Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

По Алеко Константинов - „Пази боже сляпо да прогледа“

чувай
Боже
сляпо
да прогледне
и ...
145

Лястовица бяла

Превръщам се в лястовица бяла,
Политам надалеч, към безкрая.
Ще се върна — това не е раздяла,
а пауза за душата ми крехка и вяла.
Летя към нужната за мен промяна, ...
261 2

Пролетно настроение

Слънцето избира
весели лъчи,
после ме прибира
вътре и личи,
пролетна ще стана, ...
177 3

Виното любовно

Макар, че виното напива,
с жена тогаз не се заспива.
Но ако пък ти е студено,
тогава пий вино́ светено.
Понеже виното те топли, ...
191

И никой не умира от любов

Не зная как въпроси да преглъщам,
зададох ги. Без дъх и до един.
И стана тишината като къща,
останала без стряха... поглед син
единственият оцелял прозорец, ...
213 2 4

Каляване на душата

КАЛЯВАНЕ НА ДУШАТА
И много е, и малко е да имам
последната снежинка за сезона,
дъха на отминаващата зима,
които нямам начин да догоня. ...
208 2

Не мога да си простя...

Постоянно си ми в главата
Мрачно е времето за мен.
На парчета счупена ми е душата -
Още помня прощалния ни ден.
Вечер не мога да заспя - ...
238 1 4

Сияйна сълза

Животът ми тръгна от тук —
от китното родно селце.
И някак съдбата напук
сърцето ми детско отне.
Понесе ме шумният град ...
183 2 3

24 май

24 май
През май когато дърветата цъфтят
и природата рисува сякаш с палитра.
един красив пейзаж с цветове богат
е празника на буквите в моята град. ...
242

Белег в душата

Истината е, че и ти, и аз трябва да продължим, така е...
Нараняваме се взаимно и не вървим наникъде,
забуксували сме на място от спомени, лъжи и надежди.
Но има и друга, по-голяма истина,
а тя е, че не мога да те пусна да си отидеш просто така, ...
275

В плен на безвремието

Стоиш сред сенки на несбъднати сезони.
Чакаш... Часовникът мълчи,
а дните превръщат се в спомени...
Загуби своя ход,
пак заключен си зад прашни обещания. ...
156

Пясък и вечност

Пустинята поглъща всеки земен трон
и времето изтрива памет и следа.
Човекът е изгубен под лазурния подслон,
изчезващ като капка в сухата бразда.
Империи издигат кули до небето, ...
233 1 4

14+ Огледалото

Кралят:
Магьоснице, по-зла от сатаната,
комуто в обрег служиш ден и нощ,
във огън ще възпееш ти зората!
Кралицата: ...
205

Задушница

Тъмносиният здрач светлината прегръща
и се сипват звезди на рояк.
Под забрадката черна мама все си е същата
и изчезва сред черния мрак.
А до нея подобно на тъжна въздишка, ...
220

Истинският приятел се познава в беда

Когато пътят стане мрачен, тесен,
и вятърът събаря всеки мост,
не пита кой си бил — богат или известен —
а кой остава тихо до теб, без гордост.
Във дни на смях приятелите идват лесно, ...
253

Достигнал на Данте леса

От толкова влага изгних.
Сърцето ми страстно се моли
за светлия стих многолик,
след който да няма неволи.
И вкопчил се в свята любов, ...
231 10 10

Слова

​Бюро, перо, мастило, листи –
не са ми нужни да творя.
С едничка само ярка мисъл,
живея, дишам и горя.
С дъха на здрач – бадем и лешник ...
212 4

Война с думи

Думи стреляхме, а връщаха се в нас
прострелваха и рикошираха обидите от тях.
Падахме ранени, изправяхме се изтощени до несвяст
в ушите ни гърмяха обидите взривени — с гръм и трясък в нас!
Битка водехме за пусто превъзходство, ...
212 2

Тази снежинка...

Тази снежинка е различна.
Танцува свой собствен танц.
Навярно е балерина –
следва пътя си мечтан.
Тя е по-пухкава и по-бяла ...
161 1 2

Просто така

Просто така, вървя си подмишница с времето...
босоноги мисли ме будят, родени ефирно.
Но забило е нокти в телото ми стремето
и ме тегли към истини, примамливо, живо.
Накъде устремено и посоката, кой направлява ...
174 1 2

Ръка, водена от чувства

Мисля колко важна е ръката
за човека - тя ли хора ни направи!
Без ръка какво е той - Човекът?
Той сам ли определя си съдбата?
Знам, ръката грижи се и храни - ...
683 1

Букви красиви

Букви красиви,
с обли кравайчета,
учи ви Иво,
учи ви Райчето.
Пишат ви гладко, ...
245 9 9

Молитва

Помогни ми, Господи, да отстоявам –
не само собствената си гледна точка.
Помогни ми, Господи, да различавам:
Добрия човек от злия.
Красивото от грозното. ...
218

А приказките грозни продължават

А всички грозни думи продължават;
по Бангаранга, Дара и към нас.
Завистниците - в нашата държава
ще са срещу, до сетния си час.
На кой му пречи песента в момента, ...
191 1 8

14+ Електорален контрол

Електорален контрол
Изобщо няма как да се отървете от мен!
Колко пъти се мъча да го сторя със самия себе си,
но Духът, който е дълбоко в мене внедрен,
постоянно ме хвърля в пропастта на проблемите. ...
162

Спомняне-припомняне

Спомняне-припомняне
Ще споделя тук
Духовна практика
В три точки на деня -
Сутрин-обед-вечер - ...
413

Стая

Стоя безмълвна в празната и сива стая
отново сама сред бездушните предмети
Стоя в празната и сива стая
а стрелките на часовника описват безкрайната тъга в този свят
Стоя в стаята ...
165 1

Аз и Тя

В ръцете тихо светлина се ражда, от болка, спомен, обич и мечти.
Една душа със цвят на обич казва:
"Не спирай никога да чувстваш ти."
Ръка рисува, друга пише нежно, но пътят им е всъщност само един. Когато чувството говори често, изкуството ще те докосне.
216 1

Монети

На Дамян Дамянов
Погребахме своите Поети,
напълнихме устата им с пръст-
на очите се блещят монети,
и от камък е техният кръст. ...
174

Богинята на чуждите вини

Напъдих ги словата, като псета,
бездомни ги оставих, но нали
съм жалостива. От тъга щом светя,
в очите ми започва да вали.
От късче тънка паякова мрежа, ...
221

Обичай ме

Обичай ме —
и утре да ме няма, а днес да съм очертание от мираж.
Обичай ме така — разнопосочна, дори без компас в ръка.
Обичай ме като падащ дъжд над прашен път.
И не питай ще остане ли следа. ...
183 2

Прашясали томове

От Яворов до Теодор Траянов,
през Ясенов и Пеньо Пенев,
във всеки стих по чувство е останало
и крехко е достигало до мене.
Понякога заспивам с Дебелянов, ...
208 2

***

Все някога ще спра да те обичам
и името ти няма да си спомням.
Ще бъдеш само дъх на зима
и отминаващ тъмен облак.
Зима... помниш ли? Едва ли... ...
186 1 2

Поруганите учители

О, светци! Напразно всичко беше!
„Бангаранга“ днеска пак звучеше...
Род, християнство и език,
отхвърлихме ги само в миг.
Какво ли още българинът чака? ...
230 2

Душата и Смъртта

Живяла екстраординарна Дама.
Не следвала всеобщата лъжа.
Летяла във простор от нощна гама,
мечтала за Човека със Душа.
Не крачела в тълпи от страст и злато, ...
192