Събирам останки от татуирана тишина.
Разпилени части от паднало хвърчило.
Подреждам пъзел в побеляла самота.
Пиша разкази със синьо мастило.
Така отмятам часовете, дните, ...
Канони пишеш, кармо, графоман, каквато си.
А питаш ли се кой и как ги би прочел?
И любовта си заменил почти за нищо?
Сред пепелта на догорелите огнища,
гори стихът ми, метеор е звездочел, ...
Духовна слепота в очите, блясъка
единствен само погледа привлича.
По-ценен от сърцето е отдавна камъкът,
и скала са каратите как тя обича.
Килимите червени са така удобни ...
За лятото, което в мен остана,
без да избира време и сезон
до смела съзерцателност и бавен,
щастлив копнеж на морски волен фон.
Защото лятото е изненада, ...
Не помня как и точната история,
но пак сънувах нещо тази нощ.
След сънищата няма траектория.
Делим ги само на добри и лоши.
Събудих се със странното усещане, ...
Оставете звуците на ушите!
Не пречете чрез мислите на ума!
Наслаждавайте с пейзажи очите!
И зареждайте с ясни сигнали духа!
Душата тогаз, се рее без образи... ...
Напролет всичко се отваря, ражда и цъфти.
Душата иска да излезе от дома си,
да се свърже с ближни, да се разшири.
Както пролетният цвят обновява лицето на земята и тя лицето си да обнови.
Лятото живее тя с пълна сила, ...
Докато си спука Утрото шкембето.
И се деформира моста край дерето.
Слънцето самичко, босо се катери,
миг преди да цъфнат слънчевите двери…
Сашко се надига от едно креватче, ...
Не ме мисли за толкова свенлива,
от думите ти нещо трепва в мен.
Душата ми, макар и мълчалива,
върви към теб и утрешния ден.
Отключи в мене морската стихия, ...
Когато времето затвори своята врата,
какво ще остане от нашите следи?
Не злато, не власт а частица доброта,
една любов, която в нечие сърце гори.
Ще паднат някога стените на домовете, ...
Студът леко се плъзна по кожата,
сякаш леден вятър ме близна.
Изти́ча през пръстите спомена,
ситен пясък от призрачно минало.
Ключът не ръждяса, лесно изщрака. ...
На празен праг присяда залез пак
до сянка на пресъхнал вик от спомен.
И с устните на великан огромен
изпива слънцето. Приижда мрак.
През счупени прозорци – с дъх отронен – ...
Вървя по лед и за тебе мисля.
Болиш ме… До невъзможност ме болиш.
До църквата ще отида, ще се помоля,
но едва ли ще ти бъда месия.
Спомняш ли си времето на твоите любови? ...
Времето бърза и тихо отнема
всички илюзии, младост и власт.
Земният път е една теорема –
всеки се пита: „Какво тук бях аз?“
Прах ще покрие парите, колите, ...
Цветна, плодоносна и тъй прекрасна,
вън, есента вече приближава...
Лешници в гората малко понабрах,
с невероятен вкус, чудесни са...
Суровите - полезни за здравето, ...
Дълго пазих спомена за дъжд,
скрит в сърцето, невидим за всички,
нощем си отронвах по трохичка,
да не свърши бързо. Неведнъж,
стомната ми пъстрата разбиха ...
Чакълът на пътеката потръпва
от спомена за бързите ти стъпки
И портата, в желязо обкована,
сънува твоите горещи длани.
Приведен, орехът- връстник твой- в мрака ...
Когато си отидем от света
и времето затвори страниците стари,
какво остава всъщност след нощта,
когато и последният ни въглен прегори?
Не са вещите, трупани с години, ...
Един човек стои напълно сам
на своята тераса много тясна.
Кога ли е излязъл там, не знам,
но от стоенето започва да брадясва.
И не помръдва сякаш векове, ...