247 082 резултата
С усмивка слънцето погали
на кутрето малката главица.
Подухна вятър и подкани
в полет шарената птица.
Седнала на прага баба, ...
  372  25 
Откакто ми запукаха ушите,
започнах да усещам мързел в мен.
Че губя интереса към жените
и гледам ги… досущ като кретен.
Отидох за съвет при моя лекар; ...
  216  14 
ПРОЧИТ НА СУТРЕШНАТА ПРЕСА
... мноо яко вали, небосводи се килват отгоре ми –
и е просто мираж онзи шеметен месец април,
даже мравките тръгват с чадъри по стволи и корени,
върху Седмата пейка на ченгелче и аз съм се свил, ...
  136 
***
Потръпват пръстите без милост
да уловят и този миг
в блаженство звук да закодират
душата да получи лек
Душата ми е гладна ...
  115 
Последна песен
Няма я вече моята баба Гроздена добра,
Господ Бог при себе си я прибра!
Една добра жена майка на три деца,
всички тъжим за нея ние сега. ...
  114 
Сълзи душата ми тъгата носи.
Прелюдия, мъгла, но близките са
лъжата на любов фалшива.
Самота, а те са фарса и лобират.
Защо нима в живота глупостта е вяра! ...
  118 
Когато си мечтая за криле,
за пилотско място в изтребител,
блянът ми не ще се разпилее
от молба на притеснен родител.
Когато тръгна да катеря ...
  168 
Никой не те иска в сивото си ежедневие
монотонно
Неистов страх дали е последната заключена врата
Вярата и дух единствени са ти
Залез облачен без лъчи ...
  117 
Разлистени сънища гонят се в мрака,
връхлитат крехката гола снага.
Зад ъгъла утрото изгрева чака,
наблизо проскърцва желязна врата.
Вълни се разбиват сърдито в скалите, ...
  75 
Ще я трясна вратата последната,
най-последна и тежка от всички.
На трапезата вечер щом седнете,
не примамвайте спомен с трохички.
Дайте смело дела ми на кучето, ...
  109 
Там някъде, във дъното на дните,
шумят вълни и блъскат се вратите...
безумните човешки същества -
идеята за думата тълпа...
Презирам ги, защото са нищожни - ...
  207 
Рай
На А.
(По мотиви от книгата “Джони грабна пушката” на Долтън Тръмбо)
Ще те откривам пак сред тишината
Да спирам няма да те търся в тъмнината ...
  164 
ТИГЪРЪТ НА СЕДЕМТЕ МОРЕТА
… някога, преди да остарея – старец, тръгнал вече към стоте,
вихрех си хвърчилцето по кея! – босоного варненско дете,
учех се да връзвам чепарета, че да хвана някой друг сафрид! –
Тигърът на Седемте морета! – в мене възмъжаваше на вид. ...
  81 
Разбиха ми сърцето,но крилете-
недосегаеми са и ме вдигат.
Понасят ме над завист и обида,
градушките до мен не стигат.
Крилете са свободна мисъл, ...
  475  10  38 
На концерта,
на откритата сцена
пяха поети с китара.
Вятърът с дърветата
зад сцената танцуваше. ...
  92 
Крилатите са другата порода
и често неразбрани са. Уви.
А те летят дори когато ходят
и нищо по вода не им върви.
Усмивката е дрехата сияйна, ...
  277  10 
МАЛКА ВОДКА В РАЯ
Какво, че вече вижда му се краят,
че ще заспя под камъка габро? –
аз и отвъд ще имам малка стая
с писалище, куп листи – и перо, ...
  105 
Щом жените от мъже толкова разбират,
то защо съпрузи те днес тъй дълго дирят?
Търсят мъж, атлет поне, да е бог в кревата,
щедър, с пълно портмоне, верен на жената...
Бол пари печелят се с пот или с измама. ...
  100 
Леко отнесен, дори замечтан,
Минаваш отново през този мегдан.
Къде ли отиваш, така развълнуван,
Да търсиш копнеж, скрит, несънуван?
Да срещнеш едно непознато момиче, ...
  105 
Днес по-различно ми пее морето.
Август си тръгна и дръпна небето -
малко по-ниско
и малко по-сиво,
малко дъждовно. ...
  177  16 
Отлита лятото красиво,
отнася обич и мечти.
Отлита бързо, мълчаливо,
не пита то къде си ти.
Сърцето ми тъгува много ...
  126 
На първи септември ме хванаха нерви;
По тялото чувствах сърбеж!
Извадих шест диска, налях си уиски
и седнах да слушам, Депеш!
След няколко шота - приети с охота, ...
  201  12 
ЕДИН ПАКЕТ ЕГИПЕТСКА КЪНА
Понеже ти си хубава Жена,
и аз – освен ако не ме застрелят,
с един пакет египетска къна
при теб ще дойда някоя неделя. ...
  75 
Лицето ти със устните горещи
създадено е само за целуване,
а тялото под хубавите дрешки
е изкушение мое за палуване...
И аз редовно бивам изкушен, ...
  248 
Казват, надеждата умира последна,
но малцина знаят, че жертвите ѝ са безброй.
Уж каца на рамото като малка птица
и ти дава сила да бъдеш герой.
Ако ръцете си сега към теб протегна, ...
  224 
Морето обича да взима всичко със себе си,
но не взе и теб,
остана само кърпата и
отпечатъкът на тялото ти върху нея,
сега тя прелива с белите вълни. ...
  145 
О Б Щ Н О С Т
"На този свят най-сложното
е,изразяването ти да е просто",
с перспективи за реални възможности
вместо стени да се изграждат мостове. ...
  92 
Разпери лятото криле. Готово е за полет.
От него жега всеки взе. Опакова си колет.
Подухва вятърът на старт. Готов е с маратона.
Врабецът пази пухкав гард. Замина си сезона.
Дъждът удари барабан - мелодията стара. ...
  144 
Взрян в чуждия некролог
като в собствено огледало.
  82 
Да, хубаво послание
до определени хора в живота ми.
Елегантно ви изпратих
на майната ви.
Пожелавам ви приятно изкарване ...
  202 
Сам съм си достатъчен
в този свят упадъчен,
не искам около мен усмихнати фалшиви лица
с покварени и злобни сърца.
Сам съм си достатъчен, ...
  125 
Дните следват се един подир друг
винаги соло и с личен анфас,
дават по-мъничко късчета сладост
или объркват всеки наш час.
Носят това в което ни бива... ...
  73 
Дочух, че вятъра по име ме повика
с полъха си нежен ме обгърна,
а мене тръпки ме побиха
и после изведнъж си тръгна.
След него слънцето видях ...
  145 
Довиждане Август
автор:Елеонора Крушева
Да помахаме на август със ръка
и да го пуснем, нека да върви-
по пътеката на времето, като река ...
  125 
Мечтите нявга са отсечени,
но чрез вяра можем да ги извисим.
В доброто полетът е вечен
и не с крила, а със сърца летим.
Емпатия и действия святи ...
  371  15 
ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА АВГУСТ
... живот покрай морето си живея! – реша ли, че ми писне от града,
се смъквам – леко трезвен, там, на кея – да си развея бялата брада,
понякога посрещам сутрин бриза, изпращам вечер късния мелтем,
и под слънцата вехтата ми риза се сбръчка, сви се, прежълтя съвсем, ...
  90 
Погледнах в кладенеца,
видях себе си
в небето.
Бял облак доплува и ме погали
леко. ...
  163  11 
Разперя ли крила
Разперя ли крила да полетя,
все някой ще ме спре, ще се намеси –
опасно е, ще падна, ще умра
и ще изчезнат хоризонти вечни. ...
  156 
Да повярваш е много трудно
скърцат зъби в устата ти- безмълвно.
Говори жестомимичния език
показва знаци, сърцето нашепва ти догадки.
Колко нужно е да не сме си чужди ...
  210 
Разруха
Моята мила родина бавно се руши,
не само нейните сгради изоставени.
Гледам я и сърцето много ме боли,
градовете ни пустеят, селата са забравени. ...
  60 
Предложения
: ??:??