Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Сянката на чуждите очаквания

СЯНКАТА НА ЧУЖДИТЕ ОЧАКВАНИЯ
Не ме боли,
че Светът очаква нещо от Мен.
Светът винаги ще очаква.
Днес да бъда силна. ...
345

***

Някак съм същата и малко различна.
Онази, която мечтаех те в сънища.
Която обичах те до без дъх и до лудост.
Плахо чертаех посоки и пътища.
Препъвах се в истини, преглъщах се ледена. ...
308 4

За очакванията и за свободата

Очакванията – вериги,
предлагани като награда
и ненадейно ни настигат,
усмихнем ли се, лесно падат.
Защото са недружелюбни, ...
210

Живот да е, а не за злоба време

Не вярвам аз на леви и на десни,
и още на центристи, и на други.
Каква ти справедливост, като бесни
подкупни са съдии тук и куки.
Корупция и мафия... Народът ...
340 2

Ни веднъж

Никога не правихме любов,
не те целунах, ни веднъж
не ме видя за теб готов,
не ходихме в цъфналата ръж...
Но въпреки това обичах, ...
325 1 2

Левски

Вода от стъпките му пият
елените в Балкана заснежен
и горските пътеки крият
следите му – да не попадне в плен.
Нощта го пази и закриля, ...
244

По приятелски

Няма как да решавам, заради теб!
Не бих могла и да соча, твоите пътища!
Ти имаш своята гледна точка... свойто лице!
Попадаш в съмнения, изкачваш и стълбища.
Няма как да вляза в твойте обувки... ...
241 1 2

Невъзможност

Съществуваш до невъзможност
да те имам, тук и сега, дори
до идеята за греховност,
чужда ми до днес. Тя в мене гори!
Като плод, натежал от сладост, ...
253 1

Врата към вътрешния хаос

Не хлопа тази врата. Тя помни.
От другата ѝ страна не чака дом,
а безименен простор,
в който всяка истина
умира от собствената си сигурност. ...
295

Лятно

Изгревът ми заприлича
на разлял се розов крем,
а морето в мене тича
като празничен бохем.
Лятото върти, не спира ...
247 1 2

Спи спокойно Апостоле!

Прероден си вече в наша кръв.
Сърцата бият днес за теб.
Благословен!
Тук си днес, тук е твоят дух.
Пет века помни тоз народ - ...
289

16+ При д-р. ''Смърт''

Тя дойде пияна.
Усмивка килна - озъбена, загнила... Даже ме попита:
Как искаш душата да изтръгна? - и леко залитна.
Дъх на леш ме блъсна... та за малко да се срина.
Рекох: Како... тъй се радвам, че днес при теб наминах. ...
420 2 5

Възраждащ звън струи в нощта

Не е шега, че песента
на барда спря... Една следа
от минал порив, ей така,
ти подминаваш в смях сега
открила грях, не радостта. ...
235

Карма

Като Дамоклев меч тя винаги виси над нас.
Отмерва всеки миг с везните на Темида.
Постъпки, мисли, чувства и слова -
незаличимо вписва в тройния регистър.
Безстрастен съдник на отминали дела. ...
258

Небесен оптимизъм

Щом плуваш в капчица смирение,
ще се събудиш нов и чист,
животът ще е вдъхновение,
щастлив, непипан детски лист.
Ще си с небесен оптимизъм ...
235

Наслушах се

Наслушах се на страдащи, измъчени "души"
оплакващи горещо своята неволя
че те наивни и добри били
и оковани по земята трябвало да бродят
макар че тъй неистово им се лети... ...
495 4 7

Навярно всичкото това е

Душата ми не е пътека,
но я утъпкаха. Почти.
Каквото им хареса взеха.
Хвърчило пъстро от мечти.
От слънчогледите на юли ...
312

След два живота

В последните си два живота съм самотен.
На глуха линия, в задънен коловоз,
текат годините, провлачват тежки котви,
случайни белези на времевата ос.
И някъде - в тунела на мечтите, ...
423 14 14

Патетично

Гарги грозно грачат,
щом чуят моите стъпки,
и мен от всякакви хора
побиват ли ме тръпки.
Щом утрото настъпи ...
284

Бързо минава времето

Поне бързо минава времето,
часовете като секунди, дните като часове...
Сезоните, годините бързо
минават- отминават, неусетно...
Поне бързо минава времето, ...
217 1

Нашият танц

С теб искам да танцувам.
И да те прегърна искам,
а искам и да те сънувам,
и спомени гърдите да притискат.
С теб искам да танцувам. ...
303

Висота

Искам да съм усмихната, окрилена и защитена,
свободата да е във всяка моя клетка и сетиво.
От най-малкото да оставам напълно възхитена.
Животът за мен да бъде като интересно четиво.
Тръпчив вкус проникваше в моето тяло преди. ...
244

Чужди зими

​Не знам защо се срещаме дори,
съдбата тихо води ме нататък.
В мен още чуждата следа гори,
вървя напред... но сам съм в пътя кратък.
​След тебе бях една река без бряг, ...
313 8

***

Понякога мечтая да живея
в някакъв измислен свят,
където любовта не е присъда.
А нощем всеки звездопад
орисва ме със нечовешка нежност. ...
261 2 2

12+ ''Ордум''

Това беше само сън.
Странен като звезда без небе.
Като небе без простор.
Като мълния без гръм.
Яви ми се в нощен сън. ...
295 1 2

Чужди очаквания

В сянката на чуждите очаквания живях,
преди да прогледна като новородено коте
и гласа си свой да чуя аз копнях,
всичко исках да подложа на съмнение.
Гордея се, че стана бързо. ...
668 3

Поетичната истина

Поетичната истина е вопъл,
недокосната и уязвима
като малко стъбълце
с вятъра се бори
и пълзи като змийче, ...
224 1 3

Мълчание

Животът ми – несресана мъгла –
простира върху мене мръсни дрипи
от ненаситни облачни вълма
с очаквания – докато пресипна.
Удавеният изгрев става блед, ...
410 3 10

Гласът на празнотата

Не ме повика тишината.
Аз сам я сътворих
от всички думи,
които не посмях да изрека.
И тя проговори. ...
320

Житейски калъп

Стараеш се егото си първо да обгрижваш,
а после на трапезата ще се повеселиш,
но ако те обвинят в егоизъм, се обиждаш
и от упрекващите горделиво се делиш.
Събираш лайкове и ти се замайва главата, ...
240

От посоки прорязана

Краткото лято ми шепне: „Съзна ли,
че животът съвсем не е вечен?“
И посоките тръгват напряко
да чертаят мечти за далече.
Аз забравям за своите граници. ...
248

Заглъхнала човечност

Няма как да променяш човек,
който сам не приема поврати.
Да се бориш и стъпваш нащрек,
сред фалшиви обноски крилати.
Всеки има мечти и врати, ...
264

Звезди очакват те безброй

О, ангел мой, тъгуваш сам
в космически пустеещ храм!
Тук спомени лежат в покой,
а бе епоха - рой след рой
събратя в полет бяха плам. ...
289 1 2

Стените

Събарях всичките прегради.
Където минех, все рушах.
Душата си на показ вадех,
все честна, откровена бях.
А трябваше стени да зидам. ...
385 2 7

Идвам само в стих да те целуна...

Ангелът на лявото ми рамо,
каза: На покорството държа.
Дяволчето черно: Тръгвай! – само,
рай и пъкъл – шарена лъжа.
Ореоли, нимбове... и книга, ...
274 1 2