Поезия

252,9 резултата

Спомен

В съня ми всяка вечер идваш ти.
Безумно искана, мечтана и желана!
Отиваш си със първите лъчи!
Истина ли си, или измама?
Целувката ти в моя сън гори! ...
197 2

Понякога

Понякога ще те боли.
Може би от мойте думи
сърцето ще се просълзи,
даже може би без звуци.
Понякога ще го захапе ...
189

Молитва за любов и против суша

Обръгнала на студ и безразличия,
топя ги и в звездици ги превръщам,
че песента не може да е ничия,
от радост или скръб една и съща.
От разните фалшиви покаяния ...
169

Царица

Градина. Малко кафене.
Алея кротка.
После накъде?
Отвсякъде зелен пейзаж.
Зелена сутрин и зелен покой. ...
166

Не затваряй очи

Живот ли бе да го изплачеш …
и да го обичаш с всяка тъпа болка?
Самотната зора изгря като сираче,
а слънцето направи нова обиколка.
Но ти усмихвай се, дори през зъби… ...
221 1 2

Майка

Спомени хранят още сърцето ѝ,
то не познава деменция.
Пази в кутийка коса от детето,
помни плача след инжекция.
Трудно заспива, но с два валидола ...
428 7 13

Мисли без обувки

Босите ми мисли не търпят
маркови обувки от лъжи.
Господ не живее в банкомат,
златото от злото си лъщи.
Блясъкът е мухоловка за наивни, ...
278 1 5

Претоплена манджа

През двадесет и първи век
продължаваме,да местим
междудържавните граници
и да пазим вътрешно личностните си крепости.
Външното продължава,да е доминиращо ...
149

Роза с бодли

С една червена роза започна светът ми –
като пулс в ръката, като първи дъх.
Ти беше всичко, което вярвах, че ще скрие
страха от самота, студеният ми мрак.
Но времето — жесток и тих предател — ...
204 1

... и шепа кал – да си направя свят...

И тръгвам пак. Събратя пилигрими,
в огнище бутафорно днес горят,
фалшива обич, маски неброими,
а пътят ми трънлив е, но познат.
Тръгни с мен, ветре! Любовта вземи ми, ...
299 2 4

Гняв

Защо пък да съм мила?
Защо да съм добра?
За да ме смажете от болка ли — отново?
В този свят на фалш и суета
душата ми ви тежи като олово! ...
195

Есенен стих

Карамел и канела, мед и орех препечен
и ванилов сироп за заливка,
кехлибарено грозде, във мига сякаш вечен -
там извиват се устни в усмивка.
Дъщерята на Здрача покрай сенките скита ...
338 2 9

Прелести

Явната прелест
пленява, прехласва и
в скрита прераства!
Скритата прелест
любов е, духовност и ...
170

Може би...

Може би съм дадена на друг.
Може би, съм дадена за друго.
Този свят е сбъркан, странен луд,
който за удобство вярва в чудо.
Може би в различен сън кълни ...
272 8 7

Неподкупни

Слава Богу! -
Неподкупни
са децата
и сред тях
подкупността ...
164

Страница от есента

Есента отлисти своя страница.
И изпъчи гроздови зърна.
Вятърът нарами раница,
пълна с шума и листа.
Всеки плод набъбва и прелива. ...
268 4

Броене

И пак е време за раздяла
с един сезон на всички драг,
пак лятото във нас оставя
тъга по слънчевия бряг.
И пак ще тръгнат дъждовете... ...
290 2

Есента ми каза: – Hello, boy!

EСЕНТА МИ КАЗА HELLO, BOY!
... есента по късо панталонче
и със жълта блузка от ликра
пийна водка с мен – едно патронче,
и за спомен сетне го прибра, ...
226 2 1

Пътека към зимата

ПЪТЕКА КЪМ ЗИМАТА
Избери си посока – една,
и обратно недей се завръща.
Есента драсва дълга следа
в листопада край моята къща. ...
311 4 5

Ако трябва

Ако трябва дори и за век да замлъкна, е, нека.
То от думите полза каква ли? Счупѝ туй перо!
Да опазя света си, живота си светъл, човека,
който вярва, твори и на злото отвръща с добро.
Ако трябва да бъда пътека, повярвай – ще бъда, ...
187 1 2

Да ме събужда твоята Любов

ДА МЕ СЪБУЖДА ТВОЯТА ЛЮБОВ
... изглежда, снощи вихър е вилнял – събуждам се, и никъде те няма,
обиколих квартал подир квартал, с клисаря бих камбаните на храма,
разпитах леко трезвия сархош, в патрулката разсъних три ченгета:
– Дали през Варна мина тази нощ красивото момиче на поета? ...
164 3 1

И приказка – след мене да остане

Каква заблуда, слепота ужасна.
Физически, че недовиждам знам.
Домът ти тук е. Майка ти порасна
и стига вече скита тук и там.
Прогледнали къртиците да бяха, ...
210 1

Онеправдани

Те толкова яко са захапали
тъпите,глупави,зверски,свои идеи,
ръцете им до раменете с кръв са изцапани,
вживели се в ролята на "отговорно" заети,
влюбени до полуда в огромното Его, ...
169

Идеалният си търси идеалната

Жената идеал е като мъжа такъв,
тоест, за наивниците блъф.
Съчетава ум, умения креватни, визия,
невиждани дори по телевизия...
Но замислих се - къде се вмествам я? ...
255 6

Нима сте прокопсали

Не искам домашни, не искам уроци!
Не съм чат GPT. Не съм и робот.
Не искам да ходя на скучни кръжоци!
Влече ме самият живот.
Пълно е с хора окичени с грижи, ...
314 1 4

Смъртта

Очите, влажни, кехлибарени,
загледани към вечността,
навярно спомнящи оставени
надежди в минали лета;
затварят се в клепачи лепкави ...
238 2 2

Есенно

Денят навънка е намръщен.
Ръми и... стелят се мъгли.
Листа закапали в сумрака
в килим подгизват от сълзи.
Припява вятърът в стъклата, ...
397 3 12

Постигнатото

постигнатото
го любов поражда и
(с любов) надгражда
189

Kърпикожуси тихичко кълнят...

Затънах здраво. Блато и камъш.
Отрова – газ без мирис и невидим
и тишина: Светът ли те обиди? –
мълвеше. Ето, ти за мен се дръж.
До свойта гръд почти в мъртвешки сън ...
160

Момчетата, с които остарях

МОМЧЕТАТА, С КОИТО ОСТАРЯХ
... момчетата, с които остарях, седят край мен – дъртачета на пейката,
отдавна вече станахме за смях! – със спомена за младостта офейкала,
не знам къде без нас се изпари? – дори да я повикам, ще се върне ли? –
потъна вдън безмълвните гори – след пролетните мълнии и гърмели, ...
229 6 2

Мостът

МОСТЪТ
От думи, дето премълчах,
една преседна – като залък.
Без угризения и страх
нагазих в тлеещия залез. ...
289 6 8

(?)

Бях дрипаво облечен и невзрачен,
а ти божествена и с черно кадифе.
Помислих си, прегърбен в здрача,
уместно ли е да изпием по кафе?
Уместно ли е днес да те желая, ...
282 14 7

Въпроси, въпроси

Когато тишината крещи...
и глухите от шумá не заспиват!?
Камбани църковни без въже не звънят.
А искрата надежда... отдавна не свети.
Когато сълзите се борят с усмивка! ...
294 7 5

За теб - най-обична и свята ...

...
Едва подбрах за стих словата,
за теб, най-обична и свята -
Българийо, родино наша,
с неизказана признателност ... ...
366 10 16

* * *

ПИТАМ ТЕ, КАКВО ЛИ ИСКАШ ДА ТИ БЪДА?
Искаш да ти бъда животворен извор.
Пиеш ли от мене, да съм ти присъда,
жажда утолиш ли, да съм като изгрев,
дето се подава след потайна доба... ...
192 1

Лъжи в хармония

Младостта ми си отива,
като лист в есенен вятър,
лицемерието ти остава,
като сянка в душата ми тъмна.
Лъжата е враг на хармонията, ...
253 2

Той е септември

Той е септември, с чувства е смесени.
Сутрин е смръщен. Следобед пък юли е
с парещо слънце, макар да е есенно.
Често му съхнат сълзички по скулите..
Хладно прегръща, но топло обича. ...
337 7 10

Приказка от баба за принцеса Ванеса

Имало е някога принцеса
с пламъче игриво във очи.
Своя принц очаквала Ванеса
с белия си кон да долети.
Расла тя, пораснала щастлива, ...
317 4 4

Ти ще си причина

Душата ни човешка същинска е градина
и всеки сам се грижи, по-дълго да я има!
При едни е избуяла с филизи и в младост,
при други заблатена..., повяхнала от жалост.
И някак не е редно, да загърбиш и подминеш, ...
242 2