Фантастика и фентъзи

3 резултата

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- 5

— Няма да ти давам обяснения защо взех подобно решение, Иренвейл. Може би е едно от най-трудните в живота ми. Защото означава, че майите отстъпваме, че бягаме и се крием като плъхове от опасността, за да спасим собствените си кожи. Изоставяме невинните, които зависят от нас. Но аз съм отговорен на п ...
282 1

Буря в корона – Глава 6: Лешоядът

– Това е безсмислено – изръмжа генерал Арен Сот, тъкмо когато каретата подскочи в голяма дупка на пътя. Херцог Хордис можеше да чуе ругатните на кочияша отвън.
– Вече говорихме с тях на Събранието, каква полза да го направим още веднъж? – продължи генералът – С още няколко думи само ще размътим още ...
182

Буря в корона – Глава 5: Издигащият крале

Камбаните звъняха ли звъняха. Из целия Фаварос се носеше тяхната смутна и провлачена песен. Кралят е мъртъв. Това пееха. Тъмни облаци се протягаха към слънцето. Небето скоро щеше да заплаче. Навярно единствените искрени сълзи, които щяха да се пролеят този ден. Каретата с тленните останки на краля б ...
200

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 4

Слънцето вече клонеше към залез. Огнено-рубинен, горещ и мечтателен. Краят на емоционалния ден, обаче се очертаваше да бъде спокоен– за баланс на силите. И за пълното им възстановяване.
Иренвейл, след като проведе задължителните по протокол срещи с другите висши майи, обитаващи замъка, се оттегли в ...
349 2

Буря в корона – Глава 4: Червената кралица

– Такива са слугите, Ваше Величество – забърбори изнервено надзорничката на прислугата, едра жена с високо чело и силни груби ръце, пребледняло като мляко лице и мътни очи наведени надолу, възможно най-далеч от погледите на тези, които стояха пред нея – Винаги са били глупави и неблагодарни! Колкото ...
196

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 3

В историческите извори на Ордена се говореше, че първичната огнена сила се била зародила точно тук– в замъка на Червената спирала. Може би, защото пламъкът в това средище на горящите наистина никога не угасваше. А може би не гаснеше, защото той бе официално седалище на огнената майа и историята не п ...
291 1 2

Буря в корона – Глава 3: Лъжецът

Слънцето бе изгряло преди час, но дворецът сякаш още бе потънал в мрак. Стъпките му отекваха в коридора, един от многото, из които бе бродил през последните години. Но днес изглеждаха по-различно от добре познатите мраморни ивици, които опасваха кралската резиденция. „Знам защо“, помисли си херцог А ...
174

Буря в корона – Глава 2: Принцесата и генералът

Из кралските градини се носеше аромат на жасмин и камелия. Лалетата цъфтяха с цветовете на пролетта, а дребни лястовички прелитаха над зелените липи. В далечината, от сърцето на столицата Фаварос се носеше камбанен звън.
– Защо камбаните бият днес? – попита с любопитство Дария докато се разхождаше с ...
194

25.2 Светът Маяковски – „Пейзаж“

Историята на Нероден Петко или Тоя, който искал да разплете слънцето
Тоя е оня, който няма име. Нищо не му струвало, разбира се, да си извади паспорт и да си турне там някое – каквото е да е. Имена – бол, ама той не щял. Защото тоя не бил човешко същество. Какво бил точно, никой не знаел, а на него ...
240

Ес` Тарел: Сърцето на стихиите- част 1

Когато хората забравят как да слушат вътрешната си сила, стихиите се пробуждат за един унищожителен последен танц. Само Първият може да ги укроти и спаси човечеството. Но него отдавна го няма на този свят…
– Ѝренвейл, скъпа! Какво невероятно удоволствие е да те видя…отново на път. Накъде те запращат ...
428 1

Буря в корона – Глава 1: Човекът до краля

С един дъх поемаше сладкият аромат на виното, със следващия издишаше облак тютюнев дим. Виното сгряваше гърлото му, гъстият дим го задавяше, прелиташе край него в безформени кълба и си проправяше път през прозореца към безлунната нощ. Навън, умореният град бе потънал в дълбок сън, но не и те.
– Гене ...
252

24.а/ Светът Маяковски – Критиците Тютюлка и Лъчезор

– А така! Ашколсун на Мирабела! Такава киша има да сърба, че ще ѝ стигне до свършека на всички времена.
– Ти за коя киша пък сега?
– За най-голямата, която е забърквала някога. Като изключим рисовете-галопи, разбира се. Оная с кубчетата лед, дето плуват на едната везна и колкото повече се топят и см ...
249 1

Кредит "Живот"- част 13

Времето не течеше тук. Или течеше в толкова много посоки, че самата дума се изпразваше от смисъл.
Йоан, изтощен, но устремен, стоеше в сърцевината на своята квантова конструкция. Тя не бе идеална. Не бе гладка и блестяща. Тя бе човешка – пулсираща, неравна, пълна със съмнения. И с надежда.
А срещу н ...
251

20.2 Светът Маяковски – „Природата е сфинкс“

Прасето забоде копито в най-горния ред на страницата и зачете високо, като се запъваше почти на всяка дума.
Първа гатанка на Свинска:
Яйцето – елипса,
жълтъкът – кръг
в черупка. Бели се ...
256

20.1 Светът Маяковски – „Природата е сфинкс“

Природата е сфинкс – коварно
при изпитания тя взема дан.
Фьодор Тютчев
https://otkrovenia.com/bg/prevodi/prirodata-e-sfinks-fyodor-tyutchev
Фьодор Иванович Тютчев (1803-1873) – руски поет, определян като третия велик представител на романтизма в Русия след Александър Пушкин и Михаил Лермонтов. ...
247

По границата

Васил скиташе на едно от своите любими места – границата между двете области Бургас и Варна. За разлика от повечето пътешественици, които си падаха по морския бряг, той предпочиташе гората. Заради това неговата погранична разходка не беше по плажната ивица край Обзор, а в горската местност между сел ...
413

Залеза си спомня, изгрева мечтае

1.
Малко преди залез, когато вечерта плавно заменяше с по-меките си топли талази онази палещата убийственост на слънцето, хоризонта се насищаше с кървава мътилка в която поаленялата звезда плуваше призрачно, но устремено надолу. Пустинята потрепваше от рояците на медните отблясъци, хукнали по пясъци ...
228

Кредит "Живот"- част 12

Целият свят затихна. Не защото нямаше шум, а защото шумът вече не бе от този свят. Двата интелекта, тези, които някога бяха Йоан-Светослав и Алекс-Владимир, бяха влезли в мрежата. Не като код, не като логика. А като воля. Като сянка на човешкото в най-крайната му форма.
В Квантовото поле, където тъм ...
247

17. Светът Маяковски – „А в стомаха адски глад е“

Всеки млад е, млад е, млад е,
а в стомаха адски глад е.
Де що срещнем, на корем
без проблем ще изядем.
Давид Бурлюк, „Всеки млад е, млад е, млад е…“ ...
233

13. Светът Маяковски – „Съкровища на дъното открих“

Съкровища на дъното открих –
сребро безмълвно в пясъчни жалузи.
От дълбините стъклена медуза
протяга пипала за допир тих.
Едуард Багрицки ...
248

9.2 Светът Маяковски – „Издигнал съм си паметник неръкотворен“

Всички се събраха в просторната Малка зала и впериха любопитни погледи във високата дама, носеща името на една от най-страшните болести на Земята в продължение на векове.
– Мда! – измърмори тя, оглеждайки опустошените маси. – Въпреки че съм подранила, явно съм закъсняла! – и се засмя със сух, грачещ ...
285

За шестата смърт ще живея - 12 глава

Армията беше като необятно море до края на хоризонта, хората се движеха между палатките подобно на вълни, малки огньове блещукаха тук-там. От височината гледката бе завладяваща. Бартак се чувстваше смирен пред вида на тази сила, готова да закипи и да се втурне накъдето бъде насочена.
Това виждат кра ...
231

9.1 Светът Маяковски – „Издигнал съм си паметник неръкотворен“

Издигнал съм си паметник неръкотворен,
не ще обрасне пътят хорски там с трева,
от стълпа Александровски, с лик непокорен,
по-горе ще виши глава.
Александър Пушкин ...
300