От лоши вести, политика, кърви,
на времето започва да му писва
и уж бе ден и пролетен и първи,
дърветата навън не се разлистват.
От атентати, машинации мръсни ...
В мига на непорочното зачатие
почувствах се отново Младенец,
докоснат от божествено обятие
и с пъпна връв от снежнобял конец,
сред свят зловещ на сатанински хора, ...
Манто. Вечерно. И една цигара
Градът си има собствено лице
и кървав, залезът едва догаря –
съвсем по френски е това клише…
Съвсем по френски, като Мона Лиза, ...
Ще ме напуснеш. Знам и как ще стане.
Но чувствата към теб не ще изтлеят.
И в мене ти докрая ще останеш -
макар че да го кажа не умея.
Ще ме разлюбиш - знам го това отдавна. ...
Вдъхновено от Swallow the Sun
Ти питаш – преживяхме ли нощта,
или пък беше сън – кошмар – на мрака?
Ръцете майчини останаха в прахта,
защото тебе никой не те чака. ...
Поети се раждат, стареят, умират,
оставили ранима душевност в творби.
В реката житейска от чувства наситена
своенравно изпяват своите съдби.
И някой разчел ги, друг преживял ги, ...
ПРОЛЕТНА ПОЕМА
Скитник тъжен ли иде по пътя – несретен, безкнижен,
със солчица поръсил комата на хлебеца лунен?
Знам – росата верижка от перлени брънки ще ниже,
щом зората се пукне зад хълма и нейде се сурне. ...
Да, още съм жива. Мерси, че попита.
Тъгата ми сива - зад усмивка е скрита.
За теб не говоря и даже не мисля.
Защо ми припомни с това, че ми писа?
Добре постара се - стопи любовта ми. ...
Знаеш ли, чужденецо...
Добре дошъл си чужденецо в България,
знаеш ли ти историята на тази страна?
Аз ще ти я разкажа в думички и рими,
ти слушай човече внимателно, запомни ги! ...
Не е любов, ако се бориш с ветровете.
Не е любов, ако вървиш по пътя сам
с въпросите, притихнали в сърцето
безмълвни, неизречени от срам.
Една любов не трябва да е пропаст, ...
За да разбереш, какво се казва „Нирвана“
отвъд Битието и отвъд Балкана –
трябва да се когнитивираш на всяка цена!
Трябва да се мултиплицираш!
Няма значение, дали си Алфа или Омега. ...
Не съм там, където ме търсиш —
аз съм на разстояние една педя
от косите ти, където кръжа и живея,
за да откъсна още малко от теб
в една спокойна неделя. ...
Аз искам да си моето момиче…
Тази, която аз обичам със душа…
Която ме побърква и ме връща…
И идва в сънищата ми в нощта…
Аз искам да си моята надежда… ...
Животът някак свише режисиран е,
житейско блато, крах и порив свят.
Аз нямам време. Не и за умиране
и огънят е моят кръвен брат.
Сценария наново съм го писала, ...
С теб бяхме просто двама непознати,
които се намериха в мъгла.
Веднага долових към мен страстта ти
и хванах те наивно за ръка.
Преминахме през буря от въздишки, ...
Късна есен е сега и мокър сняг заваля.
Вятър сърдито задуха и на преспи го навя.
В бърлогата голяма кой ли мързелува?
Прозява се и хърка, без да се срамува.
На топличко е заспала рунтавата Мецана. ...
Не се живее дълго на ръба.
Там всеки миг е хлъзгав и болезнен,
отнемащ усета ти за върха,
усукал онзи твой гръбначен прешлен,
на който гордостта ти се крепи, ...
БИЛЕТ ЗА ВЛАК БЕЗ ПОСОКА
Високо е небето ти за покрив
и често го преброждат гладни врани.
Аз мога да износя всички болки,
но трудно е покоя си да браня. ...
Какво доловихме ние? Ехо от тъжен камертон...
Ветрове душите пият.И отломък от явен стон!
Нощта ни продължава да сее умиращи звезди.
Нали надеждата остава,че тайните ще спестим?
Тръгва съвестта на дните:от човека към човек. ...