Стихове и поезия от съвременни български автори
Броим вълните
и броим вълните -
те ще ни разкажат
с бриза идват ли мечтите.
По бяла пяна ...
Кавички
житейските си "мъдрости" вменява,
подправя ги със щипчица човечност
за истината чиста ги продава.
За миличка наивница добричка ...
Втора цедка Живот
Втора цедка живот.
Не сладни. Не горчи. Не ухае.
Няма джак. Само пот.
Даже слънцето свети назаем. ...
Тъгувайте за мене в краен случай
... започна се началото на края – спрях стихчета да пиша и чета.
И шах престанах вече да играя със себе си – сам, в петък вечерта.
Как искам да се върна там, където бях силен, млад и непокорно див,
и до колѐне беше ми морето! – не бях крушенец, проснал се на риф. ...
Пясъци
И шум дочувам. На море...
В очите – хиляди отблясъци –
дали слухът ще разбере
неясни шумове долавяни? ...
Спомен за морето
припявайки ми вятърен солфеж,
и с обич ми целуна стъпките,
оставени по пясъка горещ.
И думи подреди за времето, ...
Гайатри мантра
За вас, читателите мои,
Искам да направя - скромен.
Гайатри, мантрата природна
И ведична искам да ...
Вината още нощите ми пали
вързопчето ѝ с дрехи за оттатък...
Въздъхна тя и два пъти намигна
с полуусмивка на живота. Кратък
за мене бе, за мама – много труден. ...
Тишина
и чувствам се сам.
Когато съм длъжен,
а не искам да знам.
Когато не чувам ...
Алеи на самотата
лудо влюбени няма в парка сега.
Дали за това е толкова тягостно?
Или защото ме докосва самота.
Пейката - сянка на нечие минало, ...
Никоя
думи, в които някога вярвах без страх.
А вчера бях цяла - жива и силна,
без броня, стени - само аз.
Обичах те — въпреки раните, мрака, ...
Черешница
земята благосклонна
ви отпуска.
Във тази ранна утрин
вин̀̀о се лее ...
Голямата черешова Задушница
... дали ни помнят мъртвите с добро, или за нас не споменават нищо? –
във гробището с дъх на колендро вървя – и сякаш стъпвам във огнища,
в печал, в благоговейни тишини, потънали сред бурен, трън и троскот,
навярно смислят земните си дни ...
От пепелта
Балканът бди, безмълвен и велик.
А вятърът художник даровит,
рисува бръчките по грубият му лик.
Аз бродя в своя спомен тих и сънен, ...
Не стига!
със всичките ти рими на живот!
Да има кой да те чете,... но вече
да твориш не е така модерно!
Да мислиш, вярваш, да си себе си, ...
Задушница
Градушката помете всеки цвят –
би яростно, свирепо, ненаситно.
Черешата остана без деца.
Сиротна плаче нощем под звездите. ...
Червената шапчица. По Джек Лондон и Йосиф Перец
И в тази връзка имаме си вълк,
Червена шапка яхнала метлата,
достойна дъщеря на свойта кръв.
Той бе уверен, даже и нахакан – ...
В късна нощ
тичат капки по стъклата.
А на мен не ми се спи,
мисли гонят се в тъмата.
Ний със времето вървим ...
Виждаш ли ме...
на някогашното ми аз.
Виждаш ли ме, в сияние осветен
с нови сили във запас.
Друг, но същият, на принципите верен, ...
Размишление по време на демокрация
хищните станаха риби,
хората бяха излишни,
смислите станаха фиби,
смислите бяха предмети, ...
Колко е важно да бъдеш сериозен
в този свят тъжен, мрачен и грозен?
Веднъж се запитах с присвити очи,
защо ли хиляди пъти ме той огорчи!
Денят ми минава из улици прашни, ...