Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Кратка биография на едно отсъствие

Пак към теб ме повеждат по памет сокаците криви,
но площадът сега е смълчан и нашир, и надлъж.
Само вятър бездомен, врабчета и гълъби сиви
по гранита, износен от срещи, раздели и дъжд.
Два хотела мълчат пред олтара на брачният кодекс ...
733 7 8

Бенгалски пламъчета

Бенгалски пламъчета мигат
и тъмнината се пропуква тихо.
Светулковите светлинки не викат,
съкровището им блести нескрито.
Смалявам се докосната от прилив, ...
343

Броим вълните

Стоим на плажа
и броим вълните -
те ще ни разкажат
с бриза идват ли мечтите.
По бяла пяна ...
508 3

Кавички

Все някой уж съвсем "чистосърдечно"
житейските си "мъдрости" вменява,
подправя ги със щипчица човечност
за истината чиста ги продава.
За миличка наивница добричка ...
344 1 2

Втора цедка Живот

ВТОРА ЦЕДКА ЖИВОТ
Втора цедка живот.
Не сладни. Не горчи. Не ухае.
Няма джак. Само пот.
Даже слънцето свети назаем. ...
375 3 4

Салкъмен сън

Салкъмите откраднали са сън
и с него са омаяли пчелите,
а вятърът навътре и навън
от кошера ги следва любопитен.
Душицата на юни – дъхав мед, ...
256

Стойка:

Лакти сгънати
върху сгъващи лакти –
човекоподобните на фотьойла –
патериците са за седеж преклонèн
на човечета ...
292

Тъгувайте за мене в краен случай

ТЪГУВАЙТЕ ЗА МЕНЕ В КРАЕН СЛУЧАЙ
... започна се началото на края – спрях стихчета да пиша и чета.
И шах престанах вече да играя със себе си – сам, в петък вечерта.
Как искам да се върна там, където бях силен, млад и непокорно див,
и до колѐне беше ми морето! – не бях крушенец, проснал се на риф. ...
305 2 1

Пясъци

Стоя сред някакъв си пясък...
И шум дочувам. На море...
В очите – хиляди отблясъци –
дали слухът ще разбере
неясни шумове долавяни? ...
696 8 17

Битовизъм:

Порция по рецептурник:
помачкано блудкаво ястие-
меню за всеядностност ящна.
Заблудена калинка с крилцата си
(подправка пикантна) ...
272

Спомен за морето

Срещна ме морето със усмивка,
припявайки ми вятърен солфеж,
и с обич ми целуна стъпките,
оставени по пясъка горещ.
И думи подреди за времето, ...
626 3 11

Така ще ни запомни този свят

Душите ни ще светят, ще блестят,
дори без помен, черен поп и жито.
Така ще ни запомни този свят –
с написано, изпято... И изпито.
И ще се пръкне тъничък филиз, ...
300 2

Сладост

Казват, че след всеки стих...
Поетът по-мъдър става.
По-смислен и с слово
любов дарява.
Но дали е така, а истината ...
284 1 2

Където изгревът е буден

Смокините зоват на юг,
където изгревът е буден.
Нахлува зима, но напук
душата към морето плува.
И гали меките вълни, ...
353 1 2

Не разчитам на следи

Едва е юни, а листата капят
и няма пъпки, няма плодове.
Нима изпратил някой е проклятие –
сам се прегръщам с двете си ръце.
Усещам студ, макар да е горещо – ...
352 1 2

Народ от всякакви народности

Има такъв народ, има!
Народ от всякакви народности,
ала със корен Български!
Народ от кол и от въже!
Народ от пекани мъже! ...
308

Черешите изгарят мойте шепи

Днес не дойдох. А в църквата венчават
отците двама. Множество сватбари,
черешата от срам поаленява
и ѝ се иска гръм да я удари.
Днес не дойдох. Душите светят в мрака. ...
298 2 10

Гайатри мантра

Подарък аз за моя син,
За вас, читателите мои,
Искам да направя - скромен.
Гайатри, мантрата природна
И ведична искам да ...
399 1

Пролетна песен

Пролет надникна в гората ни пак –
чакана, искана, носеща радост!
Слънцето плахо подаде й знак:
— Хайде, раздавай от твоята младост!
Първо обагри дърветата в цвят, ...
677 10 21

Вината още нощите ми пали

Не се качих на стола, за да стигна
вързопчето ѝ с дрехи за оттатък...
Въздъхна тя и два пъти намигна
с полуусмивка на живота. Кратък
за мене бе, за мама – много труден. ...
674 8 21

Тишина

Когато съм тъжен
и чувствам се сам.
Когато съм длъжен,
а не искам да знам.
Когато не чувам ...
313

Алеи на самотата

Пазят алеите целувки от лятото,
лудо влюбени няма в парка сега.
Дали за това е толкова тягостно?
Или защото ме докосва самота.
Пейката - сянка на нечие минало, ...
439 8 17

Кой е казал, че е честно

На болката след адовите пещи
вървя към себе си и по-нататък,
но восъкът на траурните свещи
в душата ми оставя отпечтък.
Разпънат до Христос, като Варава, ...
441 4 6

Никоя

Днес се разпадам под думите, че си ме обичал-
думи, в които някога вярвах без страх.

А вчера бях цяла - жива и силна,

без броня, стени - само аз.
Обичах те — въпреки раните, мрака,
 ...
344

Черешница

Във тази ранна утрин
земята благосклонна
ви отпуска.
Във тази ранна утрин
вин̀̀о се лее ...
359 1

Голямата черешова Задушница

ГОЛЯМАТА ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА
... дали ни помнят мъртвите с добро, или за нас не споменават нищо? –
във гробището с дъх на колендро вървя – и сякаш стъпвам във огнища,
в печал, в благоговейни тишини, потънали сред бурен, трън и троскот,
навярно смислят земните си дни ...
284 3 3

От пепелта

На леден плащ от сивия гранит,
Балканът бди, безмълвен и велик.
А вятърът художник даровит,
рисува бръчките по грубият му лик.
Аз бродя в своя спомен тих и сънен, ...
461 2 2

Свише обичат

колчем
наказват - (тъй
свише обичат) - помазват
................................................................................
друга подредба на думите: ...
336

Не стига!

Да има кой да те чете поете,
със всичките ти рими на живот!
Да има кой да те чете,... но вече
да твориш не е така модерно!
Да мислиш, вярваш, да си себе си, ...
349 1

Наследство

От паметта на времето:в мен
живее младостта на пролетта!
Дочувам птиците на любовта,
които пеят със слънчевия ден...
И неподозиран светъл каданс ...
342 3 6

18+ Как за Музата се грижа

Музата си иска грижа
и прегръдчици от плюш!
Палаво ще я оближа,
после, двамата под душ...
Гръбчето ще й измия ...
525 1 3

Задушница

ЗАДУШНИЦА
Градушката помете всеки цвят –
би яростно, свирепо, ненаситно.
Черешата остана без деца.
Сиротна плаче нощем под звездите. ...
333 8 15

Бялото не е бяло

Лястовица бяла, слънце не видяла...
Решила че може с магия да помогне
в България да се замогне за сметка една..
Еврото да пробута и има файда.
Но Народа продажен не знам Защо? ...
505 1

Червената шапчица. По Джек Лондон и Йосиф Перец

О, как болят понякога нещата!
И в тази връзка имаме си вълк,
Червена шапка яхнала метлата,
достойна дъщеря на свойта кръв.
Той бе уверен, даже и нахакан – ...
503 3 7

В късна нощ

Късна нощ е, все ръми,
тичат капки по стъклата.
А на мен не ми се спи,
мисли гонят се в тъмата.
Ний със времето вървим ...
364 1

Скърбящата

Нощен вихър стене тъжно
бледа сянка там пристъпва
леден поглед литва скръбно,
вой смразяващ в миг заглъхва.
Рози, кръв и вино старо, ...
376

Виждаш ли ме...

Виждаш ли ме, призрак бледен
на някогашното ми аз.
Виждаш ли ме, в сияние осветен
с нови сили във запас.
Друг, но същият, на принципите верен, ...
339

Размишление по време на демокрация

Рибите станаха хищни,
хищните станаха риби,
хората бяха излишни,
смислите станаха фиби,
смислите бяха предмети, ...
302 1

Колко е важно да бъдеш сериозен

Колко е важно да бъдеш сериозен
в този свят тъжен, мрачен и грозен?
Веднъж се запитах с присвити очи,
защо ли хиляди пъти ме той огорчи!
Денят ми минава из улици прашни, ...
306

Дръзко и нахално

Попива дъжд в напечената твърд,
а само ще разкаля и това е.
Животът – уравнение за смърт,
заблудата, че всъщност е безкраен.
Крилете ни – отрязани и с шев ...
257