249 102 резултата
Не пропускай да бъдеш щастлив.
С мен не смогна, животът премина.
Подмини ме с подскок закачлив
днес и утре, или догодина.
Релаксирай на бира с мезе, ...
  257  14 
Ще си ида оттук в една есенна утрин.
Вий простете, не казах -
че тръгвам си аз.
Ще си ида оттук. Вам желая сполука.
Че настъпва за мене ...
  217 
За амулетите
Силните предмети, що
Енергия, енергия природна,
И психическа съдържат
Те "човеци" са - помощници, ...
  163 
Досадѝ ми, до смърт, досадѝ,
пепел в мъртво огнище изстинало –
призрак бледен, наречен "преди".
Имам бъдеще само. Без минало.
В моя стих и сред зима кълнѝ ...
  216 
Любов, защото те намерих,
крилите си над мен разпери
и всички влюбени моменти
в щастливи, тихи сантименти.
Обичам, къдраво момчето, ...
  173 
С ръка в ръката ти заспивам нощем…
И топлата ти длан тревогата отнема.
Най-сигурното доказателство, че обич
единственото място между нас заема.
То е спокойно, защитено, целебно ...
  238  12 
Тази завист, която разкъсва
всяко кътче от бедна душа
и която в сърцето се пръсва
от забита дълбоко стрела.
Завистта, при която потръпват ...
  113 
Да можех само - бих стъкмил компот от Юли ,
и бих ти го поднесъл в дар,
та есенният вятър щом забрули -
на времето да бъдеш господар !
Дори частица дъжд да падне върху твойте плещи , ...
  188 
Днес звезди за теб блестят,
рожден ти ден е свят.
Ти си лидер, вдъхновение,
носиш светлина, доверие.
С усмивка водиш всеки час, ...
  211 
В гърлото на мрака
вятърът поклаща листата на спомените.
Песъчинки безброй търкаля по улеи смътни.
Невъзможното разделя с мокрия залез
от сълзите изтекли в пустини желания... ...
  253  12  12 
Събирах в шепите си радост
Листата есенни с мечти
Разлом със изненада ме заля
И просна ме, за да мълча.
Преминах през богатство и през бедност ...
  195 
Още чистя праха от Луната,
полепен като мед през нощта
по петите, открили следата
на една моя звездна мечта.
Във съня си по лунната черга ...
  177 
САМОТНИКЪТ ПОД СТОЛИЧНИЯ СНЯГ
… тъй както си въртях гезме по „Графа“, а след това по „Руски“ и „Леге“,
мечтаех да си кажем два-три лафа със тръгналото подир мен ченге,
навярно подозрително изглеждах? – със шушлека под дрипавия сняг,
през столичната кукувича прежда – печален, леко трезвен смотаняк – ...
  187 
Море, разкажи ми за нощите свои.
Спиш ли добре или съня в тебе се дави.
Щом пристъпи в твоите покои -
заспива и нищо не може да се направи.
Заспивам за малко ,пак се събуждам ...
  155 
Майната му на времето!
Да вървят по дяволите всички
минути,
часове
и всяко шибано денонощие… ...
  158 
Кръговрат на сиротата
I.
Сираци ли пристигаме в света,
сковани от усещане за смъртност?
Нашепване на тялото ни мръсно ...
  250 
Понякога съм жаден пясък,
мечтая си за сноп лъчи.
В косите си, виж нося блясък!
Не казвай нищо! Замълчи!
Понякога във утрин млечна ...
  159 
Щом обичах, значи бях.
С душата си всичко раздавах.
Обичах плач, обичах смях,
сама живота си създавах.
Обичах вятъра, дъжда, ...
  536  14  37 
Хората говорят, че имало любов
Там, някъде стои и ме чака
Казват, че щастие има за всеки
Пожелай си и не ще те прецака
И ето ме - наивен глупак ...
  121 
Стоя сам в сянката на тишината,
изгубих те сред времето и тъмнината.
Очите ти, които бяха мой пристан,
сега са само спомен, избледняващ без пристан.
Вятърът шепне твоето име, ...
  233 
Всичко допустимо е потенциална възможност,
от нас зависи проявата му във реалността,
провокирайки общата ни лабилност, тревожност,
бруталността и нахалството завземат властта.
Затова бай Ганьо и днеска звучи, ...
  107 
Дете - момиче и девойка,
разцъфва пъпка розов цвят.
Така отрязаната кройка
прилегнала е в този свят.
Лъчите галят сладострастно ...
  139 
Разлюбиха се, нали светът е различен…
Все нещо не стига…
…и все ни боли,
и все ни присвива.
И онуй дето викаме… ...
  158 
понякога
сълзата
приют е
за тъгата -
приют - сърцат - ...
  179 
Случи ни се любовта и ни облече в нея,
облече ни в обятия си трепетни и луди.
В едно отдаване без време и граници,
при всяка крачка, в ръцете на другия.
Случи ни се любовта в единствен миг, ...
  190 
Назаем обичта ти аз не искам,
че лихвата е твърде непосилна,
главницата тежи и ме потиска –
животът ми по грешен път ще килне…
Назаем обич няма. Няма начин ...
  216  11 
Свободно ли мислиш когато,
излезеш от рамката сива -
с ума си пътеки извиваш
през краткото слънчево лято?
Небето е сякаш огрято ...
  195 
Петачета от лъскав студ
днес в пазвата ми са нахлули.
Денят – в галошите обут –
не бърза да се претъркули.
А иска ми се да летя, ...
  156 
Всеки поглед броди в пъстър свят
и обгръща жадно синевата,
всеки поглед скита в своя град
и се рее в танц със светлината.
Всеки поглед носи нов копнеж, ...
  115 
Облакът си има шапка...
Виж! Прилича на човек.
Щом пред слънцето заплака...
Всеки облак е поет.
Прави си... каквото знае. ...
  330  21 
Днес празник е на Атанасий Велики,
един другар на Антоний по вяра и душа.
Заедно проповядвали християнството някога,
славели Бог и разказвали за неговите дела!
На този ден, Атанасе, ти другари почерпи, ...
  119 
Our worlds collided and it was magical,
warm, tender with sparkles filled my soul,
it was all my soul have long for,
she is beautiful flower,
she is a sunflower, ...
  191 
Сред рояка от кокошки...
Два наперени петела
не зачитат мир и прошка
в любовните си цели.
Единият зове се Геро. ...
  194  13 
Подобно тежкия натрупан прах,
върху старите клавиши на пиано,
отвит стои потискан страх
и ужас притаен от страшна рана.
Обърканост отвсякъде личи, ...
  150 
Понеже днеска съм роден,
ама през миналия Век,
ще бъда доста откровен,
пред вас стои щастлив човек.
Със приятелите стари, ...
  220  13 
виж очите ми
замръзнало езеро
посред лято
  188 
Бабо, бабо, я кажи ми,
що е, бабо, красота?
Може ли да е прикрита
или свети за света?
Има ли в живота хора ...
  341  15 
НЕСТИНАРСКА ПЕСЕН
… пастир на грохнали надежди, зидар на рухнали мечти,
понявга – в дните свои прежни забивам пламнали пети,
безброй издъхнали химери, камари болка, радост, скръб,
и аз сред тях – един Валерий – на себе си обърнал гръб, ...
  162 
За истината много хора са говорили,
за истината сам Исус ни сподели,
че прави нас човеците свободни.
Истината лесно не дохожда,
тя иска много работа, безсънни нощи. ...
  137 
Парче подло олово свали от трона котешкия крал,
глухо забило се в плътта и отекнало в сърцето.
А страхливецът удобно зад храстите се сврял,
тържествуващо отправил крясък към небето.
Докато кръвта земята в черни багри още напоява, ...
  115 
Предложения
: ??:??