Поезия

252,9 резултата

Будителите на заспал народ

На празника да споменем отново
будителите на заспал народ
оставили ни с труд, с перо и слово
пътека към духовният възход.
Да, споменаваме отново имената ...
251 1 2

Свършва лятото

Свършва лятото за жалост,
залезът изтръпна като рана,
а вятърът разплита вяло,
венците златни на гората.
По пясъците дремят спомени, ...
525 8 20

Усмихвам се

Усмихвам се, защото съм щастлива.
Щастлива съм, защото те обичам.
Обичам те, защото ме обичаш всеотдайно.
Обичаш ме, защото се усмихвам.
327 2

Есен

В равноденствието компаса
да сверим на запад с нагласа.
На Стамболов да опазим урока,
че е неправилна изток посока.
В криза лесно се влиза, ...
248

Писмо от селския хоремаг

ПИСМО ОТ СЕЛСКИЯ ХОРЕМАГ
Сурка есента пантофи през смълчаната гора.
Лейва се дъждът от кофи откъм сурите недра.
Капят гнилите скоруши в листопадния килим.
Тук-таме коминче пуши, над селцето литва дим. ...
304 5 5

Кърпя рани

Не ще допусна някой да ме дразни
Душата и сърцето да са празни
Очи любими да са ми омразни
Постъпки светли да ми прозират мазни.
Тормозен по методики разнообразни ...
167

Позиция на гледна точка

"Не питайте,какво страната
може да направи за вас.
Питайте,какво вие
можете,да направите за нея".*
Липсата на доктрина на обществото ...
148

Имам точно една цигара време

С удоволствие ще те дочакам
ала цяла кутия чака
вкъщи самичък
дух във вълшебна лампа
:) .. ...
281 2

Четирите сезона на Бони

ЗИМА
Досущ мечка в бърлога
е спящото ни чихуахуа —
между две възглавници!
ПРОЛЕТ ...
173

Щом като не съм река

Жив ли съм или умрял
в тази пуста мелодрама?
Дето всеки е заспал,
или пък съвсем го няма…
Кой, кажете ми сега, ...
186

Под пръстите на есенния дъжд

Душата на дъжда е ро́мон скитащ
в зелените очи на млечен орех,
палитрата на стомните разплита
та есента си с тях да изговори...
... и руква да рисува спомен с вино, ...
461 11 20

Един от празниците на доброто

Един от празниците на доброто…
На този ден възвеличава чистотата
огромна армия безименни герои.
Дано с доброто да изпъкне тази дата...
А после пак отново както знаем ...
337 6 7

Все така върти сезони календарът отънял

Бързи стъпки, сянка синя цвъркот на врабец припрян,
в мъничката ми градина хризантеми с топла длан,
гали есен златокоса. Всяко венчелистче – стих,
нежни думи. За кого са? За септември... Полъх тих,
пратил, за да я погали... Ще остане ли? Едва ли. ...
343 4 10

Списък за пазар

СПИСЪК ЗА ПАЗАР
Разказвам ти по същество,
че знам какво е да си нямал,
да си се будил посред нощ –
от много непознати мамен, ...
267 5 4

Раница от фронта

Ясно си я спомням – имаше капак
от красиво-тъжна и еленска кожа.
Питах се тогава кой човек и как
кожата е свличал с острото на ножа?
Млад е бил еленът – пъргав и красив, ...
433 6 20

Вземам си Луната

Вече те няма,
при звездите си,
знам.
Вземам си Луната,
искам да настане ...
179

Обикнах тишината

След суетата на измислени празници
и шумни фанфари от лесни победи,
след грохота на безплодните делници,
крещящи оратори и фалшиви рефрени –
обикнах тишината… ...
233 2 8

Погледнахте ли в моите очи?

ПОГЛЕДНАХТЕ ЛИ В МОИТЕ ОЧИ?
... сълза щом зърна в нечии очи,
нерада – по клепача да трептулка,
край мен светът започва да горчи –
и ме превръща в мъничка светулка! ...
194 2 1

Пепел

ПЕПЕЛ
Все някога ще си вървим –
от север, запад или изток.
След думите остава дим –
а всеки много е поискал. ...
225 3 4

Арестокрации

Обезличностено население
е дресирано стълпотворение.
Псевдосоциализация
води деморализация.
Тоталитарен народ ...
227

Мирис на море

За синия цвят и пръските кал,
за мириса на морето така ме е жал.
Влудява ме само мисълта за това,
че можех да бъда там всички лета.
И спомените тъй солени ...
194

При теб, море

При теб дойдох море,
с теб пясъчните дюни да изплача,
на скитница ли или дъщеря на богове,
копринено диханието твое в мен се стича...
Впрегни пак белопенести коне, ...
178

Сбогуване

Вятър погали лицата ни с хладна ръка.
Листата втурнаха се полудели,
да стигнат лятото след птичите ята
и преживяванията ни, синьо-бели.
Търкулнаха се едри капки дъжд ...
273 1 2

Безмълвни години

Вървя по лунната пътека.
С мечти животът е огрян.
От тях извайваме човека -
за обич съм от теб избран!
Красива си и страстна двойка ...
174

Бягай

Спирай само да спиш и ядеш
живот за малко с малко говори ти
крадци на безценното време
подведеш ли се
пътник без граница ...
201

Една девойка с бяло колело

ЕДНА ДЕВОЙКА С БЯЛО КОЛЕЛО
... додето изтрезнявах със мерло
на пейката си в Морската градина,
една девойка – с бяло колело! –
вихрулка в бяла рокля! – ме отмина. ...
239 5 2

Непредвиден епилог

Н Е П Р Е Д В И Д Е Н Е П И Л О Г
Гледам напрегнато,притаил дъха си
поредния епизод от сблъсъка
във борбата за надмощие
между противоположностите на живота, ...
152

Преди изгрев

В безтегловността ми синя на прибоя
Очите пълнят се с лелееща се скръб
Трепереща душата, изправя си завоя
Мъчителните спомени превиват ми гърбът.
Старите снимки, позната балада. ...
234

Отвъд сезоните

Отвъд топлината
на отиващото си лято
остава споменът
за песъчинките по кожата ми,
за солената ми коса, ...
465 10 17

Избор

Боли ли те силно, значи си жив,
това е животът, така услужлив,
на всеки поднася различен урок,
поставя задачи с нужния срок.
Не пита дали си готов или не, ...
293 2 8

Предесенно съдбовно

Предесенно е, жарките лъчи
на Слънцето – по кожата ми парят.
И някак си по нищо не личи,
че лятото безропотно прегаря.
Безумно стене жадната земя, ...
161 1

Потъвам в тишината на малките моменти...

Потъвам в тишината на малките моменти.
Това е времето, когато забавям ход.
И даже спирам.
Търся внимателно тези акценти,
които ми помагат в себе си да се побирам. ...
199

Вече грях не ѐ...

да лъжеш - вече
грях не ѐ - а грях е - да
се доверяваш
168

Есен край морето

Напътства фарът есента
как през скали да се промуши
и как да стигне до брега
с товара си от златни мушмули.
Ще пусне котва, такелаж ...
356 5

Навигацонна книга за рогати

Потънаха ми няколко фрегати,
инат овенски ме измъкна. Сам.
Навигацонна книга за рогати,
спокойно вече мога да издам.
Уж бяха ветроходни, екипажът, ...
284 2 2

Историите на баба

Ние с моята баба много си приличахме,
правихме си сладки и да ги хапваме обичахме.
Баба можеше да сготви, моята любима супа
и ми сипваше от нея, в шарена, дълбока купа.
Щом помолех с кротък глас “Бабо, разкажи ми!“ ...
422 1 9

Сега съм снежинка

Аз сега съм снежинка, прашинка от зимно небе,
във окото на Господ бяла, невинна искрица.
И валя над сърцето ти, а в твоето тъжно сърце
всички пътища спират в око на разплакана птица.
Приюти ме, ще стана на топла голяма сълза, ...
233 2 2

Кой ще ни върне

Старите песни кой ще ни върне?
Приятелите единствени, кой ще завърне?
На нашето място в малкото кафене,
където се срещаха сърцата по две!
Кой ще ни върне сезонните мисли ...
189

Износени думи

ИЗНОСЕНИ ДУМИ
Не виждаш смисъл да останеш –
това е повече от знак.
Уж болката зачеркнах рано –
но връща се, щом падне мрак. ...
239 4 3

Ще грохна в светла изнемога

ЩЕ ГРОХНА В СВЕТЛА ИЗНЕМОГА
... понеже лятото си тръгна, а подир него аз не съм,
въртя се под луната кръгла – безсънен като таласъм,
скиторя цяла нощ по плажа и първа радост е за мен
със плажно масло да намажа гърба на миналия ден, ...
219 3 1