4 221 резултата
Казра не изпускаше жертва си, която се движеше по улицата долу. Прескачането от покрив на покрив не бе любимият му начин за преследване, защото ако жертвата му погледнеше нагоре, можеше да го види в мига на скока, но те никога не поглеждаха. Сякаш да излезеш след полунощ, загърнат в наметало и движе ...
300
ДЕСЕТИЯТ
Мъртъв ли е?
Не го е улучила. Изглежда припаднал от слабост.
Да не е бог? Виж какви странни дрехи има. Не прилича на човек.
Боговете не припадат. Да го отнесем до огъня! ...
Мъртъв ли е?
Не го е улучила. Изглежда припаднал от слабост.
Да не е бог? Виж какви странни дрехи има. Не прилича на човек.
Боговете не припадат. Да го отнесем до огъня! ...
603
4
Част 25
Светлината от помещението с хранителните запаси отново ги заслепи. Двамата седяха на пода и дишаха тежко. Вече изтрезнялата Чарлолета прошепна на Кольо:
- Много ми се ходи до... – Кольо я разбра, погледна я с Разбиране и се изправи. Намери някаква голяма купа и, ѝ я подаде.
- Отиди в другия ...
Светлината от помещението с хранителните запаси отново ги заслепи. Двамата седяха на пода и дишаха тежко. Вече изтрезнялата Чарлолета прошепна на Кольо:
- Много ми се ходи до... – Кольо я разбра, погледна я с Разбиране и се изправи. Намери някаква голяма купа и, ѝ я подаде.
- Отиди в другия ...
340
1
Сам наистина остави няколко джирда да наблюдават движението на страшниците, които периодично идваха, за да може да получи информацията от тях. Бе казал на Елизабет, че след като четиримата с Чарли и Хирса си тръгнаха от конюшнята, акантусите дълго време са обсъждали колко добра идея е да се съюзяват ...
322
Елизабет, Чарли и Сам чакаха на една пряка разстояние от странноприемницата на Аша джирда на убиеца да провери каква е ситуацията със страшниците. Не че който и да е от мъжете се притесняваше кой знае колко от капан или засада – просто дружно бяха решили, че ще е много по-ефектно, ако влязат и дирек ...
348
1
Глава 47
- Краз какво е станало с теб? – попита Койчо, гледайки как двамата с Антига се целуват. Краз се приближи до Койчо и му прошепна:
- Станах бог!
- Моля? – попита Койчо с ококорени очи. – Значи вече нямам власт над теб?
- Не! – Краз се ухили гледайки множеството хора пред двореца. – Но знам ка ...
- Краз какво е станало с теб? – попита Койчо, гледайки как двамата с Антига се целуват. Краз се приближи до Койчо и му прошепна:
- Станах бог!
- Моля? – попита Койчо с ококорени очи. – Значи вече нямам власт над теб?
- Не! – Краз се ухили гледайки множеството хора пред двореца. – Но знам ка ...
329
2
ХРАМЪТ
Нещата не вървяха добре за Хабиб. Треската му се усилваше, а раната на крака хващаше гной. Не можеха вече и да го хранят, защото той не идваше в съзнание.
Трябва да го отрежем, иначе ще умре - повтаряше Воцлав, но никой не се наемаше с това.
Нямаха достатъчно опитен лечител. Нямаха никакви хо ...
Нещата не вървяха добре за Хабиб. Треската му се усилваше, а раната на крака хващаше гной. Не можеха вече и да го хранят, защото той не идваше в съзнание.
Трябва да го отрежем, иначе ще умре - повтаряше Воцлав, но никой не се наемаше с това.
Нямаха достатъчно опитен лечител. Нямаха никакви хо ...
473
1
3
Част19
Кольо усети лигавите прозрачни пипала на съществата по полуголото си тяло, те го обгръщаха едно след друго и в един момент остана без въздух. Започна да се дави и задушава. Опита да се измъкне като предишните пъти, но този път пипалата бяха много, много повече. Съществата също бяха повече. Ко ...
Кольо усети лигавите прозрачни пипала на съществата по полуголото си тяло, те го обгръщаха едно след друго и в един момент остана без въздух. Започна да се дави и задушава. Опита да се измъкне като предишните пъти, но този път пипалата бяха много, много повече. Съществата също бяха повече. Ко ...
346
2
Стария Дук прекарваше поредната си вечер сред приятели в Тихото. Въпреки щурата веселба успяваше да долови звънливо крещящия глас на дъщеря си, хабяща с ентусиазъм калената си нервна система, докато обслужваше отбраната клиентела. Най-благо на душата му ставаше като чуеше закачливо предупредителните ...
390
Сам трябваше да я чака горе-долу на същото място, където се разделиха по-рано, така че тя започна да се оглежда и да го търси, като не пропускаше да погледне и нагоре към покривите на сградите.
„Имаш опашка.“
Гласът му в главата й я стресна, а после значението на думите му я накара да почувства хлад ...
„Имаш опашка.“
Гласът му в главата й я стресна, а после значението на думите му я накара да почувства хлад ...
399
4 глава
Минаха две седмици, през които Лизи продължаваше да пребивава в Германия. Наслаждаваше се на спокойното време, златната есен и усмихнатите хора. Планираше по-нататъшните си стъпки, къде щеше да се устрои, каква работна позиция желаеше и в какъв тип предприятие. Желаеше да направи добър избор ...
Минаха две седмици, през които Лизи продължаваше да пребивава в Германия. Наслаждаваше се на спокойното време, златната есен и усмихнатите хора. Планираше по-нататъшните си стъпки, къде щеше да се устрои, каква работна позиция желаеше и в какъв тип предприятие. Желаеше да направи добър избор ...
376
Част 16
Излезе от прозрачния затвор на момичето със сивите очи и затвори врата. Заоглежда се в мрачния и тъмен коридор освен вратите към прозрачните затвори нямаше никой. Или ако имаше много добре се спотайваше. Но защо не го преследваха? Те трябваше да са разбрали, че не си е в затвора? Трябваше да ...
Излезе от прозрачния затвор на момичето със сивите очи и затвори врата. Заоглежда се в мрачния и тъмен коридор освен вратите към прозрачните затвори нямаше никой. Или ако имаше много добре се спотайваше. Но защо не го преследваха? Те трябваше да са разбрали, че не си е в затвора? Трябваше да ...
349
1
2
Ан Налат бе замлъкнал.
Какафонията от музика и човешки гласове, която Елизабет бе започнала да приема като пулса на града, сега я нямаше. Магазините и сергиите бяха затворени. Дори вратите на някои странноприемници стояха заключени, макар че точно днес се стичаха хора от целия Лунарат.
Като призраци ...
Какафонията от музика и човешки гласове, която Елизабет бе започнала да приема като пулса на града, сега я нямаше. Магазините и сергиите бяха затворени. Дори вратите на някои странноприемници стояха заключени, макар че точно днес се стичаха хора от целия Лунарат.
Като призраци ...
371
– Направи още една серия клекове, след което ще починем. – каза Сам.
Самият той висеше с надолу главата от лоста, окачен под тавана. Щом видя, че тя започва да изпълнява, продължи с набиранията.
През последните няколко дни двамата се върнаха към рутината си. Ставаха, закусваха, след което прекарваха ...
Самият той висеше с надолу главата от лоста, окачен под тавана. Щом видя, че тя започва да изпълнява, продължи с набиранията.
През последните няколко дни двамата се върнаха към рутината си. Ставаха, закусваха, след което прекарваха ...
386
ПРОЗОРЕЦЪТ
Антонио се събуди в добро настроение. Днес навършваше двадесет процента живот и бе доволен от себе си. Всичко вървеше спокойно, правилно, без тревоги и притеснения, не можеше да мечтае за повече.
Стана, разкърши се из тясната стая, после даде обичайните изследвания, кръв, слюнка и урина, ...
Антонио се събуди в добро настроение. Днес навършваше двадесет процента живот и бе доволен от себе си. Всичко вървеше спокойно, правилно, без тревоги и притеснения, не можеше да мечтае за повече.
Стана, разкърши се из тясната стая, после даде обичайните изследвания, кръв, слюнка и урина, ...
795
1
3
Част 15
Кольо влезе в прозрачна стая като неговата, а насреща му стоеше момичето, което видя първия ден. То стоеше в поза лотос и медитираше. Кольо така и не беше разбрал как се казва. Кожата и беше още по-бледа от преди. Почти беше почнала да става прозрачна. Дали това не беше? Дали те не ни правех ...
Кольо влезе в прозрачна стая като неговата, а насреща му стоеше момичето, което видя първия ден. То стоеше в поза лотос и медитираше. Кольо така и не беше разбрал как се казва. Кожата и беше още по-бледа от преди. Почти беше почнала да става прозрачна. Дали това не беше? Дали те не ни правех ...
354
1
Част 14
Прозрачния затвор бе празен и мрачен заради времето навън. Кольо се беше свил в един ъгъл и гледаше навън. В този момент съжаляваше, че беше предизвикал да го накажат. Ако не беше останал в розовата тоалетна сега щеше да има книга за четене. В далечината над морето проблесна светкавица. Но о ...
Прозрачния затвор бе празен и мрачен заради времето навън. Кольо се беше свил в един ъгъл и гледаше навън. В този момент съжаляваше, че беше предизвикал да го накажат. Ако не беше останал в розовата тоалетна сега щеше да има книга за четене. В далечината над морето проблесна светкавица. Но о ...
393
1
Очите на баба Илина се взираха в далечината. Болката се бе скрила вътре, а съмнението сви гнездо в нараненото ѝ сърце. Страхуваше се от тъмнината. Там в сенките, скрит стоеше образът на момчето от бунара. Той се спотайваше в най-тъмната нощ. Нейният час настъпваше и тя знаеше, че щеше да я чака отвъ ...
726
Глава 46
Мрачни тъмни облаци скриваха звездите и луната над Онгалград. Дъждът още не беше завалял, но студения северен вятър подсказваше за него. Цялата холоранска армия стоеше пред стените на Онгалград. Всички те очакваха тази вечер да влязат и да плячкосат столицата на Белгар. Император Кърт Дерин ...
Мрачни тъмни облаци скриваха звездите и луната над Онгалград. Дъждът още не беше завалял, но студения северен вятър подсказваше за него. Цялата холоранска армия стоеше пред стените на Онгалград. Всички те очакваха тази вечер да влязат и да плячкосат столицата на Белгар. Император Кърт Дерин ...
383
1
2
Част 12
Тишината на прозрачния затвор не му харесваше. Гладът му също се увеличаваше, корема му гъргореше свирепо. Но все пак сам си беше виновен, че искаше да види какво ще стане като не се прибере. Кольо се бе свил в един ъгъл и гледаше облаците над морето. Те се движеха бързо и скоро покриха небе ...
Тишината на прозрачния затвор не му харесваше. Гладът му също се увеличаваше, корема му гъргореше свирепо. Но все пак сам си беше виновен, че искаше да види какво ще стане като не се прибере. Кольо се бе свил в един ъгъл и гледаше облаците над морето. Те се движеха бързо и скоро покриха небе ...
780
3
Част10
Кольо прочете романа на Павел Вежинов „Гибелта на Аякс” когато забеляза, че прозрачната маса се бе появила с кана портокалов сок и пресни плодове. Сега не беше вечер, но беше след обяд. Явно вчера бе проспал следобедните плодове. Той си взе грозде и си сипа сок. Загледа се навън. Още валеше н ...
Кольо прочете романа на Павел Вежинов „Гибелта на Аякс” когато забеляза, че прозрачната маса се бе появила с кана портокалов сок и пресни плодове. Сега не беше вечер, но беше след обяд. Явно вчера бе проспал следобедните плодове. Той си взе грозде и си сипа сок. Загледа се навън. Още валеше н ...
262
1
Захир се облегна назад в стола и разтърка уморено очи.
В помещението, в което го бяха оставили, нямаше часовник, а единствената светлина идваше от атешите. Нямаше представа кое време е или пък колко беше минало, откакто мъжете с маски нахлуха в дома им през нощта. Последното, което помнеше, преди да ...
В помещението, в което го бяха оставили, нямаше часовник, а единствената светлина идваше от атешите. Нямаше представа кое време е или пък колко беше минало, откакто мъжете с маски нахлуха в дома им през нощта. Последното, което помнеше, преди да ...
377
Част 9
Върна се в прозрачното помещение. Фотьойла и табуретката го чакаха с книгата оставена на тях. Масата за обяд и стола бяха изчезнали. Той се замисли над това, което се случи в тоалетната. Дядото определено беше отчаян. Но до сега не се беше случвало светлината да става червена и да мига. Какво ...
Върна се в прозрачното помещение. Фотьойла и табуретката го чакаха с книгата оставена на тях. Масата за обяд и стола бяха изчезнали. Той се замисли над това, което се случи в тоалетната. Дядото определено беше отчаян. Но до сега не се беше случвало светлината да става червена и да мига. Какво ...
372
2
Глава 45
Богинята на луната и нощта представляваше нисичка младолика жена с сребристо-руса коса. Очите и бяха светло зелени. На прекрасната си коса носеше лека и фина златна корона, която повече наподобяваше на златен венец от колкото на корона. Короната бе инкрустирана с рубини и смарагди.
Дивия ст ...
Богинята на луната и нощта представляваше нисичка младолика жена с сребристо-руса коса. Очите и бяха светло зелени. На прекрасната си коса носеше лека и фина златна корона, която повече наподобяваше на златен венец от колкото на корона. Короната бе инкрустирана с рубини и смарагди.
Дивия ст ...
351
2
По някое време двамата бяха заспали, само за да се събудят в съня, където продължиха там, където бяха спрели. Изминаха седмици, в които двамата се разхождаха из спомените му за различни градове. Понякога просто седяха на дивана в стаята й в имението му на скалите и си говореха. Често бяха в леглото. ...
368
Част 7
Излезе от тоалетната и масата със закуската му го очакваше. Кольо потърси дрехите си, но не ги намери. Погледна ръката си, часовника му също бе изчезнал, както и телефона му. Вечерта докато бе спал му бяха взели всичко. Дрехите, без бельото и всички устройства, който бе носил! Но защо? Той по ...
Излезе от тоалетната и масата със закуската му го очакваше. Кольо потърси дрехите си, но не ги намери. Погледна ръката си, часовника му също бе изчезнал, както и телефона му. Вечерта докато бе спал му бяха взели всичко. Дрехите, без бельото и всички устройства, който бе носил! Но защо? Той по ...
390
3
Елизабет седеше в малкия фотьойл в стаята на Чарли. Подвила крака под себе си, в едната ръка държеше книга, от която нищо не помнеше, макар да четеше от известно време, а с другата галеше гладките пера на Франк. Гарванът бе почукал на прозореца около час след като Сам излезе и бързо се бе настанил н ...
325
Част 6
Сутринта огря прозрачния затвор с изскачащите слънчеви лъчи отвъд хоризонта. Те бързо разсъниха затворника, и Кольо се опъна. Разтърка сънено очите си и се прозя звучно. Отвори очите и скочи от леглото. Боже, все още бе в прозрачния затвор. Тоалетната светеше и той се насочи към нея. Ходеше м ...
Сутринта огря прозрачния затвор с изскачащите слънчеви лъчи отвъд хоризонта. Те бързо разсъниха затворника, и Кольо се опъна. Разтърка сънено очите си и се прозя звучно. Отвори очите и скочи от леглото. Боже, все още бе в прозрачния затвор. Тоалетната светеше и той се насочи към нея. Ходеше м ...
349
3
Сам се премести крачка встрани и чашата се разби над лявото му рамо.
– Как допусна това да се случи?! – изкрещя Малора и този път запокити гарафата със скъпото си внесено от Рувен вино. – Знаеш ли какво ще ми коства всичко това?!
Сам не й отговори. Знаеше, че тя всъщност и не очакваше отговор от нег ...
– Как допусна това да се случи?! – изкрещя Малора и този път запокити гарафата със скъпото си внесено от Рувен вино. – Знаеш ли какво ще ми коства всичко това?!
Сам не й отговори. Знаеше, че тя всъщност и не очакваше отговор от нег ...
382
До съвсем скоро Сам не се бе притеснявал за никого и още по-малко за Чарли. Мошеникът имаше навика да оцелява, дори когато Сам нарочно го бе поставял в ситуации, в които да умре, за да се отърве от досадното му присъствие. Нямаше да го признае пред никого, но сега се тревожеше. Флетчър бе готов да е ...
368
3 глава
Елизабет не искаше да се събужда. Поне не и днес. Все още усещаше ръцете му по себе си и знаеше, че ако скоро не спре да мисли за това ще попадне в твърде голяма каша. Зададе си цел най-накрая да стане от леглото и да си вземе душ. По време на това действие забеляза всички отпечатъци оставен ...
Елизабет не искаше да се събужда. Поне не и днес. Все още усещаше ръцете му по себе си и знаеше, че ако скоро не спре да мисли за това ще попадне в твърде голяма каша. Зададе си цел най-накрая да стане от леглото и да си вземе душ. По време на това действие забеляза всички отпечатъци оставен ...
509
Глава 44
> Знам, че тази глава е сравнително скучна, но искам да я посветя на котаракът Мишо на Patrizzia (Надежда Ангелова)
Влад Смилер отвори вехта стара книга завещана от баба му великата холоранска вещица Лена Смилер. За разлика от нея, той бе взет от малък под крилото на Антига и бе израснал в ...
> Знам, че тази глава е сравнително скучна, но искам да я посветя на котаракът Мишо на Patrizzia (Надежда Ангелова)
Влад Смилер отвори вехта стара книга завещана от баба му великата холоранска вещица Лена Смилер. За разлика от нея, той бе взет от малък под крилото на Антига и бе израснал в ...
316
1
1
Бармана наблюдаваше внезапното ставане на Бронята от пейката, спонтанно преминало в подобие на лек крос. Успя да види и краткия задълбочен поглед на приятеля си към телефона му, станал причина за рязкото спиране на бързото му ходене. Но само за миг. После го изгуби от погледа си. Реши да не му се об ...
463
Част 5
„Ние сме в „Края“, наслади му се...“ – в съня му каза момичето и потъна в светлината от отворената врата. Кольо извика и сънено се надигна рязко. Вече беше привечер, слънцето залязваше и небето над него бе оранжево. Той не се наслади на залеза видя срещу него надписа WC, който светеше в зелен ...
„Ние сме в „Края“, наслади му се...“ – в съня му каза момичето и потъна в светлината от отворената врата. Кольо извика и сънено се надигна рязко. Вече беше привечер, слънцето залязваше и небето над него бе оранжево. Той не се наслади на залеза видя срещу него надписа WC, който светеше в зелен ...
314
Част 4
Въпросите станаха с още един повече, когато излезе от тоалетната и в прозрачната стая имаше прозрачна маса, прозрачен стол, а на масата бяха подредени прибори, посуда и обяд. Погледна часовника на ръката си показваше 12:30. Определено бе време за обяд. От напрежение бе забравил, че даже не е ...
Въпросите станаха с още един повече, когато излезе от тоалетната и в прозрачната стая имаше прозрачна маса, прозрачен стол, а на масата бяха подредени прибори, посуда и обяд. Погледна часовника на ръката си показваше 12:30. Определено бе време за обяд. От напрежение бе забравил, че даже не е ...
389
Глава 43
Самодивското хоро бе в разгара си. Хванати под ръце младите голи красиви момичета танцуваха под звуците на гайда и кавал. Самодивите танцуваха и се смееха, когато ярката светлина, която пренесе белгарскире сподвижници пред село Змейково ги изплаши. Те бързо си събраха дрехите и избягаха.
- ...
Самодивското хоро бе в разгара си. Хванати под ръце младите голи красиви момичета танцуваха под звуците на гайда и кавал. Самодивите танцуваха и се смееха, когато ярката светлина, която пренесе белгарскире сподвижници пред село Змейково ги изплаши. Те бързо си събраха дрехите и избягаха.
- ...
339
1
1
Част 3
В прозрачната стена имаше врата като стена. Тя буквално се сливаше със стената. Той бутна дръжката и влезе в помещение цялото с бели плочки. Имаше мивка с чешма и огледало, после следваха две тоалетни банки. Кольо направо нахълта в първата. Облекчението дойде с въпросите в главата му. Как се ...
В прозрачната стена имаше врата като стена. Тя буквално се сливаше със стената. Той бутна дръжката и влезе в помещение цялото с бели плочки. Имаше мивка с чешма и огледало, после следваха две тоалетни банки. Кольо направо нахълта в първата. Облекчението дойде с въпросите в главата му. Как се ...
406
Част2
Силната светлина го заслепи, когато опита да отвори очите си. Разбра, че не беше сънувал. Реалността беше гадна в прозрачната стая. Когато свикна направи опит да се изправи, но в първия миг залитна. После направи втори опит и успя. Но веднага се приведе, забеляза огромен самолет да прелита над ...
Силната светлина го заслепи, когато опита да отвори очите си. Разбра, че не беше сънувал. Реалността беше гадна в прозрачната стая. Когато свикна направи опит да се изправи, но в първия миг залитна. После направи втори опит и успя. Но веднага се приведе, забеляза огромен самолет да прелита над ...
303
2
Пътеката беше поразена, обрасла и разтурена. И дива. И незнайна. Никой по нея не минаваше. Че и защо? При тия султански равни и господарски пътища, защо ли някой ще да потръгне и да се изгуби по безбожните и безкрайни балкански долини и криваци? Няма такива луди.
Имаше. Имаше луд един. Водеше измъче ...
Имаше. Имаше луд един. Водеше измъче ...
354
1
Част 1ва
Времето беше прекрасно, птичките чуруликаха приятно, а слънцето жарко напичаше. Есента чукаше вече за да влезе но лятото бе заключило врата и усилило музиката не пускайки никой. Така и Кольо слушаше ретро рок в слушалките карайки колелото си из големия столичен град на път за работа. Той бе ...
Времето беше прекрасно, птичките чуруликаха приятно, а слънцето жарко напичаше. Есента чукаше вече за да влезе но лятото бе заключило врата и усилило музиката не пускайки никой. Така и Кольо слушаше ретро рок в слушалките карайки колелото си из големия столичен град на път за работа. Той бе ...
436
1
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
