Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Съвършенство

Държа в ръката пъстрия молив,
небето се втъкава във бои.
Над мен се стеле залезът горчив
и тънка светлина оттам струи.
От болките ми халата умря, ...
208 2 2

Русалката Ардена

Облако летен, лъчите не пускай –
още съм прелестна, нежна, добра,
бяга по устните сянка от чувство,
ти не гони го, сестрице Зора!
В ложе тръстиково бдя притаена, ...
216

Обречена комета

Сърцето ни е чаша от стъкло,
разхвърляна на хиляди парчета.
Помислихме го просто за весло,
а то било обречена комета.
Човекът може всичко да сглоби - ...
241 1 2

14+ И пак червена чума

Агент на Кремъл. Резидент.
Сделка под прикритие.
Избран от Раша президент.
Юда без покритие.
Юмрук за власт. Тарапана. ...
261 1 8

Вечер оставям въпросите си на прага на нощта.

Вечер оставям въпросите си
на прага на нощта.
Някои се връщат.
Други не.
Един пита за смисъла. ...
194

Фалшиви целувки

От теб разбрах цената
на фалшивата любов.
Аз съм беден, ти богата –
да платя не бях готов.
Колко яко ме ограби, ...
180

14+ Най-нежните мигове

Тези нежни моменти интимни
пълни с капки любовна роса,
тези звуци, на чувствата, химни,
на сливането на двете тела.
Тях не давам на никого друг! ...
269 2

На есен и на щастие ухае

Защо ли в този град отдавна вече,
гевреци топли никой не пече? –
се питаме в настъпващата вечер,
с ужасно прегладнялото врабче.
Ухае ми на круши и на дюли ...
647 13 36

Една дъждовна нощ

Оставя токчета, дъжд и следи по паважа,
един притихнал рефрен във нощта.
И който веднъж я е виждал, ще каже:
„Това не бе нощ… това беше страстта.“
25.09.2026 г.
811 13 17

Цитринови звезди

Слънцето прибира парещи лъчи —
Залезът спуска своята покривка.
Раждат небесата цитринови звезди —
В нощта ме топли майчина завивка.
Озарена съм от златна светлина — ...
475 3 8

Нощта настъпва тихо и без драма

Тук няма да говорим за луната
нито за паяжени изплетени от светлина,
ще пренебрегнем и душата,
дори и любовта...
(и всички други тем подобни – бабини ми хвърчила...) ...
376 6

Ключалки

Една история от Васил Иванов и Жени Иванова
Преди да направите ключа,
изучете ключалката!
Дж. А. Конрат
КЛЮЧАРЯТ (Васил Иванов): ...
305 7 14

Объркан билет за нищото

ОБЪРКАН БИЛЕТ ЗА НИЩОТО
От гарите, които подминавах,
дъха запомних – на метал и грес,
гишетата, излющената лавка,
графитите, издраскани нощес, ...
303 6 10

Сбогуване

Като пясък изтича септември
през пръстите.
Грабвам ревера на лятото и
разтърсвам го:
Остани! Още малко ми дай, ...
148 1 1

"Събуди ме"

с кутре разбъркваше съня ми
на две нива е, като падащо меню
недокосната си от страха ми
въплътен в безкрайно дежа вю...
с корона ли ще бъдеш, но пленена ...
158

Песнословна синергия

другият път
ще е наистина
Как са се стъкмили веригите на Стара планина,
разделили времето на посоки преродени!
Зелени дракони бият отбой и издишат мъгла, ...
295

Горски гатанки

Обичайно, ********* е мързелив,
но огладнее ли, става работлив.
С настръхнало елече ходи бавно
и по цял ден се излежава славно.
Най му се услажда храната чужда, ...
198

Тъжни гемии

Стаени гемии белеят самотни в здрача,
изгубили устрем в своя безмилостен бяг.
И пясъчни изгреви някъде скришом си плачат,
копнеещи тихо за пристан, за обич, за бряг...
И диша безкраят със синия пулс на прибоя, ...
235 2 6

Мравчица в мъглата

Вървиш по стълба, плахо устремена,
към онзи бряг, изваян от мечти.
Душата ти, от космоса родена,
в безкраен пъзел на нощта блести.
Не си сама, о, мравчице в мъглата, ...
328 6 19

Тя е съдба

Помня онзи слънчев следобед,
но повече ме топлеше твоят поглед.
Но защо ли в този тъй прекрасен миг
реших да се правя на толкова велик?
Не трябваше да казвам, че не сме един за друг, ...
224 1

Моя есен златна

Есен моя, нежна и красива,
донеси ни здраве, радост, сила
и бъди така усмихната и весела,
че животът ни да бъде песен.
Скъпа моя, есен златна ...
202 1 2

Пазителката на светлината

Лутам се самотен сред гъста гора —
без пътека, без посока, в нощния сумрак.
Изведнъж ме обгърна ярка светлина
и цялата тъма изчезна на мига.
Пред мен изниква Тя — ...
178

Майстора

Майстора
(На Владимир Димитров - Майстора)
Отдавна, преди години той се роди,
в малкото селце Шишковци, той израсна,
в подножието на Коньовската планина ...
206 1

Люлякови нощи

Нощта пристига тиха и лилава,
разляла аромат от син букет.
Светът наоколо за миг утихва,
а вятърът разказва за поет.
Под тъмната завивка на небето листенцата шептят си за любов. ...
399

Гости

Животът между пръстите изтича,
като вода от шепа в летен ден!
А ние все броим какво ни липсва,
без да ценим какво ни е дарено.
Пропускаме усмивка, топла дума ...
191

Понякога...

Не съм на скъпи приеми сред гостите.
Не притежавам сметка в банка – нито цент.
Върху скрижалите на моето сърце
написа Ти повелите Си, Господи!
Какво ли би могло да ме поклати? ...
267 4 6

Нощ безсънна

С очите си разтворих нощта,
такава дълга и безсънна,
каквато може само тя
да бъде в светлината бъдна.
Не бе тъга, не беше сън. ...
337 1 4

Написвам за последно (под черта)

Написвам за последно (под черта)
душата си – да е проклета трижди,
все пътища без изход начерта,
надежда и да няма – обич вижда.
Написвам я. С най-ситните слова, ...
280 6 11

14+ Люлчина приспивна

Спи ми, детко, сладко спи ми,
песничка приспивна в мрака
мама ще ти пее в рими –
за живота, що те чака.
Ти не знаеш, чедо мило, ...
223

На дъх разстояние

От мен на дъх разстояние,
да те пипна не смея.
Перманентно състояние –
видя ли те, треперя.
Щом ме заговориш, ...
226

Има хора, които цял живот строят мостове

Има хора,
които цял живот строят мостове
към „защо“.
Слагат дума върху дума,
вяра върху съмнение, ...
226 1

Вечерна разходка във Варна

Загадъчно и нежно
настъпва вечерта,
с усмивка на момиче
(с прическа „на черта”).
Ах, бризът ме погалва ...
200

Нежна струна

Със:
https://otkrovenia.com/bg/profile/agferdousi65
Мъж:
И не един ли принц се провали?
Не струваха целувките, дали? ...
269 3 8

Анонимност

Моята анонимност - твоя е:
пясъчните кули;
и смелите псевдоними;
думите, с които се замерваме,
но не улучваме истини, ...
206 2

И като всяко остаряло момче

И, защо ли още страдам,
че рано отиват си птиците.
И как не спрях да посягам,
да ги връщам отново по жиците.
Може би е онази печал ...
307 5 17

Аз искам да вървя до теб така

Сънувала си стръмен, тежък път,
как бързам, а ти крачиш закъсняла.
Как трудно диша морната ти гръд,
пред този хълм суров си прималяла.
И после - в мрак по горската пътека, ...
246

Пълнолуние

Луната омагьосала е нивите,
разкъсала е клетката на делника,
възкръснали са мъртвите и... живите,
свободен е на самотата пленника.
Той чува гласове отдавна млъкнали ...
398 2 8