2 857 резултата
-Господи, Боже наш, като благ и човеколюбец, прости ми каквото съгреших през този ден с думи, дела или помисъл. Дарувай ми мирен и спокоен сън. Прати твоя Ангел-пазител да ни закриля и пази от всяко зло, защото ти си пазител на душите и телата ни, и на Тебе - Отца, Сина и Светия Дух, въздаваме слава ...
1716
2
Надпревара за живот
Лъскавите ми черни обувки тихо и равномерно потропваха по асфалта на път за работа.
Живеех в сравнително малък и спокоен квартал в разрастващия се мегаполис и всеки ден си повтарях колко голям късмет съм извадил, че съм успял да се установя в този район. Особено бях горд от запоз ...
Лъскавите ми черни обувки тихо и равномерно потропваха по асфалта на път за работа.
Живеех в сравнително малък и спокоен квартал в разрастващия се мегаполис и всеки ден си повтарях колко голям късмет съм извадил, че съм успял да се установя в този район. Особено бях горд от запоз ...
1007
2
Прелюдия
Пчелата се разхождаше по вътрешната страна на прозореца и последните лъчи на аления залез се отразяваха в крилцата й като парченца рубин. Насекомото обикаляше нагоре, после надолу, после поемаше вляво или вдясно, после пак нагоре и така в безкраен кръговрат.
Първата му реакция беше да потър ...
Пчелата се разхождаше по вътрешната страна на прозореца и последните лъчи на аления залез се отразяваха в крилцата й като парченца рубин. Насекомото обикаляше нагоре, после надолу, после поемаше вляво или вдясно, после пак нагоре и така в безкраен кръговрат.
Първата му реакция беше да потър ...
996
2
***
С един-единствен удар палачът отсече главата на осъдения. Кръвта, червена като лятно вино, плисна по сочната трева. Един от конете се изправи на задните си крака и изцвили пронизително. Наложи се неколцина мъже да го укротяват, за да не побегне. Арврен не можеше да откъсне очи от кръвта.
Тълпата ...
С един-единствен удар палачът отсече главата на осъдения. Кръвта, червена като лятно вино, плисна по сочната трева. Един от конете се изправи на задните си крака и изцвили пронизително. Наложи се неколцина мъже да го укротяват, за да не побегне. Арврен не можеше да откъсне очи от кръвта.
Тълпата ...
1122
Знам, по-добре да спра да опитвам,
знаеш, че не може да се отрече,
няма да проявя никаква милост към теб сега.
Знам, по-добре е да спра да вярвам.
Знам, че няма връщане назад. ...
знаеш, че не може да се отрече,
няма да проявя никаква милост към теб сега.
Знам, по-добре е да спра да вярвам.
Знам, че няма връщане назад. ...
1271
8
ПЪРВА ЧАСТ
ОКОТО НА БУРЯТА
ПЪРВО: ВЕСТОНОСЕЦЪТ
- Изпъни веригите! - изкрещя някой сред пурпурния хаос. - Изпъни проклетите вериги!
Заповедта беше изпълнена - дебелите сребристи вериги с яростно дрънчене се опънаха почти до скъсване. Яките мъже, които ги държаха, напрягаха мускули до краен предел под ...
ОКОТО НА БУРЯТА
ПЪРВО: ВЕСТОНОСЕЦЪТ
- Изпъни веригите! - изкрещя някой сред пурпурния хаос. - Изпъни проклетите вериги!
Заповедта беше изпълнена - дебелите сребристи вериги с яростно дрънчене се опънаха почти до скъсване. Яките мъже, които ги държаха, напрягаха мускули до краен предел под ...
984
1
Мъглите над Тарех
Предистория, част 4
Лотианската конница също тръгнала без жените си. Те тръгнали на изток, но не открили къде да създадат кралство, защото на пътя им имало само пустини и степи. Те се превърнали в номади постоянно местейки се от едно място на друго. Нарекли ги Балини, по името на т ...
Предистория, част 4
Лотианската конница също тръгнала без жените си. Те тръгнали на изток, но не открили къде да създадат кралство, защото на пътя им имало само пустини и степи. Те се превърнали в номади постоянно местейки се от едно място на друго. Нарекли ги Балини, по името на т ...
969
2
ВЛЕДЕНЕНИТЕ ЗЕМИ
- Хора се сбират - прошепна старецът, без да откъсва поглед от танцуващите пред него пламъци. - Хора се сбират, коват се мечове...
- Това лошо ли е? - обади се спътникът на стареца.
- Никой не кове мечове, ако не смята да ги използва, нали?
Другият мъж замълча. В настъпилата тишина ...
- Хора се сбират - прошепна старецът, без да откъсва поглед от танцуващите пред него пламъци. - Хора се сбират, коват се мечове...
- Това лошо ли е? - обади се спътникът на стареца.
- Никой не кове мечове, ако не смята да ги използва, нали?
Другият мъж замълча. В настъпилата тишина ...
1172
4
Мъглите над Тарех
Предистория, част 3
Ако се било случило във мирните векове, самоубийството на лорда на Икосан щяло да потресе цяла Мая. Но не и сега. Кралствата били толкова заети с битките си, че въобще не се затрогнали. Освен това Естелия не била обичана от всички - някои смятали, че тя неправом ...
Предистория, част 3
Ако се било случило във мирните векове, самоубийството на лорда на Икосан щяло да потресе цяла Мая. Но не и сега. Кралствата били толкова заети с битките си, че въобще не се затрогнали. Освен това Естелия не била обичана от всички - някои смятали, че тя неправом ...
832
1
Мъглите над Тарех
Предистория, част 2
След създаването на Астиа и Лот, набезитеq нанасяни от други земи, скоро били прекратени. Бойните умения не двете кралства били завидни, а също така воденето на безпогрешна тактика отказало нападателите на Мая. Кратко било обаче щастието на предишната миролюбива ...
Предистория, част 2
След създаването на Астиа и Лот, набезитеq нанасяни от други земи, скоро били прекратени. Бойните умения не двете кралства били завидни, а също така воденето на безпогрешна тактика отказало нападателите на Мая. Кратко било обаче щастието на предишната миролюбива ...
840
Мъглите над Тарех
Предистория, част 1
Земята Мая съществувала от незапомнени времена. В нея съжителствали десетки малки кралства в пълен мир и разбирателство. Никой и не бил чувал за войни. Разбирателството било толкова силно, че подразнило всички далечни земи, чиито жители не живеели щастливо, зара ...
Предистория, част 1
Земята Мая съществувала от незапомнени времена. В нея съжителствали десетки малки кралства в пълен мир и разбирателство. Никой и не бил чувал за войни. Разбирателството било толкова силно, че подразнило всички далечни земи, чиито жители не живеели щастливо, зара ...
1076
1
"Нападнаха ме бръмбари онази вечер. Целия ме налазиха, докато не нагризаха цялото ми тяло... на сутринта като ме откриха ме закараха в болницата. Целият съм бил в кръв. Ето вижте - този белег ми е останал от едната гадина" и показа с два пръста голямо петно на лявата си китка. Разказите му ми бяха т ...
2823
3
Къщата на полето
1.
Христо караше колелото си по дългата и тясна пътечка, но той не осъзнаваше това. Не и до момента, в който не се събуди.
Над него грееше луната в празното, стотици километри поле. Пред очите му се намираше кръглата долчинка, към която водеше пътеката и където се намираше къщата на ...
1.
Христо караше колелото си по дългата и тясна пътечка, но той не осъзнаваше това. Не и до момента, в който не се събуди.
Над него грееше луната в празното, стотици километри поле. Пред очите му се намираше кръглата долчинка, към която водеше пътеката и където се намираше къщата на ...
1041
Винаги, когато погледнеш през прозореца на класната стая или през този на автобуса, докато пътуваш към вкъщи и се вгледаш в искрящо синьото небе, те погълва невероятното желание да полетиш. Да избягаш от всичко и всички, да почувстваш волността и свободата, да полетиш с вятъра...
Юни е, а небето е ч ...
Юни е, а небето е ч ...
1601
7
Нощта обгръща света в черното си було, светлините на къщите една по една угасват - само уличните фенери разпръскват светлината на бледи кръгове. Луната се е скрила зад облаците, вещаещи дъжд. Плътна тишина наляга градчето - не трополят карети, не се вайкат ограбени търговци, не подтичват весело деца ...
1368
4
Купете си звънче
( откъс от новела )
...............
- Ангеле, Ангеле, не те ли е страх да ходиш из гората? - прошепна бързо нечий глас в ухото му и Ангел Пирев стреснато надигна глава.
Горе от върховете лъхна вятър и въглените премигнаха в полуизгасналия огън. Без да ще беше задрямал и небето просв ...
( откъс от новела )
...............
- Ангеле, Ангеле, не те ли е страх да ходиш из гората? - прошепна бързо нечий глас в ухото му и Ангел Пирев стреснато надигна глава.
Горе от върховете лъхна вятър и въглените премигнаха в полуизгасналия огън. Без да ще беше задрямал и небето просв ...
1843
20723
- Сергей, не се прави на луд! Излизай веднага от машината! – разкрещя се професорът на своя асистент.
- Но, професоре, какво толкова ще стане? – отвърна Сергей с лукав и дяволит поглед,без да мърда от мястото си – Аз искам само да пробвам дали работи,нищо повече!
Сергей беше седнал на обикнове ...
- Сергей, не се прави на луд! Излизай веднага от машината! – разкрещя се професорът на своя асистент.
- Но, професоре, какво толкова ще стане? – отвърна Сергей с лукав и дяволит поглед,без да мърда от мястото си – Аз искам само да пробвам дали работи,нищо повече!
Сергей беше седнал на обикнове ...
1389
5
Събота сутрин. Градският шум нахлува през прозореца на задимената ми квартира като стърже със затъпените си остриета по повърхността на реалността. Клепачите ми се отварят с тежко прищракване и чувам протяжното изсвирване на включилите се биомеханични “батерии” в гръбначния ми стълб. За кратко светъ ...
1070
1.
Валеше. Сивите струи заливаха града, пътят пред Портите се бе превърнал в кално блато. Градът, Ендор, и преди беше виждал подобни порои, крепостната му стена все още носеше белезите на прословутия Девилийски порой*. По пътищата не се мяркаше жива душа. Единственият шум, който се чуваше, беше студ ...
Валеше. Сивите струи заливаха града, пътят пред Портите се бе превърнал в кално блато. Градът, Ендор, и преди беше виждал подобни порои, крепостната му стена все още носеше белезите на прословутия Девилийски порой*. По пътищата не се мяркаше жива душа. Единственият шум, който се чуваше, беше студ ...
1132
4
Мечтата контролираше света, както и ума му... в тази поредна нощ. Докато очите му разгадаваха огъня, образа на най-силния му враг се появи между пламъците. В яростта си той захвърли чашата си с прясна детска кръв към противното жълто лице. Вятър повя от полуотворения прозорец и изгаси полюлея с запа ...
2286
1
Малко след полунощ адвокатът Хари Коул мина през подвижните бариери и излезе на перона на метрото. В далечината светнаха жълтеникавите фарове на мотрисата. Въздухът беше застоял и мръсен - имаше особен дъх - някак влажен и тежък; толкова плътен, че би могъл да бъде разрязан с нож.
Грохотът на експре ...
Грохотът на експре ...
857
2
Е, дойде най-сетне. Значи ти си била първото нещо, посрещнало баща ти на прага...
Отдръпваш се, когато протягам ръка, за да докосна косите ти. Съзирам в очите ти страх и омраза. Разбирам те. Знам какво изпитваш - ти, съвършената, недокоснатата. Защото и други изпитват същото, когато ме зърнат.
Аз съ ...
Отдръпваш се, когато протягам ръка, за да докосна косите ти. Съзирам в очите ти страх и омраза. Разбирам те. Знам какво изпитваш - ти, съвършената, недокоснатата. Защото и други изпитват същото, когато ме зърнат.
Аз съ ...
1380
1
7
М о й р и т е
Отлъчих се самоволно от ескадрилата и, може да се каже, откраднах този "Щорх", но за мен Франц е нещо повече от приятел и нямаше как да чакам със скръстени ръце, докато другите го търсят. Освен всичко друго, не мога да си простя, че го оставих да излети с Бертолд - Бертолд е добър пило ...
Отлъчих се самоволно от ескадрилата и, може да се каже, откраднах този "Щорх", но за мен Франц е нещо повече от приятел и нямаше как да чакам със скръстени ръце, докато другите го търсят. Освен всичко друго, не мога да си простя, че го оставих да излети с Бертолд - Бертолд е добър пило ...
1344
4
Пролог
Кратък вик. Сноп от искри, издигащи се в нощното небе, които бавно паднаха на земята като умиращи звезди. После тишина. Вятър, заиграващ се с шепата пепел на мократа улица.
И една самотна фигура в черно, отдалечаваща се в мъглата.
***
Някога се бе наричал Ерик. Беше имал име... Ала никога не ...
Кратък вик. Сноп от искри, издигащи се в нощното небе, които бавно паднаха на земята като умиращи звезди. После тишина. Вятър, заиграващ се с шепата пепел на мократа улица.
И една самотна фигура в черно, отдалечаваща се в мъглата.
***
Някога се бе наричал Ерик. Беше имал име... Ала никога не ...
1089
3
Сумракът се сгъстяваше бавно с всеки слънчев лъч, изгубил се зад билото на планината. Нощта предвещаваше да бъде тъмна и всяваща страх. Горските същества започваха да се готвят за музикално представление. Първи се обадиха щурците, след тях се чу бухането на бухал, а след миг и писъкът на неговата же ...
1307
3
И тази нощ бе неспокойна, пропита със същите сънища... не, кошмари.
Сайф се изправи и седна на ръба на леглото с безжизнено сведена глава. Студена пот се стичаше по бялата кожа на лицето, а косата неприятно се бе полепила по страните му. Картини от кошмара още се мяркаха страшно пред очите му- кърва ...
Сайф се изправи и седна на ръба на леглото с безжизнено сведена глава. Студена пот се стичаше по бялата кожа на лицето, а косата неприятно се бе полепила по страните му. Картини от кошмара още се мяркаха страшно пред очите му- кърва ...
1165
П Е Т А Г Л А В А
Мишо и Старият Проскубан Котарак. Първи уроци по Котешко Мъжество.
- На плаж се закопняха!
- Разбойник стар и Леличка!
- Чудесна двойка бяха! ...
Мишо и Старият Проскубан Котарак. Първи уроци по Котешко Мъжество.
- На плаж се закопняха!
- Разбойник стар и Леличка!
- Чудесна двойка бяха! ...
1675
Т Р Е ТА Г Л А В А
Мишо, Чаровната Секретарка и Коварния Изпълнителен Директор.
Първи грешки. Неосъзнати последици.
- Склонете го да не ме яде суров! – проплака Великият Програматор на Мърла и Полигам.
- Много ще ме боли! ...
Мишо, Чаровната Секретарка и Коварния Изпълнителен Директор.
Първи грешки. Неосъзнати последици.
- Склонете го да не ме яде суров! – проплака Великият Програматор на Мърла и Полигам.
- Много ще ме боли! ...
1499
А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б Е Л Ч Е В
Н Е В Е Р О Я Т Н И Т Е П Р И К Л Ю Ч Е Н И Я
Н А К О Т А Р А К А М И Ш О (предимно )
М А Й К А М У М Ъ Р Л А
И Б А Щ А М У П О Л И Г А М ...
Н Е В Е Р О Я Т Н И Т Е П Р И К Л Ю Ч Е Н И Я
Н А К О Т А Р А К А М И Ш О (предимно )
М А Й К А М У М Ъ Р Л А
И Б А Щ А М У П О Л И Г А М ...
1081
4
Миризмата на току-що изпечени сладки, допълнена със завоалираното докосване на черно кафе, дразнеше приятно обонянието. Ароматите се преплитаха с различните благовония, съпъстващи като невидима аура всички жени, излезнали в разцъфналата коимбрийска утрин..
Дама с грациозна походка слезна бавно от бо ...
Дама с грациозна походка слезна бавно от бо ...
1529
4
Скапан ден
Веселин Гочев, по-известен в някои среди като Весо Левачката, душа даваше точно сега някой да му се надене на крошето. Някой смотаняк да го засече с голфчето си или пък просто да посмее да му светне с дългите насреща, както си караше точно на средата на платното. Но малкото шофьори по шос ...
Веселин Гочев, по-известен в някои среди като Весо Левачката, душа даваше точно сега някой да му се надене на крошето. Някой смотаняк да го засече с голфчето си или пък просто да посмее да му светне с дългите насреща, както си караше точно на средата на платното. Но малкото шофьори по шос ...
1533
Печатът на Каин
- Господин Малер?
- Заповядайте, професор Линдбърг. Радвам се, че се отзовахте на поканата ни. Устройва ли Ви мястото?
- Напълно. Нека минем направо към въпроса, господин Малер. Ако информацията ми е вярна, Вие сте представител на един неофициален съюз на седем глобални фармацевтични ...
- Господин Малер?
- Заповядайте, професор Линдбърг. Радвам се, че се отзовахте на поканата ни. Устройва ли Ви мястото?
- Напълно. Нека минем направо към въпроса, господин Малер. Ако информацията ми е вярна, Вие сте представител на един неофициален съюз на седем глобални фармацевтични ...
1360
1
4
1.
Видя:
Как острието на меч докосва гърлото на един брахди и отнася главата му, а към посивялото небе изригва кървав фонтан, който сетне заедно с дъжда се посипва на алени пръски по земята; Как при падането си един фремен пронизва с копието си корема на един от конете-драхари и как животното пада в ...
Видя:
Как острието на меч докосва гърлото на един брахди и отнася главата му, а към посивялото небе изригва кървав фонтан, който сетне заедно с дъжда се посипва на алени пръски по земята; Как при падането си един фремен пронизва с копието си корема на един от конете-драхари и как животното пада в ...
1042
1
5
Из космоса мълва се разпростира и тя побърква всеки ум: Смъртта кръжи около света и никога не го докосва. Търпелива до безкрай, Тя чака – без ни най-малък интерес – сам светът при нея да доходи. Галактиката, толкова пространна, се чувства сякаш затворена в утроба. И всяка нейна единица, сама мушица ...
1390
Танцуват
прашинки във сърцето ми,
завихрени от пориви,
понесени от спомени,
покрили с плащ от ярост ...
прашинки във сърцето ми,
завихрени от пориви,
понесени от спомени,
покрили с плащ от ярост ...
1327
5
Малките часове на нощта вече се изнизваха. Влажният паваж на тротоарите в малкото градче мълчаха и сякаш чакаха да чуят нещо. Луната срамежливо се криеше зад тъмните облаци и почти не огряваше улиците, докато тих дъждец ги мокреше.
Той стоеше, подпрян на стената на една сграда и някак нервно се огле ...
Той стоеше, подпрян на стената на една сграда и някак нервно се огле ...
1097
1
Вдъхновено от http://www.youtube.com/watch?v=yohT9BY2j9U
Мъжът бавно се връщаше в съзнание. Осъзна, че тялото му тича по мръсните, нощни улици на бедняшкия квартал. Мъжът винаги бе усещал вътрешният си звяр, но го бе удържал. Сега звярът бе свободен и дори не обърна внимание на плахите опити на чове ...
Мъжът бавно се връщаше в съзнание. Осъзна, че тялото му тича по мръсните, нощни улици на бедняшкия квартал. Мъжът винаги бе усещал вътрешният си звяр, но го бе удържал. Сега звярът бе свободен и дори не обърна внимание на плахите опити на чове ...
1197
От Воинските хълмове го деляха не по-малко от 2 дни, а времето бе все така на негова страна. Инстинктът го държеше през целия път нащрек, независимо спокойствието, което цареше в есенните гори. Знаеше, че това бе неестествено, имайки в предвид множеството пещери, които го заобикаляха...
Слънцето зап ...
Слънцето зап ...
1340
2
С пукването на зората Ноа потегли към Воинските хълмове със задачата да съобщи на човешкия народ, който обитаваше тези земи, за решението на Некус Сайф.
Всички добри народи и раси живееха в мир крепен от Кортовия съвет. Планината бе дом на всички им вече векове наред, нямаше смисъл да воюват помежду ...
Всички добри народи и раси живееха в мир крепен от Кортовия съвет. Планината бе дом на всички им вече векове наред, нямаше смисъл да воюват помежду ...
1493
2
Приседнал на една високата скала и с празен поглед, блуждаещ към пълната луна, скръбта не го напускаше. Обвиняваше себе си за всичко. Но какво друго му оставаше... най-жестоката и изгаряща болка, която можеше да изпита един родител... един баща е болката от загубата на своята рожба.
Обвиняваше се, ч ...
Обвиняваше се, ч ...
1433
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
