Стихове и поезия от съвременни български автори
Мостът на дъгата
полягат в сянка клоните зелени
и ветровете
разтварят път в копита на конете,
вълни ...
В едно тяло
спомен след спомен,
и с пръсти ме сочат:
"Ти беше удобен!
Какъв ли не беше, ...
Дъжд от тъга
слязох и дъждът ме потопи
изтичах към навеса на спирката
и спрях, вече бях цялата под вода...
Искаше ми се да не бързам, ...
Не вся́какъв пъ́тник...
е го́ден за спъ́тник.
Дядо Добри
За Старец Свят с душа кристална
Смирено просеше във храма
И го видях смирен, притихнал
Реших да си открадна ...
Сърце без окови
Не искам път, начертан със страх.
Щом истината носи ми пожар
ще я прегърна, вместо тихо прах.
Да бъдеш себе си не е покой. ...
Гарван-сребърен вълк
тя ред не съдържа,но взимам
надежда от мечта сътворена,
че в нея малко значение имам.
Протягам ръката си лява ...
***
Уж сто години трябваше да спя...
Този принц защо така побърза
и устни в моите допря.
А после си отиде много бързо. ...
Написано върху паякова нишка
Аз притихнах. В небето се взирам.
Уморих се от странни въпроси.
И когато изчезна без диря –
значи отговор никой не носи. ...
Курбан
ще почитаме името свято,
за миг ще изпием отрова
и в канони ще вярваме сляпо!
Невинно сърце ще убием, ...
Самота
когато градът заспи.
Сяда до мен без да пита
и слуша моите мисли.
Няма глас, няма лице, ...
А в дискоса - души срещу спасение
броя и смятам точките. На пръсти.
И сянката ми лудостта надскочи я,
и сто планети все на тебе кръсти,
Такава съм си - странна птичка Божия. ...
Повярвай с детски очи
в очите на детето е съвсем различно:
там слонът в боата спи, погълнат и пленен –
защото с детски поглед се открива всичко!
В една кутия грее приказен простор, ...
Последно лято
изтлява полека днес в мен радостта.
Раздялата идва със сълзи съдбовно.
Отивам си вече, ще бъда сама.
На плажа мълчеше към мен безразличен, ...
Пейчица
изпълнен с хора и надежди.
Разхождам се из него често сам
и все еднакъв ми изглежда.
Видях в сумрака пейчица една, ...
Вечната
Двойка непознати
в своите седемдесет.
Хванати ръка в ръка са.
Усмихнато жената ...
ПРОЩАВАМ ТИ ЗА ВСИЧКО И НА СЕБЕ СИ
за чакането…
за всяка моя мисъл, която те е викала
в мълчанието.
За нощите, ...
Европейски неволи
участниците се делят на гласни и съгласни,
но Европарламентът сочи верен път
"да приласкае скръбни и нещастни"*.
Задачата е трудна - как да навредим ...
двойно фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/
две точки
зърно до зърно
допрени устни между тях
ципа набъбнала от свян ...
Криле без страх
нито чуждия глас да те води.
Най-голямата сила е в това
себе си докрай да съхраниш.
Да вървиш, когато пътят плаши, ...
Светът е магия
защо ли розово блести?
Защото слънцето грее
с пурпурни лъчи.
Трева, трева, трева, трева…, ...
Безпощадно
Там е цялата сила, която търсим от век.
С мечтата - да си млад, да си знаещ и силен.
С две думи, щастлив и преуспяващ човек.
Но търсейки невидяното, някой намери ли време ...
16+ Девойко бяла, убава
като кисело млеко цедено,
и кАжи, ка да не те пофала
с туй дупе добре гледано?...
С тез, двете, големи, динести, ...
Дъждовен юли
и лятото облече воден тюл,
минути леки капки са обули,
водата ме люлелее люли-люл.
Харесва ми, но странен ден е този, ...
Пазителят на храма на Последната Зора
в свят, където истината бе разтворена в бездната.
Но мраморът вече стене и се пука отвътре,
древни сенки прииждат като прилив от мрак.
Петима маскирани убийци, с остриета като съдба, ...
Затворих тази страница
Вече знам цената на фалшивите усмивки,
зад които се крие просто поредната лъжа.
Раздадох всичко, без да питам за сметката,
а накрая разбрах... ...
Когато радост са раздавали
боли, когато все мълчи
Без вятър нощи теменужени
изплакват своите очи.
А лятото сезон е сушав и ...
Вярвай в чудеса
вярвай в чудеса!
Виж небето като лудо,
сътвори дъга!
Чувал ли си сред полята ...
Бурята в мен
Вдигаше пепелта от земята и правеше мъгла, от която очите болят до ослепяване.
Имаше в него една опасна лекота. Играеше си с всичко по пътя, омаловажаваше го, сякаш беше перце.
С всеки миг усещах как се надига ...
Светове
Какво ми трябва? Малко ток и време.
Когато сам сънят ме призове,
и топъл от умората ми снеме...
Така успявам повече насън ...
Чудачка
На тревицата мека под лятната круша
постлала е баба тъка̀но платно.
Там си рисувам, птиците слушам –
чирикат, излюпени в меко гнездо. ...
Целта
в отровните му пари самота,
подправена обилно със страдание,
умира изнемогваща целта.
Целта родена в страстите хиляда ...
Гост
сякаш някой докосна страните ми.
В сънят ми с аромат на смокиново сладко
чудна магия пропълзя по ъглите.
Бях дете отново в старата къща ...
Да бъда, а не да изглеждам
това е моят тих завет.
Да нося истина във себе си,
дори светът да каже: „Не!“
Да не се крия зад усмивки, ...