Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Ангел в храма

В стария, каменен храм,
с бледи лица на светци,
моли се винаги сам,
мъж с побелели коси.
Виждам го – в черно облечен, ...
268 7 15

Това е

Това е едно непрестанно усилие:
един живот, който си отива преждевременно;
един живот, който продължава много дълго.
Една любов, която е с теб всеки ден -
ти самият си тази любов. ...
267 1 2

Вéтрените хора

Посвещавам на всички, които са отхвърлени заради чистосърдечието си; на всички, които говорят по чист начин, а са разбирани погрешно!
За своето щастие няма да моля -
едва ли с молби ще си върна деня!
Едва ли нощта ще препуска на воля,
отнела от мен във прегръдка съня! ...
240 1

И ще ме чака...

Когато тревата изсъхна,
денят намаля,
и тръгна си птичето ято,
морето прошепна ми тихо, с тъга:
" Остани!" ...
244

Мога... но не искам

АЗ МОГА сама да си купя цветя.
АЗ МОГА да пътувам където желая.
АЗ МОГА сама да постигна целта.
АЗ МОГА без приятели игри да играя.
АЗ МОГА проблемите сама да реша. ...
242

Напук и въпреки обичам и блестя

Умората ли? Тя повтаря стар рефрен:
– Поспри и почини си... плуваш без посока.
Недей ме спира само! – рекох. Не сега,
на хвърлей, виж го колко близо е брега,
а там ме чака с поглед кротко озарен, ...
277 2 6

Омайване

ОМАЙВАНЕ
На вятъра,
на водата
и на звездите даже
името ти ще пратя, ...
315 2

Последна молитва

ПОСЛЕДНА МОЛИТВА
С молитвени слова
за дъжд
и още нещо
будувах тази нощ ...
288 2

Пътека към есента

ПЪТЕКА КЪМ ЕСЕНТА
От раз се срутва грохналият ден.
Знаменията му изпъстрят здрача.
И знам, че трудно е да не заплача –
с език, прехапан и от яд сломен. ...
301 4 5

С мълнии в очите

Научихме се, че с водач е лесно,
за грешки все го съдим и виним.
И с мълнии в очи – от ярост бесни –
готови сме да го изпепелим.
Решени сме водача да сменим, ...
378 4 14

В зениците

В зениците ѝ кораби отплават,
поели вахта в бурното море.
Към синята безкрайност призовават,
където всеки устрем ще замре.
Тя диша със соления му тътен, ...
313 2 7

Без бележки под линия

БЕЗ БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
Свирил грешно токата и фуга,
вятър брули разблудната нощ.
Някой трескаво в черната угар
над полето пресял е брашно. ...
305 7 7

Свободата има цена

Казват, че свободата е птица.
Не вярвам.
Птиците не знаят какво е избор
те просто разтварят криле
и небето ги приема. ...
247 1

Пътеводител

С очите си, затворени широко
Проправям път към края на деня
Заровя ли се в нещо надълбоко
Изгубвам се, потъвам във мъгла.
В миг блесна, озарена от комета ...
230

Последно обяснение

Болката свърши, а много болеше -
ти си известие в папката "спам".
Всичките чувства събират се в лешник,
моля те, свиквай без мен да си сам!
Имаше дни, във които проклинах, ...
278 1 4

След нас

Нощта е близо — там зад хоризонта,
аз крача с гордо вдигната глава,
надвил инертността на мастодонта,
на гръб понесъл своята съдба.
Душата ми е въглен от жарава, ...
540 12 31

***

Бях есен, после зима и пак есен.
Объркаха се някак си сезоните.
Пролетта... тя не се случи в мен,
премина Май с тъжни полутонове.
И беше студ до бяло, и валя. ...
235 1 2

Защото било е любов...

От космоса, от най-тъмния кът,
през лабиринта на звездния свят,
по бялата грива на Млечния път,
до тази земна твърд, до този град,
до площада с белите гълъби - ...
335 10

Походки...

Походки...
То, как радостно тропка, уверено,
с походката си важна бебешка -
света в ръце, ей сега ще превземе,
но - дано расте в мир, човечето... ...
238 2 7

Влюбен пленник

… Плениха ме!
Незнайно как...
с оръжие, което не виждам.
Очите ми уж са отворени,
но съм сляп за всичко. ...
238

Тъга

Бутилирах си тъгата
Отпивах я по чашка
Всяка вечер пред вратата ми лениво се поклаща,
навежда се и моли да я пусна.
Отварям ѝ да влезе (не искам да остава) ...
214

Портите на Вавилон

Той:
Пред портите на Вавилон те чакам
под взора на могъщата Ищар.
Ръце към небесата аз протягам -
да долетиш ти с нежно огнен чар. ...
259 2 4

Характер в гените

Дали е важно какво след нас остава,
щом не живеем в смутни времена?
Какво си изградил се оценява,
единствено, ако живееш в нищета.
Когато всичко ти поднасят на тепсия, ...
295 1

Когато слънцето заспи

Нощем, когато слънцето заспи,
изниква в съня ми
с прекрасните очи,
ухаеща на рози
и есенни цветя, ...
237 1

Въпрос без отговор

Любов е равно на омраза!
Това го знаете, нали?
Любовта е някаква зараза,
след нея сърцето все кърви.
Любов е равно на хармония . ...
261 4 3

15-ти септември – На добър час, ученици!

Септември тук е с багри топли,
лъчи от слънце и златни листа,
и в тези триумфални утрини
отново кани мило младостта.
Училищният двор прелива ...
312 3 5

И в Гърция ми липсва нещо

Харесвам гръцките морета,
кристално чистите води!
Там няма никакви ментета
по барчета и механи.
Моретата са им прекрасни, ...
279 2 2

Мечта

Отровена Земята ме повика,
със дъх пропъди мойта тишина.
С въздишка от мълчание по-тиха -
беззвучен стон - предсмъртна хладнина.
(Даряваш щедро някому живота, ...
245 2

Откровение

Не си отивай, самота!
Без теб какво ще правя?
Със теб се връщам у дома
обичана, желана.
Ти носиш много топлота ...
224 3

14+ Ден, "обикновен"!

Денят започна рано, още преди слънцето да изгрее.
Отметнах одеялото и въздъхнах!
"Поредният скучен и обикновен ден" - си казах!
Но грешах!
Беше "Свети Валентин"! ...
310

Отминеш ли ме

Опитвам да живея без да дишам
сред мислите си - бели, като скреж
и името (каквото ми дадеш)
такова ще приема и ще впиша,
на вечността в тефтера чисто нов. ...
288 2

Когато всички думи замълчат

Когато всички думи замълчат
и времето свали последната си маска,
когато дните като прах летят
и всяка истина изглежда кратка,
когато няма „утре“ зад стъклото, ...
253 1

Запалете свещ за Горбачов!

Днес всеки втори псува комунизма
Днес всеки втори плюе по Русия
и пише се борец против тоталитаризма
но всички знаем ги добре кои са тия...
Те бяха все активни комсомолци ...
309 1 6

14+ Светът в очите на един от тях

Сифистично общество с морална цедка
гримирано с най-евтина козметика -
Любезен паяк в смъртоносна плетка
говорещ благо за любов и етика.
На базата на покварено милосърдие ...
269

Анонимно

Ще се сещаме пак
във уютен сумрак -
Ще се търсим опипом.
Дали ще си там?
С имена неизвестни, ...
258

Зовът на мисълта

Несъвършена в своето съвършенство,
неповторима гледка крие мисълта.
Тече в наслада пълна от блаженство,
красива есен пълна с пролетта.
Несъкрушима пред студените води, ...
235