Стихове и поезия от съвременни български автори
Българска работа
Всички се борят с Борисов и Пеевски,
компромати летят от всички страни
и не само по техен адрес,а към всички-
самите те проклинат самите себе си ...
Бях 2000
Не се вече чувствам излишен.
Но всичко ще кажа. Мълчах досега...
Ала продължавам да пиша.
Бях сякаш в отвъдното. Дълго бях там. ...
Ако бях жена на Хитлер...
Щях ли аз да съм добре
Ще ли той да ме обича
Дори и времето да спре
Дали ще иска да обгрижва ...
Via
вярвам, че си другото Крило.
Тъжно е... душата Мъченица –
броди със посърнало гребло.
Търси те във знаци, гласове, ...
Спомени в албуми...
винаги до мен си бил.
Толкова за мен си плакал,
сега си само спомен мил.
Научи ме да карам колело, ...
Когато - тогава
е сърцето,
а умът -
сърцат,
тогава рай е ...
Признание в любов
Като вятъра, който
с дърветата сякаш танцува,
като пролетно утро,
с песента си както вълнува, ...
14+ Ньива неорана
Нане музе у обора,
Пена клендза насред двора –
сгодна, уфатна и бела,
боб да сади се навела. ...
Интимистични хайку
порой градушка сълзи
цветята рани.
Мила се свила
о мен и ни покрила ...
Аз съм море
Аз съм море,
и когато съм щастлива,
слънцето играе с косите на вълните.
Аз съм море, ...
Прародителски корен
живееш в мен.
Вплела си корените си
разцъфваш в сърцето ми.
Когато погледна към небето — ...
Син си ми, но сам си ми, синко, сам си ми
"Син си ми, но сам си ми, синко, сам си ми."
Душа търси опора, път и посока,
"Сам за себе си всеки е, научи си урока!”
чува от устата на този, именно, дето, ...
Очакване
сянка свита на кравай е, хора много, люде – кът.
Моите очи са слепи за сергиите и за кича,
радост цветна – пълни шепи, песничка синигер срича...
Шарен свят, тълпа, гълчава, празнично окичен град, ...
Свободата, Санчо...
Мигел де Сервантес
Дон Кихот говори... Как да го поучи...
Белким Санчо нещо чисто да научи...
И дано да падне семето засято ...
Възраждане
отворила за пролетта врати.
С молитва тиха, кротка и покорна,
днес искам само обич да трепти.
Нека вятърът далеч отнесе ...
Вяра
В поезията, думите реди Интуицията,
чрез поета действа на съдбата ръката,
думите изникват направо от Нищото,
от дълбокото мазе на Подсъзнанието, ...
Лунната пътека
в началото със малко страх...
И стъпвам лееекичко...полека...лека
Аз никога не съм бил толкоз плах...
Не съм го правил никога преди ...
Отговори 2026
а по-смъртоносен, по-черен от ад.
Не ме питай ти - дали това стихове са.
А само попитай, дали ги четат.
Недей да мислиш, че се правя на важен. ...
Преди да се роди стихът
листът е бездна — бяла, глуха.
Мълчи, но в мълчанието
се крие цялата ми суша.
В ъгъла на мисълта ...
Два свята
Единият - изтънчен, на душата,
а другият - на сметки, часове,
изтекли в размисли със самотата.
Единият - мечтателен, красив, ...
Ариадна
потънал кораб, странен древен йероглиф.
Вълна́ солена – та света ми тъй красив
да съхрани, когато болката зазида
олтара светъл. Любовта ми е егида ...
Било е любов
и там открих щастливите ни погледи.
Припомних си, че помежду ни
любов било е в късните следобеди.
Усмивките не сме ги крили ...
Стихът към човека
В теб се теша̀! -
Ти - дух, душа,
реч, кръв и плът!
В теб Любовта ...
Черен ангел
почерняха моите крила.
Сълзите ми в дъжда заваляха —
по-нещастна не съм била.
Ангел бях — красив, снежнобял, ...
Мартенският вятър...
Мартенският вятър е жесток!
Раздуха пролетните цветове.
Упои се с тичинков прашец.
И забрави любовта. ...
На чисто
Бъди себе си... всякак!
Живей живота си чисто,
за да стъпваш леко нататък!
Не забравяй нивга мечтите си ...
14+ Разхвърляна нощ
към която се гледа страхливо -
преживях и ще помня вовеки -
тя остави в мен спомени сиви!
Нощ, която не носи печат "Подредена"! ...
Великденска светлина
Старата църква от съня се събужда,
светлина през стъклото проправя си път.
Нощта си отива – студена и чужда,
ангели бели над храма летят. ...
Парадокс
"И опитът — син на трудните грешки,
И геният — на парадоксите другар."*
Да се греши, е нормално, човешко,
да се прощава божествен е дар. ...
Личен сезон
а този вън изобщо не ми пречи,
прелита пролет и от клон на клон
личат щастливите ѝ нежни речи.
Че днес е мрачно – временен възход ...
12+ Пенсионерският легион
от един отминал строй
със тела, покрити с рани,
но и с дух кален във бой...
Днес наричат ни обидно ...