Стихове и поезия от съвременни български автори
Кошмари ме преследват
където уж няма намеса,
предсказват ми разни зяпачи
кой смахнат днес ще откачи
томахавката дето виси на стената, ...
Прах и съзнание
по пътища, които времето изтрива.
Във шепа пясък търся своята съдба,
а вятърът безмълвно я разпилява.
Съзнанието ми — самотен светъл бряг, ...
14+ Мечтата на всяко порасло момче
люлеят мечтите,
люлеят моряшките лодки,
люлеят и мъжките топки,
но най-вече, ...
Синът човешки
За някои да значиш нещо,
за други – просто да си шут,
на трети в мислите им вещо
да всяваш паника и смут. ...
На Урсула фон дер Лайен
чувам всякакви неща.
Българинът е всезнаен,
не хаби така слова.
Всеки ден я споменава, ...
Кръпката на времето
Показа на живота среден пръст.
Преряза края на стоманената нишка,
готово да нарами своя кръст.
Кръстът на обречените нрави, ...
Нямам образ, нямам и име
Аз съм никои, но виж, погледни ме,
и виждаш ли в мене, кажи ми,
сълзи за нещата любими.
Сълзи за смелост и чест, ...
Бялата череша
които протягаше все към небето.
Аз ли бях малка, тя ли огромна,
но край Дунав свободни бяхме и двете.
Живителен сок от корена до върха ...
Пътеводител
Сънища, картини разни,
От деня-ноща на разумния
Човек - те пътеводител са.
Обединител-съединител ...
Бял гълъб
Всяка глътка въздух ми тежи.
Свещичка в църквата запалвам —
ледена тръпка по мене пълзи.
Животът ни поднася изненади — ...
Вандалско
закичена в витрината на самотата,
до вчера имаше любов, но днес със камък във ръката,
безсънно крачи болката човешка
и сочи с пръст и търси грешка. ...
Присъден
дяволът ме буди в тъмна доба.
Две стихии борят се в душата —
гълъб бял и тигър до стената.
И сълза съм, скрита в самотата, ...
Днес муза няма да те нарека...
макар че силно ти ме вдъхновяваш.
Пред мен безспир си нежната река -
и хем си тук, и хем ме отминаваш.
В душата ми мечти превъплъщаваш ...
Тишина
Нощ е.
Навън е тихо.
Птички пеят насън.
Кола минава, ...
Коя съм аз?
Онова красиво цвете, което в плевели расте
и от бурени големи не може да се отърве?
Коя съм аз?
Една звездичка на небето, една прашинка в свят голям ...
Стара истина...
не ми е обещавано, щастие...
С добро и грешки животът все бяга,
на Бог благодаря - праведния -
взех полагащото ми се до сега... ...
Пясъкът, залезът и човекът
е изтрило морето от пясъка,
колко думи вълните в галоп
са отнесли далече след залеза...
А след него е само забравата ...
Iridescent 🇬🇧
absorbs it's magic through the veins of our town,
going back in time, conquering places,
searching for the last tone to catch the sound.
And it looks like we were here before ...
Към теб пролуки вече аз не търся...
че тих капан е всяка тясна ниша.
От бързането си ще се отърся
и търпеливо любовта ще диша.
След дъждовете сам нагазил в киша ...
Видяна
и може би изглеждам променена.
И някак ледена на тях им се явявам,
а огън в себе си все още съхранявам.
А толкова копнея за дълбоко, ...
Всеки ден от тях ми се повдига
доносник наш от времето на Тато,
отново ни се прави на ербап,
пак плюва по Европа и по НАТО.
Дочуе ли го някой ще реши, ...
Човекът между звездите
не цар на вечността, не прашен храм,
а миг от светлина върху безкрая,
въпрос, който дори небето не познава.
Той гледа нагоре — към мълчаливи светове, ...
Там
където свършвам,
започвам Аз -
тази, която не съществува,
не присъства, ...
Снимки от миналото
снимки, навяващи само болка и тъга,
снимки- останал спомен за вечността...
Спомени за онези щастливи времена,
спомени, белязали моята душа, ...
Фибайку
гнездото на щъркелите / 8
по-здраво от покривите на съседите / 13
/ само да напомня ..."фибайку" - броят на сричките съобразно числата на Фибоначи , т.е. доближава се до съвършенството на т.нар. "златно сечение" /
Йохан (по Хр.Смирненски)
Напълно изоставен....
На барикадата - почти като Йохан....
Но щом си още жив и здрав - стоиш изправен....
От никого неподкрепен или дори разбран... ...
Искам
Искам да издам албум
Дънките ми да не ми са тесни
Да си купя онзи новия парфюм
Искам да съм вечно млада ...
Отвесен контур на Гаусова крива - (по народни мотиви)
една страна -
устата колчем много
знае - дири си БЕЛЯТА
в една страна - УСТАТА ...
Парадокси
със вяра-неверници,
във гроба-безсмъртни,
без хляб,но със мелници.
На лъжите си вярваме, ...
Дъжд
Дъждовни капки тичат по стъклата.
Дали ще грейне топло слънце днес?
Те чакат го тревите и цветята.
Но от небето кротко все ръми, ...
Когато е трудно
с които плюхме върху любовта.
Забрави за всичките белези,
причинени след поредна сълза.
Когато сълзите твои са тайни ...
До теб
Младостта не е само дързост.
В свят под слънчева мъгла,
ти избираш твоя милост.
Ако можех ясно да чета ...
Надеждата
когато много ще ми писне.
Ще остане само болка в мен,
а тишината като меч ще висне.
Ще скитам по улиците сам. ...