Стихове и поезия от съвременни български автори
Ветре
Погали ме,
Развей косите ми —
Искам да те усетя
Върху кожата, ...
Лястовица бяла
Политам надалеч, към безкрая.
Ще се върна — това не е раздяла,
а пауза за душата ми крехка и вяла.
Летя към нужната за мен промяна, ...
Сродни души
месеци, години —
а може би
няколко живота.
Отново ще се срещнем, ...
Пролетно настроение
весели лъчи,
после ме прибира
вътре и личи,
пролетна ще стана, ...
И никой не умира от любов
зададох ги. Без дъх и до един.
И стана тишината като къща,
останала без стряха... поглед син
единственият оцелял прозорец, ...
Сняг все вали
тихо тръгваш си ти,
вън е чисто и бяло,
а снегът все вали.
Тъй бял като тебе, ...
Каляване на душата
И много е, и малко е да имам
последната снежинка за сезона,
дъха на отминаващата зима,
които нямам начин да догоня. ...
Не мога да си простя...
Мрачно е времето за мен.
На парчета счупена ми е душата -
Още помня прощалния ни ден.
Вечер не мога да заспя - ...
Сияйна сълза
от китното родно селце.
И някак съдбата напук
сърцето ми детско отне.
Понесе ме шумният град ...
24 май
През май когато дърветата цъфтят
и природата рисува сякаш с палитра.
един красив пейзаж с цветове богат
е празника на буквите в моята град. ...
Белег в душата
Нараняваме се взаимно и не вървим наникъде,
забуксували сме на място от спомени, лъжи и надежди.
Но има и друга, по-голяма истина,
а тя е, че не мога да те пусна да си отидеш просто така, ...
В плен на безвремието
Чакаш... Часовникът мълчи,
а дните превръщат се в спомени...
Загуби своя ход,
пак заключен си зад прашни обещания. ...
Пясък и вечност
и времето изтрива памет и следа.
Човекът е изгубен под лазурния подслон,
изчезващ като капка в сухата бразда.
Империи издигат кули до небето, ...
14+ Огледалото
Магьоснице, по-зла от сатаната,
комуто в обрег служиш ден и нощ,
във огън ще възпееш ти зората!
Кралицата: ...
Май
различен.
И макар колеблив, е желан.
Опива с озон след дъжда
и пречистен, ...
24 май
Ето ги буквите чудни.
Сричам ги вече на глас,
Те не са толкова трудни.
Истинско стройно хорце, ...
Задушница
и се сипват звезди на рояк.
Под забрадката черна мама все си е същата
и изчезва сред черния мрак.
А до нея подобно на тъжна въздишка, ...
Истинският приятел се познава в беда
и вятърът събаря всеки мост,
не пита кой си бил — богат или известен —
а кой остава тихо до теб, без гордост.
Във дни на смях приятелите идват лесно, ...
Достигнал на Данте леса
Сърцето ми страстно се моли
за светлия стих многолик,
след който да няма неволи.
И вкопчил се в свята любов, ...
Слова
не са ми нужни да творя.
С едничка само ярка мисъл,
живея, дишам и горя.
С дъха на здрач – бадем и лешник ...
Война с думи
прострелваха и рикошираха обидите от тях.
Падахме ранени, изправяхме се изтощени до несвяст
в ушите ни гърмяха обидите взривени — с гръм и трясък в нас!
Битка водехме за пусто превъзходство, ...
Тази снежинка...
Танцува свой собствен танц.
Навярно е балерина –
следва пътя си мечтан.
Тя е по-пухкава и по-бяла ...
Просто така
босоноги мисли ме будят, родени ефирно.
Но забило е нокти в телото ми стремето
и ме тегли към истини, примамливо, живо.
Накъде устремено и посоката, кой направлява ...
Ръка, водена от чувства
за човека - тя ли хора ни направи!
Без ръка какво е той - Човекът?
Той сам ли определя си съдбата?
Знам, ръката грижи се и храни - ...
Молитва
не само собствената си гледна точка.
Помогни ми, Господи, да различавам:
Добрия човек от злия.
Красивото от грозното. ...
14+ Електорален контрол
Изобщо няма как да се отървете от мен!
Колко пъти се мъча да го сторя със самия себе си,
но Духът, който е дълбоко в мене внедрен,
постоянно ме хвърля в пропастта на проблемите. ...
Спомняне-припомняне
Ще споделя тук
Духовна практика
В три точки на деня -
Сутрин-обед-вечер - ...
Стая
отново сама сред бездушните предмети
Стоя в празната и сива стая
а стрелките на часовника описват безкрайната тъга в този свят
Стоя в стаята ...
Аз и Тя
Една душа със цвят на обич казва:
"Не спирай никога да чувстваш ти."
Ръка рисува, друга пише нежно, но пътят им е всъщност само един. Когато чувството говори често, изкуството ще те докосне.
Монети
Погребахме своите Поети,
напълнихме устата им с пръст-
на очите се блещят монети,
и от камък е техният кръст. ...
Прашясали томове
през Ясенов и Пеньо Пенев,
във всеки стих по чувство е останало
и крехко е достигало до мене.
Понякога заспивам с Дебелянов, ...
Поруганите учители
„Бангаранга“ днеска пак звучеше...
Род, християнство и език,
отхвърлихме ги само в миг.
Какво ли още българинът чака? ...
Душата и Смъртта
Не следвала всеобщата лъжа.
Летяла във простор от нощна гама,
мечтала за Човека със Душа.
Не крачела в тълпи от страст и злато, ...