249 459 резултата
Не пропускай да бъдеш щастлив.
С мен не смогна, животът премина.
Подмини ме с подскок закачлив
днес и утре, или догодина.
Релаксирай на бира с мезе, ...
  296  14 
Ще си ида оттук в една есенна утрин.
Вий простете, не казах -
че тръгвам си аз.
Ще си ида оттук. Вам желая сполука.
Че настъпва за мене ...
  226 
За амулетите
Силните предмети, що
Енергия, енергия природна,
И психическа съдържат
Те "човеци" са - помощници, ...
  218 
Досадѝ ми, до смърт, досадѝ,
пепел в мъртво огнище изстинало –
призрак бледен, наречен "преди".
Имам бъдеще само. Без минало.
В моя стих и сред зима кълнѝ ...
  233 
Любов, защото те намерих,
крилите си над мен разпери
и всички влюбени моменти
в щастливи, тихи сантименти.
Обичам, къдраво момчето, ...
  197 
С ръка в ръката ти заспивам нощем…
И топлата ти длан тревогата отнема.
Най-сигурното доказателство, че обич
единственото място между нас заема.
То е спокойно, защитено, целебно ...
  275  12 
Тази завист, която разкъсва
всяко кътче от бедна душа
и която в сърцето се пръсва
от забита дълбоко стрела.
Завистта, при която потръпват ...
  157 
Да можех само - бих стъкмил компот от Юли ,
и бих ти го поднесъл в дар,
та есенният вятър щом забрули -
на времето да бъдеш господар !
Дори частица дъжд да падне върху твойте плещи , ...
  220 
Днес звезди за теб блестят,
рожден ти ден е свят.
Ти си лидер, вдъхновение,
носиш светлина, доверие.
С усмивка водиш всеки час, ...
  252 
В гърлото на мрака
вятърът поклаща листата на спомените.
Песъчинки безброй търкаля по улеи смътни.
Невъзможното разделя с мокрия залез
от сълзите изтекли в пустини желания... ...
  281  12  12 
Събирах в шепите си радост
Листата есенни с мечти
Разлом със изненада ме заля
И просна ме, за да мълча.
Преминах през богатство и през бедност ...
  224 
Още чистя праха от Луната,
полепен като мед през нощта
по петите, открили следата
на една моя звездна мечта.
Във съня си по лунната черга ...
  215 
САМОТНИКЪТ ПОД СТОЛИЧНИЯ СНЯГ
… тъй както си въртях гезме по „Графа“, а след това по „Руски“ и „Леге“,
мечтаех да си кажем два-три лафа със тръгналото подир мен ченге,
навярно подозрително изглеждах? – със шушлека под дрипавия сняг,
през столичната кукувича прежда – печален, леко трезвен смотаняк – ...
  219 
Море, разкажи ми за нощите свои.
Спиш ли добре или съня в тебе се дави.
Щом пристъпи в твоите покои -
заспива и нищо не може да се направи.
Заспивам за малко ,пак се събуждам ...
  168 
Майната му на времето!
Да вървят по дяволите всички
минути,
часове
и всяко шибано денонощие… ...
  197 
Кръговрат на сиротата
I.
Сираци ли пристигаме в света,
сковани от усещане за смъртност?
Нашепване на тялото ни мръсно ...
  306 
Понякога съм жаден пясък,
мечтая си за сноп лъчи.
В косите си, виж нося блясък!
Не казвай нищо! Замълчи!
Понякога във утрин млечна ...
  183 
Щом обичах, значи бях.
С душата си всичко раздавах.
Обичах плач, обичах смях,
сама живота си създавах.
Обичах вятъра, дъжда, ...
  596  15  38 
Хората говорят, че имало любов
Там, някъде стои и ме чака
Казват, че щастие има за всеки
Пожелай си и не ще те прецака
И ето ме - наивен глупак ...
  147 
Стоя сам в сянката на тишината,
изгубих те сред времето и тъмнината.
Очите ти, които бяха мой пристан,
сега са само спомен, избледняващ без пристан.
Вятърът шепне твоето име, ...
  268 
Всичко допустимо е потенциална възможност,
от нас зависи проявата му във реалността,
провокирайки общата ни лабилност, тревожност,
бруталността и нахалството завземат властта.
Затова бай Ганьо и днеска звучи, ...
  144 
Дете - момиче и девойка,
разцъфва пъпка розов цвят.
Така отрязаната кройка
прилегнала е в този свят.
Лъчите галят сладострастно ...
  177 
Разлюбиха се, нали светът е различен…
Все нещо не стига…
…и все ни боли,
и все ни присвива.
И онуй дето викаме… ...
  182 
понякога
сълзата
приют е
за тъгата -
приют - сърцат - ...
  213 
Случи ни се любовта и ни облече в нея,
облече ни в обятия си трепетни и луди.
В едно отдаване без време и граници,
при всяка крачка, в ръцете на другия.
Случи ни се любовта в единствен миг, ...
  218 
Назаем обичта ти аз не искам,
че лихвата е твърде непосилна,
главницата тежи и ме потиска –
животът ми по грешен път ще килне…
Назаем обич няма. Няма начин ...
  247  11 
Свободно ли мислиш когато,
излезеш от рамката сива -
с ума си пътеки извиваш
през краткото слънчево лято?
Небето е сякаш огрято ...
  238 
Петачета от лъскав студ
днес в пазвата ми са нахлули.
Денят – в галошите обут –
не бърза да се претъркули.
А иска ми се да летя, ...
  184 
Всеки поглед броди в пъстър свят
и обгръща жадно синевата,
всеки поглед скита в своя град
и се рее в танц със светлината.
Всеки поглед носи нов копнеж, ...
  161 
Облакът си има шапка...
Виж! Прилича на човек.
Щом пред слънцето заплака...
Всеки облак е поет.
Прави си... каквото знае. ...
  368  21 
Днес празник е на Атанасий Велики,
един другар на Антоний по вяра и душа.
Заедно проповядвали християнството някога,
славели Бог и разказвали за неговите дела!
На този ден, Атанасе, ти другари почерпи, ...
  155 
Our worlds collided and it was magical,
warm, tender with sparkles filled my soul,
it was all my soul have long for,
she is beautiful flower,
she is a sunflower, ...
  227 
Сред рояка от кокошки...
Два наперени петела
не зачитат мир и прошка
в любовните си цели.
Единият зове се Геро. ...
  221  13 
Подобно тежкия натрупан прах,
върху старите клавиши на пиано,
отвит стои потискан страх
и ужас притаен от страшна рана.
Обърканост отвсякъде личи, ...
  184 
Понеже днеска съм роден,
ама през миналия Век,
ще бъда доста откровен,
пред вас стои щастлив човек.
Със приятелите стари, ...
  248  13 
НЕСТИНАРСКА ПЕСЕН
… пастир на грохнали надежди, зидар на рухнали мечти,
понявга – в дните свои прежни забивам пламнали пети,
безброй издъхнали химери, камари болка, радост, скръб,
и аз сред тях – един Валерий – на себе си обърнал гръб, ...
  187 
За истината много хора са говорили,
за истината сам Исус ни сподели,
че прави нас човеците свободни.
Истината лесно не дохожда,
тя иска много работа, безсънни нощи. ...
  162 
Парче подло олово свали от трона котешкия крал,
глухо забило се в плътта и отекнало в сърцето.
А страхливецът удобно зад храстите се сврял,
тържествуващо отправил крясък към небето.
Докато кръвта земята в черни багри още напоява, ...
  147 
На границата, там където,
сънят посреща утринна мъгла,
усмихнатото утро е заето
да шие ден със мъничка игла...
Да вдява (може би!) мечтите ...
  214 
Невинността има детско лице,
детска душа и съзнание,
чисто детско сърце,
и светло детско сияние.
Невинността е всъщност дете ...
  230 
Предложения
: ??:??