249 102 резултата
На границата, там където,
сънят посреща утринна мъгла,
усмихнатото утро е заето
да шие ден със мъничка игла...
Да вдява (може би!) мечтите ...
сънят посреща утринна мъгла,
усмихнатото утро е заето
да шие ден със мъничка игла...
Да вдява (може би!) мечтите ...
177
1
3
Невинността има детско лице,
детска душа и съзнание,
чисто детско сърце,
и светло детско сияние.
Невинността е всъщност дете ...
детска душа и съзнание,
чисто детско сърце,
и светло детско сияние.
Невинността е всъщност дете ...
190
1
6
Не утро в залива, копнеж се лее –
красив и неочакван, чудодеен,
и цветен, и щастлив е, ежечасен,
копнеж се слива с волната нагласа
на морска неочаквана разходка, ...
красив и неочакван, чудодеен,
и цветен, и щастлив е, ежечасен,
копнеж се слива с волната нагласа
на морска неочаквана разходка, ...
138
В Е Р И Г А Т А - 2
Дълбоката памет съчетана с мощна фантазия
дамгосват притежателят им с клеймо,
което генофонда на вида щателно пази
и минало и бъдеще сбира в жежко танго. ...
Дълбоката памет съчетана с мощна фантазия
дамгосват притежателят им с клеймо,
което генофонда на вида щателно пази
и минало и бъдеще сбира в жежко танго. ...
84
Остави ме сред сенките на тишината,
С рана дълбока, която времето не лекува.
Душата ми крещи, но твоето сърце мълчи,
Обичах те, а ти не поиска да видиш.
Нощта ме прегръща, студена и сама, ...
С рана дълбока, която времето не лекува.
Душата ми крещи, но твоето сърце мълчи,
Обичах те, а ти не поиска да видиш.
Нощта ме прегръща, студена и сама, ...
123
Щом можеш да танцуваш във снега
с една-единствена снежинка заблестяла –
кристална, нежна, с бяла чистота,
ти ще потънеш в танца и́ влудяващ.
Щом можеш да политнеш в синева ...
с една-единствена снежинка заблестяла –
кристална, нежна, с бяла чистота,
ти ще потънеш в танца и́ влудяващ.
Щом можеш да политнеш в синева ...
204
5
18
Любимият остарява,
но така достолепно.
Гледам го - побелял е
някак си неусетно.
Попрегърбил се е леко, ...
но така достолепно.
Гледам го - побелял е
някак си неусетно.
Попрегърбил се е леко, ...
131
2
2
Гласове ехидни ехтят в празнотата
Нереални и далечни, като в сън зловещ
Сред дърветата и стенанието на мъглата
Усещането е като във адска пещ
Колко време ще кървя и страдам ...
Нереални и далечни, като в сън зловещ
Сред дърветата и стенанието на мъглата
Усещането е като във адска пещ
Колко време ще кървя и страдам ...
79
Студ, лед и няма друга сензация,
очаквана от дробовете.
Издишаните утринни минути
се впиват в кинжала на небето.
Звънецът удря по вратата на магазин, ...
очаквана от дробовете.
Издишаните утринни минути
се впиват в кинжала на небето.
Звънецът удря по вратата на магазин, ...
101
Други сме или същите? На кого ли му пука?
Дим се вие над къщите, вятър стене в улука.
Вън звездите чертаят ни път – до сбъдване нов,
колко близък е краят ни? Непокорна любов,
скита нощем из песните, по калканите пише, ...
Дим се вие над къщите, вятър стене в улука.
Вън звездите чертаят ни път – до сбъдване нов,
колко близък е краят ни? Непокорна любов,
скита нощем из песните, по калканите пише, ...
196
1
3
В Е Р И Г А Т А
Основата на ракурса е точно Тук и Сега,
от която се вглеждаме в минало и във бъдеще,
пресечна точка на спомен и на мечта-
вечен порив напред и назад вечно завръщане. ...
Основата на ракурса е точно Тук и Сега,
от която се вглеждаме в минало и във бъдеще,
пресечна точка на спомен и на мечта-
вечен порив напред и назад вечно завръщане. ...
97
Те знаят цената на хляба и как да изкачват живота.
И зърно откриват сред плява, и истина в куп от лъжи.
Живели и с две, но и с двеста, икона за тях е доброто
и старият свят им е лесен, но новият страшно тежи.
От нищо мечтите скроили, успешно деня пренареждат. ...
И зърно откриват сред плява, и истина в куп от лъжи.
Живели и с две, но и с двеста, икона за тях е доброто
и старият свят им е лесен, но новият страшно тежи.
От нищо мечтите скроили, успешно деня пренареждат. ...
320
6
16
(сВалка латино-булгар стайл)
Кара вчера ми се скара,
че съм карал мотокара
и отишъл съм на бара
мешана да хапна скара. ...
Кара вчера ми се скара,
че съм карал мотокара
и отишъл съм на бара
мешана да хапна скара. ...
145
4
101
Плувам сам срещу вълните
В бурята потъна моят смях
Пясъка засипа ми следите
В гроб без име истината закопах
Преструвам се, че съм щастлив ...
В бурята потъна моят смях
Пясъка засипа ми следите
В гроб без име истината закопах
Преструвам се, че съм щастлив ...
117
Един млад монах Антоний в пустинята далече,
отдавна живял сам, отшелник близо до Бога!
За него облаги и светски живот нямало вече,
търсели го хората и нямало в душите им тревога.
А Господ Бог го дарил с дълголетие, ...
отдавна живял сам, отшелник близо до Бога!
За него облаги и светски живот нямало вече,
търсели го хората и нямало в душите им тревога.
А Господ Бог го дарил с дълголетие, ...
162
Живеем заедно с децата,
и е близко до ума,
за внука грижи се снахата,
а жената – за дома.
Но чедата ми красиви ...
и е близко до ума,
за внука грижи се снахата,
а жената – за дома.
Но чедата ми красиви ...
185
1
10
Нарисувай море,
да полюшва вълните.
А над него – небе,
да изпълва очите
с най-красивото синьо, ...
да полюшва вълните.
А над него – небе,
да изпълва очите
с най-красивото синьо, ...
229
2
6
Когато някой ти се разгневи,
с усмивка го дарявай ти.
Не знаеш ли че всички сме едно,
привързани сме като със сукно.
На думи простичко звучи, но знай, ...
с усмивка го дарявай ти.
Не знаеш ли че всички сме едно,
привързани сме като със сукно.
На думи простичко звучи, но знай, ...
142
1
Това е слънчева импресия,
лъчи, които влюбено блестят,
любовни атоми в прогресия
в мига от щастие с възторг летят.
Живеем в нежното смирение ...
лъчи, които влюбено блестят,
любовни атоми в прогресия
в мига от щастие с възторг летят.
Живеем в нежното смирение ...
145
1
Бях момиче синеоко,
ала вече съм „поет“!
Вдигам летвата високо –
правя опит за сонет.
На врата ми е широко ...
ала вече съм „поет“!
Вдигам летвата високо –
правя опит за сонет.
На врата ми е широко ...
201
2
5
МЪЖЪТ НА 60
Мъжът на шестдесет все още може
да свърши тук-там някои неща –
да стопли нечие моминско ложе,
защо пък не? – да стане и баща, ...
Мъжът на шестдесет все още може
да свърши тук-там някои неща –
да стопли нечие моминско ложе,
защо пък не? – да стане и баща, ...
215
5
6
Понякога „извинявай“ е нищо,
един отзвук в бездънен мрак.
Не може да заличи разпятия,
оставени в нечий свят.
Понякога думите са рани, ...
един отзвук в бездънен мрак.
Не може да заличи разпятия,
оставени в нечий свят.
Понякога думите са рани, ...
142
Нощта е затворила клепачи.
Понесена е песен в простора.
Препускат галактически ездачи
в търсене на невидима опора.
Мечтата им полита надалече. ...
Понесена е песен в простора.
Препускат галактически ездачи
в търсене на невидима опора.
Мечтата им полита надалече. ...
111
1
Прибирали ли сте се късно,
когато вечерта умира,
когато облаци се мръщят,
когато всичко живо спира..?
Прибирали ли сте се в тъмно, ...
когато вечерта умира,
когато облаци се мръщят,
когато всичко живо спира..?
Прибирали ли сте се в тъмно, ...
133
2
Вървя и дишам, а градът е тих.
Снегът рисува ми сърца. Нетрайни
и знае сякаш всичките ми тайни,
луната – тя чете му всеки стих.
И всеки дъх, като милувка плах, ...
Снегът рисува ми сърца. Нетрайни
и знае сякаш всичките ми тайни,
луната – тя чете му всеки стих.
И всеки дъх, като милувка плах, ...
230
3
6
Прекрасно зная как гори небето,
когато залезът съблича своя свян.
Не ми разказвай, вярвам, че което
видяла съм, живот е преживян!
Не ме моли с очите си да видя ...
когато залезът съблича своя свян.
Не ми разказвай, вярвам, че което
видяла съм, живот е преживян!
Не ме моли с очите си да видя ...
119
1
2
ВЪЛЧА ЛУНА
Ще ти гребна водица мълчана,
прислоня ли до тебе глава –
да ти пръсна очите зарана.
Как ли дъх би поел след това? ...
Ще ти гребна водица мълчана,
прислоня ли до тебе глава –
да ти пръсна очите зарана.
Как ли дъх би поел след това? ...
183
1
6
ЖЕНАТА НА 60
Жената на шейсет не е богиня,
не ходи твърде често на море,
понякога в тунела на Витиня
се случва и колата ѝ да спре, ...
Жената на шейсет не е богиня,
не ходи твърде често на море,
понякога в тунела на Витиня
се случва и колата ѝ да спре, ...
262
5
3
Обичам те с най-къдравата си поезия,
с най-нежните си светове,
в щастливата и тиха, влюбена кохезия,
която най навътре ни зове.
Мигът расте красив и мил, и нестъписан е ...
с най-нежните си светове,
в щастливата и тиха, влюбена кохезия,
която най навътре ни зове.
Мигът расте красив и мил, и нестъписан е ...
157
1
Някой е включил небето на нула –
в зимен режим. И е толкова мрачно.
Нощем луната самотно се пули
вятърът ледено в клоните грачи.
Някой изключил е слънцето жарко, ...
в зимен режим. И е толкова мрачно.
Нощем луната самотно се пули
вятърът ледено в клоните грачи.
Някой изключил е слънцето жарко, ...
290
8
16
"Не сме безумци, че мечтаем "
Моя си -
необятна,
сурова,
красива ...
Моя си -
необятна,
сурова,
красива ...
104
Дъскорезницата на Зимата
започна да работи
непрекъснато…
И Земята се превърна –
в една огромна ...
започна да работи
непрекъснато…
И Земята се превърна –
в една огромна ...
184
Здравей и здрасти, бай Валери!
Донякъде с теб сме авери.
Не ме кори, че казвам ,,бай",
тъй казваме в нашият край.
Ти гледаш да си положителен ...
Донякъде с теб сме авери.
Не ме кори, че казвам ,,бай",
тъй казваме в нашият край.
Ти гледаш да си положителен ...
249
1
5
Живеем в ера на любовници
С плачевно чувство за морал.
Света напълни се с самотници
И всеки втори депресиран, вял.
Създаваме измислени приятелства, ...
С плачевно чувство за морал.
Света напълни се с самотници
И всеки втори депресиран, вял.
Създаваме измислени приятелства, ...
190
1
КАРТИНА В НОЩНОТО НЕБЕ
Небрежни профили по залез
разстилат мрежи от коприна
и здрачът – с тънък показалец,
издрасква сянката ми фина. ...
Небрежни профили по залез
разстилат мрежи от коприна
и здрачът – с тънък показалец,
издрасква сянката ми фина. ...
188
1
6
Тръгнал си по пътя благ,
ходиш към звездите чак
и незнайно от къде
Господ тихо те зове.
Поогледаш се и виждаш, ...
ходиш към звездите чак
и незнайно от къде
Господ тихо те зове.
Поогледаш се и виждаш, ...
165
1
по Пейо Яворов
Под тихата петуния каскадна,
край северния юнски мъх
пристигна и сърцето ми открадна,
а аз едва успях да си поема дъх. ...
Под тихата петуния каскадна,
край северния юнски мъх
пристигна и сърцето ми открадна,
а аз едва успях да си поема дъх. ...
192
6
"В началото бе словото."
И си остава най-мощно оръжие,
готово винаги да отсъди
в интерес на истина още несбъдната.
Рано или късно всичко си идва на мястото, ...
И си остава най-мощно оръжие,
готово винаги да отсъди
в интерес на истина още несбъдната.
Рано или късно всичко си идва на мястото, ...
89
В сърцето бие родна песен,
във всеки шепот, вяра грее.
Любов към нея – свята, честна,
България – земя без нея не живее.
Тук корените дълбоки в пръстта, ...
във всеки шепот, вяра грее.
Любов към нея – свята, честна,
България – земя без нея не живее.
Тук корените дълбоки в пръстта, ...
214
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
