Стихове и поезия от съвременни български автори

255.6K резултата

Селфи под светофара

СЕЛФИ ПОД СВЕТОФАРА
... тъй както светофарът отброява секундите ни с малкия брояч,
тъй си минава глупавата слава, в която аз бях просто минувач,
дори не се надявах да се впиша в нетрайността на градската мълва,
и си летях в писателската ниша – Вселена със размери три на два, ...
268 1 1

Технологии, хаос и безсилие

ТЕХНОЛОГИИ, ХАОС И БЕЗСИЛИЕ
Когато скъсяваш дистанцията
до интимни нива с другия пол,
внимавай с важните думи
в тънките ситуации ...
174

Не ме наказвай със омраза

Не съм забравил, как те имах,
как те целувах, как горях,
как жадно, жадно те изпивах,
как в плен на устните ти бях...
Как знаеше къде и как ...
612 1 3

Тъжно

Кога човек се научава...
на кого и как да му прощава.
Кой му казва, че е прав...
и наистина дали... е факт.
Кой дарява на добрите светлина!? ...
274 3 3

Кралят на нощта

Кралят на нощта
С криле на вихрогон, с един размах
препуска царствен кралят на нощта.
Без думи шепнех му: „Почакай…“
Не зная — оглушал ли бе. Не спря. ...
375 2

По Гергьовден

Каракачанка черно бяла
пак на двора е заспала!
Сънува и мечтае
С агънцата да играе!
Вятър пролетен задуха, ...
293

Небесният оркестър свири туш

НЕБЕСНИЯТ ОРКЕСТЪР СВИРИ ТУШ
Понеже спах една, че две, че три
усилни, пък и паметни, години,
си казвам аз: – Дий, воле! И: – Ори! –
под небеса червени, жълти, сини. ...
243 2 2

# Loners of a Feather 🇬🇧

Loners of a feather
always flock together
no matter what the forecast
may tell about the weather -
It's heart and soul that determine ...
688

Юздите в ръце

Не се опитвай ти да ме отгатваш —
загадка съм, не просто топло чувство.
От престрашилите се, малко издържа
да минат теста —
на изпита ги скъсах. ...
444

Пожар

ПОЖАР
Дървото залеза прегръща.
Разбрида тънкия му шал.
Порталът Божий е затръшнат.
Денят безславно е изтлял. ...
393 3 2

Огнена жарава

В залеза на краткия живот
сгушена надежда се прокрадва,
а житейският самотен брод
на природния ефир се радва.
Няма я младежката стрела, ...
329 1

Повече от кръст

ПОВЕЧЕ ОТ КРЪСТ
Светът внезапно оголя.
Нарами просешка тояга.
И в непрогледната мъгла
не виждам начин да избягам. ...
376 5 6

Есенни гроздове от спомени

Вкусът на грозде ме завърна там,
където се надсвирваха щурчета.
Асмата бе врата към онзи храм,
от който аурата още свети.
Гроздата днес са с други имена. ...
365 1

Самоидентификация:

Самоходна мислеща машина
с ауспух в сърцето
250

Неизбежност-Надежда

Н Е И З Б Е Ж Н О С Т - Н А Д Е Ж Д А
Когато без да искаш,стъпиш накриво,
а след време,отново пак се повтори,
се появява съмнение в истинското красиво
чрез флуктоациите на тези,нови простори. ...
231

Само ти, само аз

Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
Дора Габе
Под голий храст ревнива теменужка,
подмамена от слънчеви лъчи… ...
443 1 12

По въпроса за размера

Днешната ми тема е... размера..
(Не се звери, като такова невиждала)
Ще излъжа, но ми имай вера!...
Толкова е, колко... идеала...
Значи, повече да казвам е излишно! ...
415 16

Когато идвам

Когато идвам
Когато идвам, идвам от далече
със цялата любов от всички светове
и нося мигове, колкото вечност,
безкрайна необятност, колкото дете. ...
506 5 7

Много повече

може
би много
повече от висше
образование е свише образование
324 2

Рижото писанче ...

С котенце - тъй невъзпитано,
може ли, вкъщи ред да има ....
Но, как строго дисциплинира
внучката - своето любимче ...
Слуша то, с щръкнали ушички, ...
419 3 10

"Amor fati"

С любов и с рима, и без рима,
животът е доволно сложен.
Щом няма ме и да ме има,
то и без мене май си може.
Дали сред радост, или мъка, ...
259 2 2

Май този либретист е за разстрел

Май този либретист е за разстрел,
либретото повтарящо се, блудкаво,
от тривиални думи е оплел,
сто мрежи, за да задържи статуквото.
И композитор, някакъв - без слух, ...
302

Запаснякът от Варна

ЗАПАСНЯКЪТ ОТ ВАРНА
Понеже като мъж съм готин пич,
пък и, нали съм стар боклук от Варна,
вместо да пийвам с кеф на теферич! –
запас ме взеха – в родната казарма. ...
362 5 5

Небесен рисунък

НЕБЕСЕН РИСУНЪК
Рисувай ме на лунна светлина,
когато тишината кротко стене
и над града разстилат аромат
липите, от копнежа ти взривени. ...
478 10 13

Животопис за премълчаване

ЖИВОТОПИС ЗА ПРЕМЪЛЧАВАНЕ
Живях в пандизи, в лудници, в кафези –
прогонен от съдбата древен кюрд.
И моят свят, във който ти не влезе,
със всеки ден превръща се в абсурд. ...
315 3 2

И кучето не ни обича

Днес отровата не действа...
Тази, дето носи самота и злъч.
Блудница, безкрила Птица...
и мирис на любов.
Злобница, кой със клюки нея набеди. ...
318 2 6

На градския пазар

Когато тръгна в нужно време
за зеленчуци към пазара,
все гледам нещо да си взема
от сергията на селото ни старо.
Там зеленчуците и плодовете ...
454 7 14

Легенда за розата

В легенда стара,
идваща от вековете,
разказва се история трогателна –
за розата прекрасна –
царица на цветята, ...
579 1 2

Поетът е на времето сълзата

"Не пипайте поетите!". Защото,
дори да им извадите окото,
те по-далеч ще виждат пак от вас.
Загубили с живота всеки бас
ще бъдете, а дните ви проклети, ...
510 5 4

Забъдва

есен забъдва -
че август дойдѐ и че
Райчо оскъдва
315

Утро в планината

Разлистена гората зашумя,
с ветреца нещо си говорят.
А птица от гнездото излетя,
крила разпери към простора.
Жълтурчетата огнени слънца ...
365

Състояние

Притихнал здрачът бавно разтопи,
на хиляди частици тишината,
и с всяка сричка вятър озвучи,
молитвата сърдечна на душата.
Във сенките на спомени без глас, ...
542 11 26

Урок

Море,
прозрачнозакачливо,
на бури
отпуск дало,
море, ...
303

Вълшебно пътуване

Моите родители са планинари,
ходят по планинските върхари
и този почивен ден
ще вземат с тях и мен,
защото вече съм голям, ...
571 2 12

"Петнадесет лалета"

Петнадесет лалета
(На Мими Иванова)
Лалетата петнадесет отново са сега,
в залата са но в нежна женска ръка.
Няма го човека но там е неговата дъщеря, ...
379 1

Сън или пробуда

Животът - сън ли е, или пробуда,
кайнак от мигове, най-земно чудо!
Дали е пламък, който в нас гори,
и търси смисъл между две зари.
Родени сме с въпрос във всяка клетка - ...
421 7 5

Мираж

Лежа в болничната стая
и мисля си къде сгреших,
та озовах се тук накрая,
да пиша тоя жалък стих.
Мечтаех за море и слънце, ...
413 2

Приятели.

Приятелите , Те не се избират .
Приятелите ,Те са дар от Бог.
В сърцето ,Те оставят отпечатък.
С онази светла ,истинска любов .
Когато ми е тъжно ме намират , ...
437 1 2