Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

Лавоотлив

Релсите досадно скърцат.
Сърцето тихо, тихичко скрибуца.
Тя няма да се върне,
няма и да се усмихне
и този влак последен, вместо да притихне, ...
181

Помнете ме

Помнете ме, каквато бях,
с ирония и смях в очите.
И слънчев лъч, и звезден прах,
вселената да ме наричат.
Помнете ме като албум, ...
228 1 4

Диалог със безкрая

Стоях на ръба на последния въпрос,
където мълчанието говори по-силно от думите,
и видях Безкрая —
не като пространство,
не като време, ...
259 1

Две сърца на концерт

Сред грохота на светлини и на китари
те пак са заедно — вплели рамо в рамо,
очите им блестят като пожари,
светът наоколо е техен само.
Косите им докоснала сребристо ...
101

Гладиатор

,,Ave Caesar, morituri te salutant!“*
Когато старият ни котарак
спечели боя с младия нахалник
и името си оправда – Спартак,
остана си кварталния началник. ...
266 1 10

Сълзите на звездите са горещи

Когато плачат звездите
сълзите им парят от страст,
но после ги среща студът
.на космоса-бездна
и те бавно мръзнат ...
191 2

14+ Странната война

Не я наричат даже и война
а някаква "Военна операция"...
макар че доста хора
гинат ежедневно и сега...
И от едната... и от другата страна.... ...
302 9

Заплаче ли дъждът - съм ти любима

Сред всички черни облаци видяна,
дъга разпръсква нежно цвят по цвят
по стъпките ѝ ириси цъфтят
и птиците ме молят да остана.
С лъчи от огън мрежа изтъкана ...
204 2

Стих по пълнолуние

СТИХ ПО ПЪЛНОЛУНИЕ
Ще си тръгна. Без шум и фанфари,
даже сянката своя ще скрия.
Някой ден, може би в Януари,
ще ме глътне неземна стихия. ...
230 4 11

Уморени семафори

Не всеки влак си има своя пътник.
Изгубените гари са клише.
Пероните не помнят дълго стъпки
и паднало на релсите сърце,
но този звук, разкъсвал тишината, ...
238 9 9

Присъда

Светлина… зловеща светлина,
изгаряща очите, обръщаща душата,
внезапен гръм, кънтяща тишина
и сякаш чувам аз гласа на сатаната.
Здравей, мой стари свят. ...
179

Нямам време посветено на Христо Ботев

Сляп ли съм, ако слепец не чува
без глас и сълзи плаче
таз твоя злокобна днес сирена.
Сам ли съм да ходя
тук, Майко Българийо, Родино, ...
163

Сабя и перо

Сабя и перо
С сабя и перо пое своя път поете някога,
една борба жестока, за българската свобода!
От кораба ведно с дружина верна ти слезна
поклонихте се всички и земята българска целуна! ...
211 1

Вечеря

Свещите запалих, вечерята е нагласена.
Сам съм, но със теб дима споделям.
Разказваме истории, разказвам ти измама.
Ах, как искам да сме двама…
Свещта гори, спомен е гориво. ...
162

Модерен вампир

Какво съм аз ли?
Модерен вампир
Не пия кръв и не се превръщам в прилепи.
Не пия кръв, а енергийни
Но пак не спя, а искам ли? ...
215

Може би това съм аз

С горчива нежност в делничната утрин
топлият дъжд, разпръсква цветната дъга,
а чашата ми ранобудно кафе изостря
ума и сетивата, готови за битка с живота
и с онзи страх от есента, примесен с тъга. ...
257

Вечен страж

Поспри, пътнико, при мен — почини си.
Стовари багажа си в моите нозе.
По клоните изсъхващи ме милвай —
аз съм с душа на страдащо дете.
Видял съм много хора, бури, урагани, ...
255 1

Дъждовна идилия

О, как обичам дъждовното време,
дори когато случи се през май
щом на крилете капките ме вземат,
усещам, радостта ми няма край.
И щом съм толкова щастливо мокра, ...
130

Грешно време за бунт

ГРЕШНО ВРЕМЕ ЗА БУНТ
На дъното на празната ми чаша
утайка няма – как да разгадая
тънее ли пътеката ми прашна
из подстъпите синкави към Рая? ...
211 4 5

Посланието на бялата розичка

Точно днес, в деня ти специален, рожден,
там, където пръстта те прегръща,
сред смълчаната болка, сякаш за мен,
малка розичка в чудо възкръсна.
Като лъч от небето, като тиха следа, ...
478 3 16

Нощ

Отправям поглед в нощта към луната
да ме погали с бледата си светлина.
Звездите като светещ прах разпилени
комета преминава и оставя следа.
В тази нощ искрено мечтая ...
157

Монохромна скръб

"Дете, обуй си чорапите топли,
Че утре ще дойде настинката!".
Натежава спомен над вопъла,
Щом ти видя лицето на снимката.
"Слънчице, искаш ли нещо?", ...
145

Детето в теб

Детето в теб не давай да загива
Не го зазиждай в четири стени
Играй и смей се, чудеса откривай
Щастлив без повод винаги бъди
Бъди зает ти винаги със нещо ...
154

2-ри юни – Връх на безсмъртието

Върхът целува облаци от мъка,
че истината още е във мрак.
Войводата остана сам-самичък,
убит от свои под позорен знак.
Парите за оръжие потънаха ...
206 4

Клошор

Той рови в кофите нещастен, беден,
просията е малкия му шанс.
До него кучето – приятел верен
го охранява смело като страж.
Немощен, слаб, затънал в немотия, ...
134

Детските очи

Светът отвън е мрачен, глух и сив,
от стъклописи, ронещи тъга.
Но те ме гледат — и под клепача жив
светът изгрява цял. И със дъга.
Те срутват всеки каменен затвор, ...
144 1 4

Феникс

Изгарящите слънчеви лъчи
догарят в юлското горещо лято
и парят огнено, денят мълчи,
нощта се бори с слънцето недозалязло.
А Феникс пърха със криле, ...
259

Под воала на иридесцентното Аз

Светът ме иска подредена, ясна.
В чекмеджето, с етикет и номер.
Но аз съм хаос – грешен и прекрасен,
извън оковите на всеки спомен.
Аз съм воалът, който се прелива, ...
401 1 12

Вътрешен разлом

Не съм едно лице, една история,
не съм затворен в име или знак.
В мен шепнат сенки, търсят траектория,
а светлината ги пречупва пак.
Понякога съм утро — тихо, бледо, ...
551 1

Душевна абстракция

Тревогите на моя ден,
звънтят със бляскави окови,
ще влязат с взлом,
душата в плен,
ще хванат и ще я затворят... ...
275

И чудото в душите ни се вглежда...

И пъплят на живота по баира,
имане мъкнат, нож и щит, и маска,
а пътят им на камък е издраскан
и между две чертички се побира.
Кесията, кантари и аршини, ...
155

Дилър

Шари навсякъде.
Като гаден помияр.
Подсмихва се злорадо.
Недосегаем е май.
Сее зараза и болест. ...
406 11

Трудно (ли) е да бъдеш човек

От омраза не черпя вампирски
вдъхновение, за да сея такава.
Не имитирам в живота Люински*,
в тиня ровиш ли, калта в теб остава!
И завъждаш в душата си жаби, ...
234 11

На него “Чичо Сам” му е виновен

И днес един нефелен неграмотник
наоколо се перчи с ругатни.
С окъсан, червеникав потен потник
на думи атлантиците громи!
На него “Чичо Сам” му е виновен, ...
199 4