Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Между твоето минало и моето бъдище

Не ми тежат часовете
прекарани без теб.
Не ми тежат облаците.
Не ми тежат годините.
Тежи ми обаче мисълта, ...
259

Кладенец за изгубени звезди

Има кладенец,
който не познава жаждата.
В него не се спуска кофа,
нито въже,
нито човешка молитва. ...
317 2 1

Червеното

Това се случи някъде около фонтаните.
Шумът на листата беше завеса на градския шум,
когато уханието на липите размъти здравия ми разум.
Погледът ми лъкатушеше между усуканите клони на дърветата и преплетените ръце на двама влюбени.
Същата нощ спах дълбоко и непробудно. ...
292

Плетат сатири траурни венци

Но фарсът всъщност, драги, е изкуство.
Фалшиво дявол над света ни пее.
Насила се натрапва всяко чувство
модерен някой жанр за да успее.
Нима се възмущаваш? О, недей! ...
264 1

Ще ме обичаш ли тогава?

Ще ме обичаш ли тогава,
когато всичко се руши?
Или щом слънцето залязва
и страдат нашите души?
Ще ме обичаш ли и зиме, ...
328 2

Без време за почивка

Две черни кучета се разхождаха по тротоара.
Намериха си сянка и решиха да си починат на спокойствие.
В опита си да седнат за кратко от нищото се появи злонамерен човечец. Започна заплашително да им пляска и да ги гони.
Кучетата се стреснаха и веднага се затичаха в зигзагообразни посоки, обръщайки се ...
238

Двубой... със себе си

Изплаках си сълзите,
но от де
пак идват те?
Дали не е от болката в гърдите?
И кръвният поток със тях изтече, ...
248

Усещане

Душата ми неистово
желае да се слее с теб.
Огнъове парят и горят.
И дъжд вали.
А слънцето се е скрило ...
354 2 4

Не обичам

Не обичам светлината
на светкавици
фотосесии,
тъжни папараци.
Продължавам да си падам ...
254

Пътеката към теб

/на 14 юли се навършват 13 години без Тихчо/
Година след година се търкалят,
тринайсет минаха си ей така…
Но мъката във нас остава
обгърната от болка и тъга. ...
395 4 16

Триединство

Над гроба ми с графит пишете:
"Пазете тишина!"
Кипарисите с глас кокетен
ще шепнат новина,
в която само аз присъствам ...
316

Тих блян

Не ми приписвай днес вина,
че са пресъхнали мечтите
и че е рухнала стена
в подножия на планините.
Че няма тръпка и копнеж, ...
273 2

"Отдолу"

потайни китове препращат
бунтарски песни под вълните
устни махагонени прихващат
ветрове, летящи като дните
усещаш ли, океане ледовити ...
298

На Слънцето

Райко ле, дом небесен,
С лъчите си погали ме, ти си магесник.
Освободи ме от всичко, що не е мое,
за да се върна блажено в царството твое.
Върни ми крилете, забравени в рая, ...
302 1

След сто безсънни нощи пълнолунни

Потъва бавно делникът. И с рими
отрязвам в миг ръждясалата котва.
Обичам те. Съвсем неоспоримо
тъй както дишам... значи доживотно.
Изгаря карти залезът... Все вехти. ...
339

Почти

Светът затихва. Есента е тук.
Дърветата оголват морни клони.
Не се усеща нито плач, ни звук –
октомври кротко стари листи рони.
И времето не е крадец, не е шивач. ...
446 6 12

Надежда

Надежда
(В памет на Надежда Захариева)
Отиде си една силна жена, една Надежда,
една жена-борец със своите стихове, слова!
Сега в небето нежни рими тя подрежда, ...
310 1

Кой си, ти, Катанеца?

Катанеца навсякъде хората ми казват.
Обичам мляко, кашкавал и сладолед –
по млечните продукти технолог съм.
В живота всичко досега ми е наред.
Събирам си архиви, безспирно, неуморно ...
233

Тесният път

Тесен е правият път на доброто,
толкова тесен, че широко те кара да гледаш.
Внимание иска от тебе, че инак само за миг и окото,
прихваща посока, от която да стенеш.
Ходиш и спъваш се нейде от нещо, ...
290

Тая пуста нашенска ракия

ТАЯ ПУСТА НАШЕНСКА РАКИЯ
Вчера бях на сватба, дружки
тъй се забавлявах,
че сватбарите, горките,
без акъл оставих! ...
377 4 10

Между тишината и изгрева

Има място,
което не съществува върху картите.
То се ражда за миг
между последния дъх на нощта
и първата въздишка на светлината. ...
335 1

Единадесети юли

да се скъсява взе
денят и лятото
към зимата
напъти
192

12+ С устни от кипнал вулкан

Божури усмихват се в малката стая,
по моята кожа – разлят шоколад.
Мечтите ни дишат. Усещам го! Зная!
Телата ни плачат след дългия глад.
А пламъкът – близнал в златисто стените – ...
748 8 24

Съгласуване с душата и духа

Съгласуване с душата и духа
Душата е Земята, майката
Земя и тялото човешко.
Духът е на душата син, и
На Род - на земният ни ...
494

Къде си?

Навън отдавна не ухае на липи,
тревожно бързо времето отлита.
Растяща болка в мен се настани,
гласът Ти свитото сърце попита:
Къде си ти, кажи, къде си ти? ...
320

Несбъднатото време

Сред тъмното на здрача прониква светлина,
напомня детски спомен, който се разпада,
а времето изтрива надежди – до една,
рисува си стените, а после и ограда.
По пътя ми се стрелят сенки в труден ден, ...
298

Водоравно с удивителни

ВОДОРАВНО С УДИВИТЕЛНИ
Следобедът е пълен с неизвестни,
знамения и трънени въпроси.
А някой обещал ми бе, че сетне
прохлада може би дъждът ще носи. ...
429 5 8

Най-добрият ми приятел

Рано сутрин ставам по халат -
Правя кафе и излизам на терасата.
Спи градът, а на мен ми е рахат -
Пия си кафето и си пуша цигарата.
Със очи полуотворени и сънени - ...
340 2 4

Микровселена, или колко е голяма една тоалетна?

Напоследък се чувствам като паячето,
настанило се удобно да живее
на стената в тоалетната ми.
Тя представлява целия
пространствено-времеви континуум за него. ...
296

Сърцето на поет

Поезията май че била занаят
изучаван бива вещо със години...
Във опит стихове да съградят,
те превръщат думите в робини...
И сякаш душа от камъка се ражда, ...
479 4 25

Уроците

С времето човек се научава
как да обича или забавлява.
Стволът да изправи стъпил на земята
по хлъзгав път или на почва непозната.
Как с търпение да управлява лесно ...
321

T55 A1M

40 тона стомана е моята кожа,
главата ми купол, сърцето-заряд.
Само с гласът си аз ще тревожа
врагът ни отявлен и стар, а и млад.
По пътя прокрадва се силуета набит, ...
303

Грях е

Тръгнах по пътя си. Просто вървях.
После разбрах - било е грях.
Грях е да си еднакъв.
Грях е да си различен.
Грях е да си придатък. ...
310

Може би

Как тихо е. А нейде трака влакът
отвеждащ в тишината този зов.
И може би припява ми луната,
но може би не пее за любов.
Как тъмно е. В ушите ми нахалост ...
344 3 6

Апотеоз на крилете

В зори тишината очите отвори,
луната изплака последния страх.
До теб мойта обич смирено говори
и трие от спомена сивия прах.
Ела, любима! –Аз прощавам ти всичко. ...
432 4 13

фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/

тук
гнездо
две човки
майка и дете
вместо храна залък любов
257

Щър... щуро

Днес ми е някакво... иносказателно
щърбаво малко от щ -та.
Ще те намеря и щура съм, щателно,
ще те "обследвам" там в къта.
Днес ми е някакво... свръхзапалително, ...
383 1 3