Стихове и поезия от съвременни български автори
Дива
потича пламъкът по мойте вени,
от Мрака черен се надигат сили
към огъня свещен са устремени.
Напевно шепна с разпрострени длани, ...
14+ Писна ми
Беля си става след беля!
Тук наводнения,там пък потоп...
Природата ни казва ,,Стоп!"
Но ние, щот сме много учени ...
.... възкръсвам (от ината, че ще мога)...
пердаши през просото и през лука.
Поставя ребром болния въпрос:
Доколко всъщност трябва да ми пука,
на долната земя, където бях, ...
Две на нула
че приятелка съм с нея.
,,Две на нула” ще излаеш –
губи захарната фея.
Самотата
Самотата няма име.
Тя е просто самота...
Но във себе си е скрила
рани с много имена. ...
Прекръстих се
Защо се прекръстваш след своите слова,
все този въпрос ми задават хората?
Аз им отговарям веднага с усмивка една,
защото дарбата ми е от Бог, от Господа! ...
Щедрост
целува с капчиците всяко стръкче.
Лъчът прегръща ласкаво и нежно
игличките на боровото връхче.
Рисува вятърът грапавина на мида ...
Еднопосочна улица
категорична стрелка,
която (макар да е няма)
сякаш махва с ръка
и ни казва "Направо ...
Бездарница
Така съм се родила!
Да давам всичко и да се раздавам –
това е мойта орисия!
Каквото Господ ми е дал... ...
Мимолетно лято
мехурчета, капки и прах.
И уж е сърдито, а ето –
разлива се в локви със смях.
И джапа без джапанки дръзко, ...
Бездарница
Бездарница съм сляпа аз...
Така съм се родила!
Да давам всичко и да се раздавам –
това е мойта орисия! ...
Прегърни ме
Прегърни ме.
Целуни ме... страстно.
За първи
и за последен път. ...
Душата, която е част от мен
Правейки ни по-добри и по-човечни
Има други, които само грабят
Крадат от нас време, любов
А ето те и теб ...
Тайна любов
Когато градът заспи
отивам пак при нея.
Залагам душата си —като губеща карта
а тя се усмихва — и всичко започво отново. ...
Обичам — напук на разпада
където страхът ни превръща в стени,
любов е съзнателно наше обвързване –
пазител на крехките, светлите дни.
Не е тя отсрочка. Ни вятър в агония, ...
14+ Майтап
Над тъгата ще се смея
Че си имам аз партньор
Най-умелият жонгльор.
Сутрин пише есемес ...
Поезия
Помниш ли, любов? По рози летяхме.
Бяхме магия. Днес сме абсолютна тишина.
Любовта оглуша. А зад напукани стени,
прозира нашата до кости голота. ...
Посребреният Поет
(На Ивайло Д.)
Здравей отново как си приятелю ти,
още ли преследваш свойте мечти?
По твоята коса вече сребро блести, ...
Червено
когато то като домат
гори, догаря и изстива,
и отминава в други свят.
Ти във кръвта ни се оглеждаш, ...
Тръгвам си
помниш ли? Дори не ме изпрати,
захвърли ме във локва от листа
с ръцете си – надменно-грубовати.
Захвърли ме в предчувствие за дъжд, ...
Небесна жътва
Труд кървав, Боже, пожалей!
Пейо Яворов „Градушка“
Посърнали полята,
прекършени житата, ...
14+ Пролетта живее в мен
влизайки през скъсания джеб
(Стар е панталона, вечна криза...)
като стрела, изтреляна от Феб*.
После продължи по своя път ...
Когато най-много боли
Протягаш ръка, а там няма нищо
Когато усмивката грее за друг
Тогава най-много боли
Това е...
няма шум!?Глас...
Светкавица,микрофон и аз?
Шепот,вятър и ...айдеее.
Сняг,слънце,вятър и потоп. ...
Протокол на напуканите длани
Всички тези догми са глупости,
протокол и рамка на свободата.
Казват ти: „Рисувай слънца, момиче“.
Но слънце без сянка е жълто петно ...
Изповед
Пъден аз съм от такъв рай,
Ала дарба, казват, творя
Кога демон въздиша, знай!
Пиша, жени, вдъхновено ...
Как обича се щастливо
как ми писна тази болка!
Да ме спират и да казват,
че сме много сладка двойка.
Ала всъщност ние гоним ...
На В.
И лази по кожата ти и плъпва, напира та стига чак до меките твои коси
Обичам да се допирам до съвършенството наречено твойта душа
И да усещам леко върху лицето как думите тихо и нежно излизат от твойта уста
Да достигам еуфоричния си връх щ ...
Хазяин без имот
отваря ми съдбата.
Къде са наемателите? - питам,
но на чий отговор разчитам?
На себе си единствено налитам ...