Стихове и поезия от съвременни български автори
Помнете ме
с ирония и смях в очите.
И слънчев лъч, и звезден прах,
вселената да ме наричат.
Помнете ме като албум, ...
Диалог със безкрая
където мълчанието говори по-силно от думите,
и видях Безкрая —
не като пространство,
не като време, ...
Две сърца на концерт
те пак са заедно — вплели рамо в рамо,
очите им блестят като пожари,
светът наоколо е техен само.
Косите им докоснала сребристо ...
Гладиатор
Когато старият ни котарак
спечели боя с младия нахалник
и името си оправда – Спартак,
остана си кварталния началник. ...
Сълзите на звездите са горещи
сълзите им парят от страст,
но после ги среща студът
.на космоса-бездна
и те бавно мръзнат ...
Тази тя
Тя сякаш лети.
Нейният изказ е друг –
думите някак различно звучат.
Тя ще излезе сама ...
Огледалото II
Таз снежинка е мечтата
на един мой зъл слуга.
Той поиска в небесата
да надзърне! - О, беда! - ...
Заплаче ли дъждът - съм ти любима
дъга разпръсква нежно цвят по цвят
по стъпките ѝ ириси цъфтят
и птиците ме молят да остана.
С лъчи от огън мрежа изтъкана ...
Уморени семафори
Изгубените гари са клише.
Пероните не помнят дълго стъпки
и паднало на релсите сърце,
но този звук, разкъсвал тишината, ...
Присъда
изгаряща очите, обръщаща душата,
внезапен гръм, кънтяща тишина
и сякаш чувам аз гласа на сатаната.
Здравей, мой стари свят. ...
Нямам време посветено на Христо Ботев
без глас и сълзи плаче
таз твоя злокобна днес сирена.
Сам ли съм да ходя
тук, Майко Българийо, Родино, ...
Вечеря
Сам съм, но със теб дима споделям.
Разказваме истории, разказвам ти измама.
Ах, как искам да сме двама…
Свещта гори, спомен е гориво. ...
Модерен вампир
Модерен вампир
Не пия кръв и не се превръщам в прилепи.
Не пия кръв, а енергийни
Но пак не спя, а искам ли? ...
Модерен вампир
Модерен вампир
Не пия кръв и не се превръщам в прилепи.
Не пия кръв, а енергийни
Но пак не спя, а искам ли? ...
Сбогом
Дъхът пресеква
Няма те
Камбанен звън
Отеква ...
Може би това съм аз
топлият дъжд, разпръсква цветната дъга,
а чашата ми ранобудно кафе изостря
ума и сетивата, готови за битка с живота
и с онзи страх от есента, примесен с тъга. ...
Дъждовна идилия
дори когато случи се през май
щом на крилете капките ме вземат,
усещам, радостта ми няма край.
И щом съм толкова щастливо мокра, ...
Посланието на бялата розичка
там, където пръстта те прегръща,
сред смълчаната болка, сякаш за мен,
малка розичка в чудо възкръсна.
Като лъч от небето, като тиха следа, ...
Нощ
да ме погали с бледата си светлина.
Звездите като светещ прах разпилени
комета преминава и оставя следа.
В тази нощ искрено мечтая ...
Зелена жаба
Автор – Величка Николова – Литатру
западен вятър
пече на бавен огън
зелена жаба ...
Детето в теб
Не го зазиждай в четири стени
Играй и смей се, чудеса откривай
Щастлив без повод винаги бъди
Бъди зает ти винаги със нещо ...
2-ри юни – Връх на безсмъртието
че истината още е във мрак.
Войводата остана сам-самичък,
убит от свои под позорен знак.
Парите за оръжие потънаха ...
Клошор
просията е малкия му шанс.
До него кучето – приятел верен
го охранява смело като страж.
Немощен, слаб, затънал в немотия, ...
Детските очи
от стъклописи, ронещи тъга.
Но те ме гледат — и под клепача жив
светът изгрява цял. И със дъга.
Те срутват всеки каменен затвор, ...
Феникс
догарят в юлското горещо лято
и парят огнено, денят мълчи,
нощта се бори с слънцето недозалязло.
А Феникс пърха със криле, ...
Под воала на иридесцентното Аз
В чекмеджето, с етикет и номер.
Но аз съм хаос – грешен и прекрасен,
извън оковите на всеки спомен.
Аз съм воалът, който се прелива, ...
Вътрешен разлом
не съм затворен в име или знак.
В мен шепнат сенки, търсят траектория,
а светлината ги пречупва пак.
Понякога съм утро — тихо, бледо, ...
Душевна абстракция
звънтят със бляскави окови,
ще влязат с взлом,
душата в плен,
ще хванат и ще я затворят... ...
Трудно (ли) е да бъдеш човек
вдъхновение, за да сея такава.
Не имитирам в живота Люински*,
в тиня ровиш ли, калта в теб остава!
И завъждаш в душата си жаби, ...