Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

По-цяла

Няма в живота лесни пътеки,
в упор посрещаме вятър суров.
Знае човекът от памтивека -
бурите спират се само с любов.
Често връхлитат ни смерч, урагани, ...

Ромашка

Поезия » Философска

174 4 5

Бройлери

Живеем като Бройлери щастливо
с осигурена денонощно "Евро - светлина"...
Че някой постарал се е грижливо
да разполагаме охолно - с коли, екскурзии, храна, вода....
Не се полага много, много да се движим ...

lubotran

Поезия » Гражданска

151

Химн на великия Аз

Аз съм самороден егоист,
изтъкан от злоба непукист.
Преди мен – едва ли нещо е било,
а след мен – безсмислено дори е то.
Огледалата са ми храм, ...

VladimirRuykov

Поезия

260

Предание

През пурпурни жита ще мина,
ще снимам слънчогледи с очила,
ще намеря оазис в мъртвата пустиня
и с пясъчна патерица ще вървя.
Ще тананикам посивял куплет ...

Вая

Поезия » Философска

247

Когато отвориш вратата

Съмнявам се да знаеш колко съм различна,
за теб съм цветето със сините очи,
отдавна се познаваме в среда привична,
но в мен пораства крепост със затворени врати.
През лятото съм роза жълта и ухайна, ...

Вая

Поезия » Философска

257

Малък елф иззад камъка гледа

Летни перести, палави облаци
зад дърветата нахално махат,
но не съм с очилата си розови,
пеперуди не пърхат в стомаха.
Подозрителни котки ме следват, ...

radiola

Поезия » Друга

139 1

Хищна котка

Привечерният въздух мъгливо проблясва
от скорошен дъжд,над градския парк.
Денят претоварен най-после угасва,
юнска вечер,рисува съзвездие „рак“.
На полу- вековната пейка облегнат, ...

silverwolf

Поезия » Любовна, Еротична, Хумористична, Философска

281

Опитомяване на огъня

Живее в мрака звяр от светлина,
не просто огън – дишаща стихия.
Във вените пулсира топлина,
която трудно може да се скрие.
Той има сърцебиене и глас – ...

iren5

Поезия » Философска

121

На детето в мен

На детето в мен
пожелавам
да продължава да пораства,
без да губи вярата си
в доброто, в любовта, в приятелството. ...

Ехо_от_емоция

Поезия » Бели стихове

181 1

Звездичка е душата на човека

Не слушам що поповете говорят,
реалност – смърт и пръст... И друго няма.
Душите на любимите си хора,
аз търся сред вселената голяма.
Череши шепа на врабците хвърлих ...

Patrizzia

Поезия » Философска

160 2

Добър вечер, Любов

(текст за песен)
Добър вечер, Любов!
Добър вечер, Любов,
пак разтварям вратата широко за теб.
Приседни, ето тук, недалече, Любов, ...

tanq_mezeva

Поезия

235 5 8

Себепознание

Ако искаш да зърнеш част от себе си,
можеш да потърсиш в думите на тези,
които те обичат.
Ще се видиш красив и добър и прекрасен,
но това не е всичко... ...

Вероник3

Поезия » Философска

363 4

А мене кой ще ме сънува

След толкова безгрешни намерения
пътeка с добродетели застлах.
А лудостта ми ли? Не знам... Вземете я,
впишете я в съдбовен алманах.
Не ме съдете, болката ми сляпа е, ...

BoBoteva

Поезия » Философска, Строги форми

1.2K 14 41

С кредити и дефицити

В държавата ни става нещо лошо!
Не вярвам вече в този кабинет!
Цените скачат - с новия Бай Тошо,
и няма пак в държавата ни ред.
След първия воаяж на Румен Радев ...

Yuri

Поезия » Гражданска

228 1 4

Светът на децата

Детството ухае на топла курабийка,
на детски боси крачета по росна трева.
В очите им грее вълшебна искричка,
а в джобчето си крият калинка - мечта.
Те нямат си строги и сложни кроежи, ...

rhapsody

Поезия » За деца

295 1 5

Загадка

За мен оставаш си загадка –
неразбираема е твоята душа,
загадъчна и необятна,
държи ме в плен, събужда любовта.
Очите ти – една магия! ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

410 1 2

Просто върви с мен

В тихия час, преди да съмне,
светът за миг притихна в мен.
Не знам накъде ме води този път,
но ела с мен…
Нощта си тръгва бавно на пръсти, ...

rhapsody

Поезия » Философска, Авторска песен

205 2 4

Обич

Обич
Аз съм беден поет, нямам нищо да ти дам
само стръкче обич и усмихната Надежда.
Може би със стиховете чувствам се голям,
с перо в ръка музата в чуден свят ме повежда. ...

valcanyon

Поезия » Любовна

253 1

Изстрелът и небето

Мото:
Не мога да се спра, а и не искам -
истината за живота ме ранява.
До днес едва успявам да устискам -
мъст ожесточена в мен назрява! ...

KatyaAlexandrova

Поезия » Философска

126

Дете

Хвърчило-змей в небе се вие
без дъх останало хлапе,
от шепите си жадно пие
и смело втурва се напред.
В тревите росни босо тича, ...

Marialla

Поезия » Философска

183

"В очакване"

В очакване
Усмивката ми се стопи, изчезна,
претвори се в есенни цветя.
И бледа длан към мене се протегна,
за да ми услужи с тишина. ...

KristinaToteva

Поезия

319 1

Жива искра

Вслушай се…
Вятърът има ритъм.
Чуваш ли го…?
Всеки звук е живот.
Пристъпи в светлината на тези реки, ...

rhapsody

Поезия » Философска

173 1 2

"И стига..."

И стига...
И стига сме се лутали безверни,
не ни ли стига синьото небе?
Не ни ли стигат прашните камбани,
които бият заради нечие сърце? ...

KristinaToteva

Поезия

339

Под купола на необятното

Огромно беше ехото, глушеше даже тътена
от метеори падащи след моето несбъдване.
Помислих си за миг, че идва най-всеобщото.
В пропадналия вик вдън ладия на лошото.
Поисках да прегърна жената най-любима, ...

vega666

Поезия

234 10 8

Ако Есента беше човек

Ако Есента бе човек сред тълпата,
щеше вятърно, боса да крачи навън.
С очи – ниско слънце, залязло в душата,
и коси от листа – като вехнещ сън.
Тя се смее със глас от стъкло натрошено, ...

SiyanaBozova

Поезия » Пейзажна

174 1

Малчуганите...

Малчуганите...
На тротоара, с креда, чудни слънца
рисуват сега малчуганите -
червени, ярки и зелени даже,
с цветове - май всички от дъгата... ...

dorageorg

Поезия

219 3 16

Пак дойде лято, да поемаме на път

Пак дойде лято и ще тръгваме на път
за да забравим делничните грижи,
пред нас като на длан лежи светът,
очаква ни по него да се движим.
По пътища незнайни да вървим, ...

Огнян_Железов

Поезия » Философска, Гражданска

143 3

Черната дъга!

Виждат в мен "силната жена" -
Виждат само опаковката.
След дъжд съм черната дъга -
Скочила с краката в локвата.
С аромат на момина сълза - ...

PetqStraxilova

Поезия » Друга

531 3 16

"Белегът на душата"

Светът притихва – сякаш спира
всяка мисъл, всяка бурна диря.
И в онзи миг, когато звукът отминава,
в мен напира белегът на тишината.
...

Lina_2803

Поезия » Философска

320

Довиждане, май

И май пое по своя път.
Ще се превърне в минало.
Променлив бе —
ту слънчев, ту дъждовен.
Друг месец, мисля, не е имало ...

ДаниелаВиткова

Поезия

135 1

Мълчанието на времето

В часовника на стария ден
не тиктака ни звук, ни съдба.
Само сянка от спомен роден
се разлива във вечност една.
Времето мълчи. И в тишината ...

HristoDimov

Поезия » Философска

257

Забранени спомени

Бягаме от миналото като сенки
настоящето да не разбере
че обичали сме силно нявга
някой друг дълбоко от сърце.
Не обръщаме глава назад за спомен ...

VladimirRuykov

Поезия

160 1 2

С червило на бузките

Вече съм голяма.
Май приличам и на мама.
С обувки съм на ток.
Имам поглед най-дълбок.
Роклята е много сладка ...

Spring_sunrise

Поезия » Хумористична, За деца

190

През Габон и през Гвинея

За да плува в Амазонка
Тошко си купи булонка!
И сега пердаши с нея –
през Габон и през Гвинея!
Плува Тошко в Амазонка ...

Ревов

Поезия » За деца

196

Лятно щастие

Утрото се плиска чисто
с розови черти,
искам си морето, искам,
с лятото лети.
Щом в сърцето се разливат, ...

zelenaradost

Поезия

123 1

Вечният път

Вечният път
Този,който способен е,да съзнае
необятния безкрай и пустошта на Нищото,
може спокойно в своите мемоари
Надеждата с Вяра и Любов да разнищва - ...

krasio0109

Поезия

169

Цвете мое

Желая те и дните ми минават в мисли за теб,
с цвете те галя по лицето в мислите ми,
а с устни нежно галя плътта ти,
не мога да спра да мисля за твоите красиви очи,
не мога да спра да мисля за твоята душа, ...

lion_07

Поезия » Любовна

147

Жена - Стихия

Обичам и искам да бъда обичана.
Гениално творение на природата.
Ъгъл от безкрайността и ....
Ничия принадлежност.
Но нощем сънувам цветни дъги. ...

LuluSana

Поезия » Философска

302

Небесен метроном

Аз отново вървя… и търкалям пред мен битието…
Доверчивата своя душа оскверних неведнъж.
За кого ли копривена риза безмълвно не плетох?...
Но лукаво ме сграбчваше демон в цъфтящата ръж!...
Все по-бързо, макар и накуцващ, животът ми тича ...

anabel7

Поезия » Философска

543 6 20

Аз — в моите очи

Като буреносен облак
през юли съм аз,
като никога непонокнало
семе в полето,
една от вечно ...

gurhito

Поезия » Свободен стих

346 1 4

Стихове и поезия от съвременни български автори

По-цяла

Бройлери

Химн на великия Аз

Предание

Когато отвориш вратата

Малък елф иззад камъка гледа

Хищна котка

Опитомяване на огъня

На детето в мен

Звездичка е душата на човека

Добър вечер, Любов

Себепознание

А мене кой ще ме сънува

С кредити и дефицити

Светът на децата

Загадка

Просто върви с мен

Обич

Изстрелът и небето

Дете

"В очакване"

Жива искра

"И стига..."

Под купола на необятното

Ако Есента беше човек

Малчуганите...

Пак дойде лято, да поемаме на път

Черната дъга!

"Белегът на душата"

Довиждане, май

Мълчанието на времето

Забранени спомени

С червило на бузките

През Габон и през Гвинея

Лятно щастие

Вечният път

Цвете мое

Жена - Стихия

Небесен метроном

Аз — в моите очи

Опашка