Повести и романи - Проза

Гробът на Димо: Жив

Чудех се аз ли водя магарето или то мене. Нямаше ни път, ни пътека по тая пуста планина. Давахме го на кестреме – през чукари и оврази, прескачахме ручеи, закачахме се по шипоци. И да ви кажа – магарето по-умно беше. По-мъдро избираше откъде да минем и как да заобикаляме непроходимите джендеми. Свър ...

khanas

Проза » Повести и романи

2025-02-26T22:00:08+02:00 548 1 2

Посестрими част 1 "Раждането на Самодива" - глава 10 "Украсата"

Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 10: Украсата
И този ден Беликá беше се покатерила в короната на Беликáр. Продължаваше да разчиства болните листа и клонки. Премахваше всички будили на пътя й, откриваше и шипове, големи, колкото клонка. Но още по-усърдно разчистваше всички изсъхнали листа и к ...

СлаваЯтова

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2025-02-23T21:24:46+02:00 358

Посестрими част 1 "Раждането на Самодива" - глава 9 "Грижи за татко"

Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 9: Грижи за татко
Следващите дни за Беликá минаха в сън. Завита с дебелото одеяло, а върху него задължително беше красивото й наметало. Може би заради наметалото, но Беликá не сънуваше онова място и онези, които искаха да остане при тях. Не сънуваше всъщност ...

СлаваЯтова

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2025-02-16T05:34:04+02:00 407

Гробът на Димо: Пропаст

Свести ме земетръс и човешко крещене. Около мен всичко се люлееше, камъни хвърчаха навсякъде, скалите шумяха заплашително, а леден вихър фучеше и се извиваше, та вдигаше прахоляк и го мяташе в лицето ми. Откъде тоя вятър под земята се намери, ще попитате. Не знам. Знам само, че там беше. А посред фъ ...

khanas

Проза » Повести и романи

2025-02-15T07:59:43+02:00 596 1 1

Гробът на Димо: Кръв

Гола.
Бях я виждал такава при езерцето с Димо. Когато ги спрях. Да не грешат. И сега пак. Но различна. Навремето помня момиче. Сега е жена. Някак заоблена, разлята. Хем е Шуна, хем друга. Как да го кажа? На кошута прилича. Мека и цялата пълна с мляко.
Кошута ли? Друга е. Вълчица. Готова да кърми, но ...

khanas

Проза » Повести и романи

2025-02-14T06:59:47+02:00 583 1 5

Гробът на Димо: Гола

- Третото нещо чакам да чуя, Богдане! – продума Шуна и все си стоеше така – тъмна, далечна, забулена, без лице, без живот.
- Третото ли? – заекна Асан ага. – Има и трето, вещице! Искам всеки от вас тука, мръсни българи, да падне по очи и силата ми да зачита! Никой прав да не остане! Да молите, да пр ...

khanas

Проза » Повести и романи

2025-02-13T09:56:25+02:00 557 2 2

Зидове

АЛБЕНА I
Стефан даже не може да се обеси както трябва, представи си.
Албена се сепна от собствените си мисли. Беше си легнала пак с мокра глава от припряност, усещаше как капчиците вода бодат скалпа ѝ навътре и засилват хрипкавия глас настанил се някъде в мозъка ѝ. Помоли се малко, загледа се в мръс ...

Selvaggia

Проза » Повести и романи

2025-02-11T21:14:11+02:00 464

Посестрими част 1 "Раждането на Самодива" - глава 8 "Вилите"

Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 8: Вилите
Дойде третият ден. И както Водачката Ясика беше посъветвала Беликá, тя стана рано. За да се омие в малкия ручей на близо и да си опере ризата, та да изсъхне, докато закуси. Скри се в мекото си одеало и хапна вкусна питка с мед и изпи последното си м ...

СлаваЯтова

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2025-02-09T19:50:35+02:00 478

Посестрими част 1 "Раждането на Самодива" - глава 7 "Спокойни дни"

Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 7: Спокойни дни
Както каза Ясика, валеше вече два дни. Тя идваше няколко пъти, защото минавала оттук по работа, някаква нейна. Поседяхме в хралупата. Погледахме росоленето на дъжда. Не говорихме много. И когато по листата се чуеше, че дъжда иска да засили, тя ...

СлаваЯтова

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2025-02-09T07:07:34+02:00 420

Блу и лисичето

Лятото бе настъпило с топли, златисти лъчи и сладък аромат на цветя, носещ се из въздуха. Малкото момиче Блу беше развълнувано – тази година щеше да прекара лятото при Баба Ореховка в нейната чудна градина, място, където тревата винаги бе мека като кадифе, а вятърът шептеше древни приказки сред лист ...

Reya.D

Проза » Разкази, Повести и романи, Приказки и произведения за деца

2025-02-05T14:23:58+02:00 514 2

Посестрими част 1 "Раждането на Самодива" - глава 6 "Дом"

Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 6: Дом
Двете млади самодиви очакваха Ясика да поиска от тях нещо да направят. Да й помогнат може би. Те й бяха като сянка във всичките й дела. Всъщност те обикновено вършеха нейните дела, докато Ясика си почиваше, полегнала някъде на шарена сянка.
И сега двет ...

СлаваЯтова

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2025-02-05T07:18:24+02:00 439

Посестрими част 1 "Раждането на Самодива" - глава 5 "Було и венец"

Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 5: Було и венец
Всички бяха склонили главите си, заради тази особа. Но имаше тих кикот, и с широки усмивки си шепнеха, скритите зад дърветата. На мен също ми стана усмихнато и весело, заради настроението на другите. Беше забавно.
— Добре дошла! – каза ми тя.
...

СлаваЯтова

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2025-02-02T23:21:46+02:00 435

Три ракети и перо

Три ракети и перо.
Глава трета
Слънчев януарски ден. Сняг почти няма. Тук таме по северните склонове на Кенана, са останали малки купчинки от Новогодишната снежна буря, връхлетяла града на 30 Декември, за да може Дядо Мраз, летящ на шейната с впрегнатите елени, да зарадва децата на този мирен и гост ...

gudman

Проза » Повести и романи

2025-01-28T15:48:54+02:00 507 2

Душа на Воин - книга трета (Глава двадесет и пета) 25

Грен се връщаше с бърза крачка към странноприемницата , по павираните улици на Джак-ран. Той на няколко пъти спира непознати същества, за да иска насоки,защото градът му бе още непознат и не искаше да се лута и да губи излишно време. Докато вървеше мъжът имаше неприятно чувство в себе си, заради реш ...

wellbeing7

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2025-01-28T12:12:05+02:00 477 4

Посестрими част 1 "Раждането на Самодива" - глава 4 "Писмото"

Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 4: Писмото
Гълъбът летеше нагоре към небето. Не спираше, въпреки че се издигаше много нависоко. Продължаваше въпреки облаците, които се появяваха. Сякаш искаше да премине в друг свят. Не спираше, летеше. Все нагоре. А горите и поляните долу вече бяха мънички, ...

СлаваЯтова

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2025-01-27T05:17:13+02:00 445

Душа на Воин - книга трета (Глава двадесет и четвърта) 24

Грен вървеше бързо и уверено след тримата наемници, последният от които му хвърляше подозрителни погледи изпод качулката си от време на време. Избраният воин бе прочел мислите им и знаеше, че отиват към тайна квартира някъде из по-далечните и бедни квартали на Джак-ран. Престъпната група бе доста мн ...

wellbeing7

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2025-01-26T17:23:08+02:00 512 4

Посестрими част 1 "Раждането на Самодива" - глава 3 "Обградена"

Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 3: Обградена
Чувах радостни и вълнуващи се гласове, но шепнещи. Различни бяха. Не се приближаваха, но не заглъхваха също. Тук бяха. Но не смееха да дойдат близо до мен.
Размърдах се. Отворих нежелателно очи. Колко ли бях спала? Седнах. Бях се схванала от спан ...

СлаваЯтова

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2025-01-26T09:00:57+02:00 468

Душа на Воин - книга трета (Глава Двадесет и Трета) 23

След кратка разходка, сред многолюдния пазар на Джак-ран, Лиза и Грен откриха сергия с билки, която щеше да им свърши работа. Продавачката-билкарка любезно отговори на всички въпроси на магьосницата и започна да й подава вързопи с различни изсушени растения , както и няколко малки стъкленици с отвар ...

wellbeing7

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2025-01-25T15:53:48+02:00 515 5

Посестрими част 1 "Раждането на Самодива" - глава 2 "Вест"

Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 2: Вест
Беше един обикновен слънчев ден на поляната при високите дървета. Дървесните самодиви се бяха събрали за отмора. Нямаха много задължения, но това беше ‚денят за събиране‘, затова се събираха. И макар вече много от самодивите да бяха спрели да си губят ...

СлаваЯтова

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2025-01-19T21:07:11+02:00 436 2

Душа на Воин - книга трета (Глава Двадесет и Втора) 22

Грен се събуди от упорито почукване по вратата на новата им стая. Лиза спеше в обятията му , но след няколко секунди също се размърда и отвори очи. Избраният воин извади ръката си изпод голото й тяло, като я целуна по рамото и стана бавно. Протегна се и нахлузи кожения си панталон, за да отвори. Пре ...

wellbeing7

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2025-01-19T21:06:22+02:00 485 3

Три ракети и перо

Посвещавам този роман на моят незабравим приятел
Д-р Пюзант Касабян - бащата на бадминтона
роман
Глава първа
Зимата бавно настъпваше. Времето захладня. Слънцето беше студено. Дърветата по хълмовете, не само, че не блестяха със златните си листа, но по-голямата част от тях, бяха напълно загубили есен ...

gudman

Проза » Повести и романи

2025-01-19T09:04:24+02:00 439 4

Посестрими част 1 "Раждането на Самодива" - глава 1 "Шепот"

Първа част "РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА"
глава 1: Шепот
Бях в тъмнината. Част от нея. Неотделна от нея. Но знаех, че съм в тъмнината.
Неочаквано дойде този вопъл на нечия молитва. Нечий шепот. Тогава се отделих от тъмнината.
И ги видях, светлинките. Сините пламъци в редици. Безкрайно много. Пътувахме напр ...

СлаваЯтова

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2025-01-18T23:17:20+02:00 514 2

Път през лабиринта 14

Бях чел много за Барселона, Аликанте, за Монсерат Кабайе, за футболистите, но друго е да го видиш на живо., да се потопиш в писанията за Дон Кихот, Санчо Панса или да мярнеш някъде мустачките на Салвадор Дали.
Посрещна ме с огромния си ван СЕАТ АЛХАМБРА, не се стърпяхме, ледовете, ако е имало таива, ...

PetarStoyanov

Проза » Повести и романи, Други

2024-12-20T21:11:59+02:00 587 6

Път през лабиринта 13

По някаква европейска програма във фирмата ни дойде лектор-консултант от Университета в Аликанта Испания. Симпатяга, бих казал. Строго офис облекло, дълъг черен панталон, бяла риза,черно късо сако до кръста и неизменните обувки с висок широк ток.
Представих си я в дълга червена рокля, наметната с че ...

PetarStoyanov

Проза » Повести и романи, Други

2024-12-20T00:11:27+02:00 611 2

Път през лабиринта 12

Крачихме бавничко със сър Уйлямс из тревата с чаша уиски с лед и сода.Поспираше се да ме попита за някое дърво, храст или статуя. Опитваше се да изглежда като познавач.
- Интересно ми е Питър, как разходваш средствата,които Мис Луиза ти е оставила по банкова сметка - скептично подхвърли той
- О, аз ...

PetarStoyanov

Проза » Повести и романи, Други

2024-12-18T09:23:06+02:00 535 2

Път през лабиринта 11

Неусетно взехме да замръкваме и се събуждаме в къщата на Лу. Приемах като нормална носталгията й да остави такава огромна къща с всички удобства, или както тя казваше '' Зелените поля на моя роден дом''. Така се бяхме нагласили, че несъгласие, своенравствие го бяхме оставили някъде, боли ме глава, и ...

PetarStoyanov

Проза » Повести и романи, Други

2024-12-15T20:50:27+02:00 601 4

Път през лабиринта 10

А броените дни се изнизаха неусетно. Лу хубавееше, стана спокойна, усмивката не слизаше от лицето й. Наистина очите й ме гледаха с някаква преданост. Вечер бяхме на верандата, замечтани всеки по своему.
Завъртях се един ден около хижата. '' Гривната е под голям мрамор, преди вратата,... откопайте я ...

PetarStoyanov

Проза » Повести и романи, Други

2024-12-14T22:49:42+02:00 582 2

Път през лабиринта 9

Обясних й приветливо, доверчиво й се усмихвах.
- Бяхте измръзнала, дадох ви моето яке, после стана топличко, преоблякох те с дрехи на Филипа и заспахте, това е.
- Сега съм с дрехите на Филипа,... а кога ще идем до нас да се преоблека с други дрехи.
Не знам защо, но свалените й дрехи бях сложил в кош ...

PetarStoyanov

Проза » Повести и романи, Други

2024-12-13T20:24:45+02:00 583 3

Път през лабиринта 8

Тягостно без Филипа на работа. Тягостно когато съм в къщата й на верандата , в очакване светлините на кораб, два пъти по -тягостно когато съм сам в квартирата си или в къщата в Кукуция.
Опитвах се да не мисля за нея, все пак аз й дадох шанс, да се бори и опита да намери път през лабиринта на живота, ...

PetarStoyanov

Проза » Повести и романи, Други

2024-12-12T21:54:26+02:00 559 2

Път през лабиринта 7

- Благодаря за любовта, мила госпожице. Надявам се така трябва да се прави в нашия забързан век на случайни срещи, а за другото не се притеснявай, беше великолепно преживяване... А колкото до дрехите, нарочно ги обръщам наопъки, даже мои дрехи имат по 2-3 бода с червен конец. Още като дете бях височ ...

PetarStoyanov

Проза » Повести и романи, Други

2024-12-12T06:42:32+02:00 521 4

Път през лабиринта 6

А ето го джипа й, присветна ми с фарове, аз й помахах и се забързах. Дежурният комплимент, че е прекрасна, тя ми намигна свойски.
- Утре в 9 часа да си преди спирката на автобуса, на обичайното място - прошепна Филипа
- Да но утре е събота...- успях да отвърна
Но , вече беше късно за други обяснения ...

PetarStoyanov

Проза » Повести и романи, Други

2024-12-10T22:17:37+02:00 574 3

Път през лабиринта 5

Дали се очертаваше лоша седмица. Приключихме работа и както обикновено изчаках Филипа да излезем заедно до джиповете им отвън.
- Петро, извинявай...аз ще остана с мама Лу, имаме разговор - измърмори Филипа
Вървях към къщи. Е какво пък, майка и дъщеря,... може на някоя да е закъснял, все пак тук нощи ...

PetarStoyanov

Проза » Повести и романи, Други

2024-12-08T21:11:05+02:00 535 4

Гробът на Димо - Аз гроб не искам

Всички вече бяха тръгнали. Тихо, тайно. Събираха се силите за Великата война. Нашите селяни щяха да превземат София. Заедно с хайдутите на Баба Новак. И с Димо. Не, че го вярвах, мечтаех си. Мечтаех Димо да е с нас пред портите на стара Сердика. Исках да го видя. Но нямаше. Той беше с царя. Имахме ц ...

khanas

Проза » Повести и романи

2024-12-08T07:45:02+02:00 634 3

Път през лабиринта 4

Сивият й Хюндай Санта Фе спря пред входа на плажа. Награбах чантите, намерихме посочения номер чадър. Засуетихме си. Кой ще се съблече първи.
Направих се на разсеян и заразкопчавах ризата си уж загледан в синьото море, но с периферното зрение я гледах. Свали очилата си, премига на слънцето и без мно ...

PetarStoyanov

Проза » Повести и романи, Други

2024-12-07T19:45:06+02:00 578 4

Път през лабиринта 3

А хазаите през събота или неделя ги возех до едно малко селце Кукуция, смешно е Костилка, на около 40-45 илометра от Атина, пак на брега на морето, но доста пусто селце и плажа уж хубав, а безлюден. Помагах им из двора, някои дребни ремонти, разхождах се из селото. На площада магазин, фурна, две каф ...

PetarStoyanov

Проза » Повести и романи, Други

2024-12-06T23:39:11+02:00 597 1 6

Път през лабиринта 2

След малко по домофона приятен женски глас попита
- Кого търсите, ако не е тайна...
- Калимера, кирия аз съм Петро, кириос Тимофей Гугаашвили ме изпраща,... имали сте свободна позиция за работа - отговорих ясно
Електробравата избръмча и вратата се отвори.
Пристъпих плахо. Огледах се. Никъде не вижда ...

PetarStoyanov

Проза » Повести и романи, Други

2024-12-05T19:45:03+02:00 513 1 3

Път през лабиринта 1

''Животът е низ от приключения, възход и падения. Спъваш се и падаш...
Изправяш се, поотупваш дрехите си и смело продължаваш напред...''
неизвестен актьор - ученик на Софокъл .
Намерих адреса. Два джипа , сив Хюндай Санта Фе и бял Range Rower Sport спряни отпред
Засмях се, големи джипове и само глав ...

PetarStoyanov

Проза » Повести и романи, Други

2024-12-04T20:14:09+02:00 720 1 10

Глава 5 - В навечерието на празника (Откъс от романа "Кречеталото")

Следващият ден започна изключително динамично. Когато алармата на будилника звънна, Джоуи я изключи и мигновено се изправи. Беше спал едва няколко часа и поради тази причина сега главата му тежеше като камък. След като си изми зъбите и освежи лицето си в банята, той нахлузи най-тънките си дънки и об ...

banoff

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2024-11-30T12:23:20+02:00 652

Лошото не идва само ...

Лошото не идва само ... .
Бях учителка в престижната гимназия в Плевен - СОУ "Анастасия Димитрова". И почти десет години от учителствуването ми, най-продуктивни и най-хубави от моя професионален живот, минаха в това славно училище ... Учениците намаляваха, с демографската криза ... Съкратиха ме, уви ...

dorageorg

Проза » Повести и романи

2024-11-27T06:26:38+02:00 415 2

На младост спомените ми ухаят...

Да, с мириса неповторим, на младост спомените ми ухаят ... Обичах да ходя на училище, (там беше ми хвърлен пъпа) и не обичах ваканции. Почти на всички празници бях активна, както и в художествената самодейност на тържества в читалището - преди всичко като рецитатор, а бях и отличничка ... Може би, з ...

dorageorg

Проза » Повести и романи

2024-11-23T13:44:34+02:00 410 1 9