3 533 резултата
Глава деветнадесета – за оправянето в живота
Така си е – на някои и воловете му се телят, друг търси под вол теле. Не, не всичко е свършено в областта на забогатяването и преуспяването, в областта на първоначалното награбване на капитали. Не всички, които могат, са извън родината, не всички, които к ...
  228 
Глава двадесета – и тръгна словото
Таман стана дядото, и на екрана се появи Той… Знаете КОЙ…
С поредното слово към нас – немитите наивни деца на демокрацията Му:
- Ами засрамете се най-после… Вижте как живеят другите, поучете се, променете се… Хванали чашите и вилиците, гълтате и лапате, та ушите ви ...
  264 
Литературният агент Нико Куцаров,под прикритието на псевдонима "Nicolo Cuzianni" живееше и твореше в областта на "литературните новини",за да не добавя и заменя с провинциалната дума "клюки" в нашия средно малък град в България.
Нико беше от категорията на поетите,които наред с метафорите на текстов ...
  557 
На когото му бил къс умът, му били дълги краката. А всеизвестно е, че краката на лъжата са къси. Това значи ли, че всички лъжци са умни и късокраки?
Учат ни да си изяждаме закуската сами, да споделяме обяда с приятеля си, а вечерята да я даваме на врага си. Обаче теорията за превантивния удар ни съв ...
  286 
През девет планини, зад десетата, през девет морета, зад десетото, живял и царувал лют цар. Поданиците му мърморели, че е много стиснат, всичките данъци трупал като златни накити в подземията си и въобще не се грижел за поданиците си. Къщите били грозни, улиците били в дупки, хората ходели намусени ...
  712 
Глава осемнадесета – за осъвременяването на класиката
А разговорът си течеше като паричен поток към правилните хора. Сега пък зачепкахме политиканите. Как всякакви фелдшери, селски секретарки, културно-масовици станаха първи демократи. То това и децата вече го виждат и разбират, ама в училище не им ...
  543 
Един майстор толкова много се хвалил, колко добре прави фината шпакловка, че клиентката получила три оргазма само докато го слушала...
18.09.2019.
  538 
Никулден е. Годината – 1987. Работя в кафе-сладкарницата на бензиностанция "Дъбника." Освен гореспоменатия обект там има сервиз за поправка на коли, канал за смяна на маслото и магазин за авточасти. Именници – дал Господ. Спретваме си в кафето щур купон. Видео, танци, песни... Аз, разбира се съм нак ...
  695  15 
Глава седемнадесета – за проводниците на вярата
Започнахме да си приказваме пак за идващия край на световната криза, дето у нас я няма. Аз пък се отпуснах назад и направих опит да се замисля. Което е много трудно – та затуй повечето хора само вярват.
А моичките в къщи, въпреки протестите ми, решиха ...
  334 
Глава шестнадесета – за вярата
Дааа, все още вярваме, че някой някога ще разбере нещо си. Че и сетне ще се засили да оправя стореното. Вярата, вярата крепи всичко! От ”Шъ съ оженим, ма!” до „Светло бъдеще под моя власт”.
Вярват ли, вярват хората. Кой в каквото му падне. Един в НЛО, други - в партиит ...
  237 
Глава четиринадесета – за правилата на играта
А през това време Митето дойде. Седна, викна си едно, мълчи и слуша. Ние иначе с него зиме и лете предпочитаме в парка да седим. Какво значи – зимата е студено? Навънка е даже по-топло от апартаментите ни със спряно парно. Пък и не ни искат да плащаме от ...
  326 
Глава петнадесета – за проблемите
Доктор Лулчо Карахаджилулчев неспокойно допушваше първата си за деня цигара. Явно и днес в модерния му кабинет по ранна псоходиагностика няма да се тълпи навалица от загрижени за душевната си наклонена плоскост хора. Всъщност той вече свикваше с тишината. Оставаше д ...
  397 
Глава тринадесета – за войната и мира
Аз нежно си допих напръстничето, рекох по едно в отговор, пък му заобяснявах на Тишо:
- Тише, голям свят, различни методики, братче. Ей го - надалече от нас кипи война. У нас ври мир. Там падат ракети и бомби. У нас се правят реформи. Там наблегнаха на патриотич ...
  377 
Глава дванадесета – за кривия път
Спах, каквото спах, станах, хапнах и – хайде в кафене-гараж-вариетето на Ванката. Пък там още от вратата ме посреща Тишо от съседния блок. Е, сами бяхме, та седнах при него. Той да ми каже нещо, аз на него друго и така денят да минава. Щото сега сме на години, дето ...
  320 
Глава единадесета – за оптимистичната телевизия
Та сънувах си аз онова говедо /истинско, бе – не говоря за политика!/, а после отведнъж се сетих, че ми се пие вода. Пък то като пийнеш вода – и ти се отспива. Пуснах си телевизора, викам си – те това ще ме приспи. И се оказва, че съм хванал баш кашпир ...
  316 
Глава десета – за още един сън, военен този път
- Добре дошли, госпожи и господа! Много се радваме, че във ваше лице благотворителната фондация. „Ценности за НАТО” дойде да надникне в скромната ни казарма.
Позволете, преди да ви разведа из помещенията, да ви се представя. Аз съм полковник Делисатъро ...
  337 
Като млад хванах златна рибка. И поисках да стана умен…
Ама, че глупак съм бил…
хххх
Има дни, когато седя и гледам мълчаливо екрана на телевизора… Лоши дни…
Но пък ако пусна телевизора – ще е по-зле… ...
  568 
Глава девета – за говедата и хората
А след малката чашка /с нея жената полива цветята, че по-голяма съдина с дръжка в къщи нямаме/ се гътнах да поспя. Ама наистина да поспя – никакви дрямки, никакви кошмари. И таман си го рекох – оппа, кошмарът пристигна.
Нищо особено – във вид на говедо…Не, не няко ...
  619 
Глава осма – за бързореките
Та, въздъхнах аз. Ония като се поогледаха, рекоха по едно: „То няма смисъл…” и излязоха. Закачих вратата. Седнах, сипах си от онова малкото шишенце, дето го сменям на три дни. Гаврътнах като сахарски пясък първи сняг. Добре, че съм мълчалив и кротък, та и този път ми се р ...
  292 
Глава седма – за разните бандити, дето ходят по къщята
Ей така – думам си туй-онуй, фантазирам си и съм стигнал до дома. А наоколо вече мръква. И стомахът напомня, че съм още човек. Поради което се прибирам и сядам уморено в кухничката.
После се отпускам за нормална почивка. Но не би!
На вратата се ...
  303 
Коментар написан от мене вчера ме подсети за една стара история, която бях забравила. Мой приятел периодично решаваше, че ще бъде фермер. То не бяха нутрии, копринени буби, пилета... Големи планове, подкрепени с изчисления и чертежи, които обсъждахме по цели нощи и реализация клоняща към -1. В описв ...
  661  12 
Глава пета – за имотната баба Гана
Първият от влезлите беше навлякъл солидно сако, въпреки жегата, че и вратовръзката вързал, та и лачени чепици намъкнал.
„Така е – помисли си баба Гана – гражданя ! Ни копае, ни сее, ни жъне – ама знае да яде. То и синът има модерно сако, ама го слага само кога ходи ...
  315 
В столицата на остров Раглуб – Яифос, бил проведен неправилен протест срещу мафията. Арестувани са движещите се без полицейско разрешение полуграждани, взети са възпитателни мерки срещу всички в района на недемократичните протести.
Пострадали са някои полицаи – трима с изкълчени китки от недобра упо ...
  206 
Глава четвърта – за гащите, вързани или свалени
Ей, викам си, човек и гащите ще свали. Ако има аванта. Или му се плати. А има какво да се помисли по въпроса.
Гащите са важна част от тоалета -първи се обличат, последни се свалят. Или за кеф,или от зор
А демокрацията въведе нова мода - гащи само от ед ...
  320 
Отначало го взеха като слух, но когато кмета влезе в кръчмата привечер и оповести новината, вече всичко се изясни.
В опушеното помещение клиентелата беше заела своите места. На една от масите вървеше каре белот, а на останалите по двама, по трима съселяни на раздумка отпиваха мастика на малки глътки ...
  639 
K-T-2
Бойчо винаги е знаел, че ще живее в щатите. В онова време, преди 1989, това не само, че беше невероятно, но си беше и опасно – да мислиш, а и да казваш, че ти рано или късно ще живееш в щатите. Като студент учеше повече английски отколкото каквото и да е друго, което „трябваше“ да учи.
И през ...
  244 
Глава трета – за ония, дето пък нямат покой
Обаче, да оставим тия черни реалности. Защото има и други хора край нас… Е, не баш до нас – по-далече са. И бързо прелитат отстрани на луксозни лимузини, следвани от кола с бодигардове.
Те такъв се обади на наш Дани… Оппа, щях да забравя да ви представя. З ...
  655 
Да зашиеш копче не било никак лесна работа. Първо трябва да имаш скъсано копче. Или по-скоро да ти липсва копче от ризата да речем. Мислите, че това е нещо безобидно? Представете си, че вие сте депутат със завидно положение в обществото и отивате на решителна среща със заможни хора, които се нуждаят ...
  581 
Глава втора – за мечтите ми
Когато бях малък, мечтаех да попадна на самотен остров. Ах, колко хубаво щеше да бъде там! Великолепните пясъчни плажове ще ми дадат заслужения отдих и тишина. За храна няма да мисля – каквото има наоколо, за мен ще е. А и храната ще е лека, вкусна, полезна – банани, порт ...
  424 
Black Friday…
Появи се заедно с демокрацията. Пазарна демокрация – рекламират ви, предлагат ви евтино, купувате… И се оказва, че било скъпо.
Дали стока някаква, партия или политикан…
Каквото се подведеш…
Познат ми се хвали – купил си нещо евтинко. С 30% свалена цена. ...
  693 
Глава първа – за мен, естествено
Разбира се, че ще започнем с мен. Все пак – трябва да знаят хората кой е този, дето се опитва из живота да ги развежда. Че и да им обръща внимание върху туй-онуй и подчертава онуй-туй.
Да започнем с големия майтап.
Демокрацията е вродена в кръвта ми. Защото аз и прет ...
  312 
Трети монолог – телевизионно-зрителски
Искам да се махна от това място, дето съм сега. Искам да отида другаде - в страната на синята птица и лазурните видения, зад порозовелия екран. Ех, че живот ще е там! Като в камилски мираж...
Отиваш сутрин към работата си, а на спирката - обява: „Срочно търсим. ...
  370 
Втори монолог – новинарско-рекламен
- Добър вечер, драги зрители! Вие гледате новинарската емисия на народната телевизия, която се излъчва с подкрепата на магазините „Рона”. „Рон-н-н-на”-магазин за всеки ден и всеки корем...
В новините тази вечер: по света:бури, пожари, урагани, у нас-всичко е синьо ...
  638 
Основен пролог
Имам един такъв. Ще го намерите – https://chitanka.info/text/30000-kalejdoskop
После започнах продължение. Защото реалността е като познатата ми от ранната младост пионерска песен – „И няма край, и няма край, нашир и длъж…“
Само че ще има. Поне при мен. Обективни и субективни причини. ...
  399 
… И накрая – живеем във велики времена. Живеем в епоха на разцвет, епоха – основа на бъдещо величие, на вечна слава и преклонение пред създаденото сега…
Прекрасни творби – разкази, повести, романи, стихове, поеми… Великолепна музика, чудесни песни… Интересни пиеси, привличаща актьорска игра… Запомня ...
  526  10 
Сага за двата бастуна
епизод 68
В селското кафене единият е пристигнал по - рано. Другият влиза в кафенето и го вижда замислен над чашата димящо кафе. Приближава го, хваща го за рамото и го пита:
- Наборе, какво става? Много замислен ми се видиш?
- Замислил съм се, наборе, щото трябва да ходя на маг ...
  294 
… Той изпълзя до оазиса с последни сили. Три дни глад, три дни опити да се нахрани с летящи мушици и пълзящи червеи.
Но успа!
Сега го очакваше новото изпитание. Под палмите беше сложена груба дървена маса, струпани прибори, метнати продукти. А долу, до изворчето – купчина дърва.
Задачата беше ясна – ...
  292 
Нашенска телевизия - няма да казвам коя, все пак едната снаха е бургазлийка.
Водещият на дискусионното студио обсъжда плана за бюджета с икономист.
И казва той за очертаващите се недостици в бюджета: „ А, ето го началникът на данъчните. /Пускат запис как любимият приятел и хазяин на Асена се кълчи п ...
  235 
Тя търсеше не само богат, но и мъж – скъперник. Та да не завъди любовница…
хххх
В Древния Рим някои роби имали роби.
Така е и днес. Робите-робовладелци ги наричат „мениджъри от средното звено“…
хххх ...
  206 
Събудили се точно в нищото. Едно голо поле, празно и пусто. Отдавна не били възкръсвали и затова радостта им била голяма. За съжаление това чувство било краткотрайно. В миналото били крадци и мошеници, обесени и заровени в общ гроб. Насилствената смърт била белязала душите им.
- Трябва да направя не ...
  672 
Предложения
: ??:??