Но гледай да е той добър сеяч,
а също стар и опитен орач.
Да те люби яко и дълбоко в женското море.
Да усещаш ти, че се разтваряш в седмото небе...
Да набива силно и разтяга розовия нежен цвят, ...
Ще избягам от себе си на слънчева поляна.
Ще се изгубя в цветния прашец.
На ръба на съзнанието си ще застана.
Ще си взема в бурканче от топлия ветрец.
Ще дишам тишината, с мирис напоена. ...
Познат парфюм на ъгъла усетих –
дали е сън в среднощна тъмнина?
Една любов за цял живот е малко,
защото ти си моята Жена.
Вървиш към мен, а времето забавя ...
Ще стане под нозете рядка кал
и този сняг. А бе сияещ, нежен.
Cред хилядите: може би. Понеже
не може да остане чист и бял.
И някой горе с жест от скука вял ...
И ето го февруари,
честен до крайности и суровост
с пронизващ вятър, предизвикал сълзи,
противоречив и леден в изречено слово,
благодарен разгръща съдби. ...
Защо го плюете човека кажете,
не го познавате а толкова жлъч?
Това което казвате го докажете
или затворете си устите, замълчете!
Защо е тази злоба, завист и измама, ...
Плешиви мисли дебаркират
по плажовете на мозъци полирани,.
Напъни за гънки провокират,
а от мислене са хората травмирани...
Затова рефлексът е условен - ...
Не искам да имам продадени книги!
Не искам да имам големи тиражи!
Не искам мастити критици и пажове
да ме "четкат" и възхвалят
нито да бъда щедро отрупван и честван ...
Лъжеш ли се или обичаш?
Любовта ти липсва, нали?
Дали днес ще я срещнеш?
Онази, единствената и разтърсваща любов?
А когато се изпречи на пътя ти ще я прегърнеш или ще избягаш? ...
Не са ми нужни звездните простори
една прегръдка само – да засветят
очите ми, нощта да проговори,
но ням е в мен без римите поетът
брои снежинки, на дланта топи ги, ...
(На Списаревски)
Със самолета бяхте заедно в едно
човек с машината бяха приятели.
Летяхте заедно и в лошо време, и в добро,
в душата си летците са добри хора, мечтатели! ...
В душата ми надникна светлина,
в пердето малък процеп си намери,
пред погледа разлисти се света,
докосна утро устните ми бледи.
А сенки свалят своето тегло, ...
Трифон през времето бавно минава.
Лозето стихва. Това е съдба.
Трифон не реже, той благославя,
Дава на корена още душа.
В бъчви да зрее не вино, а памет. ...
Премното претърпях и слушах
неистини дошли от мними слова.
Преди бъдещата дълбока суша:
трудно ми е с вас да споделя.
Небето стихва своите предели, ...
Додето Зората си пръска кожуха –
а Небето се прави на вещица глуха…
Колко малко ми трябва за да хвана гората,
където ме чака, край тепето Ламята!
Виждам вече от хълма, как Зората се вдига! ...
Свободата ми, явно, е някой предвидил
и живота ми, всъщност, не мина във клетка.
Щом разтвори денят свойта облачна мида,
пред очите ми слънчеви зайчета трепкат.
Не пречупи крилете ми бурята ледна ...