Живеем като Бройлери щастливо
с осигурена денонощно "Евро - светлина"...
Че някой постарал се е грижливо
да разполагаме охолно - с коли, екскурзии, храна, вода....
Не се полага много, много да се движим ...
През пурпурни жита ще мина,
ще снимам слънчогледи с очила,
ще намеря оазис в мъртвата пустиня
и с пясъчна патерица ще вървя.
Ще тананикам посивял куплет ...
Съмнявам се да знаеш колко съм различна,
за теб съм цветето със сините очи,
отдавна се познаваме в среда привична,
но в мен пораства крепост със затворени врати.
През лятото съм роза жълта и ухайна, ...
Летни перести, палави облаци
зад дърветата нахално махат,
но не съм с очилата си розови,
пеперуди не пърхат в стомаха.
Подозрителни котки ме следват, ...
Живее в мрака звяр от светлина,
не просто огън – дишаща стихия.
Във вените пулсира топлина,
която трудно може да се скрие.
Той има сърцебиене и глас – ...
Не слушам що поповете говорят,
реалност – смърт и пръст... И друго няма.
Душите на любимите си хора,
аз търся сред вселената голяма.
Череши шепа на врабците хвърлих ...
Ако искаш да зърнеш част от себе си,
можеш да потърсиш в думите на тези,
които те обичат.
Ще се видиш красив и добър и прекрасен,
но това не е всичко... ...
След толкова безгрешни намерения
пътeка с добродетели застлах.
А лудостта ми ли? Не знам... Вземете я,
впишете я в съдбовен алманах.
Не ме съдете, болката ми сляпа е, ...
В държавата ни става нещо лошо!
Не вярвам вече в този кабинет!
Цените скачат - с новия Бай Тошо,
и няма пак в държавата ни ред.
След първия воаяж на Румен Радев ...
Детството ухае на топла курабийка,
на детски боси крачета по росна трева.
В очите им грее вълшебна искричка,
а в джобчето си крият калинка - мечта.
Те нямат си строги и сложни кроежи, ...
Обич
Аз съм беден поет, нямам нищо да ти дам
само стръкче обич и усмихната Надежда.
Може би със стиховете чувствам се голям,
с перо в ръка музата в чуден свят ме повежда. ...
Огромно беше ехото, глушеше даже тътена
от метеори падащи след моето несбъдване.
Помислих си за миг, че идва най-всеобщото.
В пропадналия вик вдън ладия на лошото.
Поисках да прегърна жената най-любима, ...
Ако Есента бе човек сред тълпата,
щеше вятърно, боса да крачи навън.
С очи – ниско слънце, залязло в душата,
и коси от листа – като вехнещ сън.
Тя се смее със глас от стъкло натрошено, ...
Пак дойде лято и ще тръгваме на път
за да забравим делничните грижи,
пред нас като на длан лежи светът,
очаква ни по него да се движим.
По пътища незнайни да вървим, ...
Вечният път
Този,който способен е,да съзнае
необятния безкрай и пустошта на Нищото,
може спокойно в своите мемоари
Надеждата с Вяра и Любов да разнищва - ...
Желая те и дните ми минават в мисли за теб,
с цвете те галя по лицето в мислите ми,
а с устни нежно галя плътта ти,
не мога да спра да мисля за твоите красиви очи,
не мога да спра да мисля за твоята душа, ...
Аз отново вървя… и търкалям пред мен битието…
Доверчивата своя душа оскверних неведнъж.
За кого ли копривена риза безмълвно не плетох?...
Но лукаво ме сграбчваше демон в цъфтящата ръж!...
Все по-бързо, макар и накуцващ, животът ми тича ...