Стихове и поезия от съвременни български автори
Ако можех да изтрия всички думи
с които светът ме е научил да мисля,
дали щях да остана същият човек,
или някой, когото никога не съм познавал?
„Добро“, „лошо“, „правилно“, „грешно“ ...
Вярва ли
на скулите твои прозира кожата под тъмни къдрици,
обичам очите ти, след като нещо разумно ти кажа
извръщаш поглед, все едно напук на режисьор на дублажа.
А Ти знаеш ли колко си красива? ...
16+ Съблечи се, любов…
Съблечи се, любов
и забрави за другото.
Да изгорим в огъня,
кожата ни да гори. ...
Живот напред (Моята Голгота)
за мъничко отложена и тиха,
жадуваща несмислената плът -
за мъничко - блаженстваща, за вечно - лиха...
,,Напред, мечти!" - животът мотивира! ...
14+ Проклетият безверник: Плът, кал и лед
Нямо село
За никъде.
Къпини
са обесили стените.
Прозоречни портрети. ...
Да останеш без да притежаваш
със шепи пълни с „още“ и „след мен“,
със ключове към някакви си къщи,
към чужди утрини и към един забравен ден.
Наричаме ги „моите“ годините, ...
Есенни японски напеви
в чашата с чай парата
слънце целува
***
листопад вали ...
Анатомия на любовта
владееш тялото ми,
владееш съзнанието ми,
владееш ума ми,
контролираш дори съня ми. ...
Амалгама
страстно,
за да проникнат в мен
всичките му проявления,
за да ме погледнат от ...
"Модерни времена"
и влизаш между ниските голтаци
ухо накланяш, уж във знак
че зор ти е за техните мераци
прибираш се, придойде ли часа ...
Земята на Стана остана
Но по-голяма ти не си ми нужна.
Георги Джагаров, „България“
Светлее утрото, а ти белееш –
земята ще покрие скоро сняг. ...
Да гориш в ада
след толкова години?
Изричай пак лъжи,
на теб са ти любими.
Кажи, че ме обичаш ...
Интересен феномен
имало във тоз живот.
Божи дар за теб и мен
било да те намрази идиот...
Някакви нарекли се "БОЕЦ", ...
Урок
паметта ми пак се губи
в своя опит да намери
смисъл и с познати думи
от света да ме отърси, ...
Там, където мислите нямат име
където думите се връщат в тишина,
аз срещнах себе си не като име,
а като въпрос, останал без следа.
Не питах вече кой съм и защо съм, ...
Мястото ми сред елитните поети
над стихове с харизма дебатират.
Любовни майстори, такива на сонети,
самодоволно един друг се аплодират.
Разменят си хвалебствия и химни ...
Пир на паяци
Спомен заключен.
Зад портата паяци
пир си устройват
* ...
Време
Продавам време — миг, секунда, две.
Но кой ще купи спомен от живота?
И колко ли ще стигнат те,
щом времето не връща нищо взето? ...
Градинката на баба Дора
сред зеленчукова лехичка -
пораснала сама-самичка
стройна хубава брезичка.
Сред тикви, краставици, чушки - ...
Където времето се спря
стъпвам в моя дом
обгръща ме минало
тишина навред
*** ...
Албатрос под защита на времето
над времето
пришпорва морска
синева
поел е пътя ...
Любов над Аграба
Мъж:
Живях живот без цел, обикновен.
Крадец в града, за къшей хляб, добряк.
Но ти яви се в слънчев ден пред мен. ...
Оптимистично
но също и без розови илюзии.
Смъртта към мен с приканване поглежда,
но аз презирам нейните алюзии.
На двадесет и пет, а без любима, ...
Малък Мечо
дето има дом Мецана-
пролетта килим застла,
пълен с дъхави цветя.
Сложи на гората пак ...
На юг и когато
Дъждовният ти поглед днес мълчи.
Запомних те, издигнах в свят смеха ти –
и с всяко вдишване… до днес кънти.
Далеч на север сменя се сезонът, ...
Меланхолично
Човекът за човека не е брат.
Мойсей, Исус и Буда днес забравят,
или не искат да ги разберат.
Поетите на дребно се пилеят, ...
Щурчо
мрежа Паячко плете,
а едно Щурче с цигулка
свири и си търси булка.
Хем да бъде работлива, ...
Давай газ, Пегас!
земята пък крепи Атлас,
надеждата крепи човека,
надеждата крепя пък аз –
Пегас ...
2012
изпълнен с бодри мисли за края на света,
внезапно ми просветна, че нашият всемир
е сянка от медуза в безбрежна светла шир,
а всичките ни ежби, тревоги, страхове ...
Кръговрат
сезоните пак тихо се подреждат.
Един изгубен, приказен площад,
където често среща си уреждат.
Където плаче горко есента ...
Парижко бистро
ухото ми погали дрезгав глас. –
Тая една измислена надежда,
че е възможно точно в този час
да бъдете безкрайно благосклонна ...
Вяра, Надежда, Любов
Виж – вярата ѝ шепне – чудеса!
И всуе този свят суров тревожи я,
любов я води, даже и да са,
обрасли всички друми, да са трънени, ...