Стихове и поезия от съвременни български автори
Небесно колибри
пърхай с крилца,
блести със звездните си очи,
с красотата си митична
света отново заслепи. ...
Листопад
с тънки босички крака,
та събудиха гората
и разрошен храсталак.
Ръкопляскат всички клони – ...
Там, до реката
Исках да напиша стихове,
дето да ви бръкнат в сърцето.
Но мислите бягат, сякаш диви коне,
и римите се крият, проклетите.. ...
Врабчов манифест
Живях безгрижно, скитащо врабче –
нехайно за кавгите на тълпата,
с опърпани гаврошовци безчет
из улиците шетах всяко лято. ...
Ново време
тих е градът...
Тихо е в погледи.
Притихнал светът.
Някъде птица запява. ...
На Алекса - едно изречение
кръгом към пясъчника на Сахара,
а слънцето размърда се оттук,
към тропиците бавно се подкара,
и сутринта внезапно захлади, ...
Симфония от детски спомени
Класната иска от нас
разказ, във който да диша
всеки, зарадвал ни час.
Но откъде да започна? ...
Тежестта да бъдеш
не е да носиш име и лице.
Да бъдеш всеки ден да се оглеждаш
във собственото си сърце.
Да знаеш, че изборите тежат, ...
Стопанин и стопанка
Стопанинът хазяин е.
Организатор и управител
На парче земя, пространство,
На пътека някаква ил' път. ...
14+ Последната редакция на вечността
в многопластов десен -
Истеричните викове
на неизвестен титан
халюциниращ си вечности ...
Хайку
вода от дъждовете.
И жасминов цвят.
____
Лястовици, престанете ! ...
Не искам
Лоша или добра, или просто наблюдател - отговорих им така:
В душите ви не искам да поглеждам.
Нямам нужда в бездни да потъвам.
Цяла вечност всуе да преглеждам, ...
Светлинен трилистник
с магична четка раждат
лъчи светлинни
***
цветен календар ...
Есенна меланхолия
тих есенен стих
рими от пъстри листа
спомен за лято
*** ...
Сбогуване с лятото
Но сълзите му с радост изпи зажаднялата пръст.
Мое лято, почакай, не тръгвай! При мен остани още малко…
Ще е трудно без теб да вървя по самотния път.
Любовта си отиде отдавна… Ни дума едничка за сбогом! ...
Но еврото той предпочита
от нашите руски “бащи”
вилнее в страната бригада:
стотици продажни души!
Те ден и нощ умно ни сричат ...
Където Каин не убива Авел
се ражда от римувани слова,
пристига по небесни колодруми,
създава се с любов от чудеса.
Танцува с чувствата на хората ...
***
душата моя върху твърдия гранит
(додето вечно търсиш смисъла прикрит)
тя ‒ любовта ми, е и простичка, и бяла,
усмивка тя е тъй наивно полетяла, ...
По пътя към залеза
по него всеки бърза и лети.
Навярно страдало е драматично
от стари катастрофи и щети.
Асфалтът носи дупки и умора, ...
Ако всичко има край
защо човек мечтае, щом мечтите си отлитат?
Нима животът е въпрос, без отговор във думите,
или смисълът е пътят, не следата, що остава?
Ако всичко има край, и времето ни взема, ...
14+ Страх
1.
"Не плачи, майко, не тъжи",
че станах ази изедник...
Късно е! ...
Майчино пожелание
проплака ти, сине, в тихата нощ.
Усмихна се светло и бързо израсна -
мъж с благ характер и вътрешна мощ.
Умен и щедър. С път и с посока ...
Рано се събуди Баба Меца
днеска трябва доста да се труди:
чакат я пчелин и къща цяла,
десет дена грижа не видяла.
Заразтрива тя очи подути, ...
Победно
през хиляди ужаса мина победно!
След всичко така си остана да броди -
да влачи по пътища тяло мизерно!
Когато стремглаво във битка се втурваш, ...
Прослава на Пирдоп
Темел си ти на вярата в Христа.
И твоят хляб ми отговори на въпроса,
защо човек чувствувал се е стар.
Аз тук съм младо, току-що родено, ...
В очите на вечността
а луната бавно заблести,
сънувам буден най-прекрасните очи —
Ява, Тонга, Мариана —
същински океански падини, ...
Детската душа
(някога) във нашите сърца
детската душица –
светла и кристалночиста
капчица една. ...
На един дъх разстояние
Ще бъда прах от тленна прах...
Но сега посрещам изгревния ден!
Песента която през деня изпях
ще остане само плач след мен. ...