249 102 резултата
Безкрили сме родени, но, за Бога,
възможен е човешкият летеж!
И неслучайно се усещаме свободни,
когато сбъдваме поредния копнеж.
Щом не отлагаш дните, а се впускаш ...
  313 
Ела докато още има
пътека мъничка до мен!
Със сняг дълбок ще я зарине
тя, зимата в незнаен ден.
Ела да седнем мълчаливо ...
  166 
Защо ми се плаче... когато имам внуци, които обичам!?
Защо ми горчи, когато съм истински!?
Давам всичко от себе си... но защо, загивам.
Защо ме боли за хора фалшиви!?
За вярата в любовта, защо ми горчи... ...
  162 
Щом в нота се превръща още
и в стих некапнала дори,
сълзата. Сняг е полунощен
безмълвно завалял в зори.
И този стих е като мене – ...
  238 
Любопитно съм момиче
и да питам все обичам.
За какво сме на Земята
и какво е добротата?
Где е тайната пътека ...
  624  10  32 
ЧОВЕКЪТ Е ТЪРКУЛНАТО МЪНИСТО
... аз зная как се диша без пари,
и как с пари не може да се диша –
когато тръгна в парка призори,
не ми тежи бюджетният излишък, ...
  208 
СИЛУЕТ НА АНГЕЛ В СНЕГА
Не ме рисувай по стъклото с пръст –
мъглата и студът са само ехо.
И вятърът, вилнял околовръст,
през прага смита сетната утеха. ...
  223 
Истината е в “бурите“
Да,
аз живях на прелома
на две епохи!
Не зная, ...
  96 
Не зная възрастните как заспиват
без отговор на важните въпроси?
За всичко друго време си намират,
а нямат време да се образоват!
Попитах мама как съм се родил? ...
  349  18 
Somewhere the sea waves had found a quiet peace,
The tired wind had even forgotten its howl fierce,
The great sun even shone without its warm rays,
There he was waiting for the end of his glory days.
Staring ahead he reminisced about the Alps, Egypt, Moscow ...
  174 
Не е гозба, а магия!
Не бъркайте! Не върви изобщо със ракия!
А с кисело млекце,
меко като сърчице!
И всяка хапка е екстаз, ...
  166 
АЗ СЪМ ТВОЕТО МЕЧОЧЕ
… по софийските пресечки се разхождат бели мечки,
сняг се сипе на парцали пред Централни хали.
В миг изгубих ум и дума, скрих се в подлеза на ЦУМ-а,
щом трамвайчето изхлопа върху мен – към Попа. ...
  183 
Кожата ти, млечна писта,
зовяща ме да разузная,
къде по ароматността й чиста
е мястото, което най-желая...
И търся, бродя със целуване, ...
  302 
Когато се срути стена
от спомени, къща градили,
и плъзне по двора мъгла,
подгонила жизнени сили.
Когато избухне вълна ...
  111 
Олеле, това дете!
Плаче, пее и се дере.
Грачи силно всеки ден -
за певец е той роден!
Баба го убеждава, ...
  165 
Ти днес си искрено блаженство ,
а утре вече ще те няма-
блестящо бяло съвършенство
сред мрачна градска панорама.
По детски пърхаш неуморно, ...
  160 
П А Р А Д И Г М А
Защо повече от седмица
Огненият Ад бушува в Лос Анджелис,
като епизод от гротескна поредица,
която човешките грешки наказва? ...
  117 
The day that I left behind me
Has nothing but beautiful footsteps around my tiny room.
And some days have nothing to offer
but that can be beautiful too
because they feel like a hug from life ...
  175 
Тишината е моята спътница.
Самотата – приятел добър.
Като фея и някаква странница
Все витая в мисълта и насън.
Не обичам да бъда на сцената... ...
  104 
Те срещнаха се, и се влюбиха почти случайно
Едно момиче и едно момче.
Обичаше го много силно,
Но той не искаше любов да й даде.
И стана тъй, че пътищата им се разделиха, ...
  183 
and tonight I’m gonna leave you alone
saying ‘goodbye’ and meeting the dawn
I lock the doors and I don’t look behind
the key to my heart you will never find
i’m carrying it with me, inside myself ...
  151 
Защо винаги мразят Добрите!?
Защо ги гледат като враг...
та те само за доброто живеят,
и свято вярват във чиста любов.
Защо на доброто със зло отговаряме!? ...
  216 
Замлъкна ли, тогава проговарям трудно,
напъждам думите. Сама – бездомен пес.
И все едно дали е вчера, или днес,
крепѝ ме само полудялата ми будност.
Край мене – шумно многогласно, многолюдно, ...
  187 
СМЪРТТА НА ЕДНО КОТАРАЧЕ
Кола го блъсна. Котето издъхна
на метри от Колхозния пазар.
Загърна го във дрехата си връхна
един случаен варненски клошар. ...
  163 
Тръгвам си, за да се върна,
обръщам се.
За кой ли път аз тръгвам си,
но връщам се.
Очите си отварям, ...
  91 
Научи ме, Болко, да живея!
Научи ме с теб да продължа!
Да остана тук, да се засмея
на живота с черната съдба.
Да изтрия, Болко, суетата. ...
  259 
Иде време да бием камбани,
да оставим по пътя следа.
Много хора, до днес неразбрани,
пак допускат в сърцето леда.
А животът им- тъмно мастило, ...
  263 
Ще дойде ден... ще бъда спомен,
спрял в черно белия албум,
застинал звук от сън отронен
и сив контур в нечий ум.
Ще дойде ден... в ранно утро, ...
  199 
Ще забрави небето с лъчи да ви гали и дъжд
да тъче между него и капките нова надежда.
Ще удари над всички не лятната ледена мъст,
а войната до пепел. И ужасът кръв ще изцежда.
Ще заплаче на глас съвестта като майка пред гроб, ...
  464  31 
Нима си позволяваш да се оплакваш,
Нима денят ти не е изпълнен със желания,
Нима всеки час с трудности се сблъскваш,
Че все намираш тези глупави оправдания!
Знаеш ли, кажи ми, за какво иде реч, ...
  145 
кокиченца
снега пробиха
и сърца ощастливиха -
и света̀ благословиха - и
усмихнати - към пролетта го доближиха
  133 
Сред бялото живота се променя
и черното видя го и се скри,
порок и ужас дремят неизменно
но бягат от снега, снега гори
безсрамие, безумие и похот, ...
  129 
на Арабела
Някой път,
ако без да искам
ритна попа
във г*зъ…, ...
  99 
Снегът – понякога изгрява!
Снегът – понякога мълчи…
И слиза от небето на кокили!
И пада на земята по очи…
Снегът обича често да си ходи ...
  181 
Малкото ми братче, Митко,
е досаден любопитко!
Онзи ден - попита Тати,
колко месечни заплати
взимат всички тарикати, ...
  424  17 
Приятели, карайте внимателно.
Животът е винаги на път.
Ако не бързаш за отвъд;
ако не си тръгнал окончателно.
Знам, че бързате за някъде. ...
  216  10 
Със всеки стих душата си разголвам,
на показ лъсват кътчета от нея.
На малки части в рими я отронвам,
изгарям в пламък, в‘ въгленчета тлея.
Душата ми е малка, няколко е грама, ...
  242  18 
На този свят дошли сме да летим,
да вземем къс от пъстрите палитри.
Дошли сме и разумно да творим,
а не с ирония и стъпки хитри.
Дошли сме да посеем красота, ...
  131 
Благодаря ти, Мария!
Играем си на хора-
добри или пък зли.
Мечтаем да се реем,
в небе, като орли. ...
  167 
Още един „предмет“
Асоциациите са свързани с подобието.
Нещо подобно на това, за което мислим
Ний в момента, за него кат се сетим
утвърждава ...
  129 
Предложения
: ??:??