Поезия

253 резултата

След края на сезона

СЛЕД КРАЯ НА СЕЗОНА
В подобен огън вече съм горяла.
Наивно мислех, че е потушен.
И усетът за бъдеща раздяла
се врязва като остър клин у мен. ...
296 3 9

Утро във Варна

УТРО ВЪВ ВАРНА
Слънцето нанейде изфиряса.
Гларусът във плажа клюн заби.
Над морето – кипнала меласа,
облаците мъкнеха торби. ...
268 4 4

Летен стаж

Изгревът е на морето,
а морето е пред мен
и копнежът е преплетен
с бриза тих и укротен.
Колко много ми се иска, ...
422 1 5

И по всичките минни полета...

И по всичките минни полета –
слънчогледи, сама ги засях.
А душата – добра и проклета,
не признава ни болка, ни страх.
Тя плашило е дрипаво, дето ...
209

Морето се усмихва като тебе

Морето се усмихва като тебе.
Усещам непривична сладост.
Нали си моята голяма слабост
и моето нестигнато наднебие.
Умът ли замъглява сетивата, ...
369 8 9

Я кажи ми, облаче ле бяло

Я КАЖИ МИ, ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО
... Господи, от облачето бяло като гледаш грешното ми тяло,
я, кажи ми колко още има? – отлетя Вълшебникът с килима.
Нито тати в бащини ми двори, нито мама вечер с мен говори.
Паля в храма златното кандило и си смислям чедото си мило. ...
239 2

Точно ти, приятелю, здравей!

Точно ти, приятелю, здравей!
До теб изпращам гълъб бял.
Погали го нежно, песен му изпей
какво боли те, в какво не си успял.
Тогава може той да ти разкаже, ...
362 3 3

Рапсодия в синьо

Рапсодия в синьо
Небето слива се с морето, красота,
те сякаш се допълват заедно, синева.
Луната очертава една пътека сребърна,
бавно над морето спусна се отново ноща. ...
291 1

Мъжете (Истински) сме от изчезващ вид

Ако ти липсва Истинският аромат на мъж
и отвратена си от мачовци-контета,
търси такъв, кат мен, хвани го, дръж,
че от вида изчезващ съм, на селските момчета...
Дали ги знаеш, дето тичаха на воля, ...
309 1 6

Светъл ден - желан ...

Прекрасен ден е днешният,
слънчев, по-светъл от вчера ...
Скоро е денят ми, рожден -
вярвам, ако Господ рече,
ще е ден, още по-светъл ... ...
280 4 8

Преди да хване влака

Какво като си няма маршалски еполети?
Той ходи до звездите, обсипан със конфети!
И прави от мухата, не слон, а динозавър,
след всяка своя дума, въздишка или кавър!
Готов е да воюва – дори със Великани – ...
291 2

Прегръщам те

Сега те прегръщам и не зная
къде завършвам и къде започваш ти.
Прегръщам те аз чак до безкрая
и в тази прегръдка вечност шепти.
В тази прегръдка света се разтваря - ...
251

Нищо

В нищетата на нещата
там крие се и тя – Суетата.
В нищетата понякога и нищото е нещо,
а суетата иронично се подсмива, пак тормози мнозина.
В нещата често намира утеха нищетата, ...
284 1 2

Утро е

Птичи песни,като пролет!
Росата наднича от тревата,
слънцето над хребета поглежда,
мислите ми до тебе ме отвеждат.
Усмивката ти - лято! ...
269 1

Сълза върху Божествената глина

СЪЛЗА ВЪРХУ БОЖЕСТВЕНАТА ГЛИНА
... едно разбрах за толкова лета,
додето мъдрост и печали трупах –
че колкото и книги да чета,
и аз ще си отида адски глупав, ...
262 5 2

Пепел

Слуша ли, като казваш
на съвестта си да мълчи?
Със кое клише успокояваш
преживения си труп,
че да може да заспи? ...
256

***

Защо си толкова тъжна,
защо се ядосваш. Недей
плачи, а изкрещи, и ще
видиш, как болката си
тръгва. ...
195

Сътворение

Сътворен е светът от обичане,
в полет летен на чайките бели,
в кратък миг, в себеотричане,
в кичур тих от коси посребрели.
Сътворен е светът от сърдечност - ...
364 4 8

Плахи надежди

Вървя по друмища незнайни.
В една огромна тишина!
По път осеян с тайни -
в гора от сенки на луна.
Звезди усмихват се безгрижни - ...
268

Лица

На сигурно, зад маските
лицата си ще скрием
усмивките и блясъкът
сълзите ще убият.
“Еднаквите”- привличат се ...
258 2 6

Морето е усещане за вечност

Морето е усещане за ласка...
Жадува нашите сърдечни стъпки!
Вълните са негово причастие.
Брегът е полъх и топла прегръдка.
Навлизаме с паметта за лято, ...
279 3 8

Видяхте ли го? Луд... И мой...

С крилата си прикрива кръста
и носи си го ден след ден,
понякога в мъглата гъста
се губи пътят затъмнен,
отваря се и зло и сиво, ...
254 6

Как мъдрост на столетник беше чута

Младо журналистче съм. Но аз
интервю „Случайни срещи“ правя.
Сресвам алаброс, прокашлям глас,
афтършейв накрая си поставям.
Ще записвам с моя телефон, ...
447 3 13

Знанието е капитал

Свежест знанието е,
Веселие и капитал.
Светлина е то.
Обичай го и го почитай.
Човек ли друг е казал ...
312

По „Бог е Любов“

на Любовта е
смисълът - човек чрез Бог
да възсияе
..............................................
друга подредба ...
214

Може би знаеш какво е тъга

Може би знаеш какво е тъга?
Как тя стиска здраво душата?
Може би плачеш без сълзи сега?
Мрачна ти изглежда земята!
Ти може би не виждаш верен ход. ...
309 1

Връща

на
проклетѝя е -
да се крадѐ
и връща на злодеи
206

Жив

Когато разкъсан си от болка,
с лице окъпано в сълзи,
когато дори от въздуха
в гърдите ти боли —
не се отчайвай, а помни. ...
261 1 2

Скандал

Не мога -
ту ти е топло, ту студено.
За бога -
хем ти е сладко, хем солено.
Съвземи се - ...
266 1 1

Предутринно кафе

От нощното олимпийско будуване,
от изригвания ли предречени, от що ли,
опъната ми е до скъсване струната,
като нерв на зъб оголен.
Едва чакам кафето прио̀рити*... ...
221 1 4

Сутрешна молитва

Аз не искам бъдеще,
в което, да умират
на война поети.
И не искам детската
игра , да прилича на ...
257 2 2

Сълза на камбана

Обрасла е пътеката ѝ с троскот,
на прага ѝ просъсква едър смок,
а въздухът трепери от тревожност.
Последен кой е струвал тук оброк?!
Такъв, че да поискаш да заплачеш ...
421 5 9

Нас ни има

Тук на тази земя нас винаги ще ни има,
дошли сме заедно от Велика България.
Край Дунава държава ние изградихме,
с кръв и пот ние България съградихме.
А другите съседни нази племена, ...
430 1

И аз питам

Свят вмирисан от фекалии...
от нас създаден, аромат!?
От фалш горчи дори и добротата...
а тя е най-голямата лъжа.
Тъжно е, че все още вярваме в лъжата. ...
221 3 4

Живото не можеш да заровиш

Това, което е живо,
Не може да бъде заровено,
То е засадено.
Живото не може да го скриеш,
Да го вземеш от ума си, ...
234

Към Любовта, наивно

Земята бих могла да преобърна,
небето бих обсипала с звезди,
преплувала бих смело океана,
за да ти кажа: О, Любов, прости!
Прости нам, людете невежи, ...
307 6 5

Плажно чувство

Пясъкът беше още мокър, вятърът резлив,
а вълните, както винаги след буря – на верев.
Утрото, така лабилно с пурпурния си изгрев,
пак ме изкуши да насоча критично обектив.
В онзи ден, морето беше до съм коленете ...
336 1

Пролетна "актуалност"

Настъпи пак разцвета
и пак е в умисъл поета.
Блянът силен си стои
без перспектива може би.
Настъпи пак младостта годишна ...
254