Стихове и поезия от съвременни български автори

255.5K резултата

Tочно на часа

Щом с немощна съсухрена ръка,
погалим дни, що нищичко не значат,
въпросът е: Живяхме ли така,
че дъждове поне да ни оплачат?
Усмихвахме ли пролетен април, ...
246 2 2

Не се справям...

Не мога сама да се справя.
Болката не мога да овладея.
Не успявам да се изправя
и да продължа да живея.
Времето лекувало болката, но как? ...
259 2

Ave, Живот, обреченият на любов те приветства

Една жена, като икона свята,
олтара ми без думи ще разбие.
На счупено ще звънне тишината
и котката под скрина ще се скрие.
Ще кретам по скъсената си права ...
275 1 4

Цветята...

Цветя в червено, розово и бяло -
багри ги слънце с нежна красота...
Чудни, тъй прекрасни създания,
празник за очите с дивен аромат -
ирис, карамфили и далии, ...
286 2 7

Закъсняло признание

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ
Наситих се на зимната тъга
и тази тишина ми е горчива.
Не съм била поклонник на снега –
но е причина да съм още жива. ...
298 1 9

Мама миа

Мама миа
Една жена под сурдинка ми каза,
че българските партии твърде са много-
демек,много вожд малко индианец
и той не може успешно вредом,да смогва. ...
190

„Ех, да имах пет стомаха!“ - хумористично стихотворение от Иван Бозуков

Ех, да имах пет стомаха!
(Поетика на кулинарното вълшебство)
Степента на нечие присъствие в света е правопропорционална на количеството на неговата/нейната... биомаса.
Авторът
Ех, да имах пет стомаха, ...
202 1

***

Приличам на приказка.
И на вкус съм ванилена.
В нощите запалвам звездите.
Утрото будя,
разпръсвам росата. ...
184 1

Тук, при този бряг

Няма нужда от поезия,
няма нужда от тъги.
Късно вечер нека слезем
тук, при този бряг и си простим.
Нека развълнувано морето ...
191 2

Космос

Космос, бездна, вечна тъмнина.
Звезди проблясват и умират.
А след тях - живот и светлина
в мрака смирено се прибират.
Луната първа си отива, ...
260 1 2

Първоаприлска тъга

Сияе слънчевото утро,
денят се ражда за живот,
надига се Гаврилчо мудно
в очакване на своя род.
Пристига мама със мекички ...
233 1 2

Думички

Всеки би могъл да пише,
не е нужен толкова талант,
не е нужно да си с висше,
за да бъдеш словесен музикант!
Нужно е мъничко желание ...
246 2 5

Край дворецът на Бърдоква

Вместо да лови юрдечки
из гората със Блатечки,
тръгна Тошко с кака Кунка
да се прави на маймунка!
Някъде – отвъд Марица ...
210

Плюшено царство

В стаята тъмна, под меко одеяло,
времето тихо за миг е спряло.
Една армия пухена, с лапче до лапче,
оживяват нощем всички играчки.
Мечета с панделки, зайчета сиви, ...
287 1 6

Нишка отвъд тъгата

Моят свят във шепот се побира -
гаснещо мънисто в тъмнина,
и болка с обич кротко се събира,
в разпукана от тишина душа.
Разтварям се бавно като мъглица, ...
442 6 18

14+ Не ме рисувай

Не ме рисувай, чуваш ли, недей!
Боли ме как очите ти ме пият.
Едно червено вино ми налей,
за да не чувам как сърцето вие.
Поредната съм. Днешният модел ...
334 5 12

Тиха буря

Когато тръгнеш по пътя сам
и няма кой да те чака там,
спомни си ти съня лъжовен,
как потапя те в далечния спомен
и в буря превръща ти душата, ...
235

Мъртви души

Ставам все по-иронична –
кафето ми на вкус е горчиво.
Всяка сутрин се усещам различна,
а денят и ежедневието сиво.
Липсваш ми много, безкрайно. ...
218

Смехът

Със смеха щом свързал си другарство,
имаш си приятел верен, скъп,
чудодейно носи той лекарство
и цери те от тъга и скръб.
И за миг те кара да забравиш ...
223 1 2

Силуети

Ами ако бяхме
само силуети...
Двуизмерно тяло в триизмерен свят,
син фон и огнено оранжево,
греещо от старата ми свещ. ...
186

Прощавай, дядо

Прощавай, дядо,
че до теб аз не бях,
знам, нося си го като грях.
Знам, живот не достига
да изкажа моята скръб, ...
251 1

На "Вайбър кафе" по пенсионерски

НА „ВАЙБЪР” КАФЕ, ПО ПЕНСИОНЕРСКИ
Хайде всички на кафето
Да затропа ни сърцето...
Мария Панайотова
На сладки чатове в ефира, ...
254 2 3

Клинична пътека

КЛИНИЧНА ПЪТЕКА
Щом тръгна си, внезапно заваля
и дланите ми пиеше прибоят.
Каквото беше – вече преболя.
Засъска здрачът хищен зад завоя. ...
258 2 2

Беличка вместо шегичка

[Мишо]
– Батко, зная в минали години,
че белите свои ти си крил
зад шега – с надежда, че ще минат,
щом са в първа дата от април. ...
270 1 2

Последно на Боби Михайлов

В небесните терени с благодат
ще вардиш дузпите на дяволи
и ангели пред твоята врата
елей ще леят и горят тамяни.
А Реферът със бялата брада ...
180 1 1

Прощаването на Славянката

Малка гара във края на Рая -
Рай нарича се мойта земя.
И отново ще мрем за България
тази малка, но горда страна.
припев: ...
217 2

14+ (Почти) сбъднат сън

Сънувах те и във съня ми правиш чудеса,
подскача дупето ти в барабанен такт,
а ти рекорди счупи по езда
почти докарвайки ме до инфаркт...
Камшик държеше във ръката нежна ...
340

Българска работа

Българска работа
Всички се борят с Борисов и Пеевски,
компромати летят от всички страни
и не само по техен адрес,а към всички-
самите те проклинат самите себе си ...
197

Mоя късна, лилава любов

И тъче, и тъче, и тъче,
пролет приказка. С край е различен,
ти си мое любимо момче,
аз съм твоето лудо момиче.
И зверче, и зверче, и зверче ...
271 4 8

Бях 2000

Бях сякаш в амок. По-добре съм сега.
Не се вече чувствам излишен.
Но всичко ще кажа. Мълчах досега...
Ала продължавам да пиша.
Бях сякаш в отвъдното. Дълго бях там. ...
219

Ако бях жена на Хитлер...

Ако бях жена на Хитлер
Щях ли аз да съм добре
Ще ли той да ме обича
Дори и времето да спре
Дали ще иска да обгрижва ...
200

Via

Мога да политна като Птица,
вярвам, че си другото Крило.
Тъжно е... душата Мъченица –
броди със посърнало гребло.
Търси те във знаци, гласове, ...
199

Спомени в албуми...

Да се родя си с трепет ча́кал,
винаги до мен си бил.
Толкова за мен си плакал,
сега си само спомен мил.
Научи ме да карам колело, ...
195

Признание в любов

ПРИЗНАНИЕ В ЛЮБОВ
Като вятъра, който
с дърветата сякаш танцува,
като пролетно утро,
с песента си както вълнува, ...
225 1

14+ Ньива неорана

НЬИВА НЕОРАНА
Нане музе у обора,
Пена клендза насред двора –
сгодна, уфатна и бела,
боб да сади се навела. ...
241 3 4