Ще бъда в парка, там ме намери,
далече от шума и суетата.
Не казвай нищо… Просто ще вървим –
и двамата говорим с тишината.
Не казвай нищо. Думите болят – ...
И струвам им се смела до безумие.
Стоят, избират, мислят... мъдро кимат.
Аз само си измислям пълнолуние,
когато страх превърне пролет в зима.
И струвам им се сляпа... От познание, ...
Знам, че те има - недостъпна и стръмна,
как тичаш към Слънцето, преди да засвети.
Аз бавно живея и ходя по тъмно
и за крайната гара си пазя билета.
Знам, не посягаш към лесни подаръци, ...
Пролет, пролет как да те наричам?
Ти дойде окичена с цветя,
с красата на хубаво момиче,
светла, слънчева, добре дошла!
Пролет, пролет с птици полетели ...
Ще отида, но не знам къде.
Обръщам се към всички страни на света.
Дойдох при теб, искам да те видя.
Дойдох при теб, а ти казваш: „Тръгвай си“!
Махай се от града ми! ...
Навярно и вие скоро сте били,
там, близо до града в горичката -
слисани, от звуци възхитителни,
от чудните песни на птиците...
Какви дивни трели, изумителни, ...
Ако хорските клюки те стряскат,
твоят делник душата гризе.
Виж в очите ми топъл и ласкав,
нежен изгрев – с цвета на "Розе"
Той усмихва се малко потайно ...
Разделите в неделя не почиват.
Събуждат се в зори нетърпеливи.
Усмихват се ехидно и целуват
любовите до вчера уж щастливи.
Разделите не идват без подарък. ...
Колко минути, изпълнени с плач,
често преглъща сърцето без думи?
Този деен, умислен и тих палач –
времето – къса минути, отнема секунди.
Как взема участие в човешките дни, ...
Хората минават — очи не повдигат.
Страх ги е другият нещо да зърне.
Страх ги е даже от собствена мисъл,
че в чуждия поглед тя ще се върне.
Улици пълни, а душата самотна. ...
Как живяла съм без теб, любими?
Полет висш в небето не изпитах.
Истините, в твоя свят значими,
в моето залитане разчитах.
И не мисля, мислите се губят ...
Кориците на старото ми аз
не ги чети. Отдавна ги прелисти.
Сега съм нова. Чисто нова. С хъс
да вляза между твоите редици
от пръсти. Между казаното "да" ...
Не съм прашинка в свят несътворен.
Не съм случаен щрих от чужда длан.
Аз изгрев съм, чрез себе си роден.
На собствената си реалност – океан.
В тяло от земя и светлина ...
Премълчаните болки най-силно болят,
свиват се тихо дълбоко в гърдите,
като птици без път се обръщат назад
и разкъсват със крясък мъглите.
Те като в клетка стените рушат, ...
Нещо приключва и нещо започва,
люляк ухае, лале прецъфтява,
нова искра – на разцвета отроче,
светва в света ни до болка порочен
ярко гори, ала бързо изтлява. ...
Ако художник бях аз,
нямаше с четка да рисувам в захлас -
ни с красиви, многобройни цветове,
а с пепелта от унищожени светове,
с кал, тиня, прах, сгурия, ...
За да усетиш сладостта на нещата
изпий едно горчиво кафе!
След това приветствай шегата,
че Господ има друг план за теб.
За да се влюбиш, но безполезно ...
Съвсем не знам кого и откъде
съдбата ми от миналото връща,
защо домът ми все е чужда къща.
Годините ми времето краде.
Не питат и не виждат. Път нелеп. ...
Когато утрото настъпи
И слънцето усмихне се през облак бял,
тревогата ако пак в сърцето ти напъпи,
обърни й гръб, остани си цял!
И себе си не пренебрегвай! ...
Последното пророчество - 4
Очертава се настоящата двадесет и шеста,
да се превърне в година преломна за всички,
да възкръсне от разрухата българското човечество
с Умове хладни, горещи сърца и идиоти излишни. ...
Цветя цъфтят – пролетна красота,
снегът се стопи, ти си моята мечта!
Нека ме стопли твоята човещина,
както слънцето ни дава топлина!
Идеалът ми ме грее – живея в мечтата, ...
Над мен надвисва някаква тъга.
Отново ме превръща в разпиляна.
И тъкмо казах: „По-добре сама
да тръгна по пътеките на храма,
където бих се чувствала добре ...