърво до входа на пещерата. Надяваше се сянката да пази Шаро от слънцето. Също се надяваше проклетата пещ ...
268
Изчаткаха дървените подметки на емпуса по мраморните плочи на атриума в Симеоновата Кръгла църква. Джъд пусна разбърканата му грива, плъзна се по люспестия му гръб и скочи долу. На мястото на чудовището се появи Разнобрад със сламената шапка и торбестата роба, а грифонът кацна до него и също придоби ...
301
1
Елизабет нахлупи плетената си шапка по-ниско и потръпна в сутрешния хлад. Радваше се, че в Рива вече е есен и не изглеждаше съвсем нелепо с нея, палтото и шала, макар да си бе спечелила няколко странни погледа, откакто пристигна тук преди седмица. Порталите бяха забранени за ползване, докато магьосн ...
294
Беше следобед и слънчевите лъчи влизаха през широките прозорци в стаята на ръководителката на Спелтън и багреха всичко вътре в оранжево. Лиза и Грен бяха легнали, голи и прегърнати, под меките завивки на леглото, като жената бе сложила глава на гърдите му и ги галеше нежно. Воинът пък милваше лицето ...
329
3
ПРОБЛЕМЪТ
Хенри IV Росомарх бързаше за срещата, но не и преди да добие съвършен вид. Знаеше, че когато изглеждаш безупречно, хората ти имат повече доверие и виждат, че си успял. А те се стремят към същото.
Докато се къпеше и бръснеше, се замисли как е стигнал до тук. Беше дълъг път, от черните улици ...
Хенри IV Росомарх бързаше за срещата, но не и преди да добие съвършен вид. Знаеше, че когато изглеждаш безупречно, хората ти имат повече доверие и виждат, че си успял. А те се стремят към същото.
Докато се къпеше и бръснеше, се замисли как е стигнал до тук. Беше дълъг път, от черните улици ...
458
– Кратерът ми! Оня каменен дангалак ми го открадна! Изхвърли скъпоценностите ми от пещерата като ненужен боклук и ги хариза на джуджетата, изля млякото ми и напълни съда ми с разредено вино! Обесник! Разбойник! Гамен!
Емпусът се задъхваше от ярост и стискаше толкова силно копието си, че кокалчетата ...
Емпусът се задъхваше от ярост и стискаше толкова силно копието си, че кокалчетата ...
330
Конкретната част 28 не се препоръчва за лица под 18 год. възраст
Част 28
Устните ѝ имаха още вкус на уиски. Но въпреки това вкуса му хареса. Кольо хвана за дупето Чарлолета и я повдигна, после я подпря на стената. Водата не спираше да тече върху тях, а виковете на момичето ехтяха в банята. Когато пр ...
Част 28
Устните ѝ имаха още вкус на уиски. Но въпреки това вкуса му хареса. Кольо хвана за дупето Чарлолета и я повдигна, после я подпря на стената. Водата не спираше да тече върху тях, а виковете на момичето ехтяха в банята. Когато пр ...
331
2
Грен се събуди в шок и облян в студена пот, след ужасния кошмар, който бе сънувал. Трябваха му десетина секунди да се увери че станалото в съня му не бе истина и той се огледа все още объркан. Беше в малката си стая в Спелтън , а навън бе още много рано и тъмно , като слънцето все още не бе изгряло. ...
361
5
Рамая беше в стаите си. Последната половин година малкият апартамент в замъка се бе превърнал в новият й затвор. Беше свободна да прави каквото реши в него. Имаше голяма тераса, на която в красиви саксии бяха наредени палми. Ако решеше, можеше да се разходи в някоя от вътрешните градини на замъка, н ...
620
Джуджилейла се разбърза. Каза, че в момента няма време да търси свещи и че се надява пепелта, която е останала в торбичката, да ѝ стигне, ако се наложи да укротява вулкана. Тя и дума не даде да се издума Джъд да отиде с нея на езерото и сега той трябваше да намери бърз начин да се добере сам дотам. ...
319
Лиза бе седнала на трона си от мрамор и злато в залата за съвещания на Спелтън, облечена в изящна рокля в същите цветове. От нейно дясно беше застанал Грен с огромния си нов меч, прикрепен към гърба му, а от ляво бе Гравин, като и двамата воини бяха в пълно бойно снаряжение. По наредените на етажи, ...
329
3
Елизабет тичаше надолу по стълбите. Гърдите й горяха, а металически вкус горчеше в устата й, но тя продължаваше да се спуска надолу, прескачайки стъпала. Имаше чувството, че никога няма да свършат. Бързаше. Не знаеше за какво, а само, че веднъж вече бе закъсняла и този път трябва да стигне навреме.
...
...
328
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
