Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Кой

По калдъръмената улица,
наречена живот! Раздавах мечти,
вярвах в любови... сълзи.
Не съществуват Еднорози.
Погубени радости... недоносени, ...
310 2 4

Някаква градинска Ева

Захвърли златния венец
градинката – смирена, глуха
под снощния студен ветрец,
вилнял из нея за разтуха.
Какво ли пък му причини, ...
269

Коледна магия у дома

Коледна магия у дома
Когато навън студът чука по стъклата,
в дома ни е мир за душата.
Порцеланът гордо на масата седи,
блещукат хиляди светлини. ...
275

Сегашно

Продължението на миналото е моето сегашно време.
Това от преди не мога да нарека бреме.
Може на никого да не му дреме,
но в бъдещето с изразите ми ще посея семе.
Истинските хора няма как да умрем ...
305

По-силна

Побрали са се в мойте длани
тъй простичките ми мечти,
но чудесата обещани
се лутат сбъднати... почти.
Съдбата ме така ориса, ...
248 3 2

Животните на двора

Как обичам сутрин рано
аз със баба пак да стана
и козленцата отбрани,
за рогцата да ги хвана.
Малки агънца красиви, ...
738 4 25

Искаш огън да ти дам!?

Искаш огън да ти дам,
но първо любовта си подари ми…..
Прометей за теб да бъда,
ала в замяна нищо ми не даваш……
Когато искаш ти от мен, ...
324

Хореография

хореография на желанието
съблазънта стъпва на пръсти
отдаването е дансинг
умората журира
286

10 години

Ситен дъжд капе
и разтича се по моето лице.
Скрива моите сълзи,
където твоята липса още си личи.
Сърцето ми черно е... И кърви... ...
301

Черна дупка

Черна дупка пътя ли привличе,
че все не мога да те срещна?
Като ехо гласът ти е далечен,
а любовта студена бездна.
И става тихо, като в черква ...
321 2

Спомени

Спомени за мокър сняг
спомени за селска къща.
И един мистичен влак,
който в детството ме връща.
Кротко ме посреща пак ...
234 2

Случка в гората /приказка/

Някъде, някъде, много далече
зад десет реки и куп планини
случка внезапна, интересна и кратка
се случи на Зайо, рано в зори.
Сврака завряка сред храсталака ...
276 1 5

Разказваше ми баба

В памет на баба Цвята Станева
Разказваше ми мойта мила баба Цвята
с ясна дикция, усмивка и душа богата:
Как всичко в този свят е ясно и се знае,
слушай, мисли - та разумът да се не мае! ...
310

Дъждовна нощ

Дъждовна нощ
Нощта се спусна и дъжд заваля,
капките тихо нашепват покой,
света се измива от умората на деня
и продължава напред без застой! ...
304 1

За последно, единствено и само

Последно листо, кацнала птичка на своето дърво,
Приготвена за полет.
Но мрачното небе не иска птички.
Станало е ниско и враждебно.
Стреля със безброй студени капки. ...
266

Пролетни наречия

Пясък по тротоара –
облак с небето се кара,
сякаш че то е виновно,
че ми е някак любовно.
Че ми е в поглед мъгливо, ...
364 2

Палитра от износени дати

С изтънчен жест и вратовръзки скъпи,
мълви тълпата пъстра на пазара:
и с двата крака всеки в гроб ще стъпи;
банкерът сит и гладните клошари.
Из дебри и усоета се губех, ...
309 3 4

Елегия за мрак и цигулка

Животът посегна само веднъж
и (може би) го свали на колене.
Сковаваше някой някъде кръст –
почти сюжет от библейска поема.
Като начало на край е… Нали? ...
453 5 10

Завет

Търкулнаха се нови десет лета,
от безкрая на кръговрата
по пътя към вечността,
и в миг на възхвала нека Ти благодаря!
Къде ли щях да бъда днес, ...
258

Мисля те

Взорът ми е навътре - към синьото,
което вече го няма в очите ти.
Бързо ли оздравя сърцето ми,
без твоята милост,
без топлото, ...
279

Думи в тишината

Мислите струят във тишината,
тихо те пристъпват и шептят.
Ала шептят ли? Как говорят сякаш?
Нима безсловно не умеят да мълвят?
Изказват думи, думи преждеродни, ...
253

В дрипите дето нося

Дъжд с нежни мокри пръсти
пише ми стих среднощен.
Плаче в листата пъстри,
влюбва се. Пак. И още.
Денем за друга мисли, ...
330 3 6

Сам

Много ми пука дали е полиестер, вълна или змийска кожа.
Стига мисли, качвай се във старата ми бричка.
После ще си даваме отчети
и после ще те питам: ,,минаваме ли за модерни поети?''
Някакви глупости там нахвърляй, ...
375 1

Гледаш ме

Като ангел
ме гледаш от някъде,
смееш се,
защото глупоста ми
забавна е, ...
248

Да бъда

Един момент да си открадна искам.
Не ден и два, ами минути само.
Мечтата си така и от сърцето не изпускам
За дни на мир - искрица тъй желана.
Ще дойде ден да сбъдвам и да бъда. ...
283

Къде ще идеш

Къде ще идеш, щом навън е мрачно?
В сърцето ми ела се подслони.
Убежище е – нито вее, нито е прашно,
в малък свят за гаснещи очи.
Къде ще идеш, щом навън е диво, ...
339 1 6

Mъничко остава

Ноември сви чергила парцаливи.
На глас изплаках този листопад.
Запалих клади – нека да горят.
И падах ничком в изорани ниви.
Над угари подгизнали кръжат ...
380 2

Сребърни нишки

Годините прелитат като птици,
посоката неумолимо е една,
преплитат се сребърни нишки в косите,
на прага ни очаква старостта.
Знам, младостта е гордата орлица ...
284 3 3

Зимна картина

Януарска нощ.
Луната осветява пътя на тихия вятър.
Той танцува, на моменти реже като нож.
Някой скита, търси свойто кътче на земята..
Облечен леко, с бутилка в ръка. ...
307

Две лица

Щом се срещнат две лица,
пламва буйна страст
и огнище е нощта.
Щом се срещнат две лица,
събужда се любов ...
325

Моите мъгли

От млечен облак разпрострял се
покапват хиляди лъжи.
Омръзна ми от фалш и блясък,
вината страшно ми тежи.
Фенери, хвърлящи мъждиви ...
398 2

Наричане за сбогом

Ще оставя името ти
и с него тежестта
върху цветчета откъснати рози.
Няма да ги потопя във ваза
щом си ида у дома, ...
342

Любовта не отпада

Боже, нищо че пак
"Дяволът носи Прада".
И във стар анорак
Любовта не отпада.
До последния ден ...
233

Сънища

Не искам да я сънувам!
Омръзна ми вече!
Нали е далече?!
За нея все бленувам…
Не искам да заспивам… ...
323

Ракия, част 8

Калеко Калитко припадна под блага трапеза,
а тая домашна ричия омая акъла завчас.
Той утре ще страда от болна глава и амнезия,
боде като шипка в гръкляна пияният глас.
Така е зимъска, усещаш умора в баджако, ...
416

Вик

Все по-бързо сезоните тичат
и земята се лудо върти,
бели кичури косите ни кичат
и вече забавяш темпото ти.
Не търсиш вече шумни компании ...
554 8 25

Палитра

Върху жълтото крещеше кармин.
Синьото някъде плачеше.
Зеленото тежко се луташе в сенките,
а времето тихо ронеше пясъка.
Хоризонтът се пречупи в окото на птицата, ...
446

И си ми отива

Добре ли си? Разбира се. Добре.
И да не съм, сама поемам риска,
приспивам зад ресниците море.
Повдигна ли ги... и ще се разплиска
вълна солена, колкото горчи ...
315 2 2