Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

Дневен ред

Дневен ред
Събитията които се случиха напоследък,
така зададоха порядъка на дневния ред
с някаква цел, която явно преследват,
че навяват мисли,да се позамисли малко човек- ...
257

Счупена

Казват, че времето лекува болните души.
Казват, че болката ще намалее.
Съжалявам и нека Бог да ми прости,
но с това не се живее!
Дните ми, изпълнени са с мрак, ...
243

„История за злополука покрай една селска клюка“ - каламбурно стихотворение от Иван Бозуков

История за злополука покрай една селска клюка
(Неологизмите „глуполяна“ - „глупава“ - и „бъгоносна“ - „с грешки“ - са нужни, за да се получи римата. - бел. авт.)
Вчера покрай мене мина
селската клюкарка Мина
и ми довери, че в мина ...
279

Сърцето на времето

Какво ли къта времето във пазвата?
Чуй – нещо май тиктака, може би сърце.
Сърце ли? Ха! Очите му са празни
и без да мига от живота ни краде.
Дочувам пулса му – препуска нервно, ...
377 6

По-добре

По-добре да беше друг.
Несъответен.
Тогава може би дотук
с достолепност
би отговорил на съдбата, ...
300

I can't rhyme 🇬🇧

I can't rhyme
but I can eat a lime
while I climb on a spine full of time
but I could never do a crime,
cause it's vain, ...
234

Възможно ли е, че си ме забравила?

Пусни ме тази вечер
да се напия.
Ще направя чудо,
за да разбия всичко.
Защото сърцето ми няма мир ...
259

Дъждовно

Вслушай се в шепота галещ, шумящ.
Чуваш ли? Люшват се клони в нощта.
Влажен и тежък е прашният плащ,
тъжно и жадно мъжди в пустошта
немощна, мрачна, мълчаща душа, ...
389 1 3

До небесния поп

Моята кариера -
вечно зад бариера.
Животът ми отвлече
сполуки надалече.
Бит е шумни тръпки, ...
310

Ако времето имаше сърце

Ако времето имаше сърце – туптящо, топло, истинско,
не щеше да ни бърза то с часовника си безжизнен.
Не щеше да отронва миг, без да погледне,
а всяка секунда с обич би прегърнало.
Ако времето имаше сърце – щеше да спира, ...
357 3 2

Като момче

Ту отнесен в пролетни мисли,
ту зациклил в зимни терзания,
месец април порядъчно вихри
картини с чужди влияния.
Заснежи се разсърден, за кратко. ...
365 2 4

Tочно на часа

Щом с немощна съсухрена ръка,
погалим дни, що нищичко не значат,
въпросът е: Живяхме ли така,
че дъждове поне да ни оплачат?
Усмихвахме ли пролетен април, ...
323 2 2

Не се справям...

Не мога сама да се справя.
Болката не мога да овладея.
Не успявам да се изправя
и да продължа да живея.
Времето лекувало болката, но как? ...
339 2

Ave, Живот, обреченият на любов те приветства

Една жена, като икона свята,
олтара ми без думи ще разбие.
На счупено ще звънне тишината
и котката под скрина ще се скрие.
Ще кретам по скъсената си права ...
364 1 4

Цветята...

Цветя в червено, розово и бяло -
багри ги слънце с нежна красота...
Чудни, тъй прекрасни създания,
празник за очите с дивен аромат -
ирис, карамфили и далии, ...
387 2 7

Закъсняло признание

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ
Наситих се на зимната тъга
и тази тишина ми е горчива.
Не съм била поклонник на снега –
но е причина да съм още жива. ...
381 1 9

Мама миа

Мама миа
Една жена под сурдинка ми каза,
че българските партии твърде са много-
демек,много вожд малко индианец
и той не може успешно вредом,да смогва. ...
262

„Ех, да имах пет стомаха!“ - хумористично стихотворение от Иван Бозуков

Ех, да имах пет стомаха!
(Поетика на кулинарното вълшебство)
Степента на нечие присъствие в света е правопропорционална на количеството на неговата/нейната... биомаса.
Авторът
Ех, да имах пет стомаха, ...
278 1

***

Приличам на приказка.
И на вкус съм ванилена.
В нощите запалвам звездите.
Утрото будя,
разпръсвам росата. ...
224 1

Космос

Космос, бездна, вечна тъмнина.
Звезди проблясват и умират.
А след тях - живот и светлина
в мрака смирено се прибират.
Луната първа си отива, ...
342 1 2

Първоаприлска тъга

Сияе слънчевото утро,
денят се ражда за живот,
надига се Гаврилчо мудно
в очакване на своя род.
Пристига мама със мекички ...
323 1 2

Думички

Всеки би могъл да пише,
не е нужен толкова талант,
не е нужно да си с висше,
за да бъдеш словесен музикант!
Нужно е мъничко желание ...
376 2 5

Край дворецът на Бърдоква

Вместо да лови юрдечки
из гората със Блатечки,
тръгна Тошко с кака Кунка
да се прави на маймунка!
Някъде – отвъд Марица ...
261

Плюшено царство

В стаята тъмна, под меко одеяло,
времето тихо за миг е спряло.
Една армия пухена, с лапче до лапче,
оживяват нощем всички играчки.
Мечета с панделки, зайчета сиви, ...
349 1 6

Нишка отвъд тъгата

Моят свят във шепот се побира -
гаснещо мънисто в тъмнина,
и болка с обич кротко се събира,
в разпукана от тишина душа.
Разтварям се бавно като мъглица, ...
544 6 18

14+ Не ме рисувай

Не ме рисувай, чуваш ли, недей!
Боли ме как очите ти ме пият.
Едно червено вино ми налей,
за да не чувам как сърцето вие.
Поредната съм. Днешният модел ...
421 5 12

Тиха буря

Когато тръгнеш по пътя сам
и няма кой да те чака там,
спомни си ти съня лъжовен,
как потапя те в далечния спомен
и в буря превръща ти душата, ...
276

Мъртви души

Ставам все по-иронична –
кафето ми на вкус е горчиво.
Всяка сутрин се усещам различна,
а денят и ежедневието сиво.
Липсваш ми много, безкрайно. ...
296

Смехът

Със смеха щом свързал си другарство,
имаш си приятел верен, скъп,
чудодейно носи той лекарство
и цери те от тъга и скръб.
И за миг те кара да забравиш ...
311 1 2

Силуети

Ами ако бяхме
само силуети...
Двуизмерно тяло в триизмерен свят,
син фон и огнено оранжево,
греещо от старата ми свещ. ...
252

Прощавай, дядо

Прощавай, дядо,
че до теб аз не бях,
знам, нося си го като грях.
Знам, живот не достига
да изкажа моята скръб, ...
350 1

На "Вайбър кафе" по пенсионерски

НА „ВАЙБЪР” КАФЕ, ПО ПЕНСИОНЕРСКИ
Хайде всички на кафето
Да затропа ни сърцето...
Мария Панайотова
На сладки чатове в ефира, ...
338 2 3

Клинична пътека

КЛИНИЧНА ПЪТЕКА
Щом тръгна си, внезапно заваля
и дланите ми пиеше прибоят.
Каквото беше – вече преболя.
Засъска здрачът хищен зад завоя. ...
342 2 2

Беличка вместо шегичка

[Мишо]
– Батко, зная в минали години,
че белите свои ти си крил
зад шега – с надежда, че ще минат,
щом са в първа дата от април. ...
339 1 2

Последно на Боби Михайлов

В небесните терени с благодат
ще вардиш дузпите на дяволи
и ангели пред твоята врата
елей ще леят и горят тамяни.
А Реферът със бялата брада ...
220 1 1

Прощаването на Славянката

Малка гара във края на Рая -
Рай нарича се мойта земя.
И отново ще мрем за България
тази малка, но горда страна.
припев: ...
276 2